Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Валеж 🇧🇬

Вали и е свирепо, а аз гледам с празен поглед. Гледам и не виждам, защото не съм тук, а там далеч в спомена ми от онази майска нощ, в която седяхме един до друг на онзи диван, в онази хотелска стая. Говорехме и пиехме, а чашите преливаха от истини. Преполовихме бутилката с уиски, а ти тепърва започв ...

prelestna-otrovka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Вълшебният пръстен (17) 🇧🇬

17. Болницата
Вече живея в болницата. Щом свършат учебните ми часове, отивам при мама. По пътя си купувам геврек или кифла. Свиждането е само два часа, от един до три, но доктор Симов говорил със старшата сестра и тя ми разреши да влизам по всяко време в отделението и да оставам до вечерта. „Тя е вн ...

Джерина

Проза » Повести и романы

1.7K 5 17

Подозрение 🇧🇬

Кошмар, както всяка нощ. Все едно и също, повтарящо се до безкрайност. Емил се покланя на публиката, взема дългия метален прът, прикляква и слага единия му край на челото си. После се изправя и пробва баланса, правейки крачки напред, назад и встрани. Появява се Камелия, стройна и елегантна, облечена ...

Heel

Проза » Рассказы

2K 4

Пази се! 🇧🇬

Ани тъкмо се прибираше вкъщи, когато започна да вали и гърми. Нейните приятели вече бяха по домовете си, защото живееха на центъра, но 18-годишната девойка беше от крайните квартали на града. Тя обичаше да се разхожда, беше енергична, и дъжда в топлия летен ден можеше само да я зарадва, но не и да я ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

624 2 1

Последен шанс − 8 🇧🇬

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...

di_t

Проза » Рассказы

891 1 7

Пеперуден пламък 🇧🇬

Представи си една нощна пеперуда. Пухкава, скромно оцветена, с две големи кафяви петна, прилични на очи, на двете си крила. Тя е влюбена в един Огън. Огъня проблясва в дъното на стаята в каменната камина. Омагьосана от пропукващото му заклинание, хипнотизирана от червените езици, тя безсилно полита, ...

NorwenaAldren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 1 2

Завръщане 🇧🇬

Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...

Plevel

Проза » Рассказы

2.5K 8 20

Стичам се по мислите си 🇧🇬

Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...

LiaNik

Проза » Письма, Другие

1.4K 7 15

Розовият диамант 🇧🇬

Каква красота… Голям, блестящ, красив, събиращ слънчевите лъчи в ярък сноп, примамващ окото и с необичайния си цвят, и с изящната си форма…
Не можеше да откъсне поглед от него…
И не знаеше как ще се раздели с това съкровище – ако се наложи. А винаги можеще да се стигне до подобна трагедия. Животът б ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

977 2 5

От деня - 24. 🇧🇬

Омръзна ми да се появяват на екрана на компютъра радостни съобщения – спечелил съм някаква награда. И да се цъфват редовно – ама имате непотърсена награда, вземайте я...
Играта е ясна, банална, неподходящо тъпа за нормален човек. И на устройващите я би трябвало да е просветнало, че малцина са балами ...

генек

Проза » Другие

952 4

Иконата 🇧🇬

Иконата
Разказ от Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден на Великден. Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в ...

vihren

Проза » Рассказы

1.2K 1 6

Генади 🇧🇬

Винаги стърчеше над останалите, така ги виждаше по-отгоре, а като че ли и беше по-близо до небето. Когато говореше с някой по-нисък с поне половин метър, а това се случваше често, се навеждаше да го чуе. При тези си движения, лицето му се изопваше и мускулите му се напрягаха, очите му се присвиваха, ...

honesty

Проза » Рассказы

794 1 1

Среща насън 🇧🇬

Снощи се напих. Ама, много се отрязах, ви казвам.
Едва докретах до леглото и паднах като отсечен бор. Заспах като заклан.
И по едно време сънувам. Сънувам аз че седя в някакъв бар. Само аз и сервитьорката. Хубаво момиче, между другото.
И по едно време до мен се насади някакъв тип. Един такъв попрехв ...

самотния-вълк

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.1K 3 14

Отново и отново 🇧🇬

1.
Айтор се пробуди от шума.
Тежки късове бетон се разбиваха в останките от настилката под тях.
Отърсвайки се от съня, осъзна, че е под някакъв ръждясал навес, но нямаше спомен как изобщо се е озовал тук. Мястото бе напълно непознато. Поизправи се, потърка очи, отупа прахта от себе си и огледа наоко ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

975 1

Вълшебният пръстен (16) 🇧🇬

16. Елеонора
Винаги си тръгвах от Варна във втората неделя на септември. Така баща ми имаше възможност да ме изпрати, а майка ми да ме посрещне. И нямаше нужда да ходя до пощата, за да бия телеграма кога пристигам.
Беше 8-и септември. Майка ми ме чакаше на автогарата с ведра усмивка, но ми се видя б ...

Джерина

Проза » Повести и романы

1.7K 6 13

Дъжд на разстояния 🇧🇬

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

МарияДимитрова.67

Проза

716 1 4

Минчо 2 - Истинска романтика 🇧🇬

-Янче, Янче-е...
Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и приз ...

charo

Проза » Юмористическая

1.4K 3 8

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2 🇧🇬

1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...

МарияДимитрова.67

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

742 3

Парвеню 🇧🇬

Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнас ...

honesty

Проза

866 2

Красива в слабостта си 🇧🇬

Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...

LiaNik

Проза » Рассказы

957 8 10

Бисери от банковите салони - 15 🇧🇬

Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.
При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава ...

xubavka

Проза » Юмористическая

1.5K 1 3

Когато порасна 🇧🇬

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...

Мильо

Проза » Рассказы

2.3K 3 8

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи 🇧🇬

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

lubara

Проза » Рассказы

1.3K

Изсипани 🇧🇬

Молитва
- ...Моля ти се, Боже, моля ти се! Нека отслабна, а? Поне с десетина кила...То, вярно, че сферата е висша форма в природата, ама аз съм прекалено идеална... Моля ти се, Боже... Пък, ако не можеш... Ти си знаеш защо... Ако не можеш да ме направиш пак слаба – нека приятелките ми станат също де ...

генек

Проза » Юмористическая

741 4 8

От деня - 23. 🇧🇬

Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за ...

генек

Проза » Другие

788 4

„ Забранено за българи“ - ч.5 🇧🇬

Ооо...Париж...Париж... Добре организирана...лудница...
След дълго лутане по покритите с паве еднопосочни улички, семейството откри дома на своя съгражданин, живеещ от доста време тук, в Париж. Иван- все пак една отворена врата! Иван- една надежда...сънародник!
Двамата мъже, Явор и Иван, останаха в к ...

Соларе

Проза » Рассказы

1.2K 3 11

Черното момиче 🇧🇬

До отпразнуването на седемнайсетия си рожден ден, Роза, беше използвала всички възможни методи, за да избели кожата си. Тя беше малката, красива мулатка – дете на заможни родители – българка и нигериец, и като единствената цветнокожа в градчето, в училище ѝ се налагаше да изтърпява безброй несправед ...

Plevel

Проза

1.3K 12 43

Чучулигата със златните пера 🇧🇬

Денят беше към своя край. Слънцето бавно залязваше като обжарваше тихото небе. Нито една птица не се виждаше по него. Наблизо балканът, покрит с февруарския сняг, сякаш се приготвяше за дрямка и за нощната виелица. Из него се чуваше младежки смях, който разсейваше тишината наоколо.
Група млади момче ...

Writer96

Проза » Другие

1.1K 1 1

Зелените пантофки 🇧🇬

Докато ровеше в една фейсбук група, Дора попадна на странна, на пръв поглед, обява. Очите й се присвиха, болезнена мисъл прониза за миг съзнанието й. Тя въздъхна тежко.
Обявата гласеше: „Подарявам маркова зелена пантофка. Лява. Трийсет и шести номер.“ Бяха приложени снимки и телефонен номер.
Отдолу ...

Heel

Проза » Рассказы

1.4K 5

Вълшебният пръстен (15) 🇧🇬

15. И пак е лято
Плувам навътре в морето и се страхувам от медузите. Не ги виждам, но сигурно са някъде наоколо. Ето, сега ще изскочи пред лицето ми пулсиращият купол на най-голямата медуза и ще протегне отровните си пипала към шията ми. А аз съм далеч от брега и няма кой да ми помогне. Сама съм! Ст ...

Джерина

Проза » Повести и романы

1.8K 4 12

Сребро в зарево̀ 🇧🇬

Никога не успях да гледам на нея като на момичето, което кротко ще обитава пренаселената къща на собственоръчно оцветеното ми битие и благородно ще раздава чаровни усмивки в любовни обвивки. Обичах я, пленен и заблуден от грациозната фикция, че и тя ме обича, и с плачещо достойнство понесох болезнен ...

thedac

Проза » Другие

728 1

Оазис 🇧🇬

Вървя по неравномерно замръзналата тротоарна шир без да влагам каквито и да е усилия в следенето на последователността на стъпките си. Отдавна съм загубила мярка за ляво и дясно. Може и да греша, но какво значение има дали ще стъпя с левия или десния крак? Важно ли е за равновесието?
Като блато от г ...

ВеселинаРайчева

Проза

1.2K 2 1

Поетичен оргазъм (Коментари на промоция) 🇧🇬

'уникално - Спря ми сърцето и жлъчката ми се спука докато четях... Обаче не ми пука! Твоята творба ме излекува!"
"Получих Поетичен Оргазъм, препускайки из редовете на твоят Шедьовър... Прекланям се пред Таланта ти и целувам Твоето Перо.
ПП
Извинявам се, ако коментарът ми е леко влажен... Надявам се, ...

mislitel

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

1.6K 3 60

Последен шанс 7 🇧🇬

Наведох се към мъжа. Беше се свил и охкаше. Огледах го. Нямаше кръв. Олекна ми…
- Сеньор, сеньор! Как сте?
Той ме погледна ядосано. Много яростно…но мълчеше.
- Много съжалявам, сеньор…много… Дайте да Ви помогна ако можете да се изправите. Ще Ви заведа в клиниката.
Подхванах го под мишниците и той ка ...

di_t

Проза » Рассказы

786 4

Страниците на живота 🇧🇬

Каквото и да напишеш на страниците на своя живот, те ще бъдат прелистени! Затова пиши четливо и само онова, за което да бъдат разлистени отново!

Nejnostt

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Тринадесетте възглавници:Мравка в буркан 🇧🇬

- Това е седмата възглавница, каза Виктор и без да се бави, започна да проверява дали има нещо в калъфа й. – Ха, какво е това бурканче? Толкова малко, стъклено, а капакът му е надупчен на много малки дупчици!
- Я дай да видя!- Русалия отвори капака и й замириса на сладко. В него можеше да се събере ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

941 2

18+ Звяр 🇧🇬

Луната уморено плуваше в тъжните му очи. „Еби му мамата! Никога не ми се е получавало от раз“. Кръв на едро закапа от дясното му ухо. Той превъртя барабана и рязко го изтегли встрани. „Слава Богу ! Има още един патрон“. Дръпна петлето назад и навря дулото на револвера в слабините си.
Цял живот си бе ...

svobodey

Проза » Рассказы, Эротическая

1.6K

Грешният ангел, глава първа 🇧🇬

На острова Айтън, и по-точно около голямата и единствена река Стратор, слънцето започна да се издига над хоризонта.
Сара, без капчица сънливост, седеше на прозореца в стаята си. обичаше да гледа как градът се събужда с настъпването на деня. В тези сутрешни моменти най-дълбоките й чувства се показвах ...

Сара-Хъстлър

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.6K 1 3

Из югоизточния край на спиралната галактика 🇧🇬

Седя на пейка пред блока. Да се чуди човек, как е оцеляла през зимата. Дървена е, става за отопление. То и сегашният сезон не е безопасен за нея – лято е, зимнина се стъкмява. Пак би била полезна. Та седя си и се радвам на този неизползван все още от гражданите енергиен ресурс, разположен под кичест ...

Блу

Проза » Другие

775 3 11

Последен шанс шеста част 🇧🇬

Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес ...

di_t

Проза

843 1 12

Рассказы и проза современных авторов

Валеж 🇧🇬

Вълшебният пръстен (17) 🇧🇬

Подозрение 🇧🇬

Пази се! 🇧🇬

Последен шанс − 8 🇧🇬

Пеперуден пламък 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

Стичам се по мислите си 🇧🇬

Розовият диамант 🇧🇬

От деня - 24. 🇧🇬

Иконата 🇧🇬

Генади 🇧🇬

Среща насън 🇧🇬

Отново и отново 🇧🇬

Вълшебният пръстен (16) 🇧🇬

Дъжд на разстояния 🇧🇬

Минчо 2 - Истинска романтика 🇧🇬

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2 🇧🇬

Парвеню 🇧🇬

Красива в слабостта си 🇧🇬

Бисери от банковите салони - 15 🇧🇬

Когато порасна 🇧🇬

Ресторант Чепишев, аз, Иван Голев и другите апапи 🇧🇬

Изсипани 🇧🇬

От деня - 23. 🇧🇬

„ Забранено за българи“ - ч.5 🇧🇬

Черното момиче 🇧🇬

Чучулигата със златните пера 🇧🇬

Зелените пантофки 🇧🇬

Вълшебният пръстен (15) 🇧🇬

Сребро в зарево̀ 🇧🇬

Оазис 🇧🇬

Поетичен оргазъм (Коментари на промоция) 🇧🇬

Последен шанс 7 🇧🇬

Страниците на живота 🇧🇬

Тринадесетте възглавници:Мравка в буркан 🇧🇬

18+ Звяр 🇧🇬

Грешният ангел, глава първа 🇧🇬

Из югоизточния край на спиралната галактика 🇧🇬

Последен шанс шеста част 🇧🇬

Очередь