Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Есенно листо 🇧🇬

Денят беше страхотен – ползотворен. Тръгнах си от работа в 15:00 и не бях изнервена. Отидох с най-добрия си приятел в посредствена кръчма над нас, смяхме се, хапнахме. От там се запътихме на следобедна разходка към Каменните гъби. В колата обсъждахме на лежащите теми за празнотата на хората и нечове ...

Мушмулче

Проза

1K 1 1

Есента е занимание самотно 🇧🇬

Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...

йеромонах

Проза » Литературные очерки

1.2K 1

Куклите на мама 🇧🇬

Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми. От месеци си мечтаехме за романтично лятно пътешествие, само двамата, и ...

hristam

Проза » Рассказы

2.6K 14 10

Обичах 🇧🇬

Обичах да те прегръщам, чувствах се закриляна. Обичах топлото ти тяло и ръцете ти, които като обръч ме обгръщаха. Обичах да те гушкам за лека нощ, обичах да споделям нощите с теб, а сутрин първа да се събуждам, за да те гледам. Никога не ми беше достатъчно, исках още и още като лакомо дете. Обичах д ...

runi921

Проза » Рассказы

797

Село на римски път - 7.1. 🇧🇬

Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 2 1

Джеф и "Вещицата" 🇧🇬

Не знам как да започна този разказ – с описанието на Джеф, или на заведението “Вещицата”. За мен те са взаимно свързани, появиха се едновременно и също така едновременно изчезнаха от живота ми. Първият път, когато срещнах Джеф, се случи в кафенето, което не беше случайност – той постоянно киснеше та ...

robertratman

Проза » Рассказы

932 1 2

На среща с комшийката 🇧🇬

На среща с комшийката
Имам една комшийка. Сийка. Хубаво моме. Натъкмено. Едни буйни коси, едни големи очища, макови устни, които сигурно имат вкус на токущо откъснати малини... Надолу все не я доглеждам. Аз само лица обичам да гледам. Тялото е временна къща. Виж, очите... Те винаги имат оня блясък д ...

diesto

Проза » Рассказы, Юмористическая

2.4K 1 14

Най-трудното нещо. 🇧🇬

Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
Да стискам зъби всяка веч ...

Kalisi

Проза » Рассказы, Письма, Другие

1.9K 2 1

Да срещнеш''правилният''човек 🇧🇬

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

1.1K 1 1

Пътуване из Гватемала 🇧🇬

Пътуване из Гватемала
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы

1.3K 6 9

Лошата жена 🇧🇬

Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени ...

latinka

Проза » Юмористическая

2.5K 6 15

Село на римски път - 6.4. 🇧🇬

4.
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...

генек

Проза » Повести и романы

1.2K 2 1

Да изчезнеш напълно 🇧🇬

Аз бях следващият наред да разказвам. Моята история. Чувах покашляния от събраните в притъмнената църква, столовете, на които седяха, проскърцваха. Притеснявах се. Изправен, с амвона отпред и разпятието зад мен се чувствах самотен пред вторачените в мен очи. Чудех се как да започна.
Началото е най-т ...

robertratman

Проза » Рассказы

1K 1 10

Есен 🇧🇬

Времето се промени изведнъж. Довчера слънцето ти се усмихваше от небосклона, а днес черните облаци оставят усещането, че нещо лошо е на път да се случи. Започна да вали силно. Сякаш това бяха сълзите на огнената топка, която не може да се покаже и да ни даде малко надежда, че утрешният ден ще бъде п ...

messedupmind

Проза

921

Село на римски път - 6.3. 🇧🇬

3.
Оръжието пренесоха по домовете си в чанти или увито в дебели горни дрехи. Съселяни, близки – но по-добре малко хора да виждат какво става. Вярно, май нямаше човек, комуто да не се доверят, обаче се познаваха добре и знаеха дори кои са приказливците, готови за едната минута внимание да провалят вс ...

генек

Проза » Повести и романы

950 2 1

Две жени пият кафе 🇧🇬

На пръв поглед напълно обичайна гледка – познати, приятелки, съседки събрали се на чаша топло кафе, за да се оплачат от мъжете и да се похвалят с новите си обувки. Две жени пият кафе – най-обикновеното нещо на света.
Трябва да мразя жената до себе си. Наблюдавах я как къса хартиената опаковка на зах ...

Madeleine

Проза » Рассказы

1.3K 1 3

Лепило и вълни (6) 🇧🇬

Съдейки по сърфовете и скутерите качени по колите, не малка част от хората бяха тръгнали на почивка. Някои от тях докато ме надминаваха, с приповдигнато настроение ми подвикваха или свиркаха с клаксоните, мотивирайки ме да карам по-бързо с колелото по наклона. Още от сега ми се приходи на море. Иска ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.1K 4

На Катя 🇧🇬

В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
От съседн ...

thedac

Проза » Рассказы, Эротическая

1.1K

Разстояние 🇧🇬

Кой ти каза, че си далеч?
Ти си тук, точно тук - посочих с пръст гърдите си. Не исках да я загубя, въпреки разстоянието.
- Малко по-наляво от гръдната кост, върху сухожилния център на диафрагмата, точно там си - продължих аз, както винаги, с великите ми изказвания.
Беше глупаво. Настъпи мълчание. Ре ...

stefanoV_

Проза » Другие

916 4

Село на римски път - 6.2. 🇧🇬

2.
Следващите два часа минаха в напрегнато съвещание. Преброиха намереното оръжие. 10 пушки, 6 автомата, 2 снайперски винтовки /Мешо веднага прибра едната, другата дадоха от уважение на Кръстев/, 14 различни пистолета /сред тях и немски „Люгер“ от войната, получен от Киро, както и малък „Броунинг“, ...

генек

Проза » Повести и романы

903 2

Войнишки разкази 🇧🇬

Нашата Сливница
Тогава беше така. Когато едно момче навърши 18-19 години го взимаха в казармата. Всеки мъж трябваше да е служил. Всяка жена да роди, инак не е жена. Пълна еснафщина. Това са седемдесетте, оседемдесетте години на двадесети век в България. Това беше неписан закон. Всичко извън него беш ...

Eipril

Проза » Рассказы

1.5K 4

Изгубих те(л) 🇧🇬

20.09.2017. Вазовият.
14:37
„Витошка”, бл. 70, вх. Г. /между другото, тоя вход си съществува, както и вампирът в него/
Задава се буря, както и баба ви Вълкана Портиерката с пистолета /тоя филм го играем вече пета година/. Тя ме заплашва отвътре с пистолет, въображаем, пазейки пощичките, аз размахвам ...

superelche

Проза » Юмористическая

1.6K 1 2

Вълци и лъвове 🇧🇬

Новодошлият кимна за поздрав, приближи до домакина и като сне учтиво елегантната си ръкавица, му залепи два шамара. Язвително кънтене се разби из мраморната зала. Цяла гора от бели вратове се врътна стреснато рязко. Десетки чифта недоумяващи очи се стовариха изпитателно върху широкия гръб на току що ...

murjoflos

Проза » Рассказы

790 3

"Не ме съдете" 24 🇧🇬

Глава XXIV
Силвия оглеждаше приближаващото се стройно тяло на Лора. Черният клин очевидно беше една от скъпите находки на Станимир. Тя се усмихна леко. Синът ѝ имаше изтънчен вкус и невероятен усет към модата, въпреки че самата тя държеше на класиката. Силвия съжаляваше и до ден днешен отчиташе като ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

1.9K 6 4

Училище в гетото 🇧🇬

Джерина

Проза » Другие

1.5K 4 4

Орис (Сафина) 33 🇧🇬

>
>
>

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

1.4K 1

Село на римски път - 6.1. 🇧🇬

Шеста глава
1.
Читалището беше издигнато преди близо четиридесет години. От държавата дадоха някой лев, пратиха строители, материали, техника, но и самите селяни доброволно се включиха в строежа. Тогава бяха много, пък като се появиха и дошлите за лятото…
Кръстев по него време преподаваше далеч от т ...

генек

Проза » Повести и романы

981 2 1

Разкъсан живот 🇧🇬

Мишо Иванов и баща му – Стоян, живееха в двуетажна къща в село Копринка, което бе населявано от около стотина души. Постройката пъчеше гордите си гърди на улица ,,Левски’’ и лесно се набиваше в човешкото око.
14-годишното момче бе едно от децата, неполучаващи нужното внимание от своите родители. Бащ ...

thedac

Проза » Рассказы

821 1 5

Празнуване 🇧🇬

През повечето време в него бушуваше огън. Предлагах му газ, но той отказваше. Имаше си водка, с нея го гасеше.
– Искаш ли? – попита ме.
– Не, не съм гладен.
Държеше филия черен хляб, леко мухлясал, но за сметка на това обилно намокрен с нещо и съвсем безформен.
Отпи едра глътка от малката бутилчица, ...

exuded

Проза » Рассказы

783 2 6

Обичам бурята 🇧🇬

Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното ...

йеромонах

Проза » Другие

949 1 1

На родителска среща като на родителска среща 🇧🇬

Все си мислех, че на родителска среща на първокласник се стои прав. Така де - на тези малки чинчета кой възрастен може да се побере да седне?! Но, когато влязох в класната стая на дъщеря ми, вече всички родители бяха седнали по чинчетата и слушаха в захлас Госпожата. Никой не забеляза, че бях закъсн ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.3K 1

Изповедта 🇧🇬

Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1K 3 4

Село на римски път - 5.4. 🇧🇬

4.
Гражданите си заминаха. Откараха и труповете на убитите – за аутопсия. На третия ден ги докараха и цялото село в един час се изсипа на малкото гробище. Положиха всеки при неговия род, но опелото стана едно – така и така гробовете бяха един до друг, деляха ги някакви метри…
Убитият пришелец не док ...

генек

Проза » Повести и романы

870 2 1

Коледа 🇧🇬

Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се ...

thedac

Проза » Рассказы

688

Огледалото 🇧🇬

Голямото огледало с тъмна дървена рамка прекара дълги години на тавана, сред купища стари и непотребни вещи. Не зная с какво привлече вниманието ми онзи късен следобед в началото на юни. Качих се, за да потърся някакъв документ, разрових се в кашона със стари книги, не го намерих там и докато изтърс ...

Джерина

Проза » Рассказы

1.8K 6 11

Ретро 🇧🇬

През цялото време си мислеше, че тя вероятно е очаквала да ѝ предложи брак. „Защо жените все за обвързване мислят?”, ядосваше се. Не стига, че ги ухажваш, обичаш ги искрено, къпеш се всеки ден, носиш подаръци, даваш всичко от себе си, а и... брак. И какво е бракът?
– А? – попита човека до себе си. Т ...

exuded

Проза » Рассказы

858 5 6

Медальонът 🇧🇬

Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах точно пред витрината.
Не изглеждаше толкова примамливо, колкото г ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 2 6

Село на римски път - 5.3. 🇧🇬

3.
Мъртвият лежеше по очи върху плета. Тоя стар плет, доста поувиснал вече, навремето делеше къщата на дядо Кольо и Корчовата. После дядото и бабата си заминаха, оставиха само една дъщеря, а тя пък беше се омъжила за съседа Корчо. Така че плетът стоеше излишен отдавна, но Корчо не го махаше. Едно, ч ...

генек

Проза » Повести и романы

979 1 5

Лепило и вълни (5) 🇧🇬

Почивка на аванта
„От другата страна на пътя имаше къща. Хората ги нямаше. Навсякъде беше заключено, но под един навес имаше походно легло и се излегнах на него. Точно в този момент не ми пукаше че ще си дойдат. Отстрани на къщата имаше влакова линия и като я пресечеш малка постройка и външна чешма. ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.9K 1

Защо обичам Ница? 🇧🇬

Защо обичам Ница?
Ница е един от любимите ми градове. Има нещо уютно в него. Богат град с прекрасна архитектура, но най-хубавото е алеята покрай морето, Английската алея /Promenade des Anglais/. Наречена е така, защото е построена в деветнадесети век по инициатива на първите туристи в Ница, които са ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы

2.4K 7 16

Рассказы и проза современных авторов

Есенно листо 🇧🇬

Есента е занимание самотно 🇧🇬

Куклите на мама 🇧🇬

Обичах 🇧🇬

Село на римски път - 7.1. 🇧🇬

Джеф и "Вещицата" 🇧🇬

На среща с комшийката 🇧🇬

Най-трудното нещо. 🇧🇬

Да срещнеш''правилният''човек 🇧🇬

Пътуване из Гватемала 🇧🇬

Лошата жена 🇧🇬

Село на римски път - 6.4. 🇧🇬

Да изчезнеш напълно 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Село на римски път - 6.3. 🇧🇬

Две жени пият кафе 🇧🇬

Лепило и вълни (6) 🇧🇬

На Катя 🇧🇬

Разстояние 🇧🇬

Село на римски път - 6.2. 🇧🇬

Войнишки разкази 🇧🇬

Изгубих те(л) 🇧🇬

Вълци и лъвове 🇧🇬

"Не ме съдете" 24 🇧🇬

Училище в гетото 🇧🇬

Орис (Сафина) 33 🇧🇬

Село на римски път - 6.1. 🇧🇬

Разкъсан живот 🇧🇬

Празнуване 🇧🇬

Обичам бурята 🇧🇬

На родителска среща като на родителска среща 🇧🇬

Изповедта 🇧🇬

Село на римски път - 5.4. 🇧🇬

Коледа 🇧🇬

Огледалото 🇧🇬

Ретро 🇧🇬

Медальонът 🇧🇬

Село на римски път - 5.3. 🇧🇬

Лепило и вълни (5) 🇧🇬

Защо обичам Ница? 🇧🇬

Очередь