Рассказы и проза современных авторов
Тъгата по избледняващия спомен 🇧🇬
Късият разказ 🇧🇬
Слънцето и луната 🇧🇬
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...
Разковани дъски - 4 🇧🇬
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...
По пъртината 🇧🇬
Скитникът 🇧🇬
Отново ти...част 1 🇧🇬
Пенсиониране на 67 🇧🇬
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...
Един миг 🇧🇬
Там, в тази хармония от звуци, ...
Началото... 🇧🇬
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...
Близко бъдеще, някъде... 🇧🇬
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...
Романс край синьото езеро - глава втора 🇧🇬
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...
За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях 🇧🇬
Бягство към Себе си 🇧🇬
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...
Хакуна и Матата 🇧🇬
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...
Прераждане 🇧🇬
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...
Кафе 🇧🇬
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...
Въздъхна мигът 🇧🇬
"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него" 🇧🇬
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...
Прашната, стара площадка 🇧🇬
Била то ...
Сама, красива, перфектна... 🇧🇬
Спомени от детството - седма част 🇧🇬
Бях там - първа глава 🇧🇬
Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =05.= 🇧🇬
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...
Нямам муза за писане... 🇧🇬
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...
Авторът винаги има право(11) Кучият син 🇧🇬
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...
Разкази. Част 3. 🇧🇬
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...
Вълшебното дърво на принцеса Тайра 🇧🇬
Приказка за последния 4-та глава 🇧🇬
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...
Цигулар 🇧🇬
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...
Лошото и доброто Фокси 🇧🇬
сепвам се, забравих 🇧🇬
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...
Доброжелателят подлец 🇧🇬
Романс край синьото езеро 🇧🇬
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...