Рассказы и проза современных авторов

42.4K результатов

Приказка без край 🇧🇬

Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...
1.7K 2

Разговор с живота 🇧🇬

АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...
1.5K 1 3

Розови поляни 🇧🇬

Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...
1.1K

Вълшебният камък - 7 част 🇧🇬

Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...
1.1K

Кума Лиса и птичият конкурс I част 🇧🇬

Тази история се случила много отдавна – тогава, когато кокошките и птичките изобщо не се страхували от лисиците и котките, защото в тези времена лисиците и котките още не ги нападали.
Веднъж една червена лисица разгласила из цялата гора, че набира птици-участнички за птичи конкурс за красота и умени ...
1.8K

Забравената коремна преса 🇧🇬

Всяка сутрин Бисерка правеше сутрешна гимнастика. Тя се състоеше от бягане двеста метра и тридесет коремни преси. Това ù отнемаше доста време. Ето защо тя ставаше доста рано.
Но една сутрин момиченцето се успа и затова направи само двадесет и девет коремни преси. То набързо закуси, взе си чантата и ...
1.4K 6

Вълшебният камък- 6 част 🇧🇬

- Господи! Дай ми сили да издържа!- помоли се тя.
Гросула вървеше по коридора.
-Трябва ми ключът!- мислеше си тя. - И никой няма да може да ме спре след това! - влезе в залата за мъчения.
-Надявам се, че си се настанила удобно!
-Арогантността Ви отива! - Ванеса бе окована здраво. ...
994

Раздяла 🇧🇬

Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...
1.1K

Доверие 🇧🇬

Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...
1.3K 9

Последната дума 🇧🇬

Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...
1.2K 1

Тя 🇧🇬

Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...
1.2K 1

Говорещият с Бог 🇧🇬

Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...
1.2K 12

Подарен миг 🇧🇬

Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...
1.2K

Изумрудените острови (3-та част) 🇧🇬

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
857

Вълшебният камък - 5 част 🇧🇬

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...
1.4K

Наемен убиец 🇧🇬

Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...
992 11

В полите на Витоша 🇧🇬

В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...
1.5K

Продавачът на книги 🇧🇬

Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...
1.8K 5

Забравено приятелство... 🇧🇬

Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...
1.7K

18+ Добре дошъл на Слънчев бряг 🇧🇬

Добре дошъл на Слънчев бряг
Самолетът кацна късно вечерта. До Слънчев бряг взеха такси. Не познаваха комплекса, нито пък имаха резервация. Щяха да разчитат на случайността. Български също не знаеха. С английския се оправяха много добре, но късно вечерта нямаше много хора, които биха могли да им помо ...
2K 1

Кажете "и на Петър"! 🇧🇬

Аз съм един най-обикновен средностатистически Петър. Само Петър. След името ми не стои руски-царственото "Велики". Защото просто не съм велик. Нито пък съм апостол на вярата, за да стои пред името ми християнски-мъченическото "Свети". Защото просто не съм светец. Не съм нито Петър Велики, нито Свети ...
1K 2

Вълшебният камък - 4 част 🇧🇬

Кралица Елизабет извади специалния ключ от пазвата си и го постави в ключалката. Масивната врата изскърца и се отвори тежко. Двете влязоха в стаята. По средата, върху пиедестал бе поставен огромен камък. Бялата светлина, която пулсираше от него, огряваше цялото помещение. През малкото прозорче се пр ...
1.2K

Време за една изповед 🇧🇬

Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...
1.3K 17

Хей, ти! 🇧🇬

Хей, ти, помниш ли, когато бяхме просто деца и когато за пръв път пристъпихме прага на училище ръка за ръка. Колко бяхме изплашени само! Хей, ти, помниш ли как онзи път, когато карахме ролери, станахме най-добри приятелки? Помниш ли колко беше хубаво тогава? Помниш ли колко ни беше мъчно, че ще тряб ...
1.9K 5

Последното вълшебство в "Хогуортс" 🇧🇬

Посвещавам това на Мистрес, защото това ù е РД картичка.
Посвещавам го също на Потър Мания - някога най-прекрасното място в интернет,
както и на Алекс Малфой, която го погуби.
Студен, мрачен и тих, замъкът „Хогуортс” се издигаше над почти пресъхналото езеро. Коридорите на училището за магия бяха пус ...
1.8K 1

Сянката 🇧🇬

Виждаш ли вървежа на времето? Стъпва на пръсти, прошумолява в очите, раздухва клепачите и те събужда. Погалваш го сънено и си убождаш сърцето. Събуждаш се, смучейки капките самота на изминалата нощ. Утрото за кой ли път пуска въжето, а аз не знам какво да го правя - да се обеся или да танцувам върху ...
1.3K 2

Женски разговор 🇧🇬

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...
1.6K 3

Писано било 🇧🇬

Някога чувствал ли си се толкова мъничък и незначителен? Искал ли си да избягаш от собствения си свят и да се скриеш в бездната на мълчанието? Да бъдеш воден от нищото, да се сгушиш в прегръдката на тъмнината? Просто да полетиш, незнаейки накъде отиваш и да се върнеш, незнаейки откъде идваш. И ако м ...
975 2

Вълшебният камък - 2 и 3 част 🇧🇬

Първият принц, който ù се поклони, бе принц Гарет. В неговото царство живееха драконите в синхрон с хората.
- Ще ми окажете ли честта да танцувате първия танц с мен, мила принцесо? - но преди да успее да му отговори, принц Горос отвърна вместо нея.
- Честта ще е моя. - и дръпна ръката на принцесата, ...
1.1K

Апокалипсис 🇧🇬

Разтърках очите си и погледнах още веднъж към телескопа си. Настроих стъклото, за да е по-чиста видимостта ми, но това нямаше да промени ужасяващата картина. Беше голям почти колкото Земята. Бях си му измислил име ,,Апокалипсис’’.
,,Метеорит, пътуващ в пространството без целенасоченост’’
Така предст ...
942 9

Синджирли мелеклер – от другата страна на огледалото 🇧🇬

Преди изгрев, слънцето търкаше очи зад облаците. Хълмовете, по дъното на котловината, се диплеха като шалвари. По тях шаренееха като кръпки, нивите с тютюн и лозови насаждения. Престилките на берачките се олюляха от тежестта на тютюневите листа. По черен път, ограден от смолисти борове, пъплеха низи ...
2.9K 55

Приятели 🇧🇬

Някога бяхме неразделни. Сега сме непознати...
Виждаме се на улицата, погледите ни се срещат в търсене на онази част от другия, която някога беше част и от нас, онзи пламък, спомена за взаимност, нещата, които ни свързваха, които ни правеха едно. За момент ни се струва, че това, което търсим, още е ...
1.2K

Великаните 🇧🇬

Палатката, която му бе отпусната за турнира, бе прибрана от сенешала и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар, обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и ...
1.2K

Пътят на Петров III - Алоген 🇧🇬

“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчат ...
1.2K

Амулетът 7 🇧🇬

1970 година след Христа
Корабната сирена изсвири пронизително, мощните дизелови двигатели забоботиха с приглушен тътен. Не след дълго влязоха в равномерен ритъм и грациозният корпус на туристическия лайнер “Принцесата на Египет” започна бавно да се отдалечава от западния пристан на средиземноморския ...
930 1

На Масата 🇧🇬

Студът. И нищо друго около мен. Влиза в костите през очните ябълки, прониква вътре в структурата на тялото, разяжда го, прави го слабо. Студът знае, че тялото ми е направено от захар и само едно погрешно докосване може да го разпадне на трошички, които да бъдат разнесени навсякъде по улиците на Град ...
1.4K 2

18+ Таня 🇧🇬

Таня
На Ивон, с поздрав
Пепа се беше върнала от Орешака. Дафинка разказа на всеослушание историята с Ник. Всички се смяхме цялата вечер. Само Ник не се смееше и смутено гледаше Пепа, сякаш се боеше да не му посочи вратата. Но Пепа нямаше такова намерение. Откровеността на Дафинка я беше обезоръжила, ...
2.5K 3

Тоскините плитки 🇧🇬

Тоскините плитки
Относно дисциплината и доброто поведение в училище, имах сериозни постижения още докато учех в село. Но те са толкова много, че ако реша да ги напиша, а след това и вие да ги прочетете тя ще стане една… Освен това могат и да ви повлияят стимулиращо, което пък съвсем ще издъни нещата ...
1.4K 9