Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

18+ Желание 🇧🇬

Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони ...

elisten

Проза » Эротическая

3K 8

Среща... 🇧🇬

Тя чакаше с нетърпение да настъпи вечерта, тръпнеше в очакване да го види, очите им да се срещнат така, както преди година. 12 месеца, в които тя не го беше зървала, бледо си спомняше неговите черти. Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети какъв беше вкусът на устните му, уханието му. В после ...

puholinka

Проза » Рассказы

993

И сълзите не помагат! 🇧🇬

Докога животът ще бъде жесток,
докога ще оставя децата сираци?
Докога по пътищата ще се трупат
паднали камънаци и безброй рухнатини...
Тази неделя погребаха една майка, която страшно много страдаше от болести. Тя никога не успяла да преглътне смъртта на съпруга си и се поболяла, остаряла и овехтяла ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

969 1

На пътя 🇧🇬

Изскочи изведнъж. Видя я в последната минута. Беше като цветно петно на пътя. Знаеше, че колкото и бързи реакции да има, не може да я избегне. С всичка сила натисна педала на спирачката. Колата се разтресе, гумите изсвистяха по асфалта. Сърцето му заблъска силно в гърдите, главата му забуча.
От два ...

blagae

Проза » Рассказы

1.1K

Булевард "България" 🇧🇬

Въздухът е хладен. Мирисът на сняг едва се е слегнал в канавките. И ето че от короните на дърветата, от самата им кора, вятърът довява първите акорди от раззеленяващи се и цъфтящи аромати.
Той слуша вглъбения в пролетните си натяквания чичопей и продължава да дълбае с поглед онази точка в пространст ...

Вестин

Проза » Рассказы

1.2K

18+ Изгубена девственост 🇧🇬

Задушавах се, не можех да приема въздуха в гърдите си. Болеше ме тялото, но болката в душата ми бе способна да изкорени всичко, свързано със съществуването ми. Водата се стичаше освежаващо върху нараненото ми тяло, но за жалост не можеше да отмие мръсотията, която ме съсипваше. Мразех всяка частица ...

elenasim1

Проза » Другие

1.4K 5

Роксино 🇧🇬

Имам един ярък спомен от младостта, когато здраво ме биеше хормонът и с моята Дида се чудехме как и къде да намерим терен за любов. Терен обаче трудно се намираше, по две причини.
Дида, като всяка еманципирана мадама, си имаше втори любовник, който колкото и да пиеше, а той си пиеше здраво, все науч ...

merlin

Проза » Рассказы

1.1K

Завръщането 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕТО
Това всъщност не е разказ. Написах го най-вече за себе си, тъй като за мен ще си остана като една изключително важна лекция за стратегията на висшите ръководства на големите западни концерни относно осигуряването, подбирането, квалификацията, стимулирането, използването, както и отношени ...

ХристоЗапрянов

Проза » Другие

1.7K

Екскурзията 🇧🇬

Тъкмо се бях настанила, когато в стаята влязоха семейство Иванови. Госпожа Иванова заговори първа.
- Здравей, Мики! С теб ли сме? Надявам се, че нямаш нищо против.
- Нали е само за няколко вечери. Ще се спогодим някак си – отвърнах и излязох. Оставих ги да се настанят спокойно. А и исках малко да се ...

blagae

Проза » Рассказы

1.4K

Манастирът "Свети врачове – Козма и Дамян" 🇧🇬

ИМПРЕСИЯ
Тръгваш от село Куклен по тесен, асфалтиран път, все още недовършен, към едно живописно кътче на майката природа и спираш знаеш ли къде? На манастира "Св. Врачове", скрил се в пазвите на Родопа планина. Можеш да седнеш, да си отдъхнеш, а ако решиш и да преспиш в него. Живописната природа те ...

mari45

Проза

812 1

Разговор на по чаша любов 🇧🇬

Разговор на по чаша любов
това обикновено отнема повече от един човешки живот
«Ще се науча да те обичам»
Събудих се с тази мисъл в ума си, явно сънувала нещо, но както винаги помнейки нищо на сутринта. Разтрих очите си, мислейки колко нелепо е сънното ми изказване. Та аз вече те обичах и винаги съм ...

Lirael

Проза » Рассказы

1.4K 2

Орехи по пътя 🇧🇬

Тази сутрин беше доста ароматна. Отнякъде се долавяше онова страстно ухание на орехови листа, напити с летен дъжд. Всичко, което се бе случило през нощта, беше хубаво, защото ранното слънце поглъщаше ненаситно капчиците роса, в които личеше мократа милувка на луната. Във всяка частица въздух грееше ...

irena-docheva

Проза » Рассказы

906

Скиталци 🇧🇬

Скиталци
Сънят
Горите изчезнаха. Небето бе променило цвета си в оранжево от отровите, изхвърлени в него. Животните бяха измрели. Храната и водата не стигаха за нуждите на всички. Цивилизацията рухваше сама в себе си. Малкото останали ресурси бяха причината да се подкладе искрицата на ядрения огън. П ...

onepagelife

Проза » Фантастика и фэнтези

809 1

На дъното на спокойствието 🇧🇬

Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...

kleopatrasv

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 2

Момичето, болно от патриотизъм 🇧🇬

Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...

velislava111

Проза » Рассказы

1.1K

Конкурент 🇧🇬

К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...

Wali

Проза » Рассказы

871 5

Амулетът 3 🇧🇬

Бостън - наши дни
Голямата стрелка на кръглия електронен часовник в заседателната зала сочеше 15 минути след 9 часа сутринта. Някои от директорите на парфюмерийната компания “Бриз” вече открито нервничеха от забавянето на съвещанието на борда, обявено точно за 9. Всички чакаха шефката на рекламния о ...

aplamen

Проза » Повести и романы

941 1

Домът на Сашо 🇧🇬

Домът на Сашо
Какво да ви кажа, като няма какво да правя по цял ден, седя и си мисля за Сашо.
Сашо е от тихите луди. Той е винаги щастлив. Да бъдеш щастлив в големия град е голяма работа. Не всеки е роден с този късмет.
Сашо седи в една ниша до подлеза пред Спортната палата, под едно старо дърво. Та ...

Раш

Проза » Рассказы

1.5K 1

Офицерите от "Желязната дивизия" 🇧🇬

Офицерите от „Желязната дивизия“
Хората остаряват, спомените не.
Този разказ е компресиран малък откъс от едно тримесечно „пътуване“ в страни от Южна и Западна Африка.
---- *** -----
След като приключих с Мозамбик и посещенията в някои съседни страни, трябваше да замина за Нигерия, при възможност за ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

1.9K

Втори шанс 🇧🇬

- Марина, твоичкият още ли е с оная Клара?
- Да. Защо питаш?
- А ще се женят ли?
- Не зная. Не ме информират за плановете си.
- Е, сега вече и на мен ми стана любопитно. София, защо питаш за бившия на Марина? Да не си научила нещо, което ние не знаем? ...

blagae

Проза » Рассказы

1.2K 3

Тя - толкова истинска и така страшна 🇧🇬

Тъмнината е естественото състояние на този свят
Тъмнината е естественото състояние и на моя свят - тя е дълбоко в очите ми, както и на повърхността им.
ТЯ е в душата ми и там вътре в "сърцето" ми, но не онова, което дава живот на тялото ми, а онова, което, ако бъде видяно - дори само от едни очи - щ ...

naslajdenie

Проза » Другие

881 2

Заключена тайна 🇧🇬

(Приказка за любов и вълшебства)
Имало едно време там някъде в сините дълбини на морското дъно чудно царство. В него живеел царят на водната шир със своята прекрасна царица. Всички морски животинки ги обичали. Те си имали дъщеря, която наричали Коралия. Тя била надарена с невероятна красота и буен н ...

irena-docheva

Проза » Сказки и произведения для детей

1.5K

Не ме спирай 🇧🇬

Не ме спирай, когато тръгна! Не ме изправяй, когато падна! Ти не ми помагаш, а вредиш! Нека нажуля коленете си, нека изцапам дрехите и нараня лактите си! Ще падам два-три пъти и първо ще боли, но после лактите и дланите ще загрубеят и все по-трудно ще усещам болката! А аз ще знам, че и да се спъна, ...

VessyK

Проза » Письма

1.1K 2

Молдовецът 🇧🇬

Молдовецът друсаше LSD, гъби и много коз. Представляваше малък, малък човек - на границата на момче - какъвто никога не съм си представяла, че ще се окаже да бъде. От онези хора, за които много си слушал, преди да споделите действителността очи в очи. Впечатли с топла и ярка аура, която някак успява ...

kobli

Проза » Рассказы

1.7K 3

Денят... 🇧🇬

Денят...
Събуждам се... Ставам... Правя обичайната чаша кафе... Паля цигара... После поглеждам в огледалото, махам размазания грим и осъзнавам, че съм сама...
Не буквално! Някой все още спи в леглото, но аз усещам самота, празнина... Този някой се разбужда. Става, прегръща ме, целува ме, чувството з ...

murtvata

Проза » Письма

1.4K 4

Опора, сила, любов...? 🇧🇬

Обичам те... Пфу... казах го! За първи път да го чувствам наистина май. А колко пъти съм го казвала... И всичките лица тогава, сега са сенки, спомени.
Но да се върнем на темата, да! Обичам вечно сънените ти, уморени кафяви очи... Обичам ти нослето... нали знаеш как го щипвам, когато те видя... Обича ...

loveuuu

Проза » Письма

1K

Ти си първата и последна жена, която съм обичал 🇧🇬

"Глупак" - изстена в съня си Ирена. Какво ли измъчваше тази жена, та и в съня си нямаше покой? Беше жена на средна възраст, но все още запазена.
Мишо, напоследък почти всяка вечер се прибираше пиян. Стана неразговорлив. Не искаше да сподели и с Ирена. Промени походката си. Попрегърби се. Погледът му ...

mari45

Проза » Рассказы

1.2K

Случвало ли ти се е...? 🇧🇬

Случвало ли ти се е някога да погледнеш някой в очите? Да го гледаш и да знаеш, че познаваш всяка точица от очите му. Да се загубиш в тях и да се намериш в сърцето му.
Случвало ли ти се е някога да погледнеш някой в очите и времето да спре? Да почувстваш, че сте само двамата и нищо друго.
Случвало л ...

NeVaZmOjNaTa

Проза » Другие

1.6K 3

Дилемата - 6 🇧🇬

Лина е приготвила кутия с носни кърпички. Сложила я е на масичката. Типично в неин стил. Тя не обича да я сварват неподготвена. Още като ме чу сутринта, разбра, че нещо не е наред.
- Няма да плача – опитвам се да звуча нахакано, посочвайки кутията с поглед.
- Стори ми се настинала тази сутрин – в съ ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.5K 3

Амулетът 2 🇧🇬

Египет 870-та година преди Христа
Бе третият час от деня. Меките и топли лъчи на Ра[1] се спускаха от небето и галеха нежно полираните червени каменни стени на величествения храм. Бе издигнат още в древни времена в чест на богинята Баст[2] - закрилник на бившата египетската столица Бубастис[3]. Леки ...

aplamen

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Проклятие или дарба 🇧🇬

Вървях по пътя към болницата, с голяма тежест в сърцето си. Бях достатъчно голяма, за да приема факта, че ще остана сам-самичка. Но може ли човек да приеме загубата за нещо естествено? Особено когато става въпрос за единствения близък, който му е останал в живота. Преди пет години загубих баща си в ...

elenasim1

Проза » Рассказы

1.2K 12

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (5) последна част 🇧🇬

ужаси, да не се чете от лица под 18 години!
V
.........
В студената сутрин на десети март, малко преди оранжевите слънчеви лъчи на слънцето да се покажат на хоризонта, аз се добрах до село Салаш! Бяла слана бе покрила първите зачатъци на зелена трева, а слаб леден вятър идваше откъм слога, образуван ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

1K 2 5

Спиро на интервю за работа 🇧🇬

Спиридон имаше уговорено интервю за работа като барман. Пристигна пред въпросното кафе секунди преди часа на срещата. Държеше в дясната си ръка листче с името на заведението. Погледна нагоре и видя, че е на правилното място, след което нервно прегъна хартийката и я прибра обратно в джоба на панталон ...

dakski

Проза » Юмористическая

1.2K 2

Самота 🇧🇬

Времето просто преминаваше пред очите ù. Носеше се бавно, като студения полъх на този ден. Докосваше се до кожата ù. Прокарваше си път през тъмните ù коси, сякаш да ù припомни, че не е сама.
Но тя се бе изгубила. Не помнеше пътя, по който да се върне. Не успяваше да надмогне себе си! И златистият хо ...

lility

Проза » Другие

925 3

Пред риск - I 🇧🇬

„НЛО над японската АЕЦ Фукушима! Не едно, а цяла флотилия. В интернет пространството набира популярност клип, на който може да се види точно това, предаде КРОСС.
Видеото е заснето на 26 март, по времето когато ядрената криза в японската централа вече е тема номер едно в световните медии.
На кадрите ...

Eia

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 17

Чопър 🇧🇬

„Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен”
лозунг в обществена баня от 1969 г.
Дремя некачествено пред градската баничарница. Мъгливо и влажно е. До мен са още трима мои събратя, естествено - от моя пол. И тримата са с отхапани уши, по-точно е да се каже с белязани уши, защото всеки, минал през общи ...

merlin

Проза » Рассказы

1.2K 2

Подводен туризъм - още един миг от пролетта 🇧🇬

Подводен туризъм
„Какво ще кажеш, като се пенсионираме да купим един микроостров в този регион? От тези дето са само една скала от няколко десетки квадратни метра. Все някак ще успеем да си построим едно прилично бунгало и щом ни стегне шапката, хайде на острова.”
„Отлична идея. И без това, от шесте ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

1.6K

Лека нощ Елизабет 🇧🇬

ЛЕКА НОЩ, ЕЛИЗАБЕТ
Чувстваш ли, улиците заспиват. Мракът гъделичка извратеното си усещане за светлина с няколко улични лампи. Само миг след това клаксонът на наежено такси нарязва тишината. Това е, градът забрави смелото си обещание към деня. Луната изведе стадото си и нахално позира в локвата до св ...

wishpin

Проза » Другие

1.1K 3

Живея под дъгата 🇧🇬

ЖИВЕЯ ПОД ДЪГАТА
Под свода на небесната дъга живея. От нея вземам цветовете за картините си и за думите в речта си. Душата ми е пъстра пеперуда в широката градина на небето. В цветята цвят – това ми е мечтата, която искам с теб да споделя. Живея под дъгата в облачния град. Живея в облаци, които ти и ...

ivliter

Проза » Другие

1K

Шок 🇧🇬

Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...

up-1-level

Проза » Рассказы

1.2K 3

Рассказы и проза современных авторов

18+ Желание 🇧🇬

Среща... 🇧🇬

И сълзите не помагат! 🇧🇬

На пътя 🇧🇬

Булевард "България" 🇧🇬

18+ Изгубена девственост 🇧🇬

Роксино 🇧🇬

Завръщането 🇧🇬

Екскурзията 🇧🇬

Манастирът "Свети врачове – Козма и Дамян" 🇧🇬

Разговор на по чаша любов 🇧🇬

Орехи по пътя 🇧🇬

Скиталци 🇧🇬

На дъното на спокойствието 🇧🇬

Момичето, болно от патриотизъм 🇧🇬

Конкурент 🇧🇬

Амулетът 3 🇧🇬

Домът на Сашо 🇧🇬

Офицерите от "Желязната дивизия" 🇧🇬

Втори шанс 🇧🇬

Тя - толкова истинска и така страшна 🇧🇬

Заключена тайна 🇧🇬

Не ме спирай 🇧🇬

Молдовецът 🇧🇬

Денят... 🇧🇬

Опора, сила, любов...? 🇧🇬

Ти си първата и последна жена, която съм обичал 🇧🇬

Случвало ли ти се е...? 🇧🇬

Дилемата - 6 🇧🇬

Амулетът 2 🇧🇬

Проклятие или дарба 🇧🇬

18+ Сборището на ренесансовите сатанисти (5) последна част 🇧🇬

Спиро на интервю за работа 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Пред риск - I 🇧🇬

Чопър 🇧🇬

Подводен туризъм - още един миг от пролетта 🇧🇬

Лека нощ Елизабет 🇧🇬

Живея под дъгата 🇧🇬

Шок 🇧🇬

Очередь