Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ...
Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ...
Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ...
3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ...
Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ...
Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черн ...
Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...
Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...
В съзнанието на Диди телепатично се прокрадна името на това гигантско образувание - Циклопа! Окото на Циклопа се хранеше със слънчева светлина. То имаше връзка с най-ярките звезди от галактиката, в частност със Сириус C-D и с необичайно ярката звезда VEGA от съзвездието Лира. Мисълта за Циклопа й на ...
17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...
1.
Събуди ме настойчивият глас:
- Ставай! Ще закъснееш…
Да, бе – ще си наруша спокойствието… И за къде ще закъснея? Пенсионерски живот – за никъде не бързам, часовник нямам, шеф хептен… Да не споменавам, че не обичам пенсионерските глутници, обикалящи центъра и ближещи по едно кафе два часа нейде на ...
Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ...
Той
Мартин публикува последното си произведение на страницата си и зачака за харесванията и коментарите. Няколко минути по-късно се отегчи и реши да пише на Поли. Малко след като прекратиха едномесечната си връзка, тя доста се отчужди от него, а понякога дори се заяждаше, което по принцип не беше в ...
По действителен случай
Да се сдобиеш с диплома за висше образование в България, по мое време, никак не бе трудна задача. Имаше няколко сигурни варианти: да я закупиш моментално, да я изплащаш на вноски- тоест да си купуваш текущите изпити, да се явяваш от дъжд на вятър на лекции, или разбира се чрез ...
Гласът и беше топъл с лек акцент:
- Вече трябва да знаете коя съм. Все пак сте видели документите ми.
Теодор мина покрай нея, отиде в малката кухничка и донесе това, което беше намерил, докато я събличаше.
- Освен това тук, друго не намерих, а както виждам и приятеля ми, лекар, няма да успее да дойд ...
Пържените яйца и кафето вляха нова енергия в тялото му, но странно обзелата го възбуда трябваше да бъде охладена. Той се вмъкна в банята и пусна душа. Силната струя облекчи схванатите му мускули и разля спокойствие по тялото му. Беше си много практичен човек. Такъв го беше направила съдбата му, живо ...
Можеш да перафразираш Историята ,но не и да я промениш - нито по мой, твой или техен начин! Дезинформацията с която сме заливани ежедневно от световните медии не променя Истината, да, но пък променя мнението ни за Истината...
Глава 11 УПОВАНИЯ
1. О, православный и превосходный, ты устал повторять прежде сказанные сложения, а они тебе нужны. Старые Писания писаны на бересте, истлели, трудночитаемы. Пониманием истины войдёшь в Веру Учения. Как идти вперёд – опора нужна. Пусть твой день начинается с одного стиха Учения, зак ...
Не си спомням точно кога беше първият път, в който осъзнах колко слепи са хората. Не говоря за реалните слепци, а за всички останали, които не могат да погледнат реалността.
Още от крехка възраст ги забелязах. Все още се чудя на мен ли ми имаше нещо или на тях им го нямаше, но всички наоколо не спир ...
ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ЧУДОВИЩЕТО, КОЕТО ИЗЯДЕ ЦЯЛА ПЛАНЕТА ОТВЪТРЕ
-Ха!- извика изненадана Виктор, - Роси, Роси, ела да ми прочетеш какво пише тук!
Беше намерил една неголяма книга в калъфката на поредната възглавница, но не можеше още да чете на български и затова викаше братовчедка си.
-Книга, ...
Господарят ЧуКа Сам беше крайно незадоволен от личният си телохранител, Су Я. За пореден път го бе хванал в семейното ложе, но този път не с жена му, НаСеКи Са МеТа, а с единствената си дъщеря, НаКаКа ИСа СаКа,. Самураят Су Я виновно го гледаше, а воинското му достойнство изглеждаше по-увиснало и от ...
Съдба
Разказ от Георги Гълъбов
Сирени, синьо-червени светлини, придружени от викове и кучешки лай, го отделиха от компютъра. Нещо се бе случило в съседите. Джейкоб затъкна пистолета отзад под колана и излезе навън. На улицата освен полицейските коли, пристигнаха и няколко линейки. Видя, как внасяха ...
А сега е време да разкажа една твърде необичайна история. Тя ми бе предадена устно от мой близък приятел. Изглежда има хора, които преминавайки в отвъдното придобиват голяма мощ да напакостяват на другите. Стават нещо като резиденти там. За по-голяма автентичност ще водя повествованието от първо лиц ...
ЗАМУЖ.
Лера Селезкая не то чтобы некрасивая, не хозяйка, или распутная, ей просто не повезло. Она очень доверчивая, может и не хочет, а природа зовёт, обязывает спешить гнездо свить. Её долго никто любовью не провожал, вечерами одна у калитки долго шуршала, объясняла маме, что за ней жених стеснител ...
Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на ...
Марица се виеше тежко и царствено в широкото си корито. През пролетта нейните плътни води, буйни на моменти, извайваха скалистите брегове или надскачаха насипите от пръст и се втурваха да препълват някое по-ниско място. Така по поречието на реката се образуваха малки блатни места, някъде с големинат ...
През девет планини в десета, в една далечна гора живеела изрусена бълха. Единственото, което я отличавало от нейните посестрими било голямото й самочувствие. Тя се имала за красива, умна, начетена и много интелигентна.
– Аз съм Личност, Воин на истината и правдата. Всички вие живеете в лъжи, криете ...
Епилог
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънув ...
Тя бързо пресече улицата със ситни крачки, но той я зърна, изящна жена, с чиста коса, ниски обувки с токи на глезените и костюмче в телесен цвят. Премина като сянка, а Алекси не се обърна да я потърси отново с поглед между минувачите, защото бързаше. Днес бе последния вторник в месеца, ден за приема ...
“Тя можеше да намери всеки. Навсякъде. За нея нямаше недостижими неща.
Не че това й харесваше. Всички да я избягват, да я затварят където и когато намерят за добре. Да я залъгват или да се правят, че не съществува. Но точно това я караше да не се предава. Точно това я караше да се бори все повече за ...
Тесният път между дърветата беше толкова отъпкан, че корените им бяха изпъкнали над пръстта в странни извити форми. Луната сияеше с целия си блясък, но въпреки това двамата братя се препъваха в тях, а когато това се случеше, имаха чувството, че са подритнали камък. Бяха много изморени, поради което ...
Тя прилегна тихо до него, прегърна го и започна да го гали. То издаде лек стон и леко помръдна – само толкова можеше. Бурята й го бе отнела. Отне й тази малка игрива топчица и й остави едно безжизнено трупче, все още топло и дишащо, но без заряд в него. Знаеше, че не трябва да му дава неговото име. ...
«ДОМКРАТ»
Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за плохих денег, потом деньги новые пришли – но новый мотоцикл купить – блат надо иметь.
У Ивана Михайловича блата не было.
Не было, пока на свадьбе племянницы не познакомился с важным городским человек ...
Конкурсите за поезия формират определени критерии, тенденции, очаквания, представи, ако щете дори норми за развитието на съвременната ни поезия. Те влияят не само на младите автори, които са в процес на изграждане на стила си, но и на вече утвърдени имена. Не обичам голословността, затова ще дам при ...
В банков салон влиза стар ерген, за да кандидатства за кредит. Веднага го насочват към кредитната инспекторка, която му предоставя комплект от документи, в т.ч. искане за кредит и декларация за семейно положение.
– Господине, моля Ви попълнете всички графи четливо, без задраскване, и моля Ви искаме ...
Една колежка по пейка в градската градината ми каза, как си накарала орхидеите да цъфтят, та да се късат от цъфтене. Няма да повярвате! С противозачатъчни. Стривали се на прах и се разтваряли във вода, след това поливаш и ставало малко чудо, в което почти виждаш на забавен каданс, как красотичките р ...
Което отдавна са забелязали народоведите. Богати на замисли, бедни на дела. Но пък ги гарнираме с много думи. Които са многостранни или много странни. С едни и същи слова се изразяваме и при радост, и при тъга , и на мач. Обещаем ли някому да го оправим – оставаме го да се чуди по какъв начин. Подоб ...
Вчера се подсетих за една история от далечното време...
1990 година...
В малката обща стая се събираме на почивка. Ама фактически почивка няма. Полит събрания... Помните това време, нали?
Някои гледаме сеира, други се палят и размахват ножа на умрялото куче, трети си мълчат неудобно.
Две госпожи /ве ...
Всеки път точно преди да прекрачат границата и да се слеят в едно, тя се отдръпваше. Искаше този момент да е наистина специален, невероятен и за двамата, а не нещо като ястие в ресторант за бързо хранене.
А едва се сдържаше... Тялото й просто я умоляваше да капитулира, но тя се гордееше, че може да ...
Разказ, вдъхновен от песента "Почти забравена любов".
Текст: Петър Москов
Музика Васил Найденов
Колко е хубаво да обичаш!
Имаш силата да видиш света от хубавата му страна. Вярваш, че всички хора са добри. Посрещаш трудностите с вдигната глава и знаеш, че пътят по който вървиш е правилен. ...