Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Боядисани яйца 🇧🇬

БОЯДИСАНИ ЯЙЦА
Той е направил кафето, до главата ми е. Не ми се пие. Отдавна, отдавна има вкус на някаква алхимична смес. Говорим си, колкото да не е без хич. Тъжна работа. Оная, моята птичка, как се е разпяла само навън. Уж я чувам, ама ми е все тая. Той ми дава пари за козунак. Отивам и купувам. Д ...

StefkaGaleva

Проза » Другие

2011-04-10T11:19:50+03:00 1.4K 1 9

Пред риск - II 🇧🇬

„Бебето-вселена” бе еволюирало. Представата на Гът и Фери за възможността една високоразвита цивилизация да създаде свое подобие бе истина, която Земляните още не бяха в състояние да осъзнаят, но интелигентната форма на живот, достигната на тяхната синьо-зелена планета, продължаваше да се усъвършенс ...

Eia

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-04-10T08:55:51+03:00 1.7K 22

Провалът на "Големият проект" 🇧🇬

Провалът на „Големия проект“
Беше неделя надвечер. Гостите, които бяхме поканили на обяд, както обикновено се получава, се застояха и си тръгнаха преди час. След като помогнах на жена си да разтребим масата (понякога върша и подобни подвизи) се качих в кабинета си. Запалих цигара и тъкмо да включа к ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2011-04-10T02:16:39+03:00 1.7K 12

Специално разузнавателно средство 🇧🇬

Бизнесменът Минчу беше убеден, че жена му кръшка. Както беше убеден в правописа на името си, въпреки отразеното в личната му карта – МинчО.
Нае специален човек да следи половинката му. После друг, за да следи първия, да не би да се захласне по красивата Минка и така да попречи на уличаването ù в изн ...

muhaninja

Проза » Юмористическая

2011-04-09T23:36:57+03:00 1.7K 5

Гостенката 🇧🇬

Румен Петров беше 47-годишен, не много висок, снажен, с леко побеляла кестенява коса и морско сини очи.
Известно време беше останал без работа. Мразеше бездействието. Стремеше се да гледа с перспектива на нещата - свързани с живота му.
Беше специализирал информационни технологии с тенденцията да се ...

PLASHKOFF

Проза » Рассказы

2011-04-09T23:31:28+03:00 854 2

Правилата… 🇧🇬

Има данни, че всяка година около половин милион момичета на възраст под осемнайсет са жертва на трафик на хора...
Правилата…
Бях на 15, когато новите ми "приятели" ме продадоха. Те казаха, че отиваме на парти. Където ще бъде много шумно, с много алкохол и шантава музика. Аз бях едва на 15, когато вс ...

tinaa

Проза » Рассказы

2011-04-09T23:15:09+03:00 1.3K 1

Четири неща 🇧🇬

Четири неща казах на хората
и те промениха живота им.
Четири неща, които не казах на себе си,
защото бях забравил, че аз също съм човек
и моят живот си остана същият. ...

ender9631

Проза » Письма

2011-04-09T22:58:17+03:00 1.7K 2

Тя - самотата 🇧🇬

Топъл съботен майски ден. Лек аромат на ванилия се рее из въздуха. Слънцето бавно напича студената земя, нежно събужда заспалите цветчета и внимателно избърсва сълзите им, породени от мрачната дъждовна вечер. Малките дечица, излезли още на зазоряване, тичат, крещят, смеят се с цяло гърло, образувайк ...

highcontrast

Проза » Рассказы

2011-04-09T22:30:05+03:00 1.1K

Поздравително писмо 🇧🇬

Мило, мило Вери,
На този ден, на този ден... почакай, че буца тръгва към гърлото ми и май ще се разплача.
На този ден ще получиш много подаръци. Ще получиш и много целувки, прегръдки и много топли думи. На този ден ще получиш и много цветя. През пролетта са най-красиви цветята. Цели букети. Огромни. ...

StefkaGaleva

Проза » Письма

2011-04-09T22:13:29+03:00 3.4K 3

Via Dolorosa 🇧🇬

Късно след полунощ жената от другата стая престана да плаче и тогава съвсем ясно чух, че някой ходи по покрива. На седмия ден от пребиваването ми в хотел Елсинор се появи Магдалина и обясни, че цикълът и се бави, а освен това някъде в дистанцията между първото и второто пришествие е паркирал мерцеде ...

radi.

Проза » Другие

2011-04-09T20:16:39+03:00 835 6

Пробният брак на Б.Б. 🇧🇬

„Пробният брак на Ани”- автор Божидар Божилов.
Постановчик - Андрей Михайлов
Студентски дом на културата - 1964 година.
*
Режисьорското решение: няма! ...

Volter

Проза

2011-04-09T19:00:47+03:00 1.1K 1

Ало, ало 🇧🇬

Мъж, останал без кола, е бесен. Жена в същото положение е още по-зле. Ако не сте виждали истинска Баба Яга на метла или зъл демон, ето ви момента да ги срещнете. Мъка, мъка - и спринтово гримиране, и мрънкаво влачене на седем чанти с две ръце, и фучене, и цветисти каруцарски благословии...
Та в така ...

Rossiana

Проза » Рассказы

2011-04-08T23:29:09+03:00 949

Защо не станах мастит бизнесмен 🇧🇬

Защо не станах мастит бизнесмен?
След настъпилите промени в България, много често са ми задавали въпрос, който се свежда до следното: „Като си толкова „печен“, защо не създадеш собствен бизнес?“
Всъщност това си беше съвсем логичен въпрос, защото при богатия опит и връзки, които имах както на Запад, ...

ХристоЗапрянов

Проза » Другие

2011-04-08T23:11:36+03:00 1.5K 3

Инструкции 🇧🇬

Не искам да лекувам никого.
Нямам нужда да бъда лекувана.
Трябва ми само нечие леко
безгрижие,
Несмутимо щастие, ...

teffum

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-04-08T22:36:36+03:00 1.2K 1

Амулетът 5 🇧🇬

Египет 870-та година преди Христа
22 Династия (либийска) в Бубастис
ок. 945 – 730 г. пр. н. е.
Шешонк І ок. 945-924
Осоркон І ок. 924-889 ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2011-04-08T20:47:48+03:00 956 1

... Но беше късно... 🇧🇬

Тя беше в своята стая, потънала в тишина. Беше загасила лампата и седнала до прозореца, наслаждаваше се на гледката, която се разкриваше в омайната нощ. Беше от онези нощи, които сякаш разказват някаква приказка, които диктуват на сърцето отминала болка и всеки удар отеква в далечен спомен. Снегът в ...

When_an_angel_cry

Проза » Рассказы

2011-04-08T20:22:14+03:00 1.2K

Отблясъци от утрешния ден 🇧🇬

Лодката тихо се плъзгаше по тъмните води. Миризмата на гниещи боклуци и разложение проникваше дори през филтрите на стария армейски противогаз. Сергей внимателно заобиколи стърчащите от канала подобно на драконови зъби останки на Аспаруховия мост, рухнал при унищожителното земетресение преди двадесе ...

MiG21

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-04-08T16:06:04+03:00 1.3K 3

По-силни ставаме! 🇧🇬

Да беше нещо, от което да избягаме,
щеше да е лесно и щяхме да успеем...
Но, уви, тя, съдбата, поднася ни само
много беди, а и невъзможно е да ги предотвратим...
Донася смърт на млади хора и на такива ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-04-08T14:08:24+03:00 936

Усмивката 🇧🇬

Усмивката света огрява!
Лекар-клоун усмивките раздава!
Монаси с рози в ръце се смеят с глас и ни заразяват!
Усмихнати деца с лицата си улицата ни огряват!
Мъничките чудеса дните ни усмихват! ...

MANIA

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-04-08T14:07:32+03:00 1.1K

Великден 🇧🇬

В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният плам ...

StefkaGaleva

Проза » Другие

2011-04-08T14:03:20+03:00 1.3K 8

Отражение - роман - глава единадесета 🇧🇬

След закуска Наталия и баща ù решиха да излязат.
Въпреки че беше в отпуск, Иван трябваше да провери как вървят нещата във фирмата, а сетне реши да се обади на родителите си.
В службата всичко вървеше нормално, дори и организацията с обзавеждането в новата сграда беше наред. Познаваше много добре хор ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

2011-04-08T11:17:19+03:00 832 1

Амулетът 4 🇧🇬

Бостън – 1969 година
Въпреки, че времето навън бе слънчево и топло, камината в облицования в дървена ламперия кабинет бе запалена и езиците на буйния огън почти облизваха горната част на камината. Големият стар часовник в нишата до прозореца равномерно отчиташе хода на времето, а шумът от клатещото ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2011-04-07T21:00:42+03:00 980 1

Желание 🇧🇬

Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони ...

elisten

Проза » Эротическая

2011-04-07T20:58:32+03:00 2.9K 8

Среща... 🇧🇬

Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...

puholinka

Проза » Рассказы

2011-04-07T20:53:00+03:00 947

И сълзите не помагат! 🇧🇬

Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-04-07T20:46:13+03:00 937 1

На пътя 🇧🇬

Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...

blagae

Проза » Рассказы

2011-04-07T20:44:02+03:00 1.1K

Булевард "България" 🇧🇬

Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...

Вестин

Проза » Рассказы

2011-04-07T20:39:32+03:00 1.1K

Изгубена девственост 🇧🇬

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...

elenasim1

Проза » Другие

2011-04-07T20:07:56+03:00 1.4K 5

Роксино 🇧🇬

Имам един ярък спомен от младостта, когато здраво ме биеше хормонът и с моята Дида се чудехме как и къде да намерим терен за любов. Терен обаче трудно се намираше, по две причини.
Дида, като всяка еманципирана мадама, си имаше втори любовник, който колкото и да пиеше, а той си пиеше здраво, все науч ...

merlin

Проза » Рассказы

2011-04-07T19:49:44+03:00 998

Завръщането 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕТО
Това всъщност не е разказ. Написах го най-вече за себе си, тъй като за мен ще си остана като една изключително важна лекция за стратегията на висшите ръководства на големите западни концерни относно осигуряването, подбирането, квалификацията, стимулирането, използването, както и отношени ...

ХристоЗапрянов

Проза » Другие

2011-04-07T01:21:24+03:00 1.6K

Екскурзията 🇧🇬

Тъкмо се бях настанила, когато в стаята влязоха семейство Иванови. Госпожа Иванова заговори първа.
- Здравей, Мики! С теб ли сме? Надявам се, че нямаш нищо против.
- Нали е само за няколко вечери. Ще се спогодим някак си – отвърнах и излязох. Оставих ги да се настанят спокойно. А и исках малко да се ...

blagae

Проза » Рассказы

2011-04-06T23:06:44+03:00 1.4K

Манастирът "Свети врачове – Козма и Дамян" 🇧🇬

ИМПРЕСИЯ
Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира "Св. Врачове", скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа те ...

mari45

Проза

2011-04-06T19:34:44+03:00 788 1

Разговор на по чаша любов 🇧🇬

Разговор на по чаша любов
това обикновено отнема повече от един човешки живот
«Ще се науча да те обичам»
Събудих се с тази мисъл в ума си, явно сънувала нещо, но както винаги помнейки нищо на сутринта. Разтрих очите си, мислейки колко нелепо е сънното ми изказване. Та аз вече те обичах и винаги съм ...

Lirael

Проза » Рассказы

2011-04-06T16:43:02+03:00 1.3K 2

Орехи по пътя 🇧🇬

Тази сутрин беше доста ароматна. Отнякъде се долавяше онова страстно ухание на орехови листа, напити с летен дъжд. Всичко, което се бе случило през нощта, беше хубаво, защото ранното слънце поглъщаше ненаситно капчиците роса, в които личеше мократа милувка на луната. Във всяка частица въздух грееше ...

irena-docheva

Проза » Рассказы

2011-04-06T16:38:03+03:00 862

Скиталци 🇧🇬

Скиталци
Сънят
Горите изчезнаха. Небето бе променило цвета си в оранжево от отровите, изхвърлени в него. Животните бяха измрели. Храната и водата не стигаха за нуждите на всички. Цивилизацията рухваше сама в себе си. Малкото останали ресурси бяха причината да се подкладе искрицата на ядрения огън. П ...

onepagelife

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-04-06T13:16:57+03:00 740 1

На дъното на спокойствието 🇧🇬

Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...

kleopatrasv

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-04-05T23:06:48+03:00 1.6K 2

Момичето, болно от патриотизъм 🇧🇬

Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...

velislava111

Проза » Рассказы

2011-04-05T22:55:06+03:00 1.1K

Конкурент 🇧🇬

К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...

Wali

Проза » Рассказы

2011-04-05T22:47:12+03:00 827 5

Амулетът 3 🇧🇬

Бостън - наши дни
Голямата стрелка на кръглия електронен часовник в заседателната зала сочеше 15 минути след 9 часа сутринта. Някои от директорите на парфюмерийната компания “Бриз” вече открито нервничеха от забавянето на съвещанието на борда, обявено точно за 9. Всички чакаха шефката на рекламния о ...

aplamen

Проза » Повести и романы

2011-04-05T22:30:52+03:00 878 1

Домът на Сашо 🇧🇬

Домът на Сашо
Какво да ви кажа, като няма какво да правя по цял ден, седя и си мисля за Сашо.
Сашо е от тихите луди. Той е винаги щастлив. Да бъдеш щастлив в големия град е голяма работа. Не всеки е роден с този късмет.
Сашо седи в една ниша до подлеза пред Спортната палата, под едно старо дърво. Та ...

Раш

Проза » Рассказы

2011-04-05T22:25:06+03:00 1.4K 1