Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Коремчето като мъжка забележителност 🇧🇬

Неусетно станах забележителен. До вчера - я ме забелязал някой, я не Но сега всеки ме забелязва. По-точно - не мен, а... коремчето ми. Което по форма и размери прилича на класическо бирено коремче. Ама държа веднага да уточня, че то не е такова, защото аз бира почти не вкусвам. Моето коремче има дру ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Юмористическая
1.3K 8

Дървото на живота 🇧🇬

Сигурно сте чували много легенди за "Дървото на живота", но със сигурност не сте чували тази, която ще ви разкажа.
Близо до малко селце имало чудна поляна, на която растели най-красивите цветя, които можете да си представите, а мирисът им изпълвал въздуха. Имало и езеро, то било толкова чисто, че чо ...
Elektra-666
Elektra-666
Проза » Другие
1.8K 2

Торнадо и вулкан? 🇧🇬

Знам, че ми треперят ръцете. И то много. Знам, че това, че съм си скрил лицето с треперещи ръце, го вбесява още повече. И си повтарям сто пъти наум да спра да треперя! Не мога. Не го чувам дали се движи, ушите ми пищят оглушително, дори не мога да се чуя колко силно подсмърчам. Със затворени очи съм ...
IvoAndreev (Иво)
IvoAndreev
Проза
1.5K 2

Дъжд 🇧🇬

Счупено ми е. Октомврийско такова. Абе, навън вали.
Дъждът нещо ми влияе зле обаче. Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.
Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае ...
unbreakable (Меланхолия)
unbreakable
Проза » Рассказы
1.6K 2

Почти го няма, но все пак го има... 🇧🇬

Може би има дни, някой дни, малко дни почти ги няма, но все пак ги има...
В които
може би малко, почти не, но все пак да,
ми липсваш безумно...
И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам! ...
April (Април Май)
April
Проза » Письма
1.9K 1

Да затвориш очи 🇧🇬

Лесно е да затвориш очи, нали? Да ги затвориш и да се потопиш в мрака и всичко да изчезне… Толкова спокойно и уютно, като в майчини прегръдки, мракът те обгръща, но и те предпазва. Не би ли желал и ти да избягаш за малко?
Да избягаш от реалността, от трудностите. И да не мислиш за нищо лошо. Но… не. ...
albaJ (Деница)
albaJ
Проза » Другие
1.4K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романы
998

Без адвокат 🇧🇬

- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...
up-1-level (Екатерина Маркова)
up-1-level
Проза » Рассказы
1.1K

Краят 🇧🇬

И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...
ivkataivanova (Ивелина Иванова)
ivkataivanova
Проза » Письма
865

Последни думи 🇧🇬

- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...
AnteMortem (Валентин Маринов)
AnteMortem
Проза » Рассказы
916 1

Сам 🇧🇬

Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...
anonimapokrifoff (Аноним)
anonimapokrifoff
Проза » Рассказы
1.5K 8

Черноликата змиетворница... 🇧🇬

Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...
sofia_air (Людмила Билярска)
sofia_air
Проза » Сказки и произведения для детей
1.2K

Изглежда толкова красива, или 100 % сиво 🇧🇬

Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...
Romanov (Румен)
Romanov
Проза » Рассказы
1.3K 8

* * * 🇧🇬

Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър ...
unbreakable (Меланхолия)
unbreakable
Проза » Другие
1.1K 2

* * * 🇧🇬

Когато говорим за любов, винаги в съзнанието ни изникват двама млади влюбени, но това не винаги е така, защото любовта винаги никне там, където не я сееш и затова тя носи толкова изненади със себе си.
Любовта към семейството е най-искрената и свята любов, която можем да получим за целия си живот, тя ...
sisa8604 (Силвия Драгнева)
sisa8604
Проза » Другие
1K 1

Дали? 🇧🇬

Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Проза » Рассказы
1.3K 6

Кучка или курва? 🇧🇬

Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Другие
3.9K 1 18

Пари назаем 🇧🇬

Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
NNY (Георги)
NNY
Проза » Рассказы
1.7K

Старият селски двор 2 🇧🇬

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Рассказы
1.7K 3

На тъмно играя живот 🇧🇬

На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...
zaizuiznai (Калоян Коняков)
zaizuiznai
Проза » Другие
1.1K 1

Утро край морето 🇧🇬

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Проза » Письма
2K 3

Двата телефона, склерозата и аз 🇧🇬

Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
YannaKaloyanova
Проза » Юмористическая
1.6K 27

Разказите 🇧🇬

РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Рассказы
1K 1

Теб 🇧🇬

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K 6

Приятели 🇧🇬

Някога разбивали ли са ви сърцето? Естествено. На всеки се случва.
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...
unbreakable (Меланхолия)
unbreakable
Проза » Другие
1.7K 1

Господин Широки Пръсти И Зестрата 🇧🇬

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед ...
BojidarZim (Божидар Зимников)
BojidarZim
Проза » Рассказы
1.1K

Точност 🇧🇬

Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...
Рима (Ани)
Рима
Проза » Рассказы
1.2K 1

Сянката на миналото 🇧🇬

- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...
AnteMortem (Валентин Маринов)
AnteMortem
Проза » Рассказы
1K 7

Празен Свят 🇧🇬

Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Проза » Повести и романы
1.8K

Продължение от книгата 🇧🇬

ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романы
734

Реформата 🇧🇬

Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Проза » Юмористическая
1.6K 21

Няма 🇧🇬

Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...
zaizuiznai (Калоян Коняков)
zaizuiznai
Проза » Другие
1K 2

Сухият клон 🇧🇬

СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Рассказы
884 1

Единствената... 🇧🇬

Единствената
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...
TinChet0o (Христина Добрева)
TinChet0o
Проза
1.9K

Пещерата (Донко Найденов и Весислава Савова) 🇧🇬

Пещерата
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Рассказы
1.1K 1 1

Аз мога да се посмея зад гърба на времето 🇧🇬

Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...
viky8 (Вики Николова)
viky8
Проза
1.4K 1

Вукова поляна 🇧🇬

Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...
verysmallanimal (Вакрилов)
verysmallanimal
Проза » Рассказы
1.1K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Повести и романы
804