Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Вселена 🇧🇬

Часът е пет следобед. Прибирам се от работа, както обикновено, карайки по познати улици, срещайки познати хора, та дори и познатите кучета белязани от общината с пластмасова табелка на ухото, които необезпокоявани от никого се излежават пред хранителния магазин, очаквайки някой да им подхвърли нещо ...

hari36

Проза » Рассказы

773

Въздействие от ада (1-ва част) 🇧🇬

***
Рядко са хората на този свят, изживели живота си без големи трусове. Губим близки, роднини, приятели, родители, дори синове и дъщери – и такива загуби оставят своите отпечатъци в съзнанието ни. Понякога те ни теглят към лоши мисли, меланхолия, депресия, чувстваме мъга и тежест, но от друга стран ...

donkooooo

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

3.1K 5 18

От деня – 8. 🇧🇬

Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...

генек

Проза » Юмористическая

1.1K 2 15

Още много кратки 🇧🇬

Толкова чиста съвест, че практически не се забелязва…
Концептуално – загадъчно и безсмислено…
Какво да правя в свободното от отдиха време?
Рай е мястото, където няма началници и понеделници…
Пожеланието на началника: „И нека тази година се сбъднат мечтите ви“, носи суицидален характер… ...

генек

Проза » Юмористическая

759 4

Екзалтиран 🇧🇬

Опасявам се от грешки. А ми е толкова приятно в твоята компания. Наистина. До сега винаги се е налагало изреченията да са повече. Да са обяснителни. Големи. Дълги. Винаги с някакъв специфичен цвят. Аромат. Подправени. Изморил съм се.
Тук е различно. Думите са излишни. Просто поддържащи. За да не ост ...

written-springs

Проза » Письма, Другие

1.5K 8 8

Доктор Вреден - глава 5 🇧🇬

Глава 5
След вечеря с Димитър решихме да отидем до плажа за една нощна разходка. Озовахме се на едни пясъчни дюни, които изглеждаха мистично под пълната луна. Димитър събу белите си маратонки и тръгна бос по пясъка. Последвах примера му, като същевременно се любувах на романтичната, спокойна обстано ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.4K 1 4

Любовта, вещицата -4 🇧🇬

Порталът се отвори, за да пусне колата, тя бавно мина покрай изпънатия като струна войник, който, видял пагоните на пътника вътре, щеше да се подмокри от респект.
-Здрав` ж`лаем, г`син подполковник!
Този вътре не го и погледна, само кимна кратко и продължи да гледа напред с мрачни очи.
-Не ви ща ни ...

Marmadun

Проза » Повести и романы

1.5K 2 2

Двойната корона на злото, Пролог 🇧🇬

МАЛКО ПОЯСНЕНИЯ. В тази книга се говори за действителни събития и измислени герои. В основата на митологията й е една история, написана от авторка, която отдавна не е между живите. Романът може да се нарече антиутопия, но аз не се наемам да давам дефиниции, пък и не виждам да има нужда от това. Дока ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

1.1K 2 2

Бизнес 🇧🇬

Господин Димитър Карабелев, познат на малобройна публика в съдебната зала като Митьо Алабаша, седеше, забил поглед в пода. Ей, че съдба! Да оцелееш при два обстрела, един пожар, три взривени леки коли, два сифилиса и десетина сбивания, пък сега да те приберат за една кокошарска история - някакво там ...

генек

Проза » Юмористическая

888 1 5

Други кратки 🇧🇬

Вашата рокля ще ви служи дълги години, ако мъжът ви получава малка заплата…
Никога не можеш да си толкова щастлив с пари, колкото си нещастен без тях…
Животът е тъжен, заплатата е смешна…
Най-търсеният служител – толкова умен, че да решава и най-сложните проблеми, и толкова глупав, че да приеме ниск ...

генек

Проза » Юмористическая

877 3 5

Клоунски номера 🇧🇬

Болница “Пирогов” е гръбнакът на Софийската бърза здравна помощ, може би и за цялата страна. Кой ли софиянец не е попадал тук или има роднина, който е прибягвал до нуждите на болницата? Бедни и богати се добират някак си дотам и получават необходимите - понякога животоспасяващи грижи докато близките ...

robertratman

Проза » Рассказы

2.2K 3 4

Да помогнем на Валичка 🇧🇬

Пред входа вече се бяха събрали двайсетина човека. Някои пушеха нервно цигари. Въздухът сякаш бе зареден с напрегнато очакване. Почти всички се чудеха каква неприятна новина ще им бъде сервирана този път.
Домоуправителят, пенсионер на шейсет и пет години, слезе бавно по стълбите. Прокашля се и каза: ...

Heel

Проза » Рассказы

872 1 3

Много, много кратки 🇧🇬

Бракът е като историята – борба за обединение, после за равноправие, накрая за независимост…
Ако мъжът ревнува – значи обича, ако не ревнува – значи не се досеща…
Пропуснатата епилация спира момичетата от необмислени постъпки…
В хубавото семейство за пълна хармония е нужен урод…
Детството е времето, ...

генек

Проза » Юмористическая

879 6 8

От деня – 7. 🇧🇬

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

генек

Проза » Юмористическая

1.1K 2 6

Чиста манипулация, почти мръсна... 🇧🇬

Единственото от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.
Едмънт Бърк (1729-1797)
Ето ви пример за още един тарикат, който прехвърля вината за Злото по света на добрите хора - единствената категория хора, които нямат никаква вина за злото по света!!!

gurhito

Проза

806 2 2

18+ Забранена си ми (9) 🇧🇬

И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеш ...

written-springs

Проза » Рассказы

1.6K 2 9

Пъпната връв 🇧🇬

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

NadeBo

Проза

658

Доктор Вреден - глава 4 🇧🇬

Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.4K 1 3

Градинският параклис 🇧🇬

Момичето седеше на плетеният стол в градината, облегнало главата си назад, се вслушваше във всички звуци които долитаха до нея. Тя чуваше песента на птиците и шумуленото на листата, погалени от топлият летен вятър. Чу и тихите стъпки от лапите на котарака който се присламчваше. Той се качи на скута ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1.9K 3 7

18+ Игрите на страха - втора част 🇧🇬

II
Пътуването вървеше гладко, но никой не смееше да наруши неловкото мълчание. Дали Миро все още беше в шок или просто нямаше какво да ми каже? Аз исках да задам толкова много въпроси, но не смеех да отворя уста, защото виждах как той гледа през прозореца отнесено и сякаш всички неща, които бе видял ...

Дребосъчка

Проза » Повести и романы

1.1K 1 1

Каубоя 🇧🇬

Анди се опитваше да върши работата си - да пише, което той намираше за близко до невъзможно.
Томи - шестгодишният му син, облечен като каубой, блъскаше едно камионче в земята, както обикновенно обичаше да прави - поне така се струваше на баща му. Девет-годишната му дъщеря - Сара се караше на кучето, ...

robertratman

Проза » Рассказы

1.1K

Жоро Плеадите 🇧🇬

·
Като поотфръкнах малко и станах момичка, баба ( мир на душата ѝ) започна да ме учи как да си избера съпруг.
" Чуй сега, детенце.Три неща требе да има момчето:
Да ти е другар - да те чува, може да не те послуша, но да те чува.
Да е съпруг - работлив и спестовник ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1.6K 5 5

Мисли 🇧🇬

Мисли за живото и бягството от него. Отслабнах 20 кг. за 6 месеца. Какво се промени? Продължавам да не спя повече от 4 часа. Почти нямам настроение. Отгоре на това имам теч в банята. Но продължавам напред. Защо? Защото ми пука за двете същества наречени дечица. И това е достатъчно. Преди 7 години не ...

Щит

Проза » Другие

1.3K 3

В търсене на теб Любов 🇧🇬

В търсене на пътя си към върха на който ме чакаш, минах по толкова много пътеки!
От завоите остри загубих представа къде съм и кой съм.
Задъхвам се, гори ме Слънцето ярко и жаждата за теб ме влудява, Любов!
В ридаещите струни на китарата ми вятърът шепне "Обичам те"!
Една малка прашинка безвремие ск ...

angelmilev

Проза » Другие

1.5K 1 3

Сълзите на поколенията 🇧🇬

***
„Баба се кара. Има попара.
Шаро е гладен. Скъсана връв.“
Първите два стиха от втората строфа вече бяха родени. Джобното тефтерче се събираше в дланта на Ваньо, като на момчето не му се налагаше да си подлага с нищо. Идеите мълниеносно го връхлитаха. „Запиши ме, за да не избягам! Аз съм по-привле ...

thedac

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Ех, живот, живот... 🇧🇬

Защо си усложняваме живота? Защото така ни харесва, защото простотата не ни понася, защото сме много умни и винаги заслужаваме повече от това, което имаме. Защото сме алчни, егоистични и нарцистични. Защото семплия и селски живот не ни допада, защото всеки се има за нещо повече от това, което реално ...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

919

Не се женете за етно-не знам си що си 🇧🇬

Братята Спас и Недялко Чучкови бяха много запалени по народното творчество, така че, когато срещнаха сестрите Капка и Росица, ахнаха. Едно от това, че си допадаха по интерес, но по-важното беше, че момите бяха много красиви. Направо нямаха думи да ги опишат! Загледаха ги, дори не мигаха, за да не из ...

latinka

Проза » Юмористическая

1K 1 4

Не се предавай 🇧🇬

Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...

krisi.kostova

Проза

1.9K 1 3

Магарыч

Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.7K 1 5

Стопаджията 🇧🇬

Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...

robertratman

Проза

1.6K 2 3

И какво от това? - край. 🇧🇬

7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...

генек

Проза » Повести и романы

885 1 6

По струните на изгубената мелодия- Глави XX,XI 🇧🇬

Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K 2

Лидерът - глава 13 🇧🇬

Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.2K 1 1

Баба Бойка - бойната 🇧🇬

Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.1K 2 9

Завинаги 🇧🇬

Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...

DORA.1

Проза » Рассказы

1.9K 2 7

Алтън карта 🇧🇬

Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

931 1 4

Нечистите - 8 🇧🇬

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2K

Гореща тишина 🇧🇬

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...

pavli

Проза » Другие

875

Проблемите на здравите 🇧🇬

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...

perfanov

Проза » Рассказы

1.3K 1

И какво от това? - 4. 🇧🇬

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...

генек

Проза » Повести и романы

916 3 7

Рассказы и проза современных авторов

Вселена 🇧🇬

Въздействие от ада (1-ва част) 🇧🇬

От деня – 8. 🇧🇬

Още много кратки 🇧🇬

Екзалтиран 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 5 🇧🇬

Любовта, вещицата -4 🇧🇬

Двойната корона на злото, Пролог 🇧🇬

Бизнес 🇧🇬

Други кратки 🇧🇬

Клоунски номера 🇧🇬

Да помогнем на Валичка 🇧🇬

Много, много кратки 🇧🇬

От деня – 7. 🇧🇬

Чиста манипулация, почти мръсна... 🇧🇬

18+ Забранена си ми (9) 🇧🇬

Пъпната връв 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 4 🇧🇬

Градинският параклис 🇧🇬

18+ Игрите на страха - втора част 🇧🇬

Каубоя 🇧🇬

Жоро Плеадите 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

В търсене на теб Любов 🇧🇬

Сълзите на поколенията 🇧🇬

Ех, живот, живот... 🇧🇬

Не се женете за етно-не знам си що си 🇧🇬

Не се предавай 🇧🇬

Магарыч

Стопаджията 🇧🇬

И какво от това? - край. 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия- Глави XX,XI 🇧🇬

Лидерът - глава 13 🇧🇬

Баба Бойка - бойната 🇧🇬

Завинаги 🇧🇬

Алтън карта 🇧🇬

Нечистите - 8 🇧🇬

Гореща тишина 🇧🇬

Проблемите на здравите 🇧🇬

И какво от това? - 4. 🇧🇬

Очередь