Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Плъзгането 🇧🇬

– Ей, бате, ела да за малко! – провикна се един циганин.
Кристиян все пак се намираше на женския пазар, а там ромите бяха често срещана гледка. Мястото беше като втори дом за него. Никога не се прибираше преди да го е обиколил поне три пъти. Някой би си помислил, че това си е чиста загуба на време, ...

s7range

Проза » Рассказы, Юмористическая

753 1

Село на римски път - 5.2. 🇧🇬

2.
Събраха се пак в кабинета на Минчев. Но вече осем мъже и кака Ирина. Найден го нямаше… Сега го носеха към дома му. Да го оплачат жена му и майка му. Вече бяха позвънили на синовете му, а първата работа на Минчев беше да се обади в областния град. Където намери само някакъв дежурен в полицията, ко ...

генек

Проза » Повести и романы

865 2

Моятa Българска Мечта 🇧🇬

Бяхме пресни-пресни, само на 3 седмици, откакто се приземихме на летище Индианаполис.
Най-първата ни среща с Америка, разбира се, беше в Чикаго на международното летище О ‘Хара. Няма да забравя впечатлението, от кацането на огромния, четиримоторен джет, в съседство със задръстена с коли грамадна маг ...

B

Проза

1.4K 1 1

Импозантни багри 🇧🇬

Минава червеният октомври, месец оказал се непривично топъл, даже потно горещ, даряващ късните есенни дни с приказно чиста безоблачност и мека, южна ласка. Всъщност от три седмици почти не се е спряло да гърми, трещи, духа и вали, но за премръзналото ми и вкочанило се от чакане тяло, природните усло ...

murjoflos

Проза » Рассказы

1.8K 4

Сговорчив човек 🇧🇬

Тази година с моята благоверна решихме да отидем на почивка. Да отморим сивите клетки, задръстени с разни науки и да се отдадем на кой каквото си иска. Като глава на семейството, предложих родното Черноморие, хем да подпомогнем икономиката ни, хем да си припомним някои географски и исторически особе ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.9K 1 14

18+ Без пулс 🇧🇬

I. Бягство
Майк имаше хубава работа, пари, кола, не му липсваше нищо материално. Имаше и хора около него, които го обичаха. Животът вървеше добре, но... отстрани. На Майк нещо му липсваше. Усещаше тази липса цял живот, но не можеше да я определи с точност. Когато навърши 30, най-накрая разбра - липс ...

Quirk

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.2K 2

Село на римски път - 5.1. 🇧🇬

Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към с ...

генек

Проза » Повести и романы

887 2 1

Фонтанът с лебедите 🇧🇬

Тя свиреше на цигулка и стоеше в първият ред от ляво, а русо – пепелявата ѝ коса блестеше, осветена от прожекторите, като посипана със златен прах. Той свиреше на флейта и стоеше от дясно, но всеки възможен миг погледът му се отправяше към цигуларката вдъхвайки от красивото ѝ присъствие, а флейтата ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1.8K 2 1

Пратка за "Ориент" 🇧🇬

- Мамо, мамо, виж какво намерихме! Мамо, нека го задържим, мооля те, много, много - дъщеря ми Яна нахлува с боси и прашни крачета по току-що измития под, а зад нея пристъпят, видимо развълнувани двете ù приятелки от съседния вход
Катя и Елена, с които са почти винаги заедно и в училище, и в квартала ...

Довереница

Проза » Рассказы

2.4K 5 13

Викингът и неговата душа 🇧🇬

Живял някога някъде… викинг. Не бил обикновен, а велик пълководец на непобедима армия. Със смелост, устрем и ум, печелел битка след битка. Бил упорит и целеустремен, и нищо не можело да го отклони от завоюване на поредната му бляскава победа. По дългия си труден път на воин, той бил срещнал зли хора ...

Sapernica21

Проза » Рассказы

832 1

Калинка 🇧🇬

Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...

exuded

Проза » Рассказы

4.5K 21 39

Незабравимата детегледачка 🇧🇬

Незабравимата детегледачка
Когато работиш в посолство договорът ти и правата ти са според законите на съответната страна. Посланикът ми обясни, че в неговата страна дори раждат още по полето, а и бременността не е болест и за това нямам нужда от 40 дни отпуск преди раждането. По тази причина, ми дад ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.1K 3 12

Самолечение 🇧🇬

Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...

Дамла

Проза » Другие

1.4K 2 1

Един нюанс сиво 🇧🇬

Бързам без заобиколки да предупредя склонните към прибързани асоциации читатели, относно бъдещото съдържание на настоящата двусмислено озаглавена творба, която евентуално биха могли да дочетат, въпреки вещаещото неминуемо разочарование първо изречение. Творението, което макар да е скромно откъм съдъ ...

murjoflos

Проза » Рассказы

809 6

Село на римски път - 4.4. 🇧🇬

4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...

генек

Проза » Повести и романы

878 2 1

Приключение в огледалната реалност /за конкурса/ 🇧🇬

Беше малко преди обед на един все още летен, но вече дъждовен и много мъглив ден в средата на септември 2020-та. Въпреки ситния дъждец, който кротко си ръмеше, бях навън и си правех поредната тренировка. Тичайки бодро по малките улички в старата част на София се подготвях за ежегодния турнир по улич ...

АлексейорданоВ

Проза » Рассказы

1.8K 2

Тогава казвам "обичам те" 🇧🇬

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...

nadia.nanito

Проза » Другие

771 2

Гъркът 🇧🇬

Тая Радка! Все такива ми ги праща!
Възрастен слаб мъж с голяма бяла усмивка. До него – дебело момче, по-високо от възрастния, с дълга коса на опашка. Възрастният говори на чист български. Младият си мълчи.
– На момчето му предстои изпит и искаме да вземе няколко консултации... Той, баща му, е лекар. ...

670301

Проза » Рассказы

861 1 4

Село на римски път - 4.3. 🇧🇬

3.
На село си лягаха рано. Едно, че телевизия тук се хващаше най-вече в горния край, при това лошо, второ – че хората не се вълнуваха от разни музикални конкурси или светски новини, трето – че хептен не им пукаше какви локуми точат говорещите глави на екрана, и най-важното – знаеха от кръвта си, че ...

генек

Проза » Повести и романы

944 2 1

Чужди пътища - откъс 🇧🇬

Застанал от външната страна на портала, Георги се приближи до оградата, за да погледне по-отблизо. Едва не се убоде на високия поне десет метра сагуаро* кактус, който стърчеше и закриваше до голяма степен вътрешния двор. Обиколката му беше почти два метра! Широките му месести листа бяха единствената ...

Арткали

Проза » Рассказы

1.8K 1 2

Един последен залез 🇧🇬

Разхождам се по брега на морето и наблюдавам последния залез за това лято. Залязващото слънце сякаш е оставило златна диря по повърхността на спокойното море, а с всяка една стъпка усещам как водата целува нежно ходилата ми. Небето е придобило цветовете на настъпващата есен и единственият звук, койт ...

cutemagic

Проза

877 1 5

Репортажи - СТРАХ 🇧🇬

Репортажи
СТРАХ
1. ДО МАМА И ТАТЕ
Пропълзя (вероятно още не можеше да ходи) до телата на майка си и баща си (кръвта им още се стичаше по тротоара), подръпна за дрехите единия, после другия, тихо изплака (като че ли каза „мама”), опря чело в едната си ръчичка и легна по очи между тях.
2. МОМИЧЕНЦЕ С ...

Мильо

Проза » Рассказы

877 1 2

В очите на бурята 🇧🇬

Разказът е идейно продължение на "От 6 без 10 до 12 без 5".
Часът е 12 без 5. Съвсем нормална октомврийска нощ, което ще рече че зъзна на силно проветливо, а защо не и ветровито, мръсно стълбище на неотопляема панелна кооперация в покрайнините на София. Живея два етажа по-надолу в същия блок. Не ми ...

murjoflos

Проза » Рассказы

842

Самотата на твореца 🇧🇬

Слънчева утрин. От няколко минути съм на работното си място. Пия кафето си навън, на чардака. По дървеното стълбище на музея се качва мъж, надхвърлящ средната възраст. На главата му е вързана кърпа. Облечен е небрежно в тениска и къси панталони. Наболата му от поне седмица брада следва извивките на ...

Morrigan

Проза » Рассказы

2.4K 4 2

Орис (Сафина) 32 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

1.1K 1 2

Лепило и вълни (4) 🇧🇬

Добрата самарянка
Почти в самото му начало, в дясно точно до пътя имаше бензиностанция. Преди и покрай нея, черен път с лек наклон се спускаше до задната ѝ част. Там се намираха приземните помещения. В тях се помещаваха печки, хладилници, мивка, маси и най-различни други неща, загатващи ми че горе я ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K 1 2

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..." 🇧🇬

– Недей тръгва, дъще! – тръшна се майка ми и ме разряза на две. Иди, че събирай половинките, които ритат една срещу друга. Разбрах: само майка ми може да ги събере. Въпросът беше как да я кандърдисам да го направи. Ама нали съм от стара коза яре, след няколкодневно умилкване и ред обещания майка ми ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2.8K 4 5

18+ Край морето 🇧🇬

Все ме тегне към тая пейка. Сънувам я. И сякаш съм там: беше есен, добре помня, че нямаше никого на плажа, дори чайките рядко идваха. Нямаше риба. Нищо нямаше.
И мен ме нямаше. Но бях там някак. Наблюдавах се.
Сиво. И небето, и плажа в сиво. Приседнах бавно; отпуснах се, за да си спомня. Имам видени ...

exuded

Проза » Рассказы

1.2K 3 4

Село на римски път - 4.2. 🇧🇬

2.
Киро се протегна и сладко прозя…
- Ха стига, бе – рече Миро Елховския – Ще си разчекнеш устата. А и мен ме докарваш на дрямка…
- Ми дежурен бях – каза Киро и извади „сребърната“ табакера – Цяла нощ зяпах. Ама нищо…
- То добре, че е нищо – обади се Кръстев… ...

генек

Проза » Повести и романы

872 2

Размисли на червено 🇧🇬

РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕНО
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
...

Мильо

Проза » Юмористическая

1.1K 3 6

Силата на едно сърце 🇧🇬

Силата на едно сърце
Младата жена се надигна по тъмно, набързо облече вехтите си дрехи и тихо пристъпи към вратата. Улавяйки желязната дръжка, тя за миг се спря и извърна глава към леглото – в тъмнината се дочуваше тежкото и равномерно дишане на мъжа й, който след малко също трябваше да става за раб ...

parvanski

Проза » Рассказы

1.5K 1

Любовта без думи 🇧🇬

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

707 2

Рано 🇧🇬

Будеше се всяка нощ в два и половина. Понякога синовете му още не се бяха върнали от живота. От нощния живот.
„Така е по-добре – казваше си. – Поне не ме будят.”
Случваше се понякога и да го будят. Когато се прибираха преди два и половина. Не им правеше забележка. Никой не го караше да спи в кухнята ...

exuded

Проза » Рассказы

859 4 7

Село на римски път - 4.1. 🇧🇬

Четвърта глава
1.
Слънцето тепърва се показваше над Кози връх, а на площадчето се бяха събрали почти всички мъже. И поне двайсетина жени. Нравите тук си бяха старите – жената рядко дума продумва по общите дела, не се меси в селските работи, каквото има да казва, мъжът й го казваше. Е, знаеха си се и ...

генек

Проза » Повести и романы

895 2

Ставам ли за нещо друго? 🇧🇬

Здравей, скъпи читателю!
Знам, че сега е доста късно през нощта, а утре съм на стаж в болницата, но тази е една от нощите, в които доста съм се размислила и знам, че на следващия ден няма да мога да предам мислите си точно така, както ги чувствам. Това е нещо лично, но ти го споделям, защото мисля, ...

normalisboring

Проза » Письма

2.1K 3 3

"Не ме съдете" 23 🇧🇬

Глава XXIII
Тамара беше станала още преди да разсъмне. Слабото ѝ тяло безропотно понасяше огъването в редуващите се пози на Йога. В полутъмната стая имаше запалени в кръг няколко чаени свещи. Звучеше много тиха музика, успокояваща тибетска мантра. Тази сутрин щеше да отдели цели два часа за упражнен ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

2.8K 5 2

От 6 без 10 до 12 без 5 🇧🇬

Денят започва в 6 без 10, нормално, сиреч между криво и зле. Другояче казано, разчекнатият субект, подложен на шумотерапия от умна техника за инквизиция, не е с изкълчени или дори изтръпнали крайници. Устройството ще завие пак след 15 минути – достатъчно време за мозъка да се събуди зад широко затво ...

murjoflos

Проза » Рассказы

2.6K 2 1

Не е само желанието 🇧🇬

Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

803 1

Ключът към хармонията 🇧🇬

За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...

Дамла

Проза » Другие

1.3K 1

Бара и мост 🇧🇬

Басня
Имало една река. Реката, честно казано си била проста бара. Малка, затлачена и тъжна. Над барата провисил сухите си греди висял мост. Та тези, двамата: моста и барата били приятели. Стари и тъжни приятели. Никой не можел да каже, кой от двамата бил по-тъжен. Дали малката баричка, която летос ч ...

йеромонах

Проза » Сказки и произведения для детей

1.2K 1 1

Рассказы и проза современных авторов

Плъзгането 🇧🇬

Село на римски път - 5.2. 🇧🇬

Моятa Българска Мечта 🇧🇬

Импозантни багри 🇧🇬

Сговорчив човек 🇧🇬

18+ Без пулс 🇧🇬

Село на римски път - 5.1. 🇧🇬

Фонтанът с лебедите 🇧🇬

Пратка за "Ориент" 🇧🇬

Викингът и неговата душа 🇧🇬

Калинка 🇧🇬

Незабравимата детегледачка 🇧🇬

Самолечение 🇧🇬

Един нюанс сиво 🇧🇬

Село на римски път - 4.4. 🇧🇬

Приключение в огледалната реалност /за конкурса/ 🇧🇬

Тогава казвам "обичам те" 🇧🇬

Гъркът 🇧🇬

Село на римски път - 4.3. 🇧🇬

Чужди пътища - откъс 🇧🇬

Един последен залез 🇧🇬

Репортажи - СТРАХ 🇧🇬

В очите на бурята 🇧🇬

Самотата на твореца 🇧🇬

Орис (Сафина) 32 🇧🇬

Лепило и вълни (4) 🇧🇬

„Иска ми се да живея, да се смея и да пея..." 🇧🇬

18+ Край морето 🇧🇬

Село на римски път - 4.2. 🇧🇬

Размисли на червено 🇧🇬

Силата на едно сърце 🇧🇬

Любовта без думи 🇧🇬

Рано 🇧🇬

Село на римски път - 4.1. 🇧🇬

Ставам ли за нещо друго? 🇧🇬

"Не ме съдете" 23 🇧🇬

От 6 без 10 до 12 без 5 🇧🇬

Не е само желанието 🇧🇬

Ключът към хармонията 🇧🇬

Бара и мост 🇧🇬

Очередь