Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Нощ в курорта - 3. 🇧🇬

20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...

генек

Проза » Повести и романы

982 2 8

Равносметка 🇧🇬

С всеки следващ ден ставаме все по-богати, защото губим по нещо излишно!

vega666

Проза

905 5 9

Нечистите - глава 3.2 🇧🇬

Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 1 2

Нощ в курорта - 2. 🇧🇬

19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...

генек

Проза » Повести и романы

724 1

Срещу Нова година 🇧🇬

На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минут ...

exuded

Проза » Рассказы

829 7 7

Душевна слабост 🇧🇬

И седнах да те чакам. Да чакам едно твое позвъняване, както всяка сутрин ти чакаш да изгрее слънцето, за да усетиш липсващата ми топлина. Но аз съм слънцето, а ти си луната. Точно както те се разминават, търсейки се в пространството, никога не успели да се докоснат. Всяка секунда без теб се превръща ...

lovepq

Проза

1.1K 4 6

Днес ми е студено 🇧🇬

Днес събудих се в прегръдките ти, но ми бе студено. Потрепнах, от страх навярно. Станах със уплаха. Облякох твоя дреха, ухаеше на друг. Захвърлих я. Потърсих своя сред бъркотията от хиляди неща. Останала бе само тя, роклята от първата ни среща, цялата на цветя. Облякох я бързо, ала пак ми застудя. Н ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 2

Нечистите - глава 3.1 🇧🇬

Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 2 3

Сол 🇧🇬

,,Голямо уиски'' – каза момичето на бара с най-тъжните очи, които съм виждала. Обърнах се, загледах я – хубавица с дълга и гъста коса, чакаща с нетърпение своите 100 милилитра утеха, гледаща тъжно, объркано и жадно. Трескаво чупеше пръсти, сякаш чакаше някой и често поглеждаше в телефона си най-веро ...

Д.Данчева

Проза » Рассказы

1.1K 4 4

Телефон на доверието 🇧🇬

– А… а-ало, това телефонът на доверието ли е?
– Слушам ви.
– Аз… разбирате ли, аз искам да се самоубия.
– Вашата жена ли ви напусна?
– Как познахте? ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

3.7K 8 14

Лепило и вълни (21) 🇧🇬

Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K

Невидим 🇧🇬

Зелма Илона влезе в асансьора, обшит от всички страни с огледала . Вдъхновена от положителния си хороскоп за деня, тя беше забравила днес, за страховете си. Облегна гръб в едно от стъклените отражения и вдигна поглед към брояча, който отчиташе, всеки следващ етаж на сградата. Загледана в числата тя ...

HAATOR

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 2

Щурмът на ледения връх 🇧🇬

Посвещава се във връзка с 4 януари
Денят на Освобождението на София
ЩУРМЪТ НА ЛЕДЕНИЯ ВРЪХ
(импресия)
Генерал Гурко застана пред войниците и викна: „Юнаци, време е да покажем още веднъж, след смелите боеве на Шипка, нашата сила и мъжественост! Лявата колона, ръководена от генерал Дандевил, трябва да ...

Stasi.1

Проза » Другие

758

Виенско кафе 3/ 22 🇧🇬

– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...

Elder

Проза » Повести и романы

2.5K 8 8

Река 🇧🇬

Дъждът вече бе поспрял. Две денонощия се изливаше над малките планински селца. Дърветата бяха клюмнали, листата им вече изтощено се предаваха и падаха бавно към калта. Земята бе пуста. Нямаше ни тревичка, ни цвете, а само локви и унищожение. Цяло лято жаркото слънце мъчеше хорицата, нито една капка ...

MisterVanko

Проза » Рассказы

909

Тя се страхува само от градушките - 13та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките – 13та част
Антон гледаше сигурно от часове скупченото потрепващо в конвулсии тяло на Мета или поне така му се струваше. Не изпитваше нито жалост, нито пък се радваше, че тя страда – наслада му е доставяло винаги, когато страда душата ù, тялото ù – също, но само ког ...

ParvaNova

Проза

2.2K 13 41

Нали?! 🇧🇬

Днес ще сме двамата, нали?!
Него го няма и ти ще дойдеш, нали?!
Ще се разходим до любимите ни места, хванати ръка за ръка. Ще минем и по алеята с подарените ми от теб цветя. После ще се качим на някой потрошен автобус, ще се возим един до друг и през прозореца му ще надничаме като деца. Ще слезем на ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Нощ в курорта 🇧🇬

17,45 – 18,30 часа.
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бърз ...

генек

Проза » Повести и романы

808 5

Та нали любовта е мираж 🇧🇬

Беше поредната тъжна вечер. Вечер, от онези които те връщат към спомените, хващат те за гърлото и не ти позволяват да дишаш. От онези, които прекършват душата ти и си играят с нея, а после я захвърлят на пода, като счупена и безполезна играчка. Точно както направи той. Но на теб не ти пука. Преживяв ...

lovepq

Проза

2.1K 3 5

С Пиром годом! 🇧🇬

02.01.2018.
Единайсет без четвърт. Пустош. Град без хора, мъртъв и кален. Ръждясал трамвай скрибуца към следващата спирка само с четирима старци.
Търкалям количката, ухилена до уши. Спиро пръхти след мен и пуши:
– Ама, Елено, ти си побъркана!
– Що? ...

superelche

Проза » Юмористическая

1.2K 5

Соня и Страхът и аз и Страхът 🇧🇬

Тази история е истинска, с истинските имена.
Навън не беше за излизане – ни за мъже, ни за жени. Буреносен ураганен вятър ревеше като Хала и напъваше врати и прозорци. Нямах цигари, но и нямаше как да изляза в това време – вятърът би ме търкалял до магазина и обратно. Спомних си, че някой от съседит ...

ParvaNova

Проза » Рассказы

2.8K 13 42

Сезони 🇧🇬

Пишеш край с главни букви, започваш да чертаеш старта… Лятото е в разгара си, имаш приятелките си, любими ресторанти и марка шардоне. Дискотеките са твои, времето ти също – съобразяваш плановете си единствено със себе си и с тях. Четвъртък е, на работа си, денят минава бързо, ти си привлекателна. Ве ...

G.G.G.

Проза » Рассказы

654

Мечтанието на Шуман 🇧🇬

Мечтанието на Шуман, Сталинградският Мамев курган и Александрийският фар
Заглавието не е опит за оригиналност. „Мечтанието“ на Шуман наистина звучи в „Залата на войнската слава“ на Мамаев курган във Волгоград - някогашният Сталинград. И това е голямата загадка на мемориалния ансамбъл „Героям Сталинг ...

ГаляБорисова

Проза » Литературные очерки

2.7K 2 5

Въпросителни 🇧🇬

Мечтая за любов,
която не поставя въпросителни.

illie

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

885 1

Часовник с магически механизъм 🇧🇬

Сряда следобед в книжарницата имаше двама души – възрастен мъж, който се отбиваше да разгледа книгите почти всеки ден и младо момиче, което очевидно убиваше време до срещата си, тъй като често поглеждаше през прозореца. Спокойна, че гостите ѝ няма да имат нужда от нея, Марина се отпусна зад бюрото с ...

Madeleine

Проза

1.1K 2 2

Мъдрословия (44) 🇧🇬

350. Често погрешните решения изглеждат по-разумни от правилните.
351. Бъдѝ буря - помитай всичко, което ти се изпрèчи!
352. Любовта не е работа на сърцето, а на душата.
353. Съдбата не се предсказва. Тя се създава.
354. Понякога мълчанието казва много повече от всички думи.

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

695

Твоята усмивка... 🇧🇬

Всичко и всички притихнаха. За първи път тази вечер залата изпадна в пълно мълчание. Музиката, песните, танците, чувствата, еуфорията, публиката, бандата и тя - всички бяха в очакване. Всички очакваха да запее. Тази вечер концерта ѝ беше незабравим. И го знаеше. Беше дошло време да представи новата ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

655 3 4

Момчето на портала 🇧🇬

Знам ги, всичките ги знам. То само като им видя лицата и веднага ги усещам що за хора са.
На този колата му бяла като лебед, а той вътре черен дявол. Ни поглежда, ни усмивка, ни здравей, гледа напред като сфинкс и чака. Носи си черните мисли в главата и не се увърта, да не би да вземат нещо да избяг ...

ppostadg

Проза » Рассказы

1.7K

Едно упражнение по анатомия 🇧🇬

Сутрин е! Алармата звънеше със сетни сили, когато се пресегнах да я загася. Ах, колко мразех нейните садистични наклонности. Не съм сигурен нали се наслаждаваше на тези моменти или по скоро ме съжаляваше, но това, че ме събуди беше факт и аз нямаше как да го променя. Нека не задълбавам в моето възму ...

НиколаСтаниславов

Проза » Рассказы

971

Полет 🇧🇬

ПОЛЕТ
Има моменти на последващо отчаяние, когато паднеш толкова рязко и силно, че не знаеш дали вече си се приземил или продължаваш да се засилваш на долу. След като погрешните ти очаквания, проекции, са те отвели не до твоето място, ами кажи-речи, са те блъснали в стена, макар че си бил с 200, усещ ...

polina.doroteeva

Проза » Рассказы, Юмористическая, Обзоры, анализы, критические статьи

1.2K

Виенско кафе 3/ 21 🇧🇬

– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...

Elder

Проза » Повести и романы

1.7K 4 6

Рождеството 🇧🇬

Жената седеше унило и не обръщаше внимание на шума около себе си. Въпреки че хората се стараеха да говорят тихо, шепотът им сякаш изпълваше цялата зала. Тя не искаше да вдигне глава, защото срещу нея стоеше нейната първа любов, мъжът на живота ѝ, който след малко щеше да стане бившият ѝ съпруг.
Първ ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1.2K 3 3

Следпразнично 🇧🇬

Е, отмина и този празник. Цялата празнична нощ от събота до вторник пиратки гърмяха, народът вика „Да живей”, байраци се ветрееха, а сетне – отново си станахме натуралните българи.
А колко хубав беше празникът! Най-напред удряш пет чашки – намаляват риска от лошо прекарване. Пък мъжът не е кактус – ...

генек

Проза » Юмористическая

744 6

18+ Докторът е на фелдшерски курсове 🇧🇬

Докторът е на фелдшерски курсове
Леко циничен, малко ироничен и може би почти хумористичен разказ – случки от живота
– Ти още ли не си свалила гащичките? Хайде де, че имам толкова работа, не ми се мотай! Знаеш, че трябва бързо да се справим, ако искаш да стане нещо..
– Ама мен не ме боли ... , а гър ...

Bezzhichen

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.9K 7 21

Среща – случайна или не 🇧🇬

-Защо пък аз?!
-Защото ти, затова! Защото, ако искаш да продължиш с него, трябва да му звъннеш и да го помолиш да се видите.
- Все аз се извинявам и търся начин за сдобряване! Кога най-сетне и той ще го направи?!
- Набери го и точка! После отново ще си ми благодарна. Не знам, ако аз не бях да настоя ...

groznika

Проза » Рассказы

1.9K 3 4

Коледа 🇧🇬

Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
“Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия ва ...

postadg

Проза » Рассказы

1.2K 1

Северни небивалици 🇧🇬

На Север в тайгата дървените къщички на дървосекачите – с форма на огромно буре, прозорец, врата и комин – не се заключват. Най-много едно дърво да подпре вратата, за да не е съвсем отворено. Остатъците от храната не се изхвърлят и се остават на масата. Може някой загубен, много гладен и премръзнал ...

mitval

Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.9K 1

Отминалата година 🇧🇬

Отмина и тази година, отминаха и дните, в които работехме и веселяхме. Дните бързо си отидоха, а сега предстои една Нова година, в която трябва да и се радваме. Докато дните заминаваха и идваха, аз открих нови приятели и един добър човек – нашата шефка. Няма да казвам имена, достатъчно е само да го ...

angelskiogyn

Проза » Рассказы

1.1K 4

Бедност 🇧🇬

Бедността не винаги има материални измерения, а и душевни.
***
Протегна слабата си набръчкана ръка приличаща на кафяв корен. Не изпитваше срам да проси, защото беше свикнала. Очите ѝ гледаха умоляващо, но дълбоко в тях имаше мрак.
– Како, дай малко зелева чорба. Гладна съм. Ти си добра душа. Господ ...

troia

Проза » Рассказы

1.2K 2 12

Този път няма да ти се размине 15 🇧🇬

Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа ср ...

Heel

Проза » Рассказы

807 1 1

Рассказы и проза современных авторов

Нощ в курорта - 3. 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

Нечистите - глава 3.2 🇧🇬

Нощ в курорта - 2. 🇧🇬

Срещу Нова година 🇧🇬

Душевна слабост 🇧🇬

Днес ми е студено 🇧🇬

Нечистите - глава 3.1 🇧🇬

Сол 🇧🇬

Телефон на доверието 🇧🇬

Лепило и вълни (21) 🇧🇬

Невидим 🇧🇬

Щурмът на ледения връх 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 22 🇧🇬

Река 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 13та част 🇧🇬

Нали?! 🇧🇬

Нощ в курорта 🇧🇬

Та нали любовта е мираж 🇧🇬

С Пиром годом! 🇧🇬

Соня и Страхът и аз и Страхът 🇧🇬

Сезони 🇧🇬

Мечтанието на Шуман 🇧🇬

Въпросителни 🇧🇬

Часовник с магически механизъм 🇧🇬

Мъдрословия (44) 🇧🇬

Твоята усмивка... 🇧🇬

Момчето на портала 🇧🇬

Едно упражнение по анатомия 🇧🇬

Полет 🇧🇬

Виенско кафе 3/ 21 🇧🇬

Рождеството 🇧🇬

Следпразнично 🇧🇬

18+ Докторът е на фелдшерски курсове 🇧🇬

Среща – случайна или не 🇧🇬

Коледа 🇧🇬

Северни небивалици 🇧🇬

Отминалата година 🇧🇬

Бедност 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 15 🇧🇬

Очередь