Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Фейсбук (4-та, последна част) 🇧🇬

фантастика, фентъзи
***
- Последвайте ме. И не се опитвайте да вършите глупости - със строг глас каза Тод.
Майла и Роджър покорно тръгнаха след него, а плътно зад тях се движеха хората и кучетата.
Отведоха ги в просторна каменна зала на четвъртия етаж. В единия й край имаше стълби, водещи до златен ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2014-09-02T07:41:48+03:00 869 1 12

Крадецът 🇧🇬

Августовската нощ прикриваше двете фигури, които явно бяха забравили морал и задръжки, и впити един в друг стояха по средата на улицата. Нямаше никакво значение дали ще пречат на някого, дали ще липсват на някого.
Светът за тях се поместваше в този миг. Непредвиден. Жадуван.
Устните не изричаха нито ...

satanas

Проза » Рассказы

2014-09-01T12:59:37+03:00 1K

Магията на гората, глава 1 🇧🇬

Глава 1 Разходка
Ландърът се движеше бавно из гората, защото оставяше топлия вятър да погали лицето му и песента на птичките да напои сетивата му с безкрайно блаженство. Лек хлад се усещаше във въздуха, който ухаеше на дървесина и малкото поточе, покрай което съществото се движеше бавно.
- Толкова е ...

thewriter92

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-09-01T12:59:07+03:00 1.3K 1

Мадам Попофф 🇧🇬

Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за ...

670301

Проза » Рассказы

2014-08-31T20:26:29+03:00 737

Изгубената четирилистна детелина 🇧🇬

Срещнах го отново след девет години в снобски нощен бар. Седеше на близка маса, заобиколен от колеги и марков алкохол, леко приведен в калъпа на скъпия си черен костюм. Годините изобщо не го бяха докоснали - същата слаба младежка фигура, същата гъвкава но плаха походка на двадесет и няколко годишно ...

VenusofUrbino

Проза » Рассказы

2014-08-31T18:39:53+03:00 1.6K 4

Доктор за милиони 🇧🇬

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...

inakrein

Проза » Рассказы

2014-08-31T17:58:53+03:00 2.3K 18

Да идва зимата 🇧🇬

ДА ИДВА ЗИМАТА
- Да идва зимата – току го изтърси Малкият Котур и ни остави всичките с увиснали ченета.
Темата беше небивалият за август североизточен вятър, вълнението от 3 бала и цената на сафрида, кога по-дребният от близнаците, известни в махалата като Котараците, подхвърли горната реплика и съб ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-08-31T17:53:11+03:00 727 8

То хора няма, ние орехи търсим... 🇧🇬

Дядо Галин беше на осемдесет и девет години. Бабата му се беше споминала отдавна. Има няма двадесет години вече. И оттогава дядо Галин седеше все сам на дървената пейка от сутрин до вечер, потропваше равномерно с бастунчето, отначало, защото нямаше какво друго да прави, а после, защото ръката му веч ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2014-08-31T17:26:23+03:00 2.4K 10

Буря 🇧🇬

Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я п ...

марси

Проза » Рассказы

2014-08-31T17:23:35+03:00 1.5K 2 4

Вибрации 2 🇧🇬

Втората причина
(Теодора)
Начинът, по-който ме покани... коренно различен от това, което бих очаквала на базата на петгодишното ни познанство от гимназията. Тази беше първата причина да те изслушам... Във всеки случай, предварителното ми намерение да не говоря, не е свързано с теб - ще разбереш защо ...

veselinv

Проза » Рассказы

2014-08-31T17:10:11+03:00 1.4K 1 9

Болен здрав нося, докторе! Да продължа ли изгърбен? 🇧🇬

* Здрасти! Май съм луд.
- Конверно ми е. Хора сме! Днес, накъде?
* Ин, Ян, брат му... нещо? Процедурно и клиширано, за доброто и злото, да минава времето.
- Добрите сърца горят по-бавно...
* В ада ли? ...

PetroffSlav

Проза » Другие

2014-08-31T15:31:51+03:00 1.5K

Искам да ти разкажа... 🇧🇬

Помниш ли времето, когато бяхме деца? Толкова прекрасно време! Красиво, невинно, безгрижно и весело. Много смях и шеги останаха в миналото! А сега?! Сега не мога да изляза от Фейсбук. Не, че не мога, но е толкова удобно да поговориш с няколко съученици, мама, тате, брата и двама-трима приятели, живе ...

ivtorinka

Проза » Письма

2014-08-31T15:18:45+03:00 1.6K

Стела 🇧🇬

Наблюдавали ли сте как расте дърво?
Първата година израства само стеблото. Клоните са два, най-много три и остават същите. На следващата година, ако е плодно, дървото цъфти за пръв път, но цветът пада и не вързва. Два- три клона щръкват като уродливи пръсти над другите. На третата година четири-пет ...

sani-ti

Проза » Рассказы

2014-08-31T15:01:24+03:00 1.3K 6

Грешка... много честа грешка 🇧🇬

Малката Лия беше хубаво момиченце... порасна в красива млада жена. В косата ù блясък задържаха звездите, в усмивката й дишаше чистота.
Но какво стана, какво се случи?
Малката Лия в музиката си сгреши нотите, всичко започна да звучи фалшиво, хармонията се изгуби. В очите ù повехнаха поляни от цветя, ...

danidimitrov

Проза » Рассказы

2014-08-31T14:43:43+03:00 1.5K 4

Марги - 6 🇧🇬

Краката ми тупкат. Тази вечер е сравнително спокойна, но аз имам странното усещане, че в коленете и глезените ми пирува цяла колония термити. Още два часа. Само два часа! Ох, още цели два часа...
Заведението е удостоено с посещение от развеселена компания. По закона на Мърфи пред двете свободни маси ...

Marmadun

Проза » Повести и романы

2014-08-31T14:31:42+03:00 1.5K 1

Отмъщение 🇧🇬

Атанас Атанасов, по прякор Наското, простира прането на балкона. Не, че е мъж под чехъл, просто няма кой – жена му излезе с любовника си на кино, а чистите гащи на детето свършиха. Не, че е рогоносец - просто Наското е модерен мъж. Днес жена му му изневерява, утре ще дойде неговият ред. Животът е сл ...

popolo

Проза » Другие

2014-08-30T20:44:51+03:00 837 4

Буря (2) 🇧🇬

Тръгна да я търси. Мама. Рошава, шарена, като дъга след буря, с аромат на росни треви, лавандула и дива мента по меката лъскава козина, и очи, потъмнели от вторачване в тъмното, оттатък Балкана. Понякога я сънуваше нощем, понякога за миг имаше усещане, че миризмата й на тънички нишки нежност се търк ...

марси

Проза » Рассказы

2014-08-30T20:41:43+03:00 1.2K

Писмо до Испания 🇧🇬

Здравей, сестра!
Дано пристигне при теб това писмо, че последния адрес, дето го имам е от много отдавна. И тъй, реших да ти пиша, щото мама умря и я погребах бързо, бързо, че беше престояла три дни преди да я намерят.Не можах да ти се обадя, нямах ти телефона, а адреса после го намерих. Аз бях в Авс ...

radiola

Проза

2014-08-30T20:40:28+03:00 1.1K 16

Нещата, които ме погубват 🇧🇬

Нещата, които ме погубваха, спряха да ме погубват. Разбираш ли, и те се нуждаят от движеща сила. Нещо, което ти пàри, от което те боли и посиняваш целият. Белези от пръсти по сърцето. Достатъчен е един поглед, една дума, едни пръсти, за да лумнеш като кибритена клечка. После, колкото и да звъниш на ...

Dess-troyer

Проза

2014-08-30T16:34:15+03:00 712 1

Мотивът 🇧🇬

МОТИВЪТ
Слизам си рано вчера за вестници и гледам камион пред 3-ти вход на нашата панелка – багаж товарят. Зарязах аз вестниците за после и се курдисах на пейката, сейр да гледам и кой се изнася да разбера. Е, разбрах го – наборът ми, Сандю Мускула.
Викат му Мускула, не защото е културист, напротив ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-08-29T21:00:04+03:00 856 5

Времето вътре в мен 🇧🇬

днес реших
да съм бясна
на живота
да ми е писнало
от всичко ...

Dess-troyer

Проза

2014-08-29T20:57:12+03:00 642 1

Вълкът и котката 🇧🇬

Котката и вълкът са от различни семейства, носят различни черти.
Тя има прекрасни очи, но в тях има нещо, в погледа й има саркастичност, когато се говори за любов, но чака само да седнеш на канапето и веднага се гушва в скута ти за да почувства топлина.
Той обаче е самотник. Той е неуморен и винаги ...

aika

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-08-29T20:50:37+03:00 2K

Просто да се обичаме... 🇧🇬

Можем ли да обичаме? И знаем ли как да изразяваме любовта си? Защо, вместо да пишем любовни писма, идващи право от сърцето, цитираме банални балади в скайпа си? Защо ни е по-лесно да напишем в някой форум "Обичам те, мило!", отколкото да докажем това?
Че мрежата отдавна е станала най-(без)полезната ...

zayoo93

Проза » Рассказы

2014-08-29T20:42:41+03:00 851 1

Не одобрявам... 🇧🇬

С животинки ще прекараме и днес
Със стотинки си печелиме късмет
С умора и тревога загърбвам дни
За някой чуваме че са прогресирали сами
А някой други чакат на съдба и слуги ...

WhiteDesert

Проза » Другие

2014-08-29T20:29:22+03:00 692

Вибрации 🇧🇬

Изненадана си, че те поканих? Не повече от мен. Срещата на аерогарата преди седмица след петнайсетгодишна пауза, дойде от небето. Минути, след като се разделихме знаех, че искам да говорим..., да говоря. Поколебах се - нетипично за мен - но и случаят е шантав. Да става каквото ще. Както и да приключ ...

veselinv

Проза » Рассказы

2014-08-28T22:05:18+03:00 1.4K 13

Обеците 🇧🇬

ОБЕЦИТЕ
Откакто забраниха цигарите, секнаха и завзеклъците в кафенето. Та кой ще се зевзечи на сухо, а пък мастиката без цигарка, не върви. По тази причина, а и зарад туй че по е завет и има пейка, се изместихме на отсрещния тротоар, пред заложната къща.
То, преди това не беше заложна къща, а книжар ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-08-28T21:44:46+03:00 773 9

Просто приказка 🇧🇬

Някога отдавна, в най-обикновено ателие, погрешка била създадена една средностатистическа картина. Мислела си тя, че живее, а всъщност просто си съществувала. Била млада, неопитна и наивна, и вероятно малко глупава. Но не чак толкова, че да не вижда колко е несъвършена. Не се харесвала картината, ам ...

Sapernica21

Проза

2014-08-28T21:43:16+03:00 855 1

Една разходка из спомените 🇧🇬

Ранена душа. Тъга. Сълза. Самота. Да, това е поредната любовна история. Поредните счупени сърца и още една тъжна съдба. Дали всеки няма да разпознае в нея част от своя собствен живот? Може би... не зная.
Вървя по улицата приведена, замислена. Разминаваме се с някакъв човек. Спира ме: "Извинете, колк ...

zayoo93

Проза » Рассказы

2014-08-28T21:40:18+03:00 638 1

Не се страхувам от теб 🇧🇬

Евангелие според Матей 5:38-39: „Чули сте, че е било казано око за око, зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”
В ресторант „Реката“ обедното меню беше изсред най-приемливите в града и затова, Давид Михайлов избра ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2014-08-28T20:58:55+03:00 699

Валс 🇧🇬

И последната капка легна тежко върху плочиците на пътеката. Паркът, тъй красиво озвучен от марша на дъжда, замлъкна, за да даде свобода на някой друг. Клоните на върбите се докосваха плахо и свенливо под допира на напева на славеите, а те изпълняваха нейния валс. Вятърът протягаше хладката си длан к ...

sivotovrabche

Проза » Рассказы

2014-08-28T20:57:15+03:00 877 1

Семейна сага- глава осма 🇧🇬

Глава осма – Гъхмес и Кеворк
През есента дните бяха къси. Стъмваше се рано. . В градинката на черквата Света Троица, по пейките седяха млади влюбени двойки. Тъмнината правеше разговорите им по романтични и често биваха прекъсвани от някоя открадната целувка. Какво да правиш, младост!
В края на лятот ...

gudman

Проза » Повести и романы

2014-08-28T07:25:49+03:00 822

Записки от Синята луна 🇧🇬

Записки от Синята луна
Синята луна е едно от тези неща-планета,спътник, звезда, комета, астероид или нещо друго. Тя е паралелна на Земята, но и идва от самото и ядро. На Синята луна животът не е естествен, а свръхестествен,физиката е метафизика, а химията-алхимия. На Синята луна живее Великият дух. ...

satine

Проза » Рассказы

2014-08-27T22:00:27+03:00 1.2K 1

Минчо 7 - Поетът 🇧🇬

Глава седма
Поетът
Кака Яна гледаше “Дискавъри чанел”. Толкова бе погълната от интересното предаване, че не усети кога Минчо се бе разположил под прозореца ù. Там, на масата под асмите, си пийваше кротко и тихо, докато не реши да напомни за себе си с мощен, ароматен букет от звучни чувства, откъснал ...

charo

Проза » Юмористическая

2014-08-27T21:47:27+03:00 1.4K 2 8

Всичко ново и всичко по старому 🇧🇬

Аааа, ето те днес! Внимавай! Тревата е висока! Никой не я коси. Никой не реже бурените. А тук, знаеш, почвата е плодовита. Остани! Носиш цветя? Хайде, разчисти малко! Знаеш, че ги обичам! Сложи ми ги по-близо. Така.
Сега казвай! Къде се изгуби? В началото идваше всеки ден! Но така е в началото. Посл ...

670301

Проза » Другие

2014-08-27T21:26:05+03:00 676

Когато човеците скърцат 🇧🇬

Промъкнах се в старата заглъхнала стая, превърнала се в силует зад слънцето. Димеше от стари пожари, по стените чертаели са някога диви животни в подобие на хора. Влязох вътре непоканен и когато пристъпих през поредната изгнила врата, видях в сенките изправеното тяло на мъж. От откъртения зад гърба ...

danidimitrov

Проза » Другие

2014-08-27T20:48:44+03:00 1.4K 5

Случайност 🇧🇬

СЛУЧАЙНОСТ
Йоана привършваше работа в градината малко преди обяд на топлия септемврийски ден. Слънцето беше се вдигнало високо и вече прежуряше силно. Не беше за работа в градината вече, трябваше да се прибере на сянка под широката асма пред къщата, където можеше да се стои по цял ден, дори и в най- ...

dancheto65

Проза » Рассказы

2014-08-26T20:40:35+03:00 1.1K 3

За убийствата и за греха, за моето довиждане и за съня 🇧🇬

В природата ни... или по-точно в "генетичния ни код" е заложено... или по-скоро написано да сме убийци.
Вече трети месец живея в мрак. Будя се-тъмно е, възцарява светлина-слагам черни очила, присмивам се на деня и злорадо го наблюдавам зад стъклата, с любимото ми и най-старателно подобие на ехидна у ...

sivotovrabche

Проза

2014-08-26T20:38:05+03:00 805 1

Аз, той и материалното 🇧🇬

Съвременна история.
Всички говорят за материалното. И аз осъзнавам, че то започва да ме влече. Да, мен, която казвах, че не е най-важното. И все още мисля така. До някъде. И тогава ти идваш, падаш на колене и ми предлагаш брак. Аз отказвам. Красив си, но не и финансово. А аз имам мечти и желания, ко ...

explose-girl

Проза » Рассказы

2014-08-26T20:36:30+03:00 1.2K 2

Заключени спомени 🇧🇬

Анелия си поръча поредната отвертка* и се загледа в чашата пълна с портокалов сок и водка. Това беше петата поредна за вечерта и тя се чудеше дали на другия ден ще си спомня за този момент или не. Тя винаги досега беше слушала с недоверие пиянските истории на нейни познати, които твърдяха, че толков ...

Rois

Проза » Рассказы

2014-08-26T20:35:59+03:00 713 2

Писмо до един бивш 🇧🇬

Да се разберем сега и завинаги. Не те искам повече в живота си - нито теб, нито нещо, свързано с теб. Тръгвам си. Знам къде е вратата, вече няколко пъти съм излизала през нея. Но този път ще ти оставя ключа и няма да пускам камъчета, за да бележа пътя си назад.
Не струваш. Не си струва и да се проме ...

zayoo93

Проза » Письма

2014-08-26T20:31:08+03:00 1.2K 3