Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Луната изчезна 🇧🇬

Звън на аларма. Събудих се. Дръпнах завесите, погледнах през прозореца - забелязах натрупалия сняг, натежалите клони, стъпките, оставени от хората, бързащи за работа. Мъглата се пропука от слънчевите лъчи, небето се избистри, но сякаш нещо липсваше.
Мина си времето, но сякаш времето беше спряло. Виж ...

evgeniya

Проза » Рассказы

2017-11-29T23:50:02+02:00 1.7K

Тя се страхува само от градушките - 9та част 🇧🇬

***
– Каква е тая Ева, отде изскочи пък тя сега?
– Моля те, Антоне, не започвай отново – нали ти казах, съученичка и приятелка от моя край – бях ù обещала да отскоча до града и да се видим, когато отида за Александър, но знаеш, че не го направих!
– И чак сега - ей тъй, ти се обажда по нощùте. Не ме ...

ParvaNova

Проза

2017-11-29T23:47:38+02:00 1.5K 8 16

Порастване 🇧🇬

Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бяга ...

Г.Вазов

Проза » Рассказы

2017-11-29T22:45:09+02:00 1.2K 3

Прикритие 🇧🇬

Когато се крия зад думи, се чувствам много по-силна, частично гола и свободна... но най-вече свободна.

JaneEm

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-11-29T10:22:51+02:00 1.3K

Любов и его 🇧🇬

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2017-11-29T10:18:45+02:00 780 3 1

Безсрамник 🇧🇬

Живееше си тихо и кротко Иванов. Изучи се, завърши висше, ожени се, заработи по любимата специалност, отгледа две хубави дъщери...
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-11-29T10:16:38+02:00 1.6K 3 13

Синьо (4) 🇧🇬

4
Мина повече от месец. А през това време всичко отиваше на добре – Алекс, Иван, Мария и Анастасия излизаха все по-често заедно, даже успехът им в училище се подобри, което беше много неочаквано, особено за Иван. И чудо – Алекс даже се умихваше. Тези усмивки не останаха незабелязани за майка му. Тя ...

Iamhere97

Проза

2017-11-29T09:49:50+02:00 549

Виенско кафе 3/ 8 🇧🇬

Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-11-29T09:28:13+02:00 2.1K 6 5

Дървото 🇧🇬

То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...

slaveja123

Проза » Рассказы, Юмористическая

2017-11-29T09:20:22+02:00 1.2K 1 5

Кръвопускане-1 🇧🇬

Върволица от хора. Начумерени. Толкова рано, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях?
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-11-28T23:27:47+02:00 964 4 2

Аркадия 🇧🇬

Пътуваха още малко и пристигнаха.
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-11-28T23:26:48+02:00 873

Откраднати моменти 🇧🇬

Рано в прегръдките ми се унесе. През трети сън прокарвам пръсти по настръхналото тяло. Притискам я към себе си за да не трепери, а да се почувства в безопасност. Да усети стената, която бях построил около нея, да я предпазя от зли уроки и погледи.
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...

Г.Вазов

Проза » Рассказы

2017-11-28T22:54:22+02:00 2.1K 5 1

Забравен незабравен спомен за един човек 🇧🇬

Не помня устните ти, нито аромата ти.
Смътно си спомням ръцете ти, а гласът ти отдавна забравих.
Не помня чувството точно от твоите докосвания,
всичко плътско сетивата ми отдавна забравиха.
Но помня чувствата, ...

ron4o

Проза » Письма, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-11-28T22:27:05+02:00 1.3K

Синьо (3) 🇧🇬

3
Това, което Алекс видя, надмина и най-смелите му очаквания. От вратата започваше голямо антре и дълъг коридор след него, който се разделяше на три в края си. Левият водеше до стаите на Иван и Димитър и баня по средата, десният - към стаята на родителите и кухнята, а напред бяха холът и трапезарият ...

Iamhere97

Проза

2017-11-28T22:23:28+02:00 631

Невидимата майка 🇧🇬

Не много отдавна и не много далеч, в едно малко селце живеело едно семейство, на което след дълги години очакване се родило детенце. Майката и бащата били невероятно щастливи и горди с първородния си син. Те вече не били в първа младост и това дългоочаквано бебче дало нов смисъл на живота им. До тоз ...

svetlanal

Проза » Сказки и произведения для детей

2017-11-28T16:12:13+02:00 2K 4 5

Чат- запознанство 🇧🇬

– Здравей.
– Здрасти.
– Казвам се Гери.
– А аз – Людмила.
– С какво се занимаваш? ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-11-28T15:53:21+02:00 1.5K 1 6

Гората на мъртвите 🇧🇬

Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...

Rasha

Проза » Рассказы

2017-11-28T14:19:28+02:00 1.1K

Пътуване 🇧🇬

Есента бе дошла. Лекия ветрец, който духаше караше листата да правят водопад от различни цветове в парка. Този парк не беше обикновен, а гробищен парк. Там където мъртвите намираха своя вечен покой.
Катафалката караше бавно по алеята. Падащите листа от дърветата бяха все едно отронващи се сълзи коит ...

библиотекарката

Проза » Рассказы

2017-11-28T13:59:54+02:00 594

Работата на Господ 🇧🇬

Октомври 2008
Седях напрегнато пред компютъра във всекидневната и дообработвах последните резултати от измерванията, които правихме с моя екип, на сградите на училища, болници, детски градини и административни сгради. Предпочитах да работя вкъщи, вместо в офиса. Спокойно ми беше. Така или иначе с мо ...

Андрей_Костадинов

Проза » Рассказы

2017-11-28T13:51:44+02:00 760 1

Посещение 🇧🇬

По пътя достигнах поток с жива вода,
приклекнах за да отпия и да пречистя лицето си,
но не подозирах, че в същия този момент
океанска вълна ще залее жаждата ми.
Въведен от вълните в дълбините на откровението, ...

Junior

Проза

2017-11-28T13:46:40+02:00 944

Катето не разбира от изкуство 🇧🇬

Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносн ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-11-28T09:05:15+02:00 692 3

Мъдрословия (40) 🇧🇬

340. Така както слънцето продължава да съществува след своя залез, така и победеното зло чака мига за своето завръщане.
341. Не е задължително победата да се превръща в геройски епос.
342. Можеш да преместиш стрелките на часовника. А можеш ли да промениш времето?
343. Не всички приемат мира за по-ус ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-11-26T21:15:08+02:00 612 1

Аркадия 🇧🇬

Бяха минали два месеца от "инцидента" в закусвалнята. Нашите подобрени войници се бяха научили да управляват броните перфектно. Те знаеха как всяка една работи и как да могат да ги използват на 100 %. Кортана беше перфекционирала начина по които използва мобилността на бронята си, а Келли знаеше как ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-11-26T21:01:13+02:00 1.3K

Безвремие 🇧🇬

Заливахме се от смях за пореден път. Смехът се разстилаше по остарелите ни лица. Толкова години! Пренасяхме се назад във времето и отново се връщахме.
Огънят грееше с красиви пламъци и цепениците отстъпваха, за да създадат топлинен уют.
Гледката през отворените кепенци обагряше погледите ни чрез кра ...

ЙКиров

Проза » Другие

2017-11-26T20:55:59+02:00 613

Синьо (2) 🇧🇬

2
Беше 6:30 сутринта. Будилникът извъня и Александър стана. Отиде в банята, изми се, нахлузи дрехите и влезе в кухнята да закусва. Докато усети, вече беше станало време за училище. По програма имаха математика, тъй че заизкачва третия етаж. Огледа се, първо наляво, после надясно. Видя два коридора – ...

Iamhere97

Проза

2017-11-26T20:49:53+02:00 677 1

Неделен Иванов 🇧🇬

Трябва
Край! Трябва да го направя днес или никога няма да посмея! И защо само отлагам? Какво чакам – съвсем да ми стане черно ли? Вярно, страшничко си е, високо е, и ако... Обаче, направя ли го – отървавам се от грижите. Да - не е веднъж завинаги, но все пак...
Ей такива неща се въртят из главата на ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-11-26T10:40:54+02:00 733 1 8

На върха на иглата 🇧🇬

"Няма разум на тая вселена, няма", съзнанието се блъскаше в коридорите си. " Няма, няммма...". Сърцето тласкаше лепкавата си каша и уморено засилваше ритъм да я избута.
- Здравей "Усмивка" - ласкав глас прониза, като лъч светлина - Време е...
Леко убождане... Цялата вселена е на върха на иглата, скр ...

wola

Проза » Рассказы

2017-11-26T08:51:07+02:00 857 2

Мъдрословия (39) 🇧🇬

335. Понякога прекият път е всичко друго, но не и пряк.
336. Думите са злато. Мълчанието също.
337. Често кръвожадните исторически личности се възхваляват, а мирните такива, се отричат.
338. Не във всяко село можеш да се научиш на труд и уважение.
339. Да чувстваш омраза е като да държиш радиоактиве ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-11-25T20:48:07+02:00 786 2 1

Синьо (предговор + 1) 🇧🇬

Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осиновила моята майка и с ...

Iamhere97

Проза

2017-11-25T18:17:18+02:00 724 5

Този път няма да ти се размине 11 🇧🇬

Една неделя тя се обажда доста по-рано от обикновено. Звучи бодро, но не насилено, а искрено бодро. По гласа й мога да усещам много неща, от край време е така. Всъщност и тя ме е изненадвала с прозрения относно мен. Усещайки доброто й настроение, веднага ми се стопля сърцето. В този момент съм сигур ...

Heel

Проза » Рассказы

2017-11-25T18:15:28+02:00 666 1 1

Крайпътни мечти - Глава Трета 🇧🇬

Глава Трета
Мечти на колела
Тик-так
Тик-так
Часовникът над главата ми бавно и мъчително изброяваше секундите оставащи до изгрев слънце. Лаят на съседското куче се превръщаше в песен, която омръзваше след хилядите слушания. Всеки път, когато домашният любимец, в отсрещната къща, си отвореше челюстите ...

MisterVanko

Проза » Повести и романы

2017-11-25T18:12:38+02:00 906

Виенско кафе 3/ 7 🇧🇬

– Каква издръжка ще ми искаш? Не искам да се съдим, искам да се разберем.
Погледнах някъде покрай Кристиан:
– Никаква, майка ти се грижи достатъчно за мене.
– Няма да се оженя за тебе, нито ще живеем заедно.
Още когато видях Кристиан на вратата на стаята в родилното как не иска да влезе разбрах, че ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-11-25T18:01:35+02:00 1.9K 6 5

В събота с Иванов 🇧🇬

Вкус
Седят в кафе-гаража на Митето двама комшии Иванов и Петров, пият си оригинални ментета и за жени си приказват.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Петров. И разказва за бившата си приятелка /по модерному/, дето била необхватна като сибирската земя, но малко по-топла от нея.
- Аз п ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-11-25T17:26:08+02:00 787 1 4

Най- сладката диагноза! Тя беше наркотик! 🇧🇬

Откакто се запознахме тя се превърна в анатом, изучил тялото ми заедно с желанията му до най- малката подробност. Харесваше ѝ да ме докосва. Бях слабостта на крехкото ѝ телце, а тo беше моята. Обожавах тялото ѝ, начина, по който ме докосваше. Езикът ѝ! Ах той беше нежен и пъргав когато правеше френс ...

НиколаСтаниславов

Проза » Рассказы, Эротическая

2017-11-24T23:20:12+02:00 1.5K 1

Биполярна среща 🇧🇬

Бях легнала до брега на едно езеро и броях облаците. С периферията си наблюдавах как листата на дърветата танцуват фламенко. Бяха се групирали по двойки. Жълтите танцуваха с червените, а зелените с кафявите, после вкупом се спускаха надолу, като пеперуди и утихваха по тревата. Протегнах ръка и си хв ...

Plevel

Проза » Рассказы

2017-11-24T22:24:20+02:00 915 12 24

Синьо 🇧🇬

Писмо до автора. Таня
Здравейте, приятели мои!
Чудя се как ли да започна този предговор?!.. Нека ви разкажа мъничко за своя живот:
Аз съм Алекс, на 19 години, от София. Оставили са ме в дом за деца. Не им е харесало нещо в мен на тези, които са ме родили. Но пък ето - на годинка и половина ме е осин ...

Iamhere97

Проза » Повести и романы, Другие

2017-11-24T17:36:17+02:00 1.3K 3 7

Сянката на хаоса - част 1 🇧🇬

Мразя да съм права относно поведението на хората около мен. Сякаш са вид животни, за които знаеш, че при буря ще побегнат, при мирис на кръв ще се настървят. Стаден вид, който при взаимна изгода ще пази гърба на събрата си.
В ролята на единак ги наблюдавах, изучавах ги, забавлявайки се със зле прикр ...

Анн_Велѝ

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-11-24T16:31:33+02:00 1.3K 1

Аркадия 🇧🇬

Мина един месец, докато раните им бяха зараснали. На отбора им беше наредено в 9:00 пред оръжейната. Келли се беше събудила първа в 7:10. Стоеше легнала и гледаше към тавана. Мислеше. Какво стана с Бен? Ще го види ли пак? Със сигурност! Трябва пак да го види. Централа ги направи отбор няма как прост ...

BadlyHurtCantRecover

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-11-24T16:23:12+02:00 893 2

Началото на края 🇧🇬

Какво е най-лошото, което може да ти се случи?
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...

Rasha

Проза » Рассказы, Письма, Другие

2017-11-24T15:27:57+02:00 1.3K

Иванов - две истории 🇧🇬

Обувчица бяла
Празненството на фирмата мина блестящо - и пиенето беше марково, и яденето стигна, и танците не спряха до късно. Е, някои се напиха, попрехвърлиха доста мярката. Верчето, секретарката на Иванов, още на третата чаша увисна на врата на Пешо от външния отдел. Мишката от деловодството запя ...

генек

Проза » Юмористическая

2017-11-24T15:26:54+02:00 818 3 14