Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Найден 🇧🇬

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...

wola

Проза » Рассказы

2.2K 1 11

От сън спомени има 🇧🇬

Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...

yanko88

Проза » Рассказы

1.2K 3

Щастлива съм! 🇧🇬

Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...

yanko88

Проза » Рассказы

1.6K 1

Дядо Иван 🇧🇬

Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...

Средногорски

Проза » Рассказы

1.3K

Ръка за милостиня 🇧🇬

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...

nellnokia

Проза » Рассказы

3.3K 8 15

Истината 🇧🇬

Crybaby.2

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

617

Покрай фонтана-1 🇧🇬

Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият – шлайфмашина, около която се суетеше. Беше лято и въпреки че часът едва наближаваше девет сутринта, веч ...

exuded

Проза » Рассказы

1.6K 2 9

Повелите на Симаргил 5 🇧🇬

Утрото настъпи мрачно и хладно. Бурята беше изгубила снощната си сила, но все още валеше из ведро, а от време на време далечни тътени разтърсваха простора. Хаймли бавно започна да се изтръгва от дълбокия сън и между морните си сънени клепки различи неясен силует. Някой стоеше насреща, на не повече о ...

Stay-C

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K

Нечистите - глава 4.1 🇧🇬

Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 2 1

Нейната Петя 🇧🇬

В тази гореща и влажна вечер Петя искаше вече да се прибере вкъщи. Не че нещо щеше да прави, искаше просто да остане сама някъде, където се чувства сигурна. А това беше единствено в дома й. Нейната крепост. Пускаше щорите навсякъде и оставаше по бельо. Точно това искаше и сега. Представи си прохлада ...

sguzen

Проза

1.9K 1 2

Не те пускам, обич моя... 🇧🇬

Не те пускам, обич моя...
Веднъж вече се случи... Беше толкова отдавна и толкова неочаквано, че не можех да мисля - истина ли е, не е ли... Всеки ден ГО срещах на път за института- бяхме студенти. Вървях ту пред него, ту след него, но не добивах куража да го заговоря, нито пък той мене. Често го виж ...

pavka44

Проза » Рассказы

1.1K 1

Нимфоманката 🇧🇬

Нимфоманката
Малко след като влезе в пубертета, Наталия започна да се заглежда по противоположния пол. Още неосъзнавайки напълно какво се случва, тя изпитваше особено вълнение, когато видеше голо до кръста момче да тренира на уличния фитнес или просто да се разхожда без тениска свободно по улицата. ...

yanko88

Проза » Рассказы

2.5K

Космическа загадка 🇧🇬

Когато луната изчезна, сякаш никой не забеляза. Тя просто не беше вече там. Хората отдавна не обръщаха внимание на света около себе си, светлината на града ги осветяваше достатъчно, а вкъщи си имаха лампи. Оказа се, че луната не беше нужна на никого и не липсваше на никого. Природните катаклизми бях ...

Александър

Проза » Фантастика и фэнтези

1.6K 2 3

Лепило и вълни (22) 🇧🇬

Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K

Желязко 🇧🇬

Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...

yanko88

Проза » Рассказы

1.2K 1 4

Реката 🇧🇬

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...

vozi

Проза » Рассказы

1.2K 1

Преследване на сянката /пародия на пародията/ 🇧🇬

Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...

генек

Проза » Юмористическая

2K 4 12

Квартиранти 🇧🇬

Преди него там живееше един по-възрастен господин. Той пушеше лула, свиреше на пиано и винаги беше усмихнат - нещо необичайно за хората в този край.
Понякога изкачвах скърцащата стълба и отивах при него просто да си говорим. Друг път се любехме. Или пиехме кафе.
Един ден го намерих умрял. Трябваше д ...

670301

Проза » Рассказы

736 3 2

Добродушната дебеланка 🇧🇬

Добродушната дебеланка
(разказ)
От бебе беше пухкавелка. Всички баби и лелки в квартала обожаваха да щипят бузите и, розови като на прасенце. Но и тя беше гальовно дете; радваше се на вниманието, което получаваше и нямаше нищо против да казват, че колкото са по-сочни бузите и, толкова е по-чаровна. ...

yanko88

Проза » Рассказы

2K 1 7

Безтегловност 🇧🇬

Изгубих. Изгубих любовта. Дори не го осъзнах навреме. Видях я само как се шмугва между последните капчици търпение и си отива. Но нямах сили да помръдна и отново да се опитвам да я догоня, за да проверя дали пък не ме чакаш зад ъгъла. Не и този път. Вече осъзнах, че съм я изцедила от толкова скитнич ...

lovepq

Проза

1.2K 4

Тя се страхува само от градушките - 14та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 14та част
... той се плъзна като безшумна, безплътна сянка по стълбището. Настигаше я – бе на едно дихание само от нея...
Посегна да я хване за лакътя и да я извърти към себе си, когато тя рязко клекна и ръката му увисна над нея във въздуха. В същия миг Мета заудр ...

ParvaNova

Проза

1.9K 8 34

Синя Луна 🇧🇬

Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...

perperikon

Проза » Рассказы

2.1K 6 5

Добре, мамо! 🇧🇬

ДОБРЕ, МАМО!
(разказ)
Винаги е била леко мистична. Трудно казваше „не мога” или „не искам”. Винаги беше и отзивчива. Не отказваше помощ на никого. Избягваше конфронтациите, искаше на всеки околен да му е добре. Мистичността ѝ се усещаше от околните, знаеха, че крие нещо дълбоко вътре в себе си. Но ...

yanko88

Проза » Рассказы

2.2K 1 2

Нощ в курорта - край 🇧🇬

02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...

генек

Проза » Повести и романы

769 11

Димо Кехая 🇧🇬

"Човек, който е избирал, губил, рискувал, стрелял
и носил рани, преборил се и с Реда, и с Хаоса -
за такъв човек страшно вече няма."
В. Мутафчиева
- Мамо, какво е това хайдутин? – малкия Гошко седеше на земята, гледаше майка си право в очите, а в неговите горяха въгленчетата на любопитството. ...

reinbow

Проза » Рассказы

1.3K 6 8

Този път няма да ти се размине 16 🇧🇬

Клепачите ми сякаш тежат тонове. Все пак някак си успявам да отворя очи. Стените са ослепително бели. Не мога да разбера къде се намирам. Ще ми се да стана, но се чувствам ужасно слаб. Тялото ми не ме слуша. И изпитвам много неприятно стягане в гърдите. Що за кошмар е това! Толкова е реален, че чак ...

Heel

Проза » Рассказы

712 2

За тебе бях 🇧🇬

За тебе бях дъжд в очите. Мирис на тъга. Горчивия вкус на любовта. Погледа на утре.
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

974 3

Хвърли хляба си по водата 🇧🇬

КЪМ РУБРИКАТА „РАЗМИСЛИ ВЪРХУ НЯКОИ БИБЛЕЙСКИ СТИХОВЕ С ПРЕНОСЕН СМИСЪЛ”
„Хвърли хляба си по водата и ще го намериш не след много време” Еклисиаст 11:1
Сентенцията не е лесна за разбиране от първи прочит. Ако я приемем в конкретното й значение, не можем да се съгласим. Защо да си хвърляме хляба по в ...

Stasi.1

Проза » Другие

3.9K

Нощ в курорта - 5. 🇧🇬

00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...

генек

Проза » Повести и романы

891 4

Престъпници 🇧🇬

Все ни учеха как не трябва да крадем, че това е наказуемо, следователно кражбата - грях. Обясняваха ни, че откраднем ли нещо, то може да е единственото, което човекът отсреща да притежава, тоест не е честно спрямо останалите. Макар хиляди пъти животът да ни е показвал, че почти нищо не е честно, има ...

lovepq

Проза

1.2K 1 3

Нечистите - 4 🇧🇬

Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 1

Нощ в курорта - 4. 🇧🇬

22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...

генек

Проза » Повести и романы

871 2

Нечистите - 3.3 🇧🇬

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.6K 2

Из трезвия ум на пияния философ 🇧🇬

Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...

Igby

Проза » Другие

1.2K 1

Истината 🇧🇬

Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...

thedac

Проза » Другие

591

Ръцете на мама 🇧🇬

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...

MariaValkova

Проза » Рассказы

954

Слепеца в тъмното 🇧🇬

Ще помня винаги когато за последно погледна в очите ми. Прогледна чрез тях и видя много... видя всичко, което не трябваше. Видя себе си след три години, видя се щастлив и примирен, видя се обичан видя се баща.
Видя, че света и съществуването ти са различни от сегашните ти представи, сегашните ти заб ...

Д.Данчева

Проза » Рассказы

740

18+ Хигиениста 🇧🇬

Викат ми Хигиениста. Никога не се оплаквам от работа. Потърсят ли ме, винаги откликвам. Така е, защото поръчките напоследък съвсем намаляха, а трябва да изхранвам семейство.
Ето днес е неделя, а аз отивам на работа. Не си мислете, че съм за оплакване. Много съм си добре даже. Работя два-три дена мес ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.5K 2 3

18+ Разлистване 🇧🇬

Тя вдишва развълнувано, когато целувките му достигат пазвата и разкриват намеренията си дa продължат нагоре по дясната (нейната дясна,тя е отдолу) гърда. Притеснените, свенливи кристалнозелени очи се стрелват надолу и срещат страстта в неговите кафяви очи. Разбирайки притеснението, той я притиска ма ...

thatEncoreGuy

Проза » Рассказы, Эротическая

2.8K 4 3

Синьо (6) 🇧🇬

6
През следващата седмица Александър си остана вкъщи и се лекуваше. Димитър беше при него след всяка тренировка. Оставаше за час-два и после се прибираше. Един ден му каза:
– В неделя е състезанието.
– Къде ще бъде?
– В залата, която построиха миналия месец. ...

Iamhere97

Проза

533

Рассказы и проза современных авторов

Найден 🇧🇬

От сън спомени има 🇧🇬

Щастлива съм! 🇧🇬

Дядо Иван 🇧🇬

Ръка за милостиня 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Покрай фонтана-1 🇧🇬

Повелите на Симаргил 5 🇧🇬

Нечистите - глава 4.1 🇧🇬

Нейната Петя 🇧🇬

Не те пускам, обич моя... 🇧🇬

Нимфоманката 🇧🇬

Космическа загадка 🇧🇬

Лепило и вълни (22) 🇧🇬

Желязко 🇧🇬

Реката 🇧🇬

Преследване на сянката /пародия на пародията/ 🇧🇬

Квартиранти 🇧🇬

Добродушната дебеланка 🇧🇬

Безтегловност 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 14та част 🇧🇬

Синя Луна 🇧🇬

Добре, мамо! 🇧🇬

Нощ в курорта - край 🇧🇬

Димо Кехая 🇧🇬

Този път няма да ти се размине 16 🇧🇬

За тебе бях 🇧🇬

Хвърли хляба си по водата 🇧🇬

Нощ в курорта - 5. 🇧🇬

Престъпници 🇧🇬

Нечистите - 4 🇧🇬

Нощ в курорта - 4. 🇧🇬

Нечистите - 3.3 🇧🇬

Из трезвия ум на пияния философ 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Ръцете на мама 🇧🇬

Слепеца в тъмното 🇧🇬

18+ Хигиениста 🇧🇬

18+ Разлистване 🇧🇬

Синьо (6) 🇧🇬

Очередь