Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Ще ме търсиш ли? 🇧🇬

Ще ме търсиш ли, любов, ако утре знаеш, че аз не ще съм повече наблизо, а просто някъде далече? Ще ти липсвам ли, любов, ако разбереш, че няма да ме видиш скоро или никога вече? Ще бъдеш ли тъжен, любов, ако просто ме няма вътре в твоя живот?
Ако си тръгна, ще ме оцениш ли тогава? Ако си тръгна, ще ...

lility

Проза » Другие

3.6K 2

Правилната команда 🇧🇬

Правилната команда
Николай Садов, пилот на междузвездния кораб “Сагитариус”, не беше чувал за планетата Мидия докато не му се наложи да кацне аварийно там поради повреда на компютъра на главния двигател. “Сагитариус” беше най-ново поколение товарни кораби – гигантски корпус, способен да побере огром ...

karnobatlova

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 1

18+ Къщата на трите момичета 🇧🇬

Къщата на трите момичета
Няма ли да свърши тази зима. Навън пак се вихри снежна буря. По улицата не се вижда жива душа. Колите са затрупани със сняг и едва ли скоро ще мръднат от местата си. По силно заснежените тротоари няма даже стъпки на случаен минувач. Всичко се е изпокрило на топло. Уличните к ...

gudman

Проза » Эротическая

4.6K 1 1

Градска трагедия 18 🇧🇬

На следващия ден шефът ми забрани да ползвам служебната кола, до второ нареждане. Не се изненадах, още след спречкването осъзнах, че той ще ме лиши от привилегии. Въпреки това ме беше яд на простотията му. Казах си, че непременно трябва да си потърся друга работа. Но не бях настроена да сменям работ ...

Heel

Проза » Рассказы

809

Колко е важно е да бъдеш невинен 🇧🇬

Колко е важно е да бъдеш невинен
– Падналите ангели не се пенсионират – каза Наташа – Това чувал ли си го?
– Не – признах чистосърдечно. – Какво означава?
Наташа се поприведе и ме погледна някак отдолу и отстрани. Един кичур от правата и руса коса падна върху половината ù лице. Почувствах се глупаво ...

Раш

Проза » Рассказы

1.2K 1

Лутане в тъмнината 🇧🇬

- Стига вече!
Този път Бети не издържа и изхвърча от стаята, затръшвайки вратата. Беше й писнало да й казват какво да прави. Не! Този път нямаше да се пречупи. Няма да позволи на майка си и баща си да я затворят вкъщи и да вечеря с тях, както всяка друга вечер. Разбира се, няма нищо лошо в това да в ...

fantasydreamer

Проза » Рассказы

1.1K 3

Усмивка в полунощ 🇧🇬

Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...

up-1-level

Проза » Рассказы

1.8K 1 5

Несподелено 🇧🇬

Посветено на човека, пред когото онемявам!
Не знам дали ви се е случвало... Да имате да кажете толкова много неща на даден човек, а думите просто да замират в устата ви.
Аз съм така от известно време насам. Всъщност, откогато го срещнах. Виждам го всеки ден и всеки Божи ден коремът ми се свива и чак ...

manika74

Проза » Другие

2K 4

По гръб 🇧🇬

Нощ. Над скучните панели е пришито пано от еднотипни квартални звезди. Тя и той лежат по гръб на неокосената поляна, точно зад супермаркета. Мълчат еднозначно и се чувстват като забравени монети. Може би след малко той ще протегне ръка към небето, а може би – към нея. Тя вероятно ще го попита откъде ...

popolo

Проза » Эротическая

1.7K 1

Тайнствената постройка 🇧🇬

ужаси, мистерия
Ако някой пътува с влак през искърското дефиле в посока от Мездра към София, малко след гара Лакатник ще види една много интересна сграда. Това любопитно и привличащо погледите здание е построено от каменни стени с лилав цвят и наподобява старинен замък, а по разбития покрив, потроше ...

donkooooo

Проза » Рассказы

3.1K 17

Деветте стъпала 🇧🇬

Беше време, когато директори на театрални трупи се „биеха” за млади актьори!
В държавата имаше близо 50 драматични и музикални театри.
От тях трийсетина бяха провинциални – всеки с над трийсет щатни бройки.
Столичните актьорските щатове бяха раздути от 60-70 до 100 и повече.
Съставите бяха застарели ...

Volter

Проза » Рассказы

1.1K 2

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд 🇧🇬

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд
Беше края на годината. Главният счетоводител на СО МАТ, Томчо Томов ми се обади от София и ме попита какви пари можем да съберем и спешно да изпратим. Попитах го колко му трябват. Отговори, че най-малко 500000 $. Казах , че мога да събера към 2000000$, но трябва да ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2.1K

Кърви сърцето ми 🇧🇬

Навън вали, а в сърцето ми бушува силна буря.
Далеч си от мен и душата ми кърви,
как да спра любовта, как да се откажа,
как да извикам, че не те обичам,
като сърцето ми изгаря цяло за теб. ...

krisitoo

Проза » Письма

1.1K

Парче кристал 🇧🇬

- Трябва да поговорим. - гласът й беше спокоен. На лицето й имаше нещо наподобяващо усмивка. Усмивка на съжаление. Сякаш това, което досега й беше доставяло удоволствие й е било отнето, но вече се е примирила и е продължила напред.
- Какво има?
- Мисля, че трябва да се разделим. - каза го нехайно. С ...

miravl

Проза

844 2

Търси ме... 🇧🇬

Търси следите от мен...
Като отпечатъка от устните ми върху чашата с вода, от която съм отпила.
Като следите от ноктите ми по гърба ти след някоя от онези нощи, в които забравяше да дишаш...
Като аромата на парфюма ми, носещ се още във въздуха дълго след като съм минала оттам.
Като следите от токчет ...

Nedostypna

Проза » Другие

1.5K 5

Преходен реализъм /черен хумор/ 🇧🇬

Скоро след назначаването на Нискочел Дебеловратов за милионер и то под условие, че винаги точно ще изпълнява каквото му наредят, партийните му другарчета спретнаха мини търгче с един-единствен участник – техният човек и така той стана собственик на язовир. След това го посъветваха да заложи рибата, ...

Eia

Проза » Другие

1.2K 18

Под облаците и над тях... 🇧🇬

Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.3K 26

Преписаните решения 🇧🇬

Преписаните решения
Лудориите не ми пречеха да съм отличен ученик. Още докато бях в отделенията, брат ми ме беше научил, че когато седна да уча, не трябва да мисля за нищо друго, а да се концентрирам само върху това, което чета, или решавам. Ако разбера, че не мога повече да чета така, по-добре да о ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

1.5K 8

Ширин 🇧🇬

ШИРИН
Предстоеше ми пътуване до Афганистан и Пакистан, но валидността на жълтия ми паспорт за задължителните ваксини бе изтекла. Веднага отидох при моя близък приятел Николай Николаевич- главен лекар в най-голямата болница в Техеран. Тази болница беше построена от бившия СССР, а и целият персонал бе ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2.2K 15

Арабският принц 🇧🇬

Арабският принц
Помня първия път, когато ясно го съзрях в съзнанието си. Бях на не повече от две или три години, но имах усещането, че съм живяла векове. Всяка нощ, когато попадах в прегръдките на мама, подготвях душата си за поредния полет извън времето и пространството, прекрачващ граници и стопяв ...

hamdan

Проза » Рассказы

1.8K 1

Французойката 🇧🇬

-Вие не сте вие! – отсече нотариус Дечев, бързо местещ неспокоен поглед от очите на клиентката си към личната й карта и обратно. –На документа ви за самоличност пише, че сте с кафяви очи, а вие сте с теменужено – сини. Другите черти на лицето ви напълно си съвпадат с тези от снимката.
Младата мургав ...

Eia

Проза » Рассказы

2K 18

Може би любов 🇧🇬

Аз съм Венера. Едно обикновено момиче с мечти и сърце - поредното самотно и разбито. Предполагах, че очакваше да прочетеш поредната трогателна и щастлива история, но няма. Не всичко, което ни се случва в живота, е с розов оттенък. Не искаме да си спомняме някои неща, но не можем да избягаме от минал ...

heartless-girl

Проза » Рассказы

1.7K

Вкусът на бонбон 🇧🇬

- Другарят Димитров умрял – измърмори татко.
- Как така? - подскочи мама.
- Дошло му времето, умрял - приключи баба.
- Сега какво ще правим? - проплаках аз.
- Пак ли ще се върнат фашистите? - попита голямата сестра. ...

Volter

Проза » Рассказы

915

Аз не съм диригент 🇧🇬

- Чуйте сега, това е важно, всички, които в момента сте тук, за да четете, казвам ви напълно отговорно, че имате сериозни основания да се чувствате много по-умни от другите, които не са, защото... ами тия, дето не са го направили, просто не са наред! Кълна се, няма как да сте на по-подходящо място, ...

Kuzmo

Проза » Юмористическая

1.3K 1

Сродни души 🇧🇬

Сродни души
Лежах на кушетката за пореден път. Психоложката ме гледаше внимателно, преценяваше подбора на думите ми, наблюдаваше всеки мой жест. Всичко си записваше в черен тефтер с грозна подвързия. Седеше на коженото си кресло, кръстосала важно крака. Очилата ù с червени рогови рамки стояха на сре ...

radost92love

Проза » Рассказы

2.1K 2

В стаята на Рони 🇧🇬

Отидох на срещата три минути по-рано. Облеклото ми - сив шлифер, добре изгладен панталон със същия цвят и бяла риза, притисната от широки тъмносини тиранти, деликатно загатваше за синхрона между тайнственост и доверие, които всеки частен детектив е редно да притежава. Спрях за миг, преди да натисна ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

987 1 1

Петък - тринадесети 🇧🇬

Адвокат Вескова излезе от нотариалната кантора позеленяла от яд. Тъп нотариус! Да се изразявала по-грамотно в акта! Дребнав човек – вместо да обръща внимание на спазването на основните правила, на важните неща, той ще я връща, че написала „парцал”, вместо „парцел” и „гъзопровод”, вместо „газопровод” ...

Eia

Проза » Юмористическая

2.1K 18

Даница - I глава 🇧🇬

Сънуваше Мито. Пламъкът любеше медените тасове и сахани. Като обичана жена, медта стенеше, разнежена. Че и в съня се иска майсторлък, да запаметиш цвета и силата на огъня и да ги пренесеш в делника. Разгори ли се като страст, огънят опожарява дланите... А калайджията Мито го укротяваше с погалване, ...

azura_luna

Проза » Рассказы

3.1K 3 37

До последната лъжа 🇧🇬

Знаеш ли? Животът бе по-красив, когато между нас нямаше лъжи. Когато приемах фактите и знаех, че болката ми е постоянна. Че тя всеки ден ще бъде в мен. Когато знаех, че държиш други ръце, че целуваш други устни, че друго тяло ти принадлежи. Да! Беше тежко. Не отричам, че и мен ме болеше, но тогава з ...

lility

Проза » Письма

1.5K 3

Любовта казва всичко 🇧🇬

Всички хора са братя, но не всички по разум.
Но в едно съм сигурен -
имаме кръвна връзка помежду си
и това е Любовта.
Тя е универсален приемник и ...

muhaninja

Проза » Другие

1.3K 4

Накъде пътуват умрелите 🇧🇬

Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...

stanef

Проза » Рассказы

1.2K

Безмисленост 🇧🇬

Да напиша нещо, но какво да е? Не знам къде отива мисълта ми... безпомощна съм да я следвам и не искам… безнадеждна пустота във мене е… и самота кънти в ушите ми…
Да напиша нещо, но какво ли? За живота ли да е, за любовта ли... за нещо друго или пък за спомена... за нищото, което имам или другото…
Д ...

akfets

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 3

В името на Хари Потър (Трета част) 🇧🇬

.
.
Трета част
„Не споменавай напразно името Господне”
Слънцето вече клонеше към залез, но се туткаше по небето, за да гледа какво става на площада във Ватикана. А там имаше голямо оживление. ...

The_Crimson_King

Проза » Фантастика и фэнтези

2.6K 1

Задавам въпрос? 🇧🇬

Ако сняг завали през август,
всички ще се учудим...
Но ако видим човек да плаче,
всички ще го подминем
и никой няма да попита ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Сериозният разговор 🇧🇬

- Мамо, искам да поговорим. – Каза задъхано петгодишният ми син. – Ама, сериозно. Искам да те попитам някои неща, на които вярвам, че ще получа отговор.
Усмихнах се, поглеждайки в огледалото на колата и се учудих колко бързо растеше малката ми душица.
- Разбира се, че ще опитам да ти дам най-всевъзм ...

elenasim1

Проза » Другие

1.3K 26

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа” 🇧🇬

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа”
Вила “Дъбрава” се намираше в Троянския Балкан. До нея се стигаше с джипове по лъкатушещ път. След отбивката от главния път се пътуваше около час.
Инспектор Петров пристигна с полицейски кортеж към 12.30 на обяд на 4 април и влезе във вила ...

radost92love

Проза » Другие

1.5K

Животът свършва като песен! 🇧🇬

Животът свършва като песен!
Пее ми се, но сълзите отнеха ми всичко, което притежавах. Няма ги думите, мелодията, свободата, нито трепета от първата целувка – дойде и моят ред нечакан. Като затворник в града студен и мрачен, блуждая, ала надеждата все по-трудно успявам да намеря. Какво спечелих, отка ...

Nos7radam

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K

Различните - част шеста 🇧🇬

РАЗЛИЧНИТЕ - част шеста
(Баба Станка)
"Здравей, младо момче!
Аз съм баба Станка. Но ти може да ме наричаш баба Таня. Даже това "баба" може и да не го използваш. Писала съм, че съм на 75 години. Между нас да си остане, това не е истина. На 78 съм.
Скрих три години, за да съм по-интересна. Загубих дру ...

nikjelev

Проза

1.1K 7

Отвъд времето 🇧🇬

Влудяващото тиктакане на часовника. Половин час до полунощ. Дъждът навън стеле сива пелена. Не е спирал целия ден.
Оглеждам се. Разхвърляна хотелска стая в съмнителeн квартал на противен град.
Какво правя тук?
Затварям очи, а в главата ми все още кънтят токчетата ми по влаковия перон. Пристигнах таз ...

cappuchina

Проза » Рассказы

891

* * * 🇧🇬

Завой наляво, после надясно, после пак наляво и бях там. Отново онази стара изоставена фабрика. Пак имаха някаква работа за мен. Винаги имаше нещо. Влязох навътре и видях онзи, наемника, от предния път. Ухили се до уши като ме видя и бързо се приближи.
- Имам подарък за теб! - каза той нетърпеливо к ...

JessieJ

Проза

1.1K

Рассказы и проза современных авторов

Ще ме търсиш ли? 🇧🇬

Правилната команда 🇧🇬

18+ Къщата на трите момичета 🇧🇬

Градска трагедия 18 🇧🇬

Колко е важно е да бъдеш невинен 🇧🇬

Лутане в тъмнината 🇧🇬

Усмивка в полунощ 🇧🇬

Несподелено 🇧🇬

По гръб 🇧🇬

Тайнствената постройка 🇧🇬

Деветте стъпала 🇧🇬

Защо съм благодарен на Джеймс Бонд 🇧🇬

Кърви сърцето ми 🇧🇬

Парче кристал 🇧🇬

Търси ме... 🇧🇬

Преходен реализъм /черен хумор/ 🇧🇬

Под облаците и над тях... 🇧🇬

Преписаните решения 🇧🇬

Ширин 🇧🇬

Арабският принц 🇧🇬

Французойката 🇧🇬

Може би любов 🇧🇬

Вкусът на бонбон 🇧🇬

Аз не съм диригент 🇧🇬

Сродни души 🇧🇬

В стаята на Рони 🇧🇬

Петък - тринадесети 🇧🇬

Даница - I глава 🇧🇬

До последната лъжа 🇧🇬

Любовта казва всичко 🇧🇬

Накъде пътуват умрелите 🇧🇬

Безмисленост 🇧🇬

В името на Хари Потър (Трета част) 🇧🇬

Задавам въпрос? 🇧🇬

Сериозният разговор 🇧🇬

За женското приятелство или историята с ликьора “Мор дьо Роа” 🇧🇬

Животът свършва като песен! 🇧🇬

Различните - част шеста 🇧🇬

Отвъд времето 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Очередь