Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
43.1K результатов

Ела! 🇧🇬

Ела! Открехвам ти вратичката към моето сърце. Нали загуби ключа сред нощните си скитания, а после и бравата разби , за да нахълташ в него и да бъдеш всичко, за което тупти. Ела, да видиш каква тъмница е, каква бездна от заключени мечти. Ела отново да докоснеш чувствата, прашясали от неизползване. Не ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Другие
1.3K 2

Мъжкарят 🇧🇬

Той е толкова очарователен, че всяка жена се извръща след него. Някои жени се извръщат след колата му, естествено. Той е мъжкарят. Всяка една от нас го бленува. Красив, нахакан, умен, възпитан, прекалено интелигентен, за да рискуваш да го излъжеш. Проблемът е, че взема души. Взема ги и ги погребва в ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Другие
1.7K 4

Всичко е добре, когато завършва добре 🇧🇬

Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следва ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Другие
3.5K 2

Разковани дъски -1 🇧🇬

Искам да попитам някой икономист: При каква лихва се отпуска кредитът на доверие?
Землянино, не викай срещу всеки астероид: „Само да ми паднеш!”.
Специално за фотографи – извършвам “баланс на бялото”... на очите.
Как ли щеше да свърши приказката, ако Червената шапчица не беше срещнала Вълка, а Бика? ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.6K 7

Споменът 🇧🇬

Тръгвам. Защо? Къде? Нима вървя? Не, само в мислите си...
Бързам. Бягам. Както винаги. Закъснявам, макар да не пристигам никъде. Но съм там. Сама. Това не ме притеснява. Там винаги съм сама. Въпреки че около мен е пълно с хора. Но те не са тук в този момент.
Те са някъде другаде. Вероятно бързат за ...
MotoPsychoSymphony (Велимира)
MotoPsychoSymphony
Проза » Другие
1.2K 1

Любовното дихание на цветовете 🇧🇬

Понякога се случва и това: изложба, която да те завладее напълно, да почувстваш, как постепенно се влюбваш във всички картини и да си тръгнеш от нея с преизпълнена от цветовете душа. Това се случи на юбилейната изложба на Георги Янакиев. Но как да го наричам Георги, като за многобройните му приятели ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Проза » Литературные очерки
2.1K 2

Емпатия 🇧🇬

Кратка проза
... когато го видя на последния ред. Мургав.
Красив. Внушаваше увереност да постига
обещаното на себе си, с цветно присъствие.
След оня огън не намираше място близко ...
СОЛАР (Дима)
СОЛАР
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
939 1

Мараня 🇧🇬

Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Рассказы
1.5K 8

Закъсняла обич 🇧🇬

- Обичам те! - крещеше той. А тя го гледаше с празен поглед. Зелените ú очи бяха сковани от студ.
- Обичам те! Чуваш ли? Обичам те! - повтаряше през сълзи той. Смарагдите на лицето ú бяха все така студени и празни.
Тишина. Злокобна тишина. Само неговите сподавени хлипове раздираха постранството. Той ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Проза » Другие
1.4K 9

Зима 🇧🇬

Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парц ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Другие
1.2K 4

Авторът винаги има право(4) Ръченица 🇧🇬

Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Проза » Рассказы
1.4K 9

Ръцете - кратка проза 🇧🇬

Искаше да върне обратно един миг от друго
есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,
за да събере чудните остатъци от него -
голяма част от нейното всичко...
В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс, ...
СОЛАР (Дима)
СОЛАР
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1K 5

Мъжемелачката 🇧🇬

Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Рассказы
1.8K 6

Есен 🇧🇬

Е С Е Н
Из цикъла “Четирите годишни времена”
Кестените в Докторската градина падат и зелената им обвивка, загубила вече свежестта си, се пропуква, за да изскочи отвътре блестящият кестен, лакиран от природата. На пейката срещу паметника са седнали три възрастни дами и тихичко си спомнят за тяхната “ ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Другие
1.1K 1 4

Любов и омраза 🇧🇬

Любов и омраза. Двете най-противоположни чувства, които изпепеляват с еднаква сила човека.
За любовта всички сме чели. И приказки, и стихове, и повели. Само където няма книга как да я разбираме и как да я познаем. Само където няма наръчник как да я задържим и кога да я пуснем да си тръгне. Налага се ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Другие
1.2K 2

Видяхте ли... 🇧🇬

Невероятно е чувството, когато знаеш, че си бил подценен от всички, когато никой не е повярвал в мечтите ти и качествата, които притежаваш... И когато вече си успял в живота и мечтите си... да се обърнеш и да им кажеш:
"Видяхте ли, че мога!!" ...
chefit0 (Стефани Махмуд)
chefit0
Проза » Другие
1K 1

Тихите стъпки на Пловдив 🇧🇬

Пловдив е минало, сегашно и бъдеще. Начало без край. Живот, пълен с тихи стъпки, някои оставящи следи, а други - изчезващи завинаги. Един град, който ще тлее в мен до последния ми дъх.
Пловдив е приют за живеещи, идващи и отиващи. Някъде ще чуеш ,,Прекрасно местенце'' или пък ,,Нищо особено'', но вс ...
elenasim1 (Елeна)
elenasim1
Проза
1.2K 20

Сън 🇧🇬

Отново се събудих посреднощ. От дълго време се повтаряше едно и също. Сън ли беше, или истина…
Висока и красива жена със слънчеви коси, със сребристосива пола до глезените се появяваше и ми подаваше ръце. Нейните небесносини очи, светла кожа, тънки устни ме подканяха: ”Ела с мен, ела…” Топлината на ...
Stalev_ (Георгиос)
Stalev_
Проза » Фантастика и фэнтези
1.3K

Кой знае? 🇧🇬

Ако знаеш, че нищо не е било. Ако знаеш, че всичко е било за мига. Ако всичко ти се стои твърде хубаво, но няма как да е така. Ако... колко по-лесно ще бъде без него.
Винаги искаме твърде много. Понякога бързаме твърде много. Винаги искаме почти неосъществимото. Понякога дори простите неща са сложни ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Другие
828 1

Вечер 🇧🇬

Виждам края на един ден - моят ден. Свечерява се, стадата се завръщат от паша. Моето куче очаква вечерната дажба и свободата от синджира - ще е пазач през нощта. Мрачно е, небето стои ниско над двора, още малко и ще падне с трясък върху сухата земя. Но едри капки дъжд, бавни и спокойни, ме подканват ...
chergligan (Костадин Костадинов)
chergligan
Проза » Другие
2.1K 7

Приказки от кокошарника 🇧🇬

Кратки приказки за живота в кокошарника
ИЛИ за КОКОШАРНИКА на ЖИВОТА.
За някои пернати събратя и посестрими около НАС.
МИЛЕНХОЛИЯ се изкачва НАГОРЕ
В нашия кокошарник, както навсякъде, има СТЪЛБИЧКИ. И те трябва да се изкачват. Колкото повече стъпала превземеш, толкова по-високо се издигаш в обществ ...
kla77 (Клара Андреева)
kla77
Проза » Юмористическая
1.2K 1

С мирис на праскови (част 3-та) 🇧🇬

Страховит, толкова реален, сякаш се бе случил. И сега, драги читатели, ще разберете какво причиних на Бри.
Сънят започна така:
Отивах на училище, влязох в класната стая, а там нямаше никой, единствено на чина седеше Бри. Седнах аз до нея, а тя се изправи и тръгна към вратата да излиза, аз реших да я ...
alexilaiho666 (Стефан Брус)
alexilaiho666
Проза » Другие
1.2K

Амулетът 28 🇧🇬

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романы
1.1K

Ако призраците плачат 🇧🇬

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...
hristam (Христина Мачикян)
hristam
Проза » Рассказы
1.2K 2

Пясъци и вятър... като забрава! 🇧🇬

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Фантастика и фэнтези
2.2K 1 3

Низ от истини 🇧🇬

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Другие
835

18+ Cuba libre 6 🇧🇬

CUBA LIBRE 6
От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беш ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Эротическая
1.8K 1

Висока цена 🇧🇬

Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се о ...
Alania (Пенка Христова)
Alania
Проза » Фантастика и фэнтези
907 2

Срещата 🇧🇬

Ресторантът беше топъл и тих. Стъпките ú приличаха на ноти, изписвани по петолинието на пода. Дъхът ú спираше, оглеждайки се на коя маса я чака...
- Здравей, заповядай - каза той и бавно протегна ръка за поздрав.
- Извинявай, задръстването беше невъобразимо!
Ръцете им се срещнаха за секунди, но тя н ...
belabelitsa (Бела Белица)
belabelitsa
Проза
1.5K 1

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...
Раш (Раш)
Раш
Проза » Рассказы
1.2K 2

Някой друг 🇧🇬

Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...
Magnificent-wind (Боряна)
Magnificent-wind
Проза » Другие
1.6K

За ползата от гнилите домати 🇧🇬

За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...
kastag (Георги Златков)
kastag
Проза
872

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...
glorii (Аура)
glorii
Проза » Рассказы
1.5K 2

Ярост 🇧🇬

ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Другие
1.4K 4

Мислите и живота 🇧🇬

Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...
Eeyorestz (Йордан Георгиев)
Eeyorestz
Проза » Другие
974 2

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Рассказы
1.4K 12

Импресия в черно-бяло 🇧🇬

Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Другие
1.2K 6