Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Няколко писма до теб-5 🇧🇬

Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любо ...

maracuja

Проза » Письма

1.5K 2 6

Лепило и вълни (29) 🇧🇬

Везни
Тръгнах към вълните. Застанах на мястото където мият пясъка и усетих водата по стъпалата си. Студеничка, но не много. След малко обливаше глезените ми. Постоях малко за да свикна събирайки смелост да се потопя. Не отне много време и се гмурнах под поредната вълна. Не бяха големи, но така обича ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K

Нямам време за глупости 🇧🇬

Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
"-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
Сре ...

ПавелКрасимиров

Проза

1.8K 1 5

Преживяно 🇧🇬

Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на тру ...

Ve2666

Проза

2K 4 6

Забранена си ми (1) 🇧🇬

Увеличих звука на телевизора, за да не чувам мислите си. Коментаторът на мача все по-емоционално анализираше играта на двата български футболни отбора. Сграбчих кутията цигари, намираща се зад лаптопа, запалих една и изпуснах дима високо. Вгледах се в екрана на чата ни – не беше „на линия“ повече от ...

written-springs

Проза » Рассказы

2.4K 4 11

С един куршум - две Милки! 🇧🇬

Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...

Kalinski

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.8K 2 4

Раждането на облак 🇧🇬

Нощ тиха, по тиха от стаена мисъл. Ни стон на вятър, ни шепот на дърво. Две сенки стоят в мрака, без да се докосват. Димът от цигарите отлита в различни посоки. Погледи, вперени нагоре, в небето. Искат нещо, дирят всичко.
Нощта е срязана наполовина – индигово небе, прегърнало няколко съзвездия, в пр ...

Diskordia

Проза

1.2K 1 5

На караджейката * 🇧🇬

Веднъж Хитър Петър решил да ходи на караджейката, за да смели малко брашънце. Трябвало да става рано, ама се успал. Слънцето вече се дигнало една копраля**. Натоварил набързо каручката, впрегнал Марко и тръгнал. Пристигнал на воденицата подир час, а хармана пълен с народ. Всеки чака ред. - Добро утр ...

СветланТонев

Проза » Сказки и произведения для детей

948 1

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най- 🇧🇬

Усещането, че си някъде сама из дълбините на душата си и търсейки него – човекът, който обичаш, чието име е заковано нейде там и никой не може да го измести. С години това се задълбочава все повече и образува една голяма -пулсираща от емоции тръпка, която обаче е толкова надълбоко в гърдите, че чак ...

bubulinabe

Проза » Другие

1.3K 1 2

Последното писмо до баща ми 🇧🇬

Изсънувах те. Във всякакви откачени варианти. Ти си химера. Утопия. Планета, на която няма живот.Ти си някакъв... има те там някъде, но какъв си точно, кой си? Не знам. Вече се страхувам и да разбера. Преди се обвинявах, пишех ти писма и ги пусках в произволни пощенски кутии. Празнувах ти рождените ...

Plevel

Проза » Письма

2.4K 26 22

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли…. Сетих се една приказка, която баба ми разказваше. Както я запомнила от своята баба, така я предаде на мен, с аромат на дим и привкус на легенда.
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая ...

demi

Проза » Сказки и произведения для детей

2.4K 1

Вела - 6 🇧🇬

reinbow

Проза » Рассказы

1K 6 11

Цветя за Барда 🇧🇬

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...

Мильо

Проза » Рассказы

2.4K 4 8

Ха, дано! 🇧🇬

(По действителен случай)
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...

rygit

Проза » Рассказы

926 1 4

Лицето 🇧🇬

Бе шумно и пълно с хора. Навън бе тъмно вече и ярката светлина в стаята дразнеше очите ми. Видях го още когато влезе. Не го познавах, но беше като песен, която съм слушала през цялото ми детство. Кислорода в стаята се изпари. Стана ми задушно и горещо нищо че бе зима. Тъмнината превзе апартамента. Н ...

Ppalova

Проза

1.1K 2 8

Прозрение (1) 🇧🇬

1. Изкусният ще разглоби своя живот за ремонт и после пак ще го сглоби.
2. Ако постоянно се сравняваш с другите, рискуваш винаги да си неудовлетворен.
3. Недокосваните спомени са най-горчиви.
4. Мигът на истината за твореца е времето от представянето на творбата до първите отзиви.
5. Печалбата от ха ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

880 1

Золотой кувшинчик

Золотой кувшинчик
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.5K

Защо бе, Силве не спираш да говориш? 🇧🇬

В такъв кучешки студ нормалните хора не пускат и кучетата си вън, затова, когато Силвето се прибра, въздъхна с облекчение. Ей сега ще си запари чай, ще разпусне, после ще спретне нещо за хапване, ще се напари в банята, едно вино ще удари…
- Силво, Силво, ма! – провикна се от хола разгологъзения Миро ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.2K 5 20

Турете му пепел 🇧🇬

- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...

Katriona

Проза » Повести и романы

3.1K 11 18

Нощта на сивите - край 🇧🇬

21.
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...

генек

Проза » Повести и романы

931 3 6

Нечистите - глава 6.1 🇧🇬

Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата. Виковете на войниците, докато се биеха с Калахан, все още се чуваха, но в Елизабет нямаше и капчица съмнение, че много скоро той ще се разправи с тях. Дали щеше да тръгне след нея тогава, или шумът от битката щ ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.9K 3

18+ Искам те! 🇧🇬

Искам те!
Марио влезна в стаята и затръшна вратата след себе си. Веднага отиде към спалнята. Там го чакаше неговата Алисия. Брюнетка с къдри с остър връх и едни сини като морето очи, тяло като богиня, бюст като на Афродита и мръсен ум, по голям и от на дьо Сад. Както винаги бе облечена с черните си ...

ИгнасиоИлиев

Проза » Рассказы

1.3K 1

Конкурс "Куц Пегас" 🇧🇬

Златната рибка се оказа обикновена каракуда и ми омръзна вече да клеча край гьола за тоя, дето духа. Говоря му на д-р Г, че трябва да се смени стръвта, но той все ми разправя едни небивалици, че златните рибки кълвели на кебапче, на пържола, на хайвер... „Абе приятелю, - обяснявам му – времената сег ...

radi.

Проза » Рассказы

2K 2 9

Двуличница 🇧🇬

Беше в края на декември. Второкласниците от едно столично училище имаха Новогодишно тържество. Класната стая на втори “Б” беше украсена с пищни, разноцветни гирлянди от станиол и разтегателна хартия. Прозорците бяха побелели от налепените по тях късчета памук, които имитираха снежинки. На едно от ст ...

ГаляБорисова

Проза » Рассказы

2.4K 8 13

Огледалото /част 4/ 🇧🇬

Инк беше слаб. Физически и психически. Нуждаеше се от ментор. И ролята на баща му се изразяваше точно в това. Беше се сражавал с много врагове и знаеше, че най-добрата защита е нападението. Стига да си добре подготвен. Знаеше колко боли от поражение. Не само физически. Раните зарастваха и оставаха б ...

AnaMarina

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K 3 2

Приказка за юнака и змея 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЮНАКА И ЗМЕЯ
Жената на Юнака - Юлиана, бавно отвори очи. Беше тъмно. Скоро часовникът щеше да звънне, но съзнанието й бавно и уверено започваше да работи. Вече будна, тя изключи алармата, за да не събуди Юнака. Юнакът Румен! Румен, който хъркаше до нея, завит през глава!
"Ох, трябва да з ...

Sorbus

Проза » Юмористическая

2.6K 1 4

Молбата на Верчето 🇧🇬

Молбата на Верчето
Настъпваше месец март. Отдавна меката и благосклонна зима бе отворила обятията си за нежната пролет и я приветстваше с озеленените си ливади и чудно-ранния птичи песнопой.
Верчето стоеше на прозореца в бабината си къща и гледаше към двора, по който тази зима не тича, правейки снеж ...

styd

Проза » Рассказы

1.1K 1

Страхове 🇧🇬

Хубаво вали. Снегът не е нито на парцали, нито на топчета като суграшица. Ситен е – бръчки на млада жена, остър – език на млада жена, и красив като млада жена. Прави пакости и едни го ругаят, други му се възхищават.
– Проклетия! – ръмжи Симчо. – Това чудо няма да спре никога!
– Ще спре – опровергава ...

exuded

Проза » Рассказы

950 3 3

Весели пуканки с комерсиални и Част 14 🇧🇬

ОСНОВНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА
Моите началници купиха четири автобуса Неоплан. Мен ме сложиха да карам единия. За да ги натоварят експлоатационно като нова техника сключиха подизпълнителски договор с голяма туристическа фирма.
Та по линия на тази събития с двата от автобусите тръгваме на сефте травели ...

rygit

Проза » Повести и романы

759 1 4

Нощта на сивите - 10. 🇧🇬

19.
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...

генек

Проза » Повести и романы

1K 1 5

Знаеш ли 🇧🇬

За първи път я сънува, когато беше на петнадесет - красива, усмихната изправена гордо на една скала край брега на морето. Вятърът развяваше косите и, а тя разперила ръце като птица в полет, да рецитира с патос:
,, Да литна аз понесена в простора,
понесена от любовта на ветровете
и разширила без пред ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

718 2 4

Нечистите - глава 6 🇧🇬

Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2.7K 2 3

Понякога Господ си прави шегички 🇧🇬

ПОНЯКОГА ГОСПОД СИ ПРАВИ ШЕГИЧКИ
Бриджитката и Ален Делон бяха секс-символите на малкото ни градче за един дълъг период от време. И сега не изглеждат зле за възрастта си, но тогава, преди повече от тридесет години, напълно заслужаваха прякорите си. Дори някои твърдяха, че са по-хубави и ако случайно ...

Мильо

Проза » Рассказы

1.4K 2

Лепило и вълни (28) 🇧🇬

Трагикомедия
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Бяс 🇧🇬

Бяс
Още когато не разбирах отношенията на възрастните и все се чудех, защо семейството трябва да е голямо и да има задължително синове, другите махленски деца ми обясняваха, че наистина трябва да е така. Трябва голям род. Малкият род бързо се стопява. И богатството не се множи, защото чуждия човек н ...

marianespa

Проза » Рассказы

1.1K

Вела - 5 🇧🇬

Следва продължение...

reinbow

Проза » Рассказы

855 2 6

Изчезвам до съвършенство 🇧🇬

Учителката в детската градина ни приканва да играем на герои. Правим си щитове от гланцови блокчета, магически пръчки и наметала от покривките. Пита всеки от нас каква е неговата супер-сила. Дарин иска да е Супермен, Калоян иска да изстрелва огън от очите си, Анита си е направила магическа пръчка от ...

Madeleine

Проза » Рассказы

1.4K 6 8

Изповедта 🇧🇬

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

slaveja123

Проза » Рассказы

918

Скоро пристигам 🇧🇬

Истината е, че когато се чувстваме самотни, допускаме най-трудно хора до себе си. В подобни моменти, тежки, измъчващи, сиви, убиващи всяка проява на надежда, в сърцата ни е образувана кървава дупка от тъжен куршум. Всеки се е докосвал до онова титанично напрежение, което е съпроводено с неизменно мн ...

thedac

Проза » Рассказы

674 1

Майтап 🇧🇬

М А Й Т А П
Дядо Тоньо вече цяла седмица лежеше в районната болница, а бабата още нито веднъж не беше дошла да го навести. И макар че той самият й заръча да не дохожда, за да не остава дворът без човек, все едно му беше хатър. "Какво, не може ли да намери някой да гледа стопанството за половин ден ...

Бетон

Проза » Рассказы

831 2

Рассказы и проза современных авторов

Няколко писма до теб-5 🇧🇬

Лепило и вълни (29) 🇧🇬

Нямам време за глупости 🇧🇬

Преживяно 🇧🇬

Забранена си ми (1) 🇧🇬

С един куршум - две Милки! 🇧🇬

Раждането на облак 🇧🇬

На караджейката * 🇧🇬

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най- 🇧🇬

Последното писмо до баща ми 🇧🇬

Знаеш ли... 🇧🇬

Вела - 6 🇧🇬

Цветя за Барда 🇧🇬

Ха, дано! 🇧🇬

Лицето 🇧🇬

Прозрение (1) 🇧🇬

Золотой кувшинчик

Защо бе, Силве не спираш да говориш? 🇧🇬

Турете му пепел 🇧🇬

Нощта на сивите - край 🇧🇬

Нечистите - глава 6.1 🇧🇬

18+ Искам те! 🇧🇬

Конкурс "Куц Пегас" 🇧🇬

Двуличница 🇧🇬

Огледалото /част 4/ 🇧🇬

Приказка за юнака и змея 🇧🇬

Молбата на Верчето 🇧🇬

Страхове 🇧🇬

Весели пуканки с комерсиални и Част 14 🇧🇬

Нощта на сивите - 10. 🇧🇬

Знаеш ли 🇧🇬

Нечистите - глава 6 🇧🇬

Понякога Господ си прави шегички 🇧🇬

Лепило и вълни (28) 🇧🇬

Бяс 🇧🇬

Вела - 5 🇧🇬

Изчезвам до съвършенство 🇧🇬

Изповедта 🇧🇬

Скоро пристигам 🇧🇬

Майтап 🇧🇬

Очередь