Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Сянката - глава 10 🇧🇬

Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Б ...

Na-Anira

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Господин Давидофф 🇧🇬

Как стана ли? Ами имаше грип, KFC, бинго и ангели.
Тъкмо бях решила да се връщам вкъщи. Не виждах смисъл да опитвам повече. Да, имаше пари в града и не бяха трудни за изкарване. Имаше и преживявания, за които никога нямаше да съжалявам. Имаше много хубави хора, с чисти сърца смели и готови да се бия ...

greenjane

Проза » Рассказы

964

18+ Просто приятели 🇧🇬

Просто приятели
- Какво е живота, ако не го изживееш като мъж? Поеми риска. Преследвай. Изпитай го. Поеми боя заради приятел, не се оплаквай.
- Амин.
Стояхме, взирахме се в чашите с уиски и мълчахме. Наслаждавахме се на тишината и на мъдростите, които от време на време алкохолът ни диктуваше.
Беше ч ...

charliemlad

Проза » Рассказы

1.7K 2

До последен дъх-3 🇧🇬

Нощта падаше, последен тежък проблясък осветяваше стихналите помещения.
Стените бяха с ламперия от полирано борово дърво. Стълбата, която водеше към втория етаж, бе от дъбово дърво и блестеше като стъкло.
Дейвид изкачи стълбите и тръгна към стаята на Лиза. Отвори вратата и влезе.
Спомените нахлуваха ...

Blagoslava77

Проза

1K

Зелените поля на Кения 🇧🇬

Зелените поля на Кения
Има хора, които минават през животът ти без да оставят следа, като вчерашния вестник. Има и такива, които оставят незарастващи рани, които кървят с години. А има и такива които оставят незаличими следи в пясъка на миналото, към които се връщаш от време на време, и ги следваш о ...

Greg

Проза » Рассказы

3K 18

Огледалото 4 🇧🇬

Интуицията му и този път не го подведе. С много безсънни нощи и още повече труд от страна на двамата съдружници, романът на Бети стана факт. На края на силите си и почти там на средствата, „Животът е дар с уговорка” нетърпеливо чакаше своята премиера. Всичко подробности около представянето бяха уред ...

reinbow

Проза » Повести и романы

1.2K 7

*** 🇧🇬

Тъкмо се свечерява. Трябва да купя нещо за вечеря, останали са ни само 30 лева, а е едва Сряда.
-Здравей. Как си днес? Какво правиш?
- Добре съм. Днес с колегата се напушихме...
Сигурно говори нещо, но слуха ми мигновено изключва щом почне пак да говори за алкохол, мъже и наркотици...
Кой ли купува ...

Apokaliptiks

Проза » Рассказы

992 2

Младежки неволи 🇧🇬

Ресторант “Котвата” Приморско. Лятното обедно слънце сякаш се бе спряло и сипеше огън и жупел върху курортния град. Седях в дъното на външното помещение на ресторанта, отпивах от студената наливна бира и си чаках неизменната порция калмари. В главата ми бе безпорядък, затова не се и опитвах да мисля ...

parvanski

Проза » Рассказы

954 1

Порастване с гореща вана или защо не бива да се бърза 🇧🇬

Отдавна много отдавна, когато бях малка и бързах да порасна, работех в една много сладка фирма с една много женска работа, в центъра на София.
Работех неуморно за да доказвам на себе си и на останалите, че аз мога и Аз беше по-голямо от ръста ми. Работата беше в това че имаше много работа по мене, а ...

greenjane

Проза » Рассказы

1.1K 4

Благодарният 🇧🇬

БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе ...

exuded

Проза » Юмористическая

1K 1 2

Сянката - глава 9 🇧🇬

Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Пр ...

Na-Anira

Проза » Повести и романы

1.4K 3

От ума на един мислител 🇧🇬

Глас: Животът е игра.
Мислител: Не, животът не е игра...
Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...
Мислител: Ама чакай малко...
Глас: Какво "чакай малко"? ...

smallevil

Проза » Другие

1.3K 3

Душата му тежеше цял атом 🇧🇬

Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...

myav

Проза

1.1K

Бяло 🇧🇬

БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спо ...

exuded

Проза » Юмористическая

979 1 1

Бохеми 🇧🇬

Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...

charliemlad

Проза » Рассказы

1.1K 3

Огледалото 3 🇧🇬

Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С инт ...

reinbow

Проза » Повести и романы

1K 11

До последен дъх - 2 🇧🇬

В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...

Blagoslava77

Проза

1.1K

Екшън в антракта 🇧🇬

1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелит ...

Volter

Проза » Рассказы

1.2K

Три мекици със захар 🇧🇬

Пред малкия оранжевочервен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили, за да си купят топли, току-що извадени от фурната закуски. Те стояха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. Слънцето едва-що бе изгряло. То хвърл ...

merlin

Проза » Рассказы

1.1K

Мирис 🇧🇬

Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепе ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

911 6

Аре стига, бе! - 3 🇧🇬

Аре стига, бе! - 3
Както и да е! Доближих масата.
– Аре стига, бе! Много ми е интересно кой пръв ще ви застреля... дали аз или мъжът ти Криси? – изкрещявам в лицето й.
И двамата мълчаха. Съпругът ми пусна ръката й. Посъвзе се малко. Явно му дойде самочувствието защото високо извика:
– Миме! Не е тов ...

sirDIMITRI

Проза » Юмористическая

2K 1 12

Сърце в дрипи 🇧🇬

Сърце в дрипи
Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят се и си говорят, купуват сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от коли ...

iri4ka

Проза » Рассказы

639

Огледалото 2 🇧🇬

Ръждясалите вериги на отдавна изядената от времето детска люлка тихо проскърцаха. Нейтън се приближи до стария орех и му се стори, че те сякаш плачат по изгубеното минало.
Тридесет години. Толкова бяха изминали, от както майка му го бе люляла тук за последен път. Беше на пет, когато баща му загина в ...

reinbow

Проза » Повести и романы

1.2K 8

Столът 🇧🇬

СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика не ...

exuded

Проза » Рассказы

831 2

Сянката - глава 8 🇧🇬

Глава 8
Зак полудяваше от гняв и смътно си даваше сметка за отминаващия ефект от успокоителните, които бяха замаяли главата му и го караха да се чувства сънен и уморен. Гневът в него беше по-силен и той блъсна чашата с вода от бюрото, която Стела беше поставила.
-Какво си направила?! – не се сдържаш ...

Na-Anira

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Оазис 🇧🇬

„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 1 1

Любовното обяснение на един Опел до Ферари 🇧🇬

Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!
Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителн ...

duffmckagan

Проза » Другие

921 5

До последен дъх 🇧🇬

До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...

Blagoslava77

Проза » Повести и романы

1.2K 1

18+ Добро момче 🇧🇬

1
Дани се опитваше да положи равномерен слой фъстъчено масло върху първата от филиите си. Беше напълно погълнат от задачата. Рейчъл му хвърли нетърпелив поглед.
– Дани, трябва да побързаш, иначе ще изпуснеш автобуса! – каза Рейчъл.
– Добре – отвърна момчето, после изгледа майка си и добави: - Днес и ...

Heel

Проза » Рассказы

1.4K 1 6

Креват, пълен със застарели моми 🇧🇬

- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...

Bardejov

Проза » Эротическая

1.8K 2

Трима под юргана 🇧🇬

Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...

iri4ka

Проза » Рассказы

750 2

Един от онези дни 🇧🇬

Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...

Seul-contre-la-ruine

Проза » Другие

900

За моето момче!!! 🇧🇬

През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...

justbehappy

Проза » Другие

1.1K

Сянката - глава 7 🇧🇬

Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...

Na-Anira

Проза » Повести и романы

1.2K 2

Охлювна песен 🇧🇬

ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...

exuded

Проза » Юмористическая

1.2K 1

Любовта ни събра 🇧🇬

Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...

dqvolcheto666

Проза » Рассказы

856

Старецът 🇧🇬

Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...

Rossini

Проза » Рассказы

1.1K

Жената като котка 🇧🇬

Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...

ahuta

Проза

801 1

* * * 🇧🇬

Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...

parvanski

Проза » Рассказы

716 1

18+ (18+) Мокро 🇧🇬

Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...

charliemlad

Проза

1.5K 11

Рассказы и проза современных авторов

Сянката - глава 10 🇧🇬

Господин Давидофф 🇧🇬

18+ Просто приятели 🇧🇬

До последен дъх-3 🇧🇬

Зелените поля на Кения 🇧🇬

Огледалото 4 🇧🇬

*** 🇧🇬

Младежки неволи 🇧🇬

Порастване с гореща вана или защо не бива да се бърза 🇧🇬

Благодарният 🇧🇬

Сянката - глава 9 🇧🇬

От ума на един мислител 🇧🇬

Душата му тежеше цял атом 🇧🇬

Бяло 🇧🇬

Бохеми 🇧🇬

Огледалото 3 🇧🇬

До последен дъх - 2 🇧🇬

Екшън в антракта 🇧🇬

Три мекици със захар 🇧🇬

Мирис 🇧🇬

Аре стига, бе! - 3 🇧🇬

Сърце в дрипи 🇧🇬

Огледалото 2 🇧🇬

Столът 🇧🇬

Сянката - глава 8 🇧🇬

Оазис 🇧🇬

Любовното обяснение на един Опел до Ферари 🇧🇬

До последен дъх 🇧🇬

18+ Добро момче 🇧🇬

Креват, пълен със застарели моми 🇧🇬

Трима под юргана 🇧🇬

Един от онези дни 🇧🇬

За моето момче!!! 🇧🇬

Сянката - глава 7 🇧🇬

Охлювна песен 🇧🇬

Любовта ни събра 🇧🇬

Старецът 🇧🇬

Жената като котка 🇧🇬

* * * 🇧🇬

18+ (18+) Мокро 🇧🇬

Очередь