3.
- Кольоооо...
- Станал съм...
- Добре...След малко пак ще се обадя...
- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал... ...
Гей попаднал на шотландски боец - спартанец от древна Спарта. Като колега по мека китка, не се сдържал и го попитал: Какво се случи с теб след залеза на Спарта? Боецът му отговорил - станах Ассинянин. Геят се учудил и запитал повторно: Какво ще рече това? Ами не мога да произнасям "т" и заеквам по р ...
Храмът на Зарамон
Хутмoс! – извика Зарамон.
Да, господарю! – притича младо момче и падна на колене пред царя – жрец.
Приготви ли ми колесницата?
Конете са впрегнати и чакат Ваша Сияйност. ...
Фантомите бързаха да се махнат от пътя ѝ, нематериалните им тела се сливаха едно с друго и се разделяха като облаци. Тя се движеше на пръсти, придържайки се към най-плътните сенки в неосветения тунел, колкото и да я ужасяваше. Чуваше гласовете на страшниците, които се опитваха да надвикат какофоният ...
Подът на банята е виждал повече разбити души и прекършени надежди отколкото котлите в Ада някога ще видят. Ако съществува, разбира се. За пода съм сигурна. Той е особен вид ад. Там отиват един особен вид грешници – провалилите се. Най-сетне и аз стигнах там. За миг се почувствах като героят на Дамян ...
На хората не им е нужно да имате нещо повече от тях, за да ви завиждат! На тях им е достатъчно, че изобщо имате нещо, а понякога дори и това им стига - че сте живи!!!
Сутрин. 6:30 часа.
БГ радиото ме уведомява, че е понеделник, тоест край на „уикенда“ и начало на работната седмица. Но БГ радиото ми вдъхва кураж, като ми напомня, че петък ще има. След четири дни.
Във вторник разбирам от БГ радиото, че още не е петък. И да си сложа шапката и шала, нищо че прогнозат ...
Беше един от онези бистри пролетни дни, които имат уханието и свежестта на горски поток. Баба дойде да ме вземе от училище малко по-рано от обикновено, защото днес имахме физическо последния час, а аз бях освободена заради операцията, която преди време ми направиха. Апандисит, нищо особено, в болниц ...
Обожавам тъмнината.... особено късно вечер, а и в моята стая е все така уютно!
В момента даже гледам една нощна пеперуда се е залепила за моя прозорец...като че ли ме наблюдава с миниатюрните си очи.
Тези моменти са подходящи за размисъл, но те винаги са придружени със малка или голяма доза страх за ...
Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го ...
1. И най-голямата уста може да се запуши с една дума.
2. Изкуството на общуването се изучава цял живот.
3. Красотата на мига е в неговата неповторимост.
4. Не пренебрегвайте детайлите! Те твърде често провалят добрите намерения.
5. Всеки понякога има нужда от помощ. Въпросът е, това да не се превръщ ...
КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на партията Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бригадирите върху "китарите", както наричаше той прегрешенията, ...
ЧЕТВЪРТИЯТ "ПРЕДСЕДАТЕЛ"
В тесния чукар на големия хартопски чатал, забутан край гъста акациева гора, вече от няколко години вехтееше калпаво скопосаното перде на бай Герге Гризуна.
Несгодите на неразбраното време го хвърляха от място на място, дорде не го затънтиха най-подир до варгела край межда ...
КАЙ И ДЯВОЛСКОТО ОГЛЕДАЛО
- Кай, Кай, чуваш ли ме? Моля те, погледни ме, отговори ми, Кай!
Герда плачеше. От очите и бавно се стичаха сълзи. Дори не се опитваше да ги спре. Сякаш с тях можеше да отмие случилото се…
Кай не я чуваше. Стоеше с гръб към нея, загледан някъде в далечината, отвъд рамката н ...
У тях цареше спокоен хаос, такъв, какъвто посетителят помнеше от детските си години при дядо и баба. И точно както в детските му години в двора имаше млад орех, който още не връзваше, зле поддържана градина с тараби, дървени греди за рязане, малко изоставен пясък – да има за всеки случай, – празен к ...
Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...
Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...
Капка ми беше най-скъпата и обична приятелка, от малки ни знаеха - Роси и Капка. Шегуваха се с нас – дъждовни капки ли прехвърчали или росица заросила. Капчето обичаше стихове – все някакви строфи шептеше и книги четеше, редеше красиви думи с мелодичен глас като звънче. Тя често се замечтаваше как в ...
Препускам към колата си. В бързината се подхлъзвам на стълбите, вкопчвам се за парапета и се олюлява, но запазвам равновесие. Събирам дъха си на пресекулки и продължавам да тичам.
Завъртам ключа. Съненият двигател прехърква и мързеливо засилва оборотите си. Нямам време да го чакам да загрее.
Тръгвам ...
Денят приличаше на прясно разсипана бяла, блажна боя. Плътни, вади задуха се стичаха по сградите и улиците, а слънцето наподобяваше размазан пръстов отпечатък. Тук- таме проблясваше светлина, която режеше облаците на две, но бързо потъваше между тях. Дъждът падаше като камъни сваровски в празна, кри ...
Доброто, което правиш днес,
утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.
Майка Тереза
Старецът беше седнал на една пейка в близост до църквата "Свети Седмочисленици" в София. Държеше ламаринено канче, в което минувачите хвърляха по някоя пара. Изглеждаше като пратеник от друго време, пътувал с ...
Имало едно време добър и честен вълшебник. Обичал откровеността, правдата, взаиморазбирането и любовта между хората. И искал всички да са като него…
Между другото, имало пороци, които мразел. Лъжата, измамата, лицемерието, двуличието…
И затова един ден се заел с трудно, но благородно дело. Събрал вс ...
1.
Пътя.
Онзи, който ни поема и извървяваме докрай или винаги ни връща да го извървим отначало, може би за да го разберем.
Пътя.
Онзи, който може да те срещне с някой за цял живот или да се разминете, без дори да се забележите, че вървите един след друг. ...
Срещнали се трима стари познати. Отдавна не се били виждали. Единият бил успешен бизнесмен, вторият бил известен актьор, а третият… ами той бил обикновен работещ човек със семейство. Отишли да седнат във близкото заведение.
Бизнесменът седял важно на тапицирания диван. Пушел пури и разказвал за свои ...
Малкият човек сипа зрънца, смени водата, обра някои излишни неща от пода, после каза:
- Сони, попей, а?
Синигерчето го гледаше равнодушно и с известна предпазливост. Никой никога през дългия месец, откакто беше тук, не застраши живота му, но знаеш ли… И сега така – издава някакви звуци малкият човек ...
Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изн ...
Шум дождя
По условиям нависшего над ним подлога, он не мог уехать куда-нибудь. «Куда-нибудь» - самое лучшее понятие в его восприятии. Ему все ровно куда, только бы с размахом разменивать большое пространство, - видеть бескрайность. Стас жил в деревянном расколовшемся дачном домике, оказавшемся над г ...
Нощите с теб минават бързо. Минават в смях и любов.
Никога не съм мислела, че ще бъда зависима от мъж. Но тогава се появи ти и ми каза, че ме обичаш.
Промених се цялата, обичта ти ми е достатъчна, за да живея.
Устните ти са ми достатъчни, за да дишам,
Погледа ти ми е достатъчен, за да виждам. А твои ...
Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ...
Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана, да дадат своите п ...
Дани
Лежеше по гръб . Една стая, едно легло и бял като воал, таван. Таван като екран. И си пусна лентата на отминалите си дни. Беше спокоен, едни от малкото мигове, в които бе сам със себе си и можеше за мисли реално.
Съсипа всичко!
И ето чуваше гласът и виждаше снимката..
Този глас го преследваше и ...
На 30 години, 16 часа следобед, събота
При събуждане трябва веднага да отговоря на три въпроса: кога, къде, кои… Кога, в коя година, на каква възраст се събуждам. Къде, в кой край на планетата съм. Кои са хората наоколо ми и защо ме гледат така добре или лошо…
Затова събуждането ми е бавно – протяга ...
Децата на Годината
(приказка за деца от всички времена)
Имало някога, в далечни времена една вълшебна къща в приказна гора. Там живели безгрижно деца една дузина, а за тях се грижела майка им Година. Те били различни по нрав, но с душа добра, единадесет братя и една сестра. Живели задружно, в сговор ...
Ти си като лист, понесен от течението на реката...
Минала си през много интересни места (начинания), разкрила си доста тайни (научила си много) и продължаваш да се носиш по безкрайното течение.
Колкото и да съм лишен от чувства, едва не се разплаках, четейки тия твои съобщения. Не съм и очаквал, че ...
Времето тече, неусетно, бързо. Докато се огледаш и вече си побелял, а то се върти младолико. Ту те огрее с ласкава усмивка, ту ти зашлеви як шамар.
На Стоян стовари такива удари на главата, че още се чуди, как оцеля!
Първо - работата му бе тежка. Професионален шофьор, с всички категории, а без пукна ...
Класовете се поклащаха от лекия допир на вятъра. На места все още неопитно зеленееха, а на други вече бяха напръскани със зластиста зрялост.
Може би танцуваха, а може би се опитваха да се откъснат и да полетят.
Гледайки полето, Ясмин го оприличи на утринното море, събуждащо се и едва потрепващо с ле ...
411 Батарея
Остывшим едва брезжащим утром – престарелый архимандрит бесшумно, медленно обходил просыпающуюся обитель. Последние холодные потуги капризного марта заслоняли пробуждающуюся силу весны. Зябко пронизывающий туман пеленал весь дальний простор Большого Фонтана. Остановившись у Главных ворот ...