– Затъваш все повече и повече, не знам как още си жив. Какво се опитваш да направиш?
– Ще стана президент.
– Не се ли главозамая много?
– Когато падаш да речем от стотния етаж можеш да направиш две неща: да разпериш ръце или да ги свиеш като в пашкул. И в двата случая ще паднеш, но ако разпериш ръце ...
„Ако е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода, защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради“ Притчи 25:21-22.
В миналото пътуването между селищата било опасно, трудно и продължително. Ако нямало специални места - гостилници, било редно на ...
Нощта мина бавно. Къщата беше тиха. Нямаше смях, бърборене, тропане на крака, хлопане на врати, шумове от банята. Тихо. Какво е домът без Инес? Празен. Пуст. Като душата ми...Стените сякаш ме притискат от всички страни. Никой не звънна. Нито от полицията, нито от похитителите. Свих се на дивана, до ...
ГЛАДЕН
Ако има събития, като световната икономическа криза и ръста на икономиката на Уганда, които не могат да се предвиждат с голяма точност, то моментът, в който жена ми решава да мине на диета може да се определи с точност до един месец преди лятната отпуска. Тогава тя слага ръце на кръста. Погле ...
Глава 29
Стоях в коридора на лятното имение на Симеонови, докато бурята се разразяваше навън. Сърцето ме болеше – исках да отида при Дими. Трябваше да отида при него, но не бях събрала смелост да наруша уединението му. Дали трябваше да го оставя? Не знаех. Опитът ми с мъжете не стигаше да обясни как ...
Глава 4
Не извиках шофьора си да ме закара до мястото на срещата ми със Стефан. Вместо това предпочетох да походя малко из центъра – днес, заради наранените крака от вчера, бях обула ниски обувки, което не ми се случваше често. Вървях замислена за Деси, за Йоан и за неговото предателство, също и за ...
/По случай рождения ми ден - последният написан разказ/
1.
Стамен беше много зает. Проблемът го тормозеше вече няколко минути и го откъсваше от чудния сън. Тъкмо младата Невяна пристъпваше към него бавно, бавно… разкопчаваща бялата блузка… посягаща към изпънатите панталони…
И усети, че дясното му ра ...
Село Дрен е на десет километра от Троян. Нови и стари къщи са струпани покрай пътя, протегнал се като гущер между баирите, покрити с гъста гора. На брега на Осъма, където реката прави остър завой, се белее хубавата къща на Минко Лалев. Дворът е ограден със сух зид, между камъните на който тук-там се ...
Тази сутрин правих любов. Най-страхотната в живота ми.
С морето, с пясъка, с чайките.
С изгрева, със силуета на магията, чиято материя ни обгръща.
Изчуках се с всички тях и никога не съм се чувствала по-задоволена.
Бяхме само аз, те и песента на Сленг - Мой свят. ...
Добра вечер на драгите ни зрители. Радваме се да приветстваме тези, които са се настанили удобно срещу екраните и трепетно очакват от нас да им поднесем най-интересното, което се е случило по света и у нас. И както обещахме, да видим какви ги вършат първо по широкия свят.
Като начало ще започнем с е ...
Нарисувай ме с водата
- Сре... Неееее!!!!...
Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и м ...
Тук с малко думи се изказва библейската мъдрост, че между процесите и явленията в природата има причинно-следствени връзки. Както от засятото семе израства съответното растение, така и определено действие, довежда до съответен резултат.
Вятърът, като природно явление, има положителен и отрицателен е ...
Слънцето прежуряше и всичко наоколо се беше изпокрило на сянка. На небето не се виждаше ни едно облаче. Светлин излезе от дюкяна и седна под лозницата да хапне обяда, който беше приготвила сестра му. В ковачницата по това лятно време ставаше ад. От огнището излизаше огнена жега, жаравата тлееше до я ...
21. Формулярът
Преди много години, в зората на двайсетия век, едно момиче на име Катина мечтаело да стане лекарка. Катина искала да замине за Франция и да следва медицина в Нанси. Сред будните младежи в онова време се говорело, че университетът в този град осигурява добро образование и там учат мног ...
– Добро утро! – каза Мария на току що влезлия в стаята Илиян. – Кафето е готово.
Той взе чашата и неволно докосна ръката й. Не се отдръпна и пръстите им се сляха с първата за деня усмивка. Младата жена отвори вратата на терасата и двамата влюбени излязоха да посрещнат своето утро. Илиян погледна към ...
Политици, политикани и приближени още тръпнат – очакват се нови и нови назначения в държавната бюрокрация. По една причина – трябва да се задоволи квотния принцип. Нека се вайка финансовият министър за пробиви в бюджета, нека реват за помощ болни и умиращи хора, млади, стари и деца – нови и нови син ...
Имам един познат даскал – абсолютен реалистичен скептик. И ми казва веднъж: „Утре ще се срещнем в кафенето, ако не се видим на някой стълб“…
А негова колежка се възмутила от безотговорното му отношение към смъртта. Що казал, че не иска некролози, нито посетители. Човек се появява сам сред няколко, т ...
Срещнахме се преди време. Странно дори до днес не сме сигурни преди,точно колко. Бяхме в Америка. Мястото на неограничените възможности. Той си беше шматка още от тогава. Труден и интересен. Ако всички казват бяло, той щеше да ти каже зелено. Нещо странно имаше в него и различно. Забъркваше се в нещ ...
Една много известна сентенция в Божието Слово, станала символ за отношението на Христос към онеправданите и съкрушените: „Смазана тръстика няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси, докато изведе правосъдието към победа“ Мат.12:20.
Тръстиката е едро, влаголюбиво растение. Използвало се е за нап ...
Имало едно време два големи града. Всъщност никой не може да каже със сигурност дали наистина са били големи и колко, защото били единствените градове на света. Помежду си били свързани с дълъг каменен път, който бил необичаен с три неща: Бил най-дългият (всъщност единственият) каменен път на света; ...
Нейното разширяващо се съзнание си обясняваше с невероятна лекота неща, които навремето бяха затруднили най-светлите умове на човечеството. Спомни си как в училище бяха учили за Йохан Кеплер - откривателят на основните три закона за движението на планетите около слънцето. Кеплер бе забелязал /първия ...
Инес е изчезнала… Вървях към дома ни и звънях по пътя на Рамон. Обърках му номера от притеснение и най-накрая се свързах с него. Той ме успокояваше, че може да се е отбила при някое приятелче и да чакам. Скоро Рамон пристигна. Аз повторих историята, че е тръгнала до магазина, но не е стигнала до там ...
Едни го мразеха, а други обожаваха. Наричаха го „Изгоненият белетрист“ не защото не продължаваше да твори, а защото текстовете му предизвикваха смут и дълги дискусии, чиито въпроси всеки умишлено избягваше. Често писателите се нападаха в коментарното му поле. Разменяха си силни думи. Повечето недоум ...
Разбира се, приятелят му беше твърде подробен в наставленията си, но Тео го изслуша внимателно. В някакъв момент от обясненията дори беше взел старо тефтерче, захвърлено близо до шкафа и с един малък молив записваше последователността на действията, които трябваше да изпълни. Когато Влади приключи с ...
Най-лошата ми черта, както подчертава жена ми, е, че виждам и коментирам. Черта, породена от времето. Нали знаете – лошият живот извиква на бял свят добра сатира. В този смисъл днес вече е време да стигнем върховете на световния хумор.
Намираме как с всичко да се шегуваме. Например, със заплатите – ...
Срещам рано заранта една позната. Да я наречем... Хайде, Валя да бъде.
Знам, че работи в едно школо. Обслужващ персонал. Лелка, както си ги знаехме едно време.
Така – несвързани с нас по роднинство жени, но близки и разбираеми. Може да ти се скара, може да ти помогне – зависи от много неща.
Та Валя ...
Плувам в моя измислен свят. Свят, сътворен от теб, по твоите правила.
Следвам те...
На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.
Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква,
всяка думичка, която си ми казал. ...
Глава 28
Последвах Димитър обратно към колата, загледана тревожно в гърба му. Не бях отворила очи, докато той ме носеше надолу по стълбите, доверявайки се на трескавата му молба да не го правя. Изстрелите още отекваха в съзнанието ми. Моментът, в който стояхме с Дими на горния етаж, замръзнали и тих ...
Глава 3
Йоан замахна, с намерението да удари музиканта, който стъпи напред, навлизайки грубо в личното пространство на нападателя. Сетне заби един удар под брадичката му, отмятайки главата му назад. Блъсна го през гърдите, докато Йоан все още не беше възстановил равновесието си.
– Полиция! – извика ...
20. Последният клас
Ново училище, нов клас. Няма я Недка, няма ги Дългия и Лобач. Не мога да отида при Росен и Тото през междучасията, за да си споделим някоя смехория. Дори Пламен ми липсва, дявол да го вземе! Седя сама на последния чин до прозореца, също като Стас, преди да се появи Дългия. Все па ...
Напоследък се публикуваха много произведения, в които се споменават праскови, портокали, ягоди, малини. Раздел проза предлага избор като добре зареден магазин "плод-зеленчук". Та реших и аз да се включа с едни ябълки. Те обаче нямат нищо общо с неизяснени отношения и страсти :)
В магазина съм. На ст ...
В голямата къща беше тихо. Свечеряваше се и залезът бавно пристъпваше към отсрещния хълм. Иван гледаше заспиващото слънце, изчака да се скрие зад гората и се прибра от терасата в празната стая. Страх от самотата и безсънните нощи бяха причината мъжът да се затвори в себе си и да прекарва вечерите си ...
Студена красота. Вледеняваща белота и сив простор. Пейзаж от оголени самотно изкривили се крайпътни дървета, чиито клони трепереха от мразовития дъх на зимния вятър.
Адски студ си беше. А и колата бе стара, но парното все още вършеше добра работа. И все пак,…все пак време му беше да си купи по-нова. ...
Измивайки устните си с език, тя започна бавно да се изправя. Автоматично си напомни, че на излизане от тоалетната трябва да пооправи косата си, а в същото това време усмивка на неземно щастие украси милото ѝ лице.
Мъжът с треперещи ръце затвори ципа и пелтечейки прошепна:
– Ти наистина си феята от с ...