Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Добре дошъл у дома 🇧🇬

Добре дошли у дома, малко е неподредено и прашно, ама то такова му е решението на това помещение. Стените са заоблени и таванът има малка цилиндрична дупчица, често от там вали или по-точно сипе се пясък. Ако ви се струва малко неуютно, ам… ще кажа в свое оправдание, че наемът е нисък и тоя град е ц ...

Blagonrava

Проза

2011-02-08T15:15:39+02:00 743

От високата кула 🇧🇬

От високата кула на своето нещастие се провикна Някой:
- Ееех, всички сме нещастни! Всичко е черно и грозно!
Погледнаха го Децата с очи-маргарити и не разбраха какво говори.
Погледнаха го Щастливите с очи-слънчогледи и не разбраха какво говори.
Погледна го старият Дъб и си рече: ...

Milimili

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-02-08T14:37:46+02:00 1.3K 2

Кофата с портокали 🇧🇬

Имаше промоция на портокали в хипермаркета. С кофата излизаха 6 лв. Хората вземаха като за последно, тъпчеха от плодовете всички възможни ръбове, натискаха се, караха се кой колко пъти е идвал... И така цял ден. После втори. Истерия, която в петък изглеждаше непосилна за него – управителя на местния ...

muhaninja

Проза » Рассказы

2011-02-08T00:34:36+02:00 1.5K 5

Амара 🇧🇬

Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...

Рима

Проза » Рассказы

2011-02-06T22:14:07+02:00 1.8K 1

Порцелановата муха 🇧🇬

Жуженето ù не бе от онези дразнещи жужения на останалите мухи. Всички те притежаваха досадния навик да се навъртат около главите ни с изнервящото си бръмчене, точно когато сме се замечтали за нежен и красив „July morning” .
Точно така си мислеше Джуан, докато си мажеше хрупкаво препечената филийка с ...

maddressful

Проза » Другие

2011-02-06T22:07:38+02:00 957

Брутална изповед 6 🇧🇬

Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2011-02-06T21:54:26+02:00 1.7K 9

Брак с чужденец? 🇧🇬

Приятелката ми си хвана гадже – чужденец. Е, не точно, един приятен младеж от далечна арабска държава. Млад, симпатичен - студент по медицина. Запознаха се те, разбира се, в сайт за запознанства, ама малко по-хард сайт, дето не се запознават само, ами основно е за секс срещи, но нищо. Писали си те н ...

katerina6

Проза » Рассказы

2011-02-06T20:57:20+02:00 1.8K 1 1

Медальонът слънце (Приказка за любов) - избрана част 🇧🇬

– Готова ли си да споделиш следобедната закуска с мен? – попитал я закачливо.
– Да, готова съм да изям всичко това, което ти приготви с толкова любов и безспорно желание – отвърнала с усмивка.
– Добре... – погалил ръцете ù. – Ава, обожавам те! Направо съм луд по теб – гледал я като обезумял. – Искам ...

irena-docheva

Проза » Эротическая

2011-02-06T17:55:09+02:00 1.1K

Завръщане от рая 🇧🇬

Малкият бутна още няколко дръвца в огъня. Камината заблестя приказно и освети малката хижа, хвърляйки върху лицата весели отблясъци. Снегът беше превърнал гората в чудно красиво вълшебство.
- Дядо, а ти виждал ли си ангели? – попита момченцето и приседна до стареца, загледано в пламъчетата.
- Виждал ...

muhaninja

Проза » Рассказы

2011-02-06T16:31:18+02:00 2K 7

Билюр 🇧🇬

Всички говорят. Всеки ми казва, показва, разказва нещо за себе си. Никой не се интересува, че изгубих билюрените си топчета. Или някой ги открадна. Все тая. Няма ги. И никого не го е грижа.
Не струваха нищо, билюрените топчета. Обичах да си ги нося в джоба и да слушам как звънят. Понякога да извадя ...

irukkandji

Проза

2011-02-06T16:18:33+02:00 947

Мъдрецът каза 🇧🇬

Мъдрецът каза: Днес светът стана съвършен
Аз разбрах: Току-що светът стана весел. Той се усмихна чрез своите съставки.
Ние се засмяхме. Весело е, ние се смеем един на друг с изрисувани лица, които ни отиват. Лицата ни изглеждат уродливи, така ли? Аз не съм съгласен.
Мисля, че сме красиви, защото сме ...

georgibelev

Проза

2011-02-06T12:19:07+02:00 1.1K

* * * 🇧🇬

М-м-м да... Свърши се!
И това стана.
Сега завих сърцето си в бодлива тел,
за да не кърви от теб.
Направих го, защото искам да те изтрия, ...

zaizuiznai

Проза » Письма

2011-02-06T12:17:01+02:00 869 1

Искам да ти кажа, че... 🇧🇬

Искам да ти призная нещо... Нещо, което не съм ти казвала от много време и вече месеци наред премълчавам, само защото не искам да се чувстваш длъжен. Искам да ти кажа, че...
Ти си моята захар в кафето и правиш сутрините ми сладки с любящия си глас или дори само със спомена за него. Ти си цигареният ...

stefitopz

Проза » Письма

2011-02-06T12:05:26+02:00 3K 4

Белушко 🇧🇬

- Умря ми бабичката, синът забегна към града, внуците, разправят, учили у чужбината, кокошките се затриха, ей там, една котка прихожда от съседите, само ти ми остана, бе, Белушко, не ме оставяй сам, мола ти са! Стани малко, виж, сено съм ти донел, от лятото го пазя! Мола та! – горещи сълзи рукнаха о ...

pepsi1975

Проза

2011-02-06T11:51:00+02:00 883 1

Силният 🇧🇬

Груйко Груйков бе крупен бизнесСВИн от втория по големина в нашата Свинария град – от известния с древното си минало Прасов див дол. За разлика от другите бизнесСВИНЕ, той притежаваше рядко интелигентна зурла и мънички, хитри оченца, които само с погледа си купуваха и продаваха всекиго и всичко. Мно ...

Eia

Проза » Юмористическая

2011-02-06T10:12:24+02:00 1.4K 1 15

Сенчесто и (квази)платонско... 🇧🇬

Навярно сме само сенки на самите себе си. Просто образи. И сме неистински. Живеем в огромната сянка на истинското битие и боледуваме от жажда да сме истински.
Сенките не знаят, че са сенки. За себе си са Аз, но са безпомощни пред разбирането си. Защото всъщност не са себе си, а сенки на някакви си и ...

tsveti4ka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-02-06T00:43:47+02:00 949 4

Моите два часа 🇧🇬

Самата мисъл, че ще слушам за кой ли път “Искаш ли да ти сипя още малко бобец?” или “Комшийката Веска си купила… “ вече ме караше да се чувствам по-добре. Удоволствието да си женен за деветдесет килограма, разположени върху ръст от метър и шестдесет си е повече от предизвикателство, но аз не се опла ...

Rocknroll

Проза » Рассказы

2011-02-06T00:41:25+02:00 2.9K 14

Опасност от любов... 🇧🇬

Двама души, една мечта, различни пътища... Съдба! Дали? Не знам, но точно това се случи с мен. Влюбих се, изгубих се и сега не знам накъде да поема. Звучи ужасно банално и е точно така, ала кой не е минавал през такъв личен ад?
Няма да ви разказвам, колко много сме се обичали, какъв невероятен секс ...

ellina

Проза

2011-02-06T00:31:52+02:00 1.6K 3

Ако кажа 🇧🇬

Ако кажа, че те обичам.
Би ли казала, че ме обичаш и ти?
Ако кажа, че ми липсваш.
Би ли казала, че ти липсвам и аз?
Ако някога се съберем. ...

martines1

Проза » Другие

2011-02-06T00:03:09+02:00 908

История дълбоко от 00 🇧🇬

Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си с ...

toeto

Проза » Другие

2011-02-05T22:50:09+02:00 891

Липса на любов 🇧🇬

''Аз знам, че животът е труден и оцеляват най-силните, но моята сила с всеки изминат ден изчезва. Не съм обичана, а това е най-голямата ми мечта. Бих искала да срещна голямата любов - споделената, побъркващата, страстната... Мислех, че съм я срещнала, но уви, грешала съм. За първи път отдадох се на ...

Princess-Ariel

Проза » Другие

2011-02-05T22:48:12+02:00 953

Някъде там... 🇧🇬

Зелено. Мирис на бор. Тишина, разрушена от пропукващи се клонки под краката ми.
Вървя по безкрайна пътека. Виждам голям ключ, облечен в черно кадифе.
Какво правя тук? Това сън ли е? Щом ключът е пред краката ми, би трябвало да го взема. Прибирам ключа и продължавам. Тишината ме кара да се отпусна, д ...

Moncheva

Проза » Рассказы

2011-02-05T21:03:20+02:00 1.5K

Мълчанието от листа (7) 🇧🇬

Шест
"От полицейското управление изпратиха Бети по следите на Илъм. Това беше една малка къща, в която преди дни бе извършено убийство.
Ах, лъжец - помисли си Бети. - В полицейското управление отивал, а?
Бети спря колата пред градинската врата и изскочи отвътре. Вън студът щипеше кожата и я караше д ...

n-kie

Проза » Повести и романы

2011-02-05T20:44:57+02:00 703

Медальонът слънце (Приказка за любов) избрана част 🇧🇬

Те поздравили и се отправили към меките кресла около огнището. И двамата се отпуснали с удоволствие след вечерната разходка. Даниел сериозно се замислил за случката при водопада. Решил да не споделя с Ава, за да не я плаши. Там никога не е имало змии, нито риби. В тази вода те нямали условия за живо ...

irena-docheva

Проза » Эротическая

2011-02-05T20:33:40+02:00 988

Р. 🇧🇬

Тя се тревожеше, че струните ù започват да се олющват. Беше доста суетна в това отношение. Все пак беше пътувала къде ли не и външният ù вид бе станал приоритет. Погледът ù косо мина по набързо надрасканите цветя, с крещящо ярки бои, неизгубили цвета си, въпреки изминалото време. Струните ù потръпна ...

maddressful

Проза

2011-02-05T18:23:56+02:00 1.5K 1

Свещникът 🇧🇬

Аз съм свещникът. От ковано желязо. Стоя на рамката на леглото ù, под Мадоната.
Когато има празник, тя ме слага на масата и поставя в мен свещичка. Пали я с кибрит. Усещам светлината, топлината и капките восък... Обичам да я гледам... червената ù жилетка, сатененото бельо... За какво ли мисли?
“В уч ...

ljubomira

Проза » Другие

2011-02-05T16:23:31+02:00 1.2K 5

Пламтящи сънища 🇧🇬

1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2011-02-05T16:08:44+02:00 864 1

Вечерна равносметка - импресии 🇧🇬

ВЕЧЕРНА РАВНОСМЕТКА - импресии
КАТО В БИБЛЕЙСКА ПУСТИНЯ
Ослепен от светлината на толкова дни преминали през мен, ще мога ли да видя още нещо невидяно в тях? Загубилите силата си мои сетива, ще бъдат ли така добри да ме дарят отново с шарената светлина изсипана от багреницата на слънцето; с вкуса на ...

ivliter

Проза » Другие

2011-02-05T16:02:00+02:00 1.8K

Днес 🇧🇬

Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.
- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.
Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болк ...

abagar

Проза » Другие

2011-02-05T15:58:48+02:00 2.6K 1 24

Добро дело/лв. 🇧🇬

Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което ...

Banath

Проза » Рассказы

2011-02-05T15:52:38+02:00 1.2K

Наръчник за идиоти (XXI в.) 🇧🇬

Наръчник за идиоти (XXI в.)
Ако искаш приятели – не казвай всичко, което мислиш.
Ако не искаш болка – не обичай, не мрази, не се вълнувай... не чувствай, не бъди човек.
Ако искаш успех – провали конкуренцията.
Ако искаш власт – казвай само това, което не мислиш, на правилните хора. ...

Rosenrot

Проза » Другие

2011-02-05T15:39:21+02:00 1.4K 1 1

Най-важната дума 🇧🇬

Децата се надпреварваха да вдигат ръка. Учителят им зададе твърде лесен въпрос и всяко искаше да каже първо своята дума.
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...

muhaninja

Проза » Рассказы

2011-02-05T15:35:16+02:00 1.6K 7

Тъжно е... 🇧🇬

Тъжно е да търся любовта ти, а да не я намирам. Тъжно е. Чувствам се като човек, който рови в снега, търсейки огън... Ръцете ми измръзват, не усещам пръстите си вече, но продължавам... Сякаш съм обречена, но аз търся още и още. Сълзите ми капят и правят дупки в снежната покривка под мен... Къде е та ...

Sw3eTyTo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-02-05T15:12:50+02:00 1K

Истината ми 🇧🇬

Бях се облегнал на лакти върху дървения плод, докато залязващото слънце пращаше последните си лъчи в малката ми тъмна стаичка. Последен поток светлина попадна до ръката ми, галейки грубата ù повърхност. Загледан в тъмната нищета пред мен, обърнах поглед към контрастиращия цвят, затаих дъх и се обърн ...

osidion

Проза

2011-02-05T15:10:17+02:00 668

Шум 🇧🇬

Шумно е, тишината пее.
Насреща ми път, осветен от тъмнина.
Мислите ми, седнали на пейка, си подмятат любовни погледи.
Птица плаче, тъгува със спомени за красотата.
Къде е гарванът да я прегърне?

Solf

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-02-05T14:53:40+02:00 798 2

Ах, докога! (2) 🇧🇬

С дните мизерни, които минават,
светът все повече изостава.
всички хора с пълна сила загрубяват
и държавата още повече запада...
Макар и политици и моралисти, ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2011-02-05T14:53:24+02:00 989

Отново DEJA VU 🇧🇬

Вървиш нагоре, нагоре, издигаш се... и падаш. Озоваваш се точно там, откъдето си тръгнал - пред бездната. Отново си там на ръба. Ами сега? Да скочиш или отново да тръгнеш, носейки със себе си кървящите рани? А ако отново те пронижат, ако отново старите рани, които току-що са зараснали, се отворят ил ...

JoanaMollova

Проза » Другие

2011-02-05T14:49:53+02:00 740

Малка палава пленница (от поредицата "Дъщерята на слънцето") 🇧🇬

В килията на съзнанието си имам една пленница.
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...

cefules

Проза » Рассказы

2011-02-04T11:52:11+02:00 1.2K 1

Птици без криле 🇧🇬

Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...

eX_girl

Проза » Рассказы

2011-02-04T09:03:39+02:00 1.5K 1

Да бъда с теб 🇧🇬

Иска ми се да беше тук до мен сега.
В този късен час през нощта, държейки се за ръце.
И се чудя на себе си..
Какво е това, което ме привлича към теб?
Защо винаги си в моето съзнание? ...

martines1

Проза » Письма

2011-02-04T08:56:08+02:00 1.2K