Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
43.1K результатов

Белите гербери 🇧🇬

Тя не вярваше, че любовта побеждава всичко. Още в началото му подари един талисман – една сребърна рибка, май с някакви сини камъни. Искаше ù се да си сложи нейната рибка на онази кожена каишка с кръстчето и камъка, който си бил купил от Италия. Но той прибра рибката в един портфейл с чуждестранни м ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Рассказы
1K 2

Из "Парадигми" 7 🇧🇬

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 7
Червилото е най-силният продукт в козметиката. Издухва всичко на пазара.
tkapitanov (Тодор Капитанов)
tkapitanov
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K

Природи и породи - III 🇧🇬

Тази нощ професорът предпочете да спи на дивана, в хола. Оправда се с необходимостта от съсредоточаване върху утрешната тежка черепно-мозъчна интервенция. Когато най-сетне си легна, сякаш усети фините пръсти на виртуалната си приятелка, внимателно масажиращи челото му. Тя го галеше, навела се над не ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.4K 18

Сбогуване с ТЕС - ІІІ 🇧🇬

Сбогуване с ТЕС - ІІІ
Трябваше да подпишем договор за спешна доставка на нова тежка строителна техника с белгийския филиал на фирмата „Катърпилар”. Всичко беше готово, дори ние с главния счетоводител Димитър Трендафилов бяхме подписали. Липсваше само подписа на Генералния директор. Обадих се на Джер ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Рассказы
2.4K 7

Непозната Любов 🇧🇬

Непозната Любов
Седеше замислено в парка. Опитваше да намери магията на природата, сред която сега се криеше, или пък се преоткриваше... Много пъти ù бяха казвали, че тя лекува, затова реши да опита. Не че досега не беше излизала да се поразходи, с приятели най-често, или да ги наречем добри познати ...
skyisthelimit (Вярващата)
skyisthelimit
Проза » Другие
1.3K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Не напразно Соломон поръчва: "Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб. Ако е жаден, напой го с вода."
Навън слънцето разпръсква лъчи и огрява стаята ми с омайна светлина. Появява се лилава мъглица и ме пренася в царството на нещата. Там е красиво. Огромна зала с млечна светлина. Появява се дъгата. ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романы
896

На детската площадка 🇧🇬

Стар трафопост. Отвътре долита пиянски смях, от време на време някой се появява на вратата и се изпикава пред възмутените погледи на майките от детската площадка. Бащите един по един отиват да се разправят, но не се връщат. От време на време някой от тях се появява, за да се изпикае, без да реагира ...
popolo (Илиян)
popolo
Проза
848 1

Сянката на Невидимия 🇧🇬

Сянката на Невидимия
на дъщеря ми Алис...
да помни уюта на сянката...
Навлякъл прозрачните дрехи на Самотата, той не дразнеше с невидимото си присъствие околния свят. Животът му - безинтересен филм, лишен от субтитри, на който така и не разбра смисъла, кротко го доглеждаше отегчен, в очакване на кра ...
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
ДВАТА_ВЪЛКА
Проза » Рассказы
4.2K 56

Доган - глава първа - Сънят на Хаджи Исмаил 🇧🇬

Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Повести и романы
937 2

Смело сърце 🇧🇬

Тя излезе навън и погледна небето. Мислите ù плуваха като лодка в морето всред тъмните сенки на нощта и изчезваха бавно като умираща звезда, там някъде дълбоко в нейната душа. Очите ù, избистрени от поредната доза сълзи, бродиха безцелно из мрачните долини, търсейки нещо истинско, на което да се дов ...
silent-heart (Ванс)
silent-heart
Проза » Другие
1.1K

Никога няма да те имам 🇧🇬

Душата ми е празна и пуста като пустиня. Защо всеки път, когато ме отблъснеш, повтарям грешките си и правя още по-невъзможно това да се върнеш? Не можах ли да запазя поне приятелството ти? Още ли не съм се научила да губя с достойнство? Макар че разумът изгуби абсолютно всяка битка със сърцето... Ми ...
krasitoo (Красимира Гущерова)
krasitoo
Проза » Другие
1.4K 1

Природи и породи - II 🇧🇬

Професорът положи неимоверни усилия, за да се овладее, но сърцето му започна да прескача и някаква тъпа болка обхвана гръдния му кош. Това го накара да спре галопирането из кабинета и да се отпусне на най-близкото кресло. Чак слепоочията му туптяха и той обхвана челото си с ръце. Страстно отдаден на ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.4K 20

Сбогуване с ТЕС - ІІ 🇧🇬

Сбогуване с ТЕС – ІІ
От месец бях в Либия и обикалях многобройните обекти на ДСО „Техноекспорт строй“. Едни бяха пред завършване, други едва започваха, трети имаха нужда от допълнителна техника и хора, така че се налагаше на место да се прецени и реши рационалното разпределение на наличната механиза ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Другие
3.8K 6

Той 🇧🇬

За миг бяхме сами.
Лека музика се долавяше.
Лежеше той, аз бях до него.
Ръцете ми изучаваха тялото му, минаваха през всяка извивка.
Очите му бяха затворени, сякаш сънуваше. ...
portykal4ety (Лилия Рангелова)
portykal4ety
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K 1 1

Не е ли наистина твърде наивно счупеното да лепим?! 🇧🇬

Бе един от онези слънчеви юлски следобеди, в които бях преценила, че ще е далеч по-ползотворно да си остана вкъщи, от това да прекарам деня навън с така наречените си „приятели”. И така, ръчкайки нервно дистанционното на телевизора, търсейки нещо по-различно от поредната турска боза, попаднах на въз ...
highcontrast
highcontrast
Проза » Другие
1.9K 2

Опитай се да ме събориш! 🇧🇬

Аз съм като стъкло, начупено на парченца, лепено милиони пъти и дори да го начупиш на още толкова, няма да ме заболи кой знае колко. Или може би аз съм свикнала на болката дотолкова, че всяка нова само гъделичка раните. Или може би ме боли много повече, но отказвам да го приема. Аз съм като хартия, ...
lility (Лилия)
lility
Проза » Другие
1.3K

Книгата "Срещи с доброто и любовта" 🇧🇬

Време е да надникнем в най-скритото кътче на нашата душа, която е изпълнена с много противоречия. Дали ще успеем да се преборим с пороците, които преобладават в нея?
В миг на прозрение, нека си спомним думите на великите пророци, които възвестиха идването на Христа. Кой е Той? Великият вожд на човеч ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романы
840

Природи и породи - I 🇧🇬

В дома на професор Матев сякаш витаеха духовете на Хипократ и Гален. По стените на кабинета му, върху дървени рафтчета с цвят на черешово дърво, до многобройните, небрежно поставени учебници по медицина, искряха какви ли не цветни шишенца, епруветки и колби. У случайно надникналия затрептяваше вълше ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.3K 1 15

Сбогуване с ТЕС - I 🇧🇬

СБОГУВАНЕ С ТЕС (ДСО „Техноекспортстрой)
Когато започнах да пиша този разказ се опитах да заменя недолюбваното от читателите, а и от мен самия, „първо лице” и започнах да го пиша в „трето лице”, но... просто не се получи. Звучеше ми като измислен, а всичко описано в него действително се е случило.
Е ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Другие
2.2K 1 3

Десет зелени джанки 🇧🇬

Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...
icohim (Христо Стоянов)
icohim
Проза » Рассказы
1.2K 7

Пародийно... 🇧🇬

ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава. ...
Ена (Елена Гоцева)
Ена
Проза » Другие
1.9K 31

Из "Парадигми" 6 🇧🇬

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 6
Не всеки бере плодовете от своя труд. Питайте производителите на зеленчуци.
tkapitanov (Тодор Капитанов)
tkapitanov
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.2K

Скерлю 🇧🇬

Идва есен. Макар и в края на лятото, сякаш се усеща студената ù ръка. Вечерите започнаха да стават хладни. Изораните ниви се чернееха пред погледа на Бойчо. Тука, в тоя край, нивите се прекъсваха само от някоя друга възвишинка и хоп току на средата им се мержелееха селата, с червените си керемиди. Е ...
kulinarnimisli (Магдалена Димитрова)
kulinarnimisli
Проза » Рассказы
945

Амулетът 21 🇧🇬

Бостън – наши дни
Хари Коен затегна възела на вратовръзката си. Огледа се в огледалото и очевидно доволен от видяното се завъртя на пръстите на обувките и тръгна към изхода на тоалетната. Навън го лъхна топлият и влажен въздух на горещия юнски ден. Вече леко съжаляваше, че е напуснал прохладното пом ...
aplamen (Пламен Андреев)
aplamen
Проза » Повести и романы
1.1K

Грозно ежедневие... 🇧🇬

Кога за последен път си позволи да поспреш за миг и да помиришеш цъфнало цвете? Кога за последен път се зачете в поезия? Кога се порадва на красотата? Кога зарадва душата си? Ти си се превърнал в ходеща мишена без сърце и душа... Жертва на материалното. ДА! Грозен си, празен отвътре... Парите ли пра ...
idioticD (Диляна Борисова)
idioticD
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.7K 4

Нестандартна романтична вечеря 🇧🇬

нещо като купена храна от некоя закусвалня
свещи но не заради самата романтика
а защото няма ток
непринудено облекло
малка масичка ...
brdowski (Радослав Бърдовски)
brdowski
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K 1

Песента на щурците 🇧🇬

Дъждът падаше бавно и спокойно. Капките се стичаха по двата големи прозореца на малката къщичка, която не бе боядисана, а червените ѝ тухли, вече остарели, бяха изгубили отдавна своята свежест и цвят. Спокойствие вдъхваше всеки от тихите звуци наоколо. Небето бе мрачно и сиво, но не и градината на к ...
sdacu (Иван Шуманов)
sdacu
Проза » Рассказы
1.2K 2

Едно тъпо разказче 🇧🇬

Седим и си чакаме. Времето е изгубило всякакво значение. Колко минаха? Седмица ли – две?
- Ах, майчинката му – изцепи се Кире. - Ей, дефектния! Бръкни в хладилника и дай да се ъпдейтна с едно студено!
Нищо не казвам. Гледаме филм. По лицата, изморени и отегчени, се чете досада, скука и скрита тревог ...
kasius (Бостан Бостанджиев)
kasius
Проза » Рассказы
1.2K 6

Миниатюри 🇧🇬

- Такааа - потри ръце ефрейтор Верг. - Време е да тръгваме да ги търсим.
- Оки - кимна ефрейтор Фи Тил. - Обаче хайде този път, преди да хукнем, да помислим малко.
- Добреее - почеса се по тила Верг. - Ако аз бях вълк, къде бих се скрил?
- Къде живеят вълците? - опита да му помогне Сержант.
- В трет ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Рассказы
1.2K

Уморих се 🇧🇬

Уморих се да бъда предавана, точно от хората, в които най-много съм вярвала. Уморих се да търся своето щастие сред непознати места и по стръмни улици, а все да го няма, все да не идва. Уморих се да крия тъгата си, зад очи привидно усмихнати със ослепителен блясък. Уморих се да слагам маската на безр ...
lility (Лилия)
lility
Проза
2.4K 1 4

Невидимата 🇧🇬

Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Него ...
670301 (Павлина Гатева)
670301
Проза » Рассказы
1K 2

Третият закон на Толкин 🇧🇬

Виолетовият маг седеше в засада, притаен зад един храст в близост до Ливадата на Сенките, и чакаше тролът да мине покрай него, за да отърве от присъствието му жителите на графство Горъм.
Виолетовият маг се казваше Роджър. Роджър фон Щайнер, за да бъдем точни. Знаеше колко тъпо звучи това, когато го ...
Wizard (Сибин Майналовски)
Wizard
Проза » Фантастика и фэнтези
1.4K 2

Любов ли е? 🇧🇬

И сякаш се бяхме срещали отдавна, но всъщност това беше първият път, когато се видяхме... погледите ни се губеха един в друг, а аз усещах как бавно започвам да се влюбвам... Докато вървях към вкъщи, не спирах да мисля за усмивката, очите му и малкото думи, които си бяхме разменили... Легнах с мисълт ...
idioticD (Диляна Борисова)
idioticD
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.6K 3

Космическа 🇧🇬

... Мислех си за теб като за един
некартографиран космос,
във който звездите на любовта
бяха неясно поставени
и често се губеха в далечината. ...
brdowski (Радослав Бърдовски)
brdowski
Проза
952 3

Из "Парадигми" 5 🇧🇬

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр. 5
Алкохолът определено ни прави по-красиви. Защо иначе, когато пийнем, всички ни наричат хубостници?
tkapitanov (Тодор Капитанов)
tkapitanov
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K

Съдбовни години - роман - трета глава 🇧🇬

Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романы
1.3K

Кръглата маса - ІІ 🇧🇬

Кръглата маса - ІІ
Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.
„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”
„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”
...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Другие
1.8K 5

С мирис на праскови (част 2-ра) 🇧🇬

След вечерята с майка ми аз отидох в стаята си. Пуснах си телевизия и, както обикновено, нямаше нищо интересно, а Часът е 23:58, не ми се спеше, а нямаше какво да правя. Отидох на прозореца, пуснах си музика, загледах се в луната и започнах да мечтая. Стоях на прозореца близо два часа, а дори не съм ...
alexilaiho666 (Стефан Брус)
alexilaiho666
Проза » Другие
1.4K 1