Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
42.2K результатов

А теб страх ли те е да чувстваш? 🇧🇬

Тя избърса сълзите си и остави подгизналото одеяло да падне на пода. Беше силен характер, умееше да прикрива умело моментите на слабост и тези така съкровени, тайни желания от хищните очи на хорското безразличие. Умееше да се преструва, сливаше се с морето от хора и макар да не показваше истинската ...
waterflower (Есенна песен)
waterflower
Проза » Другие
1.2K 2

Един обикновен тийнейджърски ден (3) 🇧🇬

(Продължение)
По-късно се събуждам. Явно съм заспала. Оглеждам се, но него го няма до мен. Чувам звука от микровълновата печка. Обличам захвърлената му на пода тениска, която ми стига до коленете, и отивам в кухнята. Виждам го да пуши цигара, облегнал се на вратата на терасата, с гръб към мен. Тихо ...
liubomira97 (Любомира Герова)
liubomira97
Проза » Рассказы
2.1K 2

Лично и немалко сложно (част І) 🇧🇬

Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.
Тя така и не се вслуша в предупрежденият ...
Note (Мария Станчева)
Note
Проза » Рассказы
681

Портрет - 17 част. Среща. 🇧🇬

Надявам се да си спомняте за тази история...
Картината е на художника Антоан Бланшар- "Старият Париж" се нарича... И е съотносима към времената на събитията в разказа.
Приятно четене!
Б.
Днес отново вали… Есен е и това си е нормално за Париж. Уличките на Монмартър са почти пусти - почти защото тук-т ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Рассказы
768 3

Спомен 🇧🇬

Спеше спокойно той, докато не го събуди поредният взрив. Отвори очи и погледна плъх тичайки из помещението. Той тръгна след него и го хвана, рече ми:
-Синко? - извиквайки се, - само да се бе родил по-рано и да бе видял каква храна имаше преди големия взрив, истинска храна, а сега ядем плъхове.
- Ще ...
Goran88 (Горан Гретски)
Goran88
Проза » Другие
1.1K 1

Психо (продължава) 🇧🇬

Как си? Добре. Защо дойде? Баща ми ме изпраща. Ти съгласен ли си да говорим? Да. Разкажи ми за струните? Той ококори очи. Знаеш ли за струните? Разкажи ми, след това и аз ще ти разкажа. Всичко е струни, които трептят. Различни трептения, различна енергия. Висока, честота, висока плътност, материя. Н ...
niko_niko (Нико Ников)
niko_niko
Проза
1K

Из ,,Спомени от блатото" (2) 🇧🇬

Из ,,Спомени от блатото” (2)
.................................................................................................................
Най-трудният предмет в техникума си оставаше математиката. Доста двойки получихме, докато се научим как да се готвим по тази дисциплина. В основното училище ...
weary (Иван Иван)
weary
Проза » Повести и романы
1.5K

Черешова задушница 🇧🇬

„Ей, змийо летяща и зла,
страшна болест люта,
иди ти,
полети ти
в бялото тяло, ...
LordZombie (Денис Метев)
LordZombie
Проза » Рассказы
1.7K 1

Здравето е най-ценното богатство (памфлет) 🇧🇬

Не те познавам, приятел, видиш ми се добър човек. Какво ме измъчва ли, ще ти кажа!
Не ме гледай такъв, че що-годе приличам на човек, а отвътре какво ми е, не знаеш, чурук съм като гнила ябълка, че то сърце ли не е, дробове, жлъчка и кръвно до тавана.
Писна ми от лекари. Аман от клинични пътеки, от к ...
georgovabc (Христо Оджаков)
georgovabc
Проза » Рассказы
3K 1

Първа и незабравима изгубена във времето любов 🇧🇬

Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност н ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза
1.1K 33

Идиот 🇧🇬

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Рассказы
950 6

Амулетът 16 🇧🇬

Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романы
894

Синеоката 🇧🇬

Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...
maistora (Красимир Тенев)
maistora
Проза » Рассказы
2K 2 31

Любовният парад 🇧🇬

Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...
kyra (Кийра Трава)
kyra
Проза » Рассказы
745 1

Избор 🇧🇬

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Другие
967 2

Клонче от върба 🇧🇬

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...
magdalina7 (Jana Light)
magdalina7
Проза » Другие
860 2

Не си играй с мен 2 🇧🇬

Времето не даваше признаци за по-хубав ден от вчерашния. Почти си бе стегнала багажа, когато се позвъни на вратата. Ния потича боса по студения под към вратата да отвори. На прага с една голяма и изящна червена роза стоеше Николай.
- Здравей, мила - целувайки я нежно по нежното ù пребледняло лице.
- ...
ivetoo90 (Фанка Фанкова)
ivetoo90
Проза » Повести и романы
1.2K 2

Психо (откъс) 🇧🇬

Той отвори очи и стана. Погледна телефона: девет и трийсет. Нормално. След час вече беше закусил и пиеше сутрешната чаша чай. Телефонът звънна. Непознат номер. Той вдигна. Ало. Да. Слушам ви. Да. Заповядайте. Да, ще бъда тук. Довиждане.
След трийсет минути човекът дойде. Слаб, с дълго палто, изглежд ...
niko_niko (Нико Ников)
niko_niko
Проза
1.1K 2

Въплъщението на сатаната (1-ва част) 🇧🇬

Ухапването
(ужаси, да не се чете от лица под 18 години)
Къщата се намираше на доста диво място, потънала в ярка тучна зеленина. Бенджамин я гледаше с любов и умиление, защото тя вече бе негова, само негова. Многобройните проблеми, свързани с покупко-продажбата на имота, с оправянето на множеството д ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Повести и романы
1.2K 10

Из "Спомени от блатото" (1) 🇧🇬

Из ,,Спомени от блатото" (1)
Преди пoвече от десетина години една моя позната учителка в механотехникума ,,Д-р Никола Василиади” в Габрово (сега политехническа гимназия) ме покани в часа на класния да разкажа на учениците от нейния клас спомени от времето, когато аз съм бил ученик в това училище. От ...
weary (Иван Иван)
weary
Проза » Повести и романы
2.7K 2

Инодушците 🇧🇬

Аз съм войник. По душа съм войник. И вярвам, че има и други от моя вид, които преструвките, лъжата, лицемерието и подлостта не са успели да клонират в матриците си. За нашия вид трябва да се знае малко. Ние живеем в битките си и това, което печелим от тях, просто обичаме. И как само обичаме! Обичаме ...
Лепидоптерия (Хриси Саръова)
Лепидоптерия
Проза » Другие
1.1K

Приказен риболов 🇧🇬

Ето, че най-после получих отпуск и се впуснах в приключението "риболов с надуваема лодка". Това беше стара моя мечта и когато Стамат ме покани да запълня третото свободно място в неговата певеце - "робинзонка", не се поколебах и за миг. Натоварихме такъмите, забравихме помпата и ето ни на път за язо ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
803 1

Баркодът на Сизиф - откъс от романа 🇧🇬

16. Радост
Холосите ù присъстваха на всеки купон. Вместо своето тяло, повечето момичета и жени, ползваха нейното за аватар в мрежата. Вместо екстракт на фатална жена, имаше поглед на незабравима. Статистиките сочеха, че за нощ се теглят два милиарда сънища с нейно участие. Милиард и осемстотин потре ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Повести и романы
1.3K 1

Сватба 🇧🇬

На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...
slan4ogled (Радослава Антонова)
slan4ogled
Проза » Рассказы
1.2K 7

Детски мечти 🇧🇬

Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
sols (Монс)
sols
Проза » Рассказы
4.8K 1

Сънувах го... 🇧🇬

Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...
bradshaw (Кари Брадшоу)
bradshaw
Проза » Рассказы
1.2K 3

Всичко / Everуthing 🇧🇬

Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...
bradshaw (Кари Брадшоу)
bradshaw
Проза » Рассказы
1.1K 2

Гробът на Димо (първа и втора част) 🇧🇬

ГРОБЪТ НА ДИМО
Между селата Извор и Дебели лак се намира баирът
Котеш. На него била крепостта на някой си цар Котис, а под
крепостта било селището Оролаци. Между Дебели лак, Егълница и
Блатешница в местността Шундола също имало голямо селище. ...
khanas (Анани Ананиев)
khanas
Проза » Повести и романы
6.1K 4 8

Страх ме е... - продължение 🇧🇬

Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза » Другие
1.1K 21

Разплата 🇧🇬

Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...
AxlSaint (Аксел Роуз)
AxlSaint
Проза » Рассказы
2K 2

Светулка 🇧🇬

Една светулка влезе в стаята ми тази вечер. Донесе мъничко сияние в тъмнината. Успя да оживи предметите, прелитайки с крилца около тях. И мрачното лице със своето фенерче озари. Една светулка толкова обикновена. Тя може да лети и свети и не търси смисъл в себе си. Една светулка толкова обикновена е ...
ivelina90 (Ивелина Емилова)
ivelina90
Проза » Другие
1.3K

Желание 🇧🇬

Искаш нещо. Искаш го толкова силно, че дори не успяваш да се наспиш, защото разни мисли те държат буден... А знаеш, че не можеш да го имаш... Ставаш и чак тогава осъзнаваш колко е студена нощта и леки тръпки плъзват по тялото ти от отворения прозорец. Поглеждаш навън, а улицата долу е празна, тиха и ...
sols (Монс)
sols
Проза » Другие
1.4K 1

Осъзнаване - от втора част на романа /17 и 18/ 🇧🇬

XVII
Продължително звънене на входната врата ме накара да оставя Доброславовото житие. Вече бях чевръст и успях да отворя без залитане и почти без влачене ни на ляв, ни на десен крак. Двама жандармеристи веднага ме подхванаха здраво от двете ми страни, сякаш знаеха, че съм пострадал и ги беше страх ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Повести и романы
1K 15

Хиляди пластове цигарен дим 🇧🇬

"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
darkness (Кети Станкова)
darkness
Проза » Рассказы
1.6K 8

Изгряващо слънце (първа глава) 🇧🇬

Първа глава
Зад един голям дървен прозорец, на канапето седеше Катя. Отново беше замислена и неспокойна. До вчера беше толкова щастлива и не знаеше как да изкаже радостта си, а сега бе подтисната и тъжна. От очите ù се прокрадваха сълзи. Те се опитваха да надделеят, но тя все пак ги спираше. Седеше ...
diana1992 (Диана Димитрова)
diana1992
Проза » Повести и романы
1.1K

Медальон 🇧🇬

Слънцето напада с жълтия си чук и ме разплесква върху наковалнята на асфалта. Удар след удар и ето, че послушно започвам да променям форми. Палещите звуци галят, шептят, приласкават госпожа Метаморфозата. Ето я и нея – с лек вечерен тоалет по пладне и с изискани маниери на прикрита кучка. Аз съм неи ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
866

Начинът, по който трябва да изживеем живота си 🇧🇬

Животът никога няма да бъде това, което искаш. Ще се променя, както всеки ден изгревът и залезът са различни, както всеки ден е неповторим. И трябва просто да го изживеем, без да се опитваме да го разберем.
Не е трудно да сме щастливи. Първо трябва да си го позволим. Можем някак по-лесно да се научи ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Другие
1.8K 1

Сива 🇧🇬

Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
Milimili (Милена Иванова)
Milimili
Проза » Рассказы
1.9K 4