Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Дом 🇧🇬

Дом, какво е дом? Хиляди художествени интерпретации и хиляди животи на това понятие. Дали да го наречем битово, или пък географско, или пък философско понятие. Кой знае още в колко графи бихме го тълкували.
За мен домът е там, където обичаш и си обичан, където си истински, където е истинско. Домът е ...

La-magnifique

Проза » Другие

1.1K

Амулетът 30 🇧🇬

Египет – наши дни
Микробусите спряха пред два скромни хотела. Точно срещу тях се издигаше добре поддържаната сграда на гарата, построена някъде в началото на миналия век. Загазиг или Заази, както го наричаха местните жители, се намираше в делтата на Нил, на 50 мили североизточно от Кайро и бе център ...

aplamen

Проза » Повести и романы

989

Среднощен концерт 🇧🇬

Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...

zelenvik

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

3.3K 1 26

Китара 🇧🇬

Китарата. Тя бе моята сила и моята слабост. Моята радост и моето нещастие. Моята храна и вода. Бе всичко за мен. А сега? Единственото останало от нея бе купчина натрошено дърво и накъсани струни. Купчина безполезна дървесина. Парченца, допълващи се едно друго, подобно пъзел, но никога повече нямаше ...

ginky

Проза » Другие

913 1

Спомените на вишневата тетрадка 🇧🇬

СПОМЕНИТЕ НА ВИШНЯВАТА ТЕТРАДКА
Дар или проклятие
1
“Тези снимки трябва да се обявят за престъпление срещу човечеството! И по-точно срещу мъжката половина от света!”
Така си мислеше Йосиф, докато ги разглеждаше. От десет години бе частен детектив и се бе сблъсквал с какво ли не, включително и с разг ...

sav11

Проза » Рассказы

773

Спомени от детството - шеста част 🇧🇬

В Т. сме. Живеем в къща с още три семейства- квартиранти. Така беше навсякъде, и у нас в Ш. настаниха три семейства принудително. Нямаше достатъчно жилища.
Междувременно дядо ми почина и маминка остана сама. През ваканциите се връщахме в родния град, а нямаше достатъчно място за нас, собствениците. ...

yogimax

Проза » Другие

870 1

На дъното 🇧🇬

Туп. Най-сетне стигнах дъното. Отворих очи в отчаян опит картината, която ще се разкрие категорично да ме опровергае. Разхвърляните тела и зловонието, което излъчваха, ме удариха допълнително. Туп-туп, кръвта мощно пулсираше в главата ми и ми пречеше да мисля ясно. Да, най-сетне стигнах дъното. А бя ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

1.1K 1 1

Врагове 🇧🇬

Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...

Volter

Проза » Рассказы

973 1

Монах Селестиян - продължение 🇧🇬

Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...

lubara

Проза » Рассказы

914 6

18+ Палма 🇧🇬

“Палма”
Джек беше на третото уиски, когато почувства непреодолим глад. Седеше на бара на хотел “Кубана” и тъпееше от скука. Тази вечер му бяха “вързали тенекия” и го бяха оставили “на сухо” и сега се утешаваше с “Джони Уокър” – черен етикет.
Да, ама не беше бил път чак от Кувейт, за да се налива с м ...

gudman

Проза » Эротическая

1.9K 3

Nihil est morti tam simile quam somnus 🇧🇬

Стоя надвесен през парапета на балкона и зяпам правилните очертания на бетонната площадка долу. Само едно бързо движение и ще полетя надолу – стремглаво, безшумно, докато не се чуе едно глухо „туп”. За съжаление, не мога да го направя. Въжетата, които ме свързват с този свят, все още са прекалено зд ...

ovod

Проза » Рассказы

1.4K 1

Лебедова приказка 🇧🇬

(продължение)
1.
– Имаше едно време едно царство-господарство, – разказвам на моето внуче – оградено от всякъде с непристъпни и страшни гори. Никой не можеше да влезе в него, никой не можеше да излезе. Ако тръгнеше навън, зверове го нападаха, погубваха го и костите му се белееха нощем, когато луната ...

purko59

Проза » Повести и романы

1.1K 12

Кратка приказа за едно специално момиче 🇧🇬

Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...

pchobanova

Проза » Рассказы

1.5K 4

Орелът и змията 🇧🇬

ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...

sav11

Проза » Рассказы

2.1K 2

Творецът на илюзии (продължение) 🇧🇬

(продължение от миналия брой)
Как си представяте живота си след 10 години?
Избягвам да си представям бъдещето, защото така изгубвам илюзията, с която живея сега.
Мисля, че след 10 години ще съм такъв, какъвто съм сега и ще си мисля как преди 10 години съм бил млад и глупав. Това е поредната илюзия, ...

fibra

Проза

917

Винаги ще те обичам - седма част 🇧🇬

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...

az-sum-az

Проза » Рассказы

707 1

Синя зора 🇧🇬

Синя зора изгря над света и заля утринта.
Хиляди пръски сини светлини
над реки, гори и планини.
Каква красота и какъв страх,
довеян от вятъра прах; глух смях. ...

Magnificent-wind

Проза » Другие

1.7K

Монах Селестиян 🇧🇬

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

lubara

Проза » Рассказы

896 4

Из гората 🇧🇬

Танцувам в горските поли. Вятърът гали нежно моето лице, както ти го галеше нощем. Тичам устремено по зелените поляни и мечтая пак за теб. Колко свободна ме караш да се чувствам, попаднала в твоите ръце. Усмивка блага се прокрадва по моето лице, което скриваше с коси. Дърветата, така красиви, по-мъд ...

ivetoo90

Проза » Письма

1.2K

Писмо до Слънчо 🇧🇬

Здравей, Слънчо!
Някога, когато бях малък и времето навън беше студено, моите родители ми казваха, че на Слънчо майка му не го пуска. Затова и те не ме пускаха да излизам... Заради теб! Защото те нямаше никакъв да огрееш. Малеее, как съм те мразил теб и твойта майкааа! Стоях до прозореца като затвор ...

duffmckagan

Проза » Сказки и произведения для детей

1.4K

Недобито куче 🇧🇬

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

932 5

Жената, която го обичаше 🇧🇬

Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.5K 10

Мъникът 5 🇧🇬

Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...

gudman

Проза » Повести и романы

955 1

Последният 🇧🇬

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през ...

herobryan

Проза » Фантастика и фэнтези

711 1

Откровение 🇧🇬

До един приятел, който мисля, че разбира душата ми ...
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...

Eia

Проза » Письма

1.6K 12

Гоненица 🇧🇬

Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...

Chaoscore

Проза » Рассказы

1.9K

Без капка цвят 🇧🇬

Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...

ovod

Проза » Рассказы

1.3K 8

Окъс(н)ели разкази - 4: Зимни мисли 🇧🇬

Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...

kalin8

Проза » Рассказы

820 2

Лебедова приказка 🇧🇬

ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Когато дойдох на тоя свят, за мое съжаление, той по никакъв начин не показа, че се е зарадвал и че е готов да ме грабне на крилете си и да ме разнася щастлив из всяко кътче на душата си. Църковната камбана хич и дума не обели, защото тогава църквата беше заключена, попът - вързан, ...

purko59

Проза » Повести и романы

1K 12

The Butterfly 🇧🇬

Напълно разбираемо е Вашето любопитство, преди да започнете да четете по-долу написаното, кой съм аз, що за „птица” съм и заслужава ли си да отделяте, или по-точно да изгубите безвъзвратно част от тъй-скъпоценното Ви време, за да се потопите в поредната литературна помия. Казвам „разбираемо”, защото ...

Baltasar

Проза » Рассказы

1.2K

Изумрудените острови (продължение - част) 🇧🇬

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

irena-docheva

Проза » Рассказы

1.2K 1

Ако някога... 🇧🇬

Ако някога някоя Любов разрушила е всичко в теб и ти надживееш това - спри, не очаквай друга такава тъга, не очаквай и друга Любов да го стори. Силата имаше само една. С това надделявай Страха. И обичай отново!

EdnoOtkrovenie

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 1

Прегръдката 🇧🇬

Прегърни ме, нека с тази прегръдка да усетя любовта ти, дори и последна да е тя. За миг очите си затварям... искам времето да спре и вечно да остана в твоите ръце. Усещам нежния аромат на парфюма ти. Сега в главата ми се превъртат мигове - тези, обикновените, но те за мен са останали незабравими. Не ...

pashovyu

Проза » Другие

1.1K 1 3

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Защото животът е за силните...
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли ...

laaaaaaa

Проза » Другие

1.2K

Силната жена 🇧🇬

Силната жена е тази, която става и излиза навън с най-широката си усмивка, макар да е ридаела цяла нощ в постелите си. Силната жена се е научила да се смее, дори когато сърцето ú се къса от болка. Силната жена не позволява гласът ú да се разтрепери, дори когато душата ú плаче с най-горчивите сълзи. ...

lility

Проза » Другие

3.8K 8

Когато домът ти стане гробище (2-ра и последна част) 🇧🇬

Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...

Arogarn

Проза » Рассказы

1.1K 1

Помощ, колега! 🇧🇬

Помощ, колега!
- Доста особено, но не необичайно. И друг път така е ставало, макар рядко. Прилив на енергия да обясниш не е сложно, пък и няма да си единствен и уникален с преживяването, но това чувство, наподобяващо инкубатор, вече е друга книга. Сравнението ми може и да куца, а не съм сигурен дори ...

PetroffSlav

Проза

1.2K

Смешно, нали? 🇧🇬

Да вярваш на това, на което вярват всички, е толкова лесно, толкова просто. Да повярваш на някой, който има репутация, която го е издигнала в очите на хората, като честен, прям и достоен човек. Това е лесно, нали? Бихте ли могли да пробвате да повярвате на човек, който ви е излъгал, може би, не ведн ...

uniquebeiiby

Проза » Другие

1.2K

Авторът винаги има право (10) Мечти за осиновяване 🇧🇬

Авторът винаги има право
(10)
Мечти за осиновяване
Мила Мария,
Днес в Испания също е голям празник. Не, не е Йордановден, не е и Ивановден. Шести януари е денят на тримата влъхви, (източните царе, които видели витлеемската звезда и тръгнали да носят дарове и се загубили, естествено, нали са мъже и м ...

bojilova1

Проза » Рассказы

1.3K 10

Бартер 🇧🇬

Аз - Продай ми тая прашка!
Той - Струва скъпо...
Аз - Колко?
Той - 1000.
Аз - Да речем я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкоз? ...

Volter

Проза » Рассказы

902 2

Рассказы и проза современных авторов

Дом 🇧🇬

Амулетът 30 🇧🇬

Среднощен концерт 🇧🇬

Китара 🇧🇬

Спомените на вишневата тетрадка 🇧🇬

Спомени от детството - шеста част 🇧🇬

На дъното 🇧🇬

Врагове 🇧🇬

Монах Селестиян - продължение 🇧🇬

18+ Палма 🇧🇬

Nihil est morti tam simile quam somnus 🇧🇬

Лебедова приказка 🇧🇬

Кратка приказа за едно специално момиче 🇧🇬

Орелът и змията 🇧🇬

Творецът на илюзии (продължение) 🇧🇬

Винаги ще те обичам - седма част 🇧🇬

Синя зора 🇧🇬

Монах Селестиян 🇧🇬

Из гората 🇧🇬

Писмо до Слънчо 🇧🇬

Недобито куче 🇧🇬

Жената, която го обичаше 🇧🇬

Мъникът 5 🇧🇬

Последният 🇧🇬

Откровение 🇧🇬

Гоненица 🇧🇬

Без капка цвят 🇧🇬

Окъс(н)ели разкази - 4: Зимни мисли 🇧🇬

Лебедова приказка 🇧🇬

The Butterfly 🇧🇬

Изумрудените острови (продължение - част) 🇧🇬

Ако някога... 🇧🇬

Прегръдката 🇧🇬

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Силната жена 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище (2-ра и последна част) 🇧🇬

Помощ, колега! 🇧🇬

Смешно, нали? 🇧🇬

Авторът винаги има право (10) Мечти за осиновяване 🇧🇬

Бартер 🇧🇬

Очередь