Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Върхът на свободата 🇧🇬

Уханно далеч и уханно нагоре.
Възнасяш се там, където няма хора. Където спокойствие чака да те застигне отново. Полети и се остави на свободата да те носи. Тя през път непроходен ще те отнесе. Ще се опиташ да го възкачиш и тъкмо стигнал до върха, той ще те събори и ще виждаш образи като мираж в прах ...

gigi08

Проза » Другие

2018-03-28T23:36:30+03:00 1.1K 2

Объркани времена 🇧🇬

***
Какви времена дойдоха – да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш, да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, че да съжалиш, че си му казал. Времена, объркани или сбъркани, не знам.Но където и когото и да срещне ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-03-28T23:30:38+03:00 999 1

Мъдро предложение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, възможно ли е без войни населението на Земята да намалее бързо наполовина?
Бащата: Да, достатъчно е да се разреши убийството между съпрузи и само за една нощ всичко това ще се случи!

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-28T22:25:24+03:00 724 1

Утрото е в очакване 🇧🇬

Да се събудим и да благодарим, че ни се дава още един ден пътешествие. Пътешествие, което за някои вече е минало, за други ще приключи днес, а трети има още на какво да се научат.
Утрото е притихнало и едва протяга розови ръце в далечината. Мутиралите мравки наречени хора, все още спят и от тях зави ...

AstineD

Проза » Рассказы

2018-03-28T16:06:25+03:00 1.3K 2

Мастилото в главата ми 🇧🇬

Нарисувах си
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова ...

RainaVakova

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-28T16:04:25+03:00 2K 8 10

Топлина от непознати 🇧🇬

Август.
Слънчевите лъчи погалиха лицето на спящия мъж.
Той присви очите си, отвори ги и погледна часовника.
Беше рано.
Не му се лежеше.Имаше много енергия в младото му тяло. ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-03-28T09:49:26+03:00 789 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 8. 🇧🇬

IV. - Средна възраст
1.
Почвам с два портрета. Интересни. И съществени в живота ми.
В шести клас станах приятел с Пламен.
Баща му беше художник. Майстор на портрета. Но не беше партийно активен, някак си се дърпаше от обществения живот. С изключение на изкуството. И бохемството, разбира се. Не беше ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-03-28T08:37:55+03:00 890 1

Нечистите - глава 6.6 🇧🇬

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак. Сух вятър развяваше косата й. Бялата рокля, в която бе облечена, плющеше около босите ѝ крака. Устните ѝ бяха изпръхнали до кръв и усещаше миризмата на боклук – по-остро, отколкото би трябвало, заради сухия си нос. Фин прах поле ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-03-28T04:15:22+03:00 1.6K 1 2

Палто 🇧🇬

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, ...

Dayan_101

Проза » Рассказы, Другие

2018-03-28T03:46:23+03:00 1.1K 3 2

Неспокойствие 🇧🇬

Обади се.
Неспокойствието ми не може да отстъпи пред смирението. Крачи в тъмното по крайморските алеи, избягвайки светлия сноп на уличните лампи. Свеж въздух и дим от цигара на минувач. За миг притихва, забавя крачка и разширява ноздри. Не разпознава твоя аромат и продължава. Вятърът подритва стари ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2018-03-28T02:52:04+03:00 722

Споделеният път 🇧🇬

Берта - седемгодишната немска овчарка на Боян Тотев беше превъзходно животно. Имаше издължено тяло със здрава мускулатура, среднодълга ръждивокафява козина, като само главата и гърба се отличаваха с черния си цвят. Придвижваше се почти винаги в тръс, с леко наведена към земята глава, съсредоточена, ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-03-28T02:49:00+03:00 807 1 6

Вечните въпроси 🇧🇬

Много съм малък. Нямам думата. Дали пък не трябва да се страхувам, че надигам глас? Вероятно някой ветеран веднага ще смаже наивния порив на онова, което от сърцето извира и което не търпи отлагане.
Предполагам, че не трябва да мърдам от периферната зона. „Да не си посмял да направиш и крачка!“, къс ...

thedac

Проза » Другие

2018-03-28T02:46:16+03:00 593

Тя ще знае 🇧🇬

Един ден тя ще знае.
Ще знае рождената ти дата, бащиното ти име, къде си роден, зодиакалния ти знак, името на родителите ти. Ще знае на колко години си се научил да караш колело, кои от роднините ти са починали, колко домашни любимци си имал, колко си мразил да ходиш на училище.
Ще знае цвета на ири ...

ponichka.1

Проза » Рассказы, Письма, Другие

2018-03-28T02:45:42+03:00 1.5K 3 2

Кошмари 🇧🇬

Събуди се в отвратително настроение. Беше три след полунощ. Стана, вдигна щората в кухнята и се загледа в лампите на улицата. Гледаше, мислеше и дремеше прав. Какви бяха тези кошмари? Откъде се появяват? Като демони от миналото, които искат да превземат бъдещето. Да ти покажат, че всеки следващ ден ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-03-28T02:43:25+03:00 826 4 5

Проклятието на Ротингер (4-та, последна част) 🇧🇬

6
Когато спряха пред портала, къщата на Ротингер не се виждаше заради гъстата мъгла. Хари отключи и тримата тръгнаха по студената алея. След малко силуетът на сградата се очерта, а щом наближиха шадравана, цялата й гротескна външност се разтла пред очите им.
- Усещам го с всяка фибра на тялото си - ...

donkooooo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-03-28T02:40:13+03:00 1.8K 3 11

Катерина 🇧🇬

Катерина беше много малка, когато разбра, че е “селянка”. Родителите й се преселили от село в столицата, когато тя била едва осеммесечно бебе и оттогава неизменно живеели в големия град, но въпреки това, съвсем несправедливо децата от квартала често й се присмиваха, че е “селянче“.
Един ден Кристина ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2018-03-28T02:36:54+03:00 3K 6 11

Северно сияние 🇧🇬

Стояха много дълго безмълвни. Гледаха Северното сияние. Палитрата на цветовете му изяждаше зениците им. Лицата им бяха платна. Ръцете им, пъхнати в джобовете, стискаха изтъкани пъстроцветни спомени в юмруци.
-Знаеш ли, Свен, какво си мисля- първа наруши безкрайността на тишината Мия. Като че ли има ...

Diskordia

Проза

2018-03-28T02:02:52+03:00 1.1K 2 3

Урок по доброта 🇧🇬

В студената зимна вечер, Стефан чакаше седемгодишния му син Николай, да свърши часовете в училище. Беше вече тъмно, когато първокласникът излезе от голямата сграда. Баща му го прегърна, взе раницата от ръцете на детето си и попита:
- Как мина днес?
- Добре, тате! Писахме буквички, после госпожата ми ...

perfanov

Проза » Рассказы

2018-03-28T02:00:31+03:00 2K 2

Човек и епоха 🇧🇬

Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...

dochev89

Проза » Другие

2018-03-28T01:54:10+03:00 921

Предупреден - половин спасен 🇧🇬

Човешката душа е цигулка на която свири Провидението!

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-28T00:11:33+03:00 674 1

Оптимистичен акорд 🇧🇬

Лицата отшумяват в тълпата и остава само снегът изгризан от стъпките й.

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-27T12:16:06+03:00 767 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 7. 🇧🇬

Това стана в пети клас, но ще го разкажа сега.
Имах късмета, че литература ми преподаваха двама мъже. Истински. Свестни, умни, разбиращи учениците, със самочувствие и професионализъм.
Васил Станчев в прогимназията и Игнат Николов в гимназията. Станчев през 2015 – почина. Лека му пръст! Николов почин ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-03-27T08:47:07+03:00 1K 2 7

Неразрешен Случай 🇧🇬

Раздирателните писъци и викове все още прогаряха и пулсираха като отворени рани върху гърлото на Аманда Форбс.
Можеше да е навсякъде. Зад вратата, на горния етаж, в мазето, та дори и зад самата нея.
Не можеше да си обясни кой би нахлул в къщата ѝ и по-точно поради каква причина. Нито семейство ѝ бе ...

Dayan_101

Проза » Рассказы

2018-03-27T01:20:51+03:00 1.5K 2 4

Неочаквано прозрение 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, защото мъжете са по-окосмени от жените?
Бащата: Защото не се епилират.

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-26T23:53:21+03:00 779 1

Защо не беше установен контакт 🇧🇬

В Космоса полетяха сигнали: „Приземих се на планета с разумни същества. Към мен тича едно от тях и маха за поздрав. Разрешете контакт!“
Космическият кораб се беше приземил в градинката зад огромния панелен блок. Към кораба тичаше пенсионерът Рашко Д. Рашков и размахваше бастуна си и един списък.
– К ...

Елка

Проза » Юмористическая

2018-03-26T15:19:03+03:00 822 2 7

Със здраве 🇧🇬

С Ъ С З Д Р А В Е
Със здраве! Една хубава българска дума, в която се крият толкова неща, като радост и поздрав, подкрепа и пожелания. А най хубавото за нея е когато се чува по често, но за съжаление , като че ли все по- рядко употребяваме тази прекрасна българска дума. Дали се затворихме сами в себе ...

ГеоргиГеоргиев

Проза » Рассказы, Другие

2018-03-26T15:17:45+03:00 1.1K 1

Подранила любознателност 🇧🇬

Малчуган: Тате, какво означава да си член кореспондент?
Бащата: Да си член, който само кореспондира!

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-26T14:55:36+03:00 791 1 1

Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 6. 🇧🇬

5.
Те станаха в следващата ни къща.
Баща ми и майка ми посъбрали пари – къде спестени, къде заеми. И решили да вземат самостоятелна къща. Избрали я. На „Васил Коларов” 107. Двор голям. Къщата отпред. Две стаи, килер. Клозет – в двора. Дупка, заобиколена от подредени ластуни /царевични стръкове, на с ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-03-26T09:06:58+03:00 1K 2 9

Волк

Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхлую белизну сползшей с неба перины. Все щели, завеянного снегом крестьянского двора, сквозят проточным завыванием сосредоточенной стужи, всюду свистит озорной, пронизывающий холод ветра. В кольях, в ша ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-03-25T20:14:46+03:00 2.8K 3 2

Затвор 🇧🇬

Очите на закоравелия престъпник пробляснаха заплашително към ченгето отвъд килията и по масивните му жилави ръце избиха капчици пот. Приличаше на озверял биг пред, чиито очи бе размахан червен флаг и единственото нещо, което го спираше да извие преградата помежду им, а след това и врата на шериф Доу ...

Dayan_101

Проза » Рассказы

2018-03-25T20:10:19+03:00 2.2K 6 6

Разковани дъски - 77 🇧🇬

Винаги е по-добре, да излезеш навън с мокра глава отколкото с празна.
25.03.2018
Единствено тромбът заема наистина специално място в сърцето ти.
24.03.2018
Гениалните неща са прости. Но простите хора, си остават прости, независимо до колко гениални неща се докосват през целия си живот... ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-25T20:05:24+03:00 2.1K 7 10

Сюжет за още една реклама 🇧🇬

Стръмни стълби в хотел. Осветлението е оскъдно, но ни позволява да видим сцена с два персонажа. Първия персонаж е блестяща блондинка в къса пола, тип минижуп на високи токчета, която се опитва да запази своето достойнство, качвайки се по стълбите.
Вторият персонаж е добре облечен джентълмен, попреми ...

йеромонах

Проза » Юмористическая

2018-03-25T18:14:34+03:00 1K 1 2

Jazz and cigarettes 🇧🇬

Усетих прилив на енергия. Няма да лъжа, не знаех как да продължа, или знаех, но го използвах като оправдание. Когато нещата са в застой, не обичам да говоря за тях, какво мога и да кажа. Времето не е в застой, ние сме. Отидох в градската библиотека. Жените там винаги са били мили, особено когато вид ...

Jazzing

Проза » Повести и романы

2018-03-25T18:12:08+03:00 1.3K

След раздялата 🇧🇬

Дъждът валеше на посоки. Хаотично, мощно, без причина, без цел. Дъждът бе сив и хипнотизиращ и по прозорците сякаш се стичаха сълзи.
Тя събра багажа в малката раница. Вече нищо не я задържаше тук. Дори дъждът. Входната врата изхриптя шумно зад гърба й. Чадър! Забрави си чадъра. И се върна. Огледа с ...

ponichka.1

Проза » Рассказы, Письма, Другие

2018-03-25T18:10:12+03:00 2.4K 5 4

Влюбеният хакер 🇧🇬

Открай време харесваше Марчето, още от детската градина, а тя все му се подиграваше. Но в училище беше друго. И въпреки, че подигравките продължаваха, все се увърташе около него преди тестовете защото, както казваше баща му, докато беше бременна с него, майка му все държеше лаптопа на корема си. И к ...

Alastor

Проза » Рассказы

2018-03-25T17:39:22+03:00 1.6K 1 3

Лидерът - глава 9 🇧🇬

Глава 9
Беше ми горещо, толкова горещо в грамадното легло. Гневът вреше в мен, докато държах в ръцете си тъмносиния тефтер. Прелиствах го и не спирах да го прелиствам, но не можех да повярвам на написаното там. В един прилив на гняв го хвърлих през стаята и той се блъсна във вратата пред мен.
-Слуга ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-03-25T17:26:59+03:00 1.2K

Добре 🇧🇬

- Пускожо, пък Габела въже!
- Какво, какво?... – вдигам очи от връзката на Петьовия анцуг, която пръстчетата му са успели да вържат на неизвестен брой гордиеви възли.
- Габела въже, че Стоянчо няма ме покани на дения ден!
Взирам се във възмутените очички на Мони, който буквално кипи от гневно презре ...

Marmadun

Проза » Рассказы

2018-03-25T16:59:09+03:00 1.4K 3 6

Непринуден алтруизъм 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, защо Саркози е взел подкуп от 50 млн. долара от Кадафи?
Бащата: За да ги даде на жена си!
Малчуганът: А той не помогна ли за освобождаването на българските сестри?
Бащата: Добре си запомнил.
Малчуганът: Според теб каква е причината да го стори? ...

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-24T17:40:30+02:00 762

Педагогически подход 🇧🇬

Малчуган пита баща си: Тате, какво означава думата содомия?
Бащата: Да се миеш със сода.
Малчуганът: А как се наричат умилите се със сода?
Бащата: Содомити.

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-03-24T17:38:05+02:00 686 2

Видеонаблюдение 🇧🇬

Жената беше грозна, но очевидно се гордееше с това. Боядисаната ѝ коса не се развяваше, а стоеше като ламаринена, нащърбена отдолу и заострена, за да причинява болка на раменете ѝ и на мъжките погледи. Беше достатъчно рядка и сплъстена и нямаше как да служи за украса или отопление, но можеше да се п ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-03-24T01:09:02+02:00 1.5K 2 6