Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Историята на един търсач на вълшебства 🇧🇬

„Историята на един търсач на вълшебства”
Времето в Лондон винаги е облачно, сиво и студено. Мразя да нося дебели дрехи. Правят ме огромна – пасвам на стереотипа за много суетно момиче.
Реших да изляза на разходка въпреки лошото време. Предпочитам да съм навън, вместо да се крия вкъщи. Спусках се по ...

lusikoleva

Проза

2014-07-30T20:42:40+03:00 901 4

Просяк и християнин 🇧🇬

Той знаеше, че трябва да постъпва добре към хората, затова даде една сребърна
монета на бедния просяк, който се спря пред бялата пластмасова маса,
кръгла и плоска, и протегна ръка. Отвори черния си портфейл и му бутна една
монета. После му махна с ръка да си върви. Скитникът отиде на друга маса.
Ску ...

kokosia

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-07-30T20:21:27+03:00 993 1

Селски туризъм 🇧🇬

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Туй глезотията, какво ли не прави. Като се насити човек на нашенските и комшийските популярни туристически дестинации и го избива на екзотика. Да, ама като не му стига вътъка за Бали, Карибите и Акапулко току виж се озовал в Табадъбкйовци.
- Хайде, Мило да сме по модата – дипломатично ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-07-30T20:17:42+03:00 951 10

Влюбена 🇧🇬

влюбена съм
вечно
винаги
несвързано
забързано ...

Dess-troyer

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-07-30T20:14:47+03:00 1.1K 2 1

Пожелай ми лек ден 🇧🇬

След осем месеца Андрей започваше да се поуспокоява или по-точно да свиква със ситуацията. Виждаше, че колкото и да не му се иска, успява да се справя и сам. Пепи вече не питаше толкова често кога майка му ще се върне при тях. Майка му, Тони, го извеждаше почти всяка събота или неделя. Понякога го в ...

feelings_hunter

Проза

2014-07-30T20:12:17+03:00 1.8K

Свобода 🇧🇬

Поредният скучен час. Отново си драскам нещо в тетрадката без интерес. Тик- так, тик- так, часовникът отмерва последните минути от часа. Гласът на учителката отново прокънтява в ушите ми:
- Запишете си за домашно „Човекът е осъден да бъде свободен”.
Надрасквам на бързо изречението, прибирам си нещат ...

Aleto12

Проза » Другие

2014-07-30T15:12:16+03:00 1K

25 - първа част 🇧🇬

1
Когато се събудих в стаята беше прекалено тъмно за да си види, каквото и да било. Болеше ме всичко. Или поне частите от тялото си, които можех да усетя все още.Не знаех къде се намирам. Не помнех как съм попаднал тук. Главата ме болеше изключително много. Едното ми ухо беше заглъхнало. Опитах се д ...

Grinch

Проза » Повести и романы

2014-07-30T00:17:06+03:00 719

Деперсонализация, глава 1 "Тейт" 🇧🇬

Глава 1 - Тейт
Беше една шантава сутрин. Нищо повече от едно обикновенно, лятно начало на деня за малката и безгрижна Маги. Ежедневието си през тези почивни дни тя прекарваше в хвърляне на идеално загладени и леко влажни речни камъчета в малките талази на реката, която се намираше на един хвърлей от ...

smallevil

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-07-30T00:11:56+03:00 1.2K

Предотвратяването - 8 🇧🇬

Беше си същински кошмар. Или мозъкът ù си правеше шеги с нея или току-що видя брат си с около 18 години по-възрастен. Не можеше да е истина, беше тъпо съвпадение с имената и лека прилика. Това е! Точка.
Нямаше време да мисли за простотии.
Чуваше сдържаните сумтящи звуци на Виктор и просто не можеше ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-07-29T21:08:28+03:00 1.2K 2

Другости разни 🇧🇬

Другостта ми е от алфа до омега, от а до я. Понякога е запотеното огледало в банята, по което пиша с треперещи пръсти, докато парата не ме скрие съвсем от света. Друг път е прозрението, което ме удря, докато чакам на светофара, че съм всъщност толкова мъничка сред тези вселенски размери.
Другостта м ...

Dess-troyer

Проза

2014-07-29T20:54:02+03:00 617

Вятър 🇧🇬

Преди да те срещна, бях...
След като те срещнах, ти ме превърна в откачен. Аз ли сам се промених? Ти ли ме промени? Мисълта за теб ли ме промени? Не знам какво ме караше да горя така. Да съм толкова раздразнителен и да говоря толкова много.
Преди да те срещна, аз не говорех, защото не считах за нужн ...

thewriter92

Проза » Письма

2014-07-29T20:53:01+03:00 1.2K

Старото бунгало, това на морския бряг 🇧🇬

Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже. Напуканите му дървени страни, счупените прозорци, разбитата врата и обраслите с храсталак и диви шипки циментова изкорубена площадка около нея, това виждаха цяло лято тези, ...

lubara

Проза » Рассказы

2014-07-29T20:29:07+03:00 1.2K 4

Чистотата на жените 🇧🇬

Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен живее възраст ...

Rois

Проза » Рассказы

2014-07-29T20:27:19+03:00 1.3K 11

Не наистина лято 🇧🇬

Сега е лято. Не си личи по нищо, че е лято. Само усещането е същото. Усещането, което лятото носи на раменете си. Лятото и празният град.
Не съм на себе си. Твърде типично за сезона. Всъщност не знам точно къде съм.
Безсъница след безсъница. Съмва се... И с кофеинови очи се моля за сън. За малко тъм ...

lady_rose

Проза

2014-07-29T15:59:34+03:00 1.2K 2

Какъв е смисълът 🇧🇬

Наранявал ме е толкова много пъти, че вече изгубих бройката.
С всяка следваща прошка следваше ново предателство. Нали идеята на прошките е да се поправим, да бъдем тези, които не сме били, да се опитаме да докажем, че можем да бъдем по-добри. Той беше точно обратното, всеки следващ път грешките став ...

tanitky

Проза » Другие

2014-07-29T14:49:45+03:00 670 1

Семейна сага-глава 5 🇧🇬

Глава пета- Станоз
„Есента беше настъпила необичайно рано. Планината се беше покрила със злато и охра, а небето над нея беше почерняло от някакви странни птици, които се виеха безшумно над малкото градче, като черен градоносен облак. Часове наред се виеха високо в небето и след това изчезваха така в ...

gudman

Проза » Повести и романы

2014-07-28T08:02:32+03:00 1.2K 5

Късна любов 🇧🇬

КЪСНА ЛЮБОВ
„Подобно на шарката, любовта е най-опасна,
когато идва късно в живота”
Лорд Джордж Гордън Байрон
„Не, това не се случва с мен”, си помисли професор Карадочев, докато следеше приближаването на плочника, от който започваха дългите крака на Тинчето. ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-07-27T19:15:39+03:00 880 3

Изгубеният Образ 🇧🇬

Аз съм образ. Не голям, но какъв образ само. Да, знам свикнали сте тук пред вас да изскачат постоянно разни образи. Но аз наистина съм такъв. Цялата мисия е да донеса едно писмо на главния герой, само това. Появата ми е десет секунди максимум петнадесет зависи от режисьорското решение. Естествено и ...

KaseyJones

Проза » Рассказы

2014-07-27T19:14:11+03:00 849

Окована 🇧🇬

Цял живот заобикалях реалността и нещастията на бедните, на лишените от свобода, на лишените от избор, возейки се в изискани карети, облечена в памучно кадифе, но бавната скорост, с която минаваха годините, правеше все по-трудно за мен да бъда подвластна на безразличието си. Дните се точеха бавно и ...

invidia

Проза » Рассказы

2014-07-27T18:12:25+03:00 587

Какво съм ви направила,че ми идвате на гости?! 🇧🇬

Имам си гости, Сигурно сте чували приказката ”Какво съм ти направил, братко, че ми идваш на гости?!” И аз се питам, какво лошо видя от мене третата ми братовчедка Плумка, мъжът й Груди, дъщеря й и двамата й внука от село „Съдийска дупка”, че съвкупно ми налетяха като мухи на мед и вече две седмици м ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

2014-07-27T18:05:47+03:00 986 1 4

Бих умрял за нея 🇧🇬

БИХ УМРЯЛ ЗА НЕЯ
Застанах пред прага на къщата и се загледах в далечината. Морето се бушуваше. Вълните бяха високи и се надпреварваха по пътя си към брега. Беше студен есенен следобед и това, че зимата скоро щеше да настъпи се виждаше по трите тъмно жълти листа, които се полюшваха на дървото пред къ ...

Grinch

Проза » Рассказы

2014-07-27T13:54:49+03:00 1.7K 2

Приказка за добрата и лошата мисъл 🇧🇬

Веднъж на кръстопътя на Съмнението се срещнали една Добра и една Лоша мисъл.
Ще ми помогнеш ли да занеса товара си до вкъщи, защото много ми тежи? – казала лошата мисъл.
Разбира се, че ще ти помогна. Аз съм Добра и помагам на всеки и за всичко.
А знаеш ли коя съм аз? Не те ли е страх от мен? Искам в ...

veesii70

Проза

2014-07-26T21:30:31+03:00 1.7K 7

Не и днес 🇧🇬

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

invidia

Проза » Рассказы

2014-07-26T21:19:10+03:00 746

Предотвратяването-7 🇧🇬

Истинска утеха бе за Наташа да види Мъров. Беше сигурна, че ще умре там на пода в стаята за наблюдение. Вече пета минута не можеше да отхрачи кръвта от устата си. Усещаше ръцете си изтръпнали и мръсни. Здраво стискаше страните на мивката за да скрие треперенето им. Не смееше изобщо да се поглежда в ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-07-26T21:12:38+03:00 1.3K 1

Тозка 🇧🇬

Не го държаха краката. Така беше от малък. Просто краката не го държаха. По-точно единият. Баща му го бил цапардосал навремето гневно с ръка заради някаква беля, но той се дръпнал назад и юмрукът се стоварил в коляното му. Ако го напънеше нещо, потдаваше и той залитваше на една страна. Другият крак ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2014-07-26T21:05:13+03:00 855 5

С дъх на забрава 🇧🇬

Събуждам се и мисълта за теб толкова яростно се вплита в в съзнанието ми. ,, Кога бях жив за последно? '' - питах се. Не помня, май не беше вчера. Заключен в безвремието, никога не съм искал по- силно да се съживя за теб. Чувствам го почти като умиране - ден след ден, нощ след нощ. Проникваш в съзна ...

DifferentPrince

Проза » Рассказы

2014-07-26T15:20:33+03:00 763

Малката пеперудка 🇧🇬

Имало една малка пеперудка. Тя точно се била излюпила от пашкула си и още съвсем немощно размахвала крилца в опит да полети. Успяла, прехвръкнала на съседния цвят, похапнала, после на другия. Почувствала се по-уверена и разперила криле. Полето било толкова красиво и цветно. Ухаело на нектара на цвет ...

Mouse-Rat

Проза » Рассказы

2014-07-26T15:14:23+03:00 967 2

Аз съм куче - бий ме 🇧🇬

С езика си, острие в атака, раздирам нежната ти кожа,
от раните текат лъжите ти и виното на твоето "обичам те"
целувките ни са обречени, лежат по нощни тротоари,
аз съм куче - бий ме, ще лежа в бедрата ти разкрачени.

boriski

Проза

2014-07-26T14:54:08+03:00 919

Съдба 🇧🇬

Шумът от двигателя на колата го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. С всеки изминат километър все повече се чудеше защо изобщо се съгласи. Щеше да е по-добре да си беше останал вкъщи!
Иван се возеше на предната седалка на стария голф на приятеля си - Дани. Отзад се чуваха гласовете на Жоро и П ...

teodora-kosara

Проза » Рассказы

2014-07-26T14:50:58+03:00 675 1

Разказ за дивите и дивите по душа - 2-ра част 🇧🇬

Разказ за дивите и дивите по душа
2-ра част
На път за физкултурния салон класната на съседната паралелка ме засече и учтиво ме помоли да отнеса досието на едно момиче, което се намирало в стаята по изобразително изкуство. Заизкачвах се наобратно с пуфтене, заради поразителната болка в крака, и любоп ...

NightFury

Проза

2014-07-26T14:44:00+03:00 1.2K 1

Мигове сътворение - Глава 2 🇧🇬

Глава 2: Отломки
Зрението на Крон започна бавно да се връща. Отначало беше замъглено, очите го сърбяха от прахта и бяха зачервени. Усети струйки пунш на устните си и обърна ризата си откъм чистата страна, за да изтрие плодовата спиртна течност от лицето и очите си.
Ушите му все още пищяха и не можеш ...

eomer

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-07-26T14:34:16+03:00 1.7K 3

Разказано от черната овца. Разказ за дивите и дивите по душа - 1-ва част 🇧🇬

Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...

NightFury

Проза » Рассказы

2014-07-24T23:34:46+03:00 1.4K 2

Бабите и техните деца 🇧🇬

Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...

neamea

Проза » Рассказы

2014-07-24T23:20:38+03:00 583 2

Мигове сътворение - Глава 1 🇧🇬

Глава 1: Отблясъци
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме ...

eomer

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-07-24T23:19:53+03:00 1.7K 3

Любовна магия 🇧🇬

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-07-24T23:13:25+03:00 1.1K 4

Животът е океан... 🇧🇬

Животът е океан от възможности... Винаги ти дава това, което искаш, но тогава когато трябва, а не в момента, в който ти го искаш. Животът никога не ти отнема правото на избор. Оставя те сам да вземеш решение коя възможност да избереш, кой път да извървиш и какъв да бъдеш. Животът е най-добрият учите ...

bibishoka

Проза » Другие

2014-07-24T12:39:45+03:00 1.1K 2

Друга светлина 🇧🇬

На двайсет и една. Точно по този начин започвам. Точно сега си спомних защо не се съгласих с теб, макар че бях съгласна. В светлината на уличните лампи няма романтика сега. В светлината на уличните лампи имаше романтика, когато бяха бели. Сега са оранжеви. Бяла светлина и мокри павета. Нямам по-рома ...

BadJoke

Проза

2014-07-24T11:55:31+03:00 633

Съкровището 🇧🇬

Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...

veesii70

Проза » Рассказы

2014-07-23T22:08:52+03:00 1.1K 2 11

Пионерски лагер - 1-ва част 🇧🇬

ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...

emo2

Проза » Рассказы

2014-07-23T22:06:21+03:00 1.5K 13

Имунизация 🇧🇬

Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...

nellnokia

Проза » Рассказы

2014-07-23T21:59:16+03:00 1.6K 1 6