Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Троянски кон (5) 🇧🇬

Пета част
Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивлявал на способността му да уцелва вернит ...

йеромонах

Проза » Рассказы

874

Не искам да търся смисъла в думите 🇧🇬

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...

nadia.nanito

Проза » Другие

810 1 1

Жива вода 🇧🇬

Има една стара традиция в Родопите – за спомен, в памет на любим човек или просто като дар за хората - да построиш чешма. Много са чешмите, но всяка е различна, с различен стил и история. Чучурите пеят и сякаш разказват за тъжни човешки съдби, за сторени грехове и желанието за прошка или просто за в ...

gold

Проза

770

Троянски кон (4) 🇧🇬

Четвърта част
От огледалото ме гледа тип с кръвясали очи. Острата му четина го прави да изглежда като афганистански муджихидин след взривяване на американски конвой. Гладен съм, спи ми се ужасно и страдам от остра форма на хроничен запек. Трябва да изляза на чист въздъх, но от три дни вали и няма из ...

йеромонах

Проза » Рассказы

1K

Гарван гарвану 🇧🇬

Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...

exuded

Проза » Рассказы

3.3K 10 14

Село на римски път 2.1. 🇧🇬

Втора глава
1.
Селото беше разположено на стария римски път от векове. Никой не знаеше кога е възникнало, никое предание не помнеше тия времена. Просто много, много отдавна някой си владетел решил, че трябва да има още един път на север – не само срещу течението на голямата река, а и през планината… ...

генек

Проза » Повести и романы

974 2 4

Пламъкът на щастието 🇧🇬

Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, ...

Дамла

Проза » Другие

1.7K 2 2

Счупени криле Глава 13 , 14 🇧🇬

Глава 13
- Рон, спри! - казах му. - Трябва да спрем и да си починем. Шофирате вече от шест часа, а и силите ми започват да надделяват. Ще продължим на сутринта.
Бяхме тръгнали да търсим Мия, или да бягаме от вещерите. Не съм сигурна, но бяхме тръгнали някъде. Особено сега, когато Пийт не беше добре, ...

CrystalReign

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.9K

Мъдрословия (30) 🇧🇬

287. Не се бой от мрака. Опознай го.
288. Чети по звездите. В техните послания се крие истината.
289. Малцина виждат очевидното.
290. Не съществуват вечни заблуди.
291. Любовта е началото, но глупостта е краят.

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

999 2 2

Апокалипсис 🇧🇬

Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрити ...

maiaan

Проза » Другие

1.4K

Село на римски път - 1.4. 🇧🇬

4.
Кръчмата заемаше западната част от бившото кметство. Едноетажна сграда, с няколко врати отпред – сега зад решетки, със стари високи прозорци – също оковани, това трябваше да е центърът на живота в селото. Когато беше голямо…
Там се разполагаше едно време командването на граничния отряд, там имаше ...

генек

Проза » Повести и романы

955 2

18+ Къщата на смъртта 🇧🇬

***
Антон и Мария излязоха от малката улица и достигнаха до края на квартала. Къщата беше малко по-нагоре, в началото на огромна поляна. Дворът й беше голям, но запустял и кален, имаше телена мрежа в лошо състояние, а дворната врата беше полуръждясала. Самата къща бе на два етажа, без тераси, сива н ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.7K 3 6

Подарена кукла 🇧🇬

Подарих на малкото – 6-годишно момиченце, на което възпитателките в дома за деца с увреждания бяха организирали рожден ден, голяма красива кукла с дълги руси коси и сини очи. То я грабна, първо прегърна мен и благодари, а след това гушна куклата. Вдигна я пред себе си и учудено я погледна, грабна я ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Неживият 🇧🇬

– Помогни ми! Моля те... Много те моля!
Стресна се. Телевизорът работеше. Беше настроен сам да се изключва след някое време. Още не се беше изключил. Погледна електронния часовник на печката. Един и половина след полунощ. Рано е да става. По телевизията даваха филм на ужасите. Какво друго да дават п ...

exuded

Проза » Рассказы

776 4 4

Троянски кон (3) 🇧🇬

Трета част
- Изпращам ти няколко екранни снимки. Дано можеш да ги прочетеш, че знаеш телефона ми какви ги снима.
- Ти глупав ли си, или на такъв се правиш!? Кой ще ти се занимава с тия щуротии, сменяй диска и толкоз – Гласа на Алипи звучи раздразнено и очаквам всеки момент да ми затвори.
- Алипи, зн ...

йеромонах

Проза » Рассказы

942

В плен на миналото 🇧🇬

Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...

gold

Проза » Другие

1.2K 1 1

Лепило и вълни (2) 🇧🇬

С добро държание бързо бях успял да спечеля доверието на моята сянка. След няколко дни вече ме оставяше да ходя сам до стаята през деня, а през нощта отивах сам до тоалетната. При поредната удобна възможност, сложих дрехите с които мислех да избягам, под завивките на леглото. Бяло-сив камуфлажен пан ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

2.7K 3 3

Мъдрословия (29) 🇧🇬

282. Не спирай там, където трябва да продължиш.
283. Скъпоценностите са тези предмети, които сме решили да приемем присърце.
284. Най-страшното винаги се крие в сенките.
285. Сърцето ми все още тупти. То надживя всички мои химери.
286. Не бъди стомана. Бъди нещо още по-силно.

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

949

18+ Дипломати 🇧🇬

Дипломати
Тези случки са от осемдесетте години. Работила съм няколко години като преводачка в едно латиноамериканско посолство. Тъй като историите, които искам да разкажа са малко сатирични, ще спестя името на страната.
Бях преводачка на посланика на малка страна. В задълженията ми освен да пиша кор ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.2K 4 12

18+ "Не ме съдете" 20 🇧🇬

Глава XX
- Бабо, извинявай, че не ти се обадих. Случиха се толкова много неща. Не знам откъде да започна.
- Лори, очаквах да звъннеш след онази среща. Кажи сега какво стана? Първо за онзи Огнян ми разкажи!
- Понеделник вечер, когато ти звъннах, той дойде вкъщи да ме вземе, запозна се с Игор. После о ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

1.9K 4 6

Любовта към България и преклонението пред нейните 🇧🇬

Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...

lusibo

Проза » Рассказы

2.1K 2 9

Троянски кон (2) 🇧🇬

Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...

йеромонах

Проза » Рассказы

850

Орис (Сафина) 31 🇧🇬

∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

1K 1

Село на римски път - 1.3. 🇧🇬

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

генек

Проза » Повести и романы

1K 2

18+ Билет 🇧🇬

Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...

salvador-dali

Проза » Юмористическая

1K 1 3

Уреждачите 🇧🇬

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

670301

Проза » Рассказы

1.8K 3 4

Старецът и момчето 🇧🇬

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

diesto

Проза » Рассказы

1.6K 3 3

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...

Eipril

Проза

840 6

Манипулация 🇧🇬

Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

950 1 1

Просто пейка 🇧🇬

Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...

murjoflos

Проза » Рассказы

983 1 2

Пощальон 🇧🇬

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Проза » Рассказы

1.7K 3 4

Село на римски път - 1.2. 🇧🇬

2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Из "Напътствията на учителя Той към сина му Кой" 🇧🇬

„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...

salvador-dali

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K

Троянски кон (1) 🇧🇬

Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...

йеромонах

Проза » Рассказы

1.5K

Разговори с огледалото... 🇧🇬

Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...

diesto

Проза » Рассказы

849 2 7

Ако имаше Фейсбук през Социализма... 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...

duffmckagan

Проза » Другие

1.4K 4 6

"Не ме съдете" 19 🇧🇬

Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

1.7K 5 8

Мъдрословия (28) 🇧🇬

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

988 1

Село на римски път 🇧🇬

Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...

генек

Проза » Повести и романы

2K 2 4

С очи като котка 🇧🇬

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы

1.4K 5 19

Рассказы и проза современных авторов

Троянски кон (5) 🇧🇬

Не искам да търся смисъла в думите 🇧🇬

Жива вода 🇧🇬

Троянски кон (4) 🇧🇬

Гарван гарвану 🇧🇬

Село на римски път 2.1. 🇧🇬

Пламъкът на щастието 🇧🇬

Счупени криле Глава 13 , 14 🇧🇬

Мъдрословия (30) 🇧🇬

Апокалипсис 🇧🇬

Село на римски път - 1.4. 🇧🇬

18+ Къщата на смъртта 🇧🇬

Подарена кукла 🇧🇬

Неживият 🇧🇬

Троянски кон (3) 🇧🇬

В плен на миналото 🇧🇬

Лепило и вълни (2) 🇧🇬

Мъдрословия (29) 🇧🇬

18+ Дипломати 🇧🇬

18+ "Не ме съдете" 20 🇧🇬

Любовта към България и преклонението пред нейните 🇧🇬

Троянски кон (2) 🇧🇬

Орис (Сафина) 31 🇧🇬

Село на римски път - 1.3. 🇧🇬

18+ Билет 🇧🇬

Уреждачите 🇧🇬

Старецът и момчето 🇧🇬

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Манипулация 🇧🇬

Просто пейка 🇧🇬

Пощальон 🇧🇬

Село на римски път - 1.2. 🇧🇬

Из "Напътствията на учителя Той към сина му Кой" 🇧🇬

Троянски кон (1) 🇧🇬

Разговори с огледалото... 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Социализма... 🇧🇬

"Не ме съдете" 19 🇧🇬

Мъдрословия (28) 🇧🇬

Село на римски път 🇧🇬

С очи като котка 🇧🇬

Очередь