Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Край в началото - продължение(11) 🇧🇬

Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фэнтези

987

Ключът на Хермес - Петнадесета глава 🇧🇬

Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лу ...

aplamen

Проза » Повести и романы

1.5K

До следващия път 🇧🇬

Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивин ...

Aija

Проза

1.8K 2

Една цигара 🇧🇬

Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...

jointmania4ka

Проза » Рассказы

1.5K 3

Интоксикация (stand-up comedy) 🇧🇬

- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някои токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъ ...

Kuzmo

Проза » Юмористическая

1.7K

Живей за днес 🇧🇬

Някои хора влизат в живота ни и бързо си излизат.
Други стават приятели... и остават такива до края на живота ни.
Някои си тръгват и оставят дълбоки отпечатъци в нашите сърца.
.............................................................
-Някой много се гордеe с теб. ...

martines1

Проза » Другие

1.3K 6

3 март и нашата памет 🇧🇬

3 март и нашата памет
Паметта на един народ е знак
за неговата идентичност.
Милена Очипалска
Нямам никакви претенции да съм историк, но това не ми пречи да не мога да приема какъвто и да е опит на когото и да било да се омаловажи значението на 3 март 1878, още по-малко заслугата и подвига на храбрит ...

ХристоЗапрянов

Проза » Другие

4K 13

Синя орхидея (Приказка за любов) - край 🇧🇬

В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...

irena-docheva

Проза » Рассказы

2K

Изповедта на една необуздана 🇧🇬

Приглушената нощна тишина чакаше, тръпнеше... Тя сега беше жадна и трепереща
от очакване. Беше се превърнала в крадла. Искаше да открадне нечия страст, нечии
копнежи и любовни стенания... Настани сe тайно зад плътните завеси на стаята и
зачака. Знае точно какво иска да види и усети. Чакаше тях двама ...

nejnata200

Проза » Эротическая

2K 1

Мъжете в моя ден 🇧🇬

*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...

rarebird

Проза » Юмористическая

2.4K 16

Край в началото - продължение(10) 🇧🇬

– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да п ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фэнтези

900

Въображение 🇧🇬

Въобрази си реалността
и за един миг ще стане реална,
но само въображаемо.
Интровертно преживяване
на екстравертно непреживяно. ...

an1ma

Проза

1.5K 3

Ключът на Хермес - Четиринадесета глава 🇧🇬

Мъжът бе на възраст около шейсетте, облечен в старомоден, но очевидно скъп костюм с впечатляваща шикозна червена папийонка. Косите му бяха сиви, артистично разрошени и стърчащи. В никакъв случай не можеше да се каже, че на младини лицето му е изглеждало красиво. Кожата под големите изпъкнали кафяви ...

aplamen

Проза » Повести и романы

801

Бартер 🇧🇬

- Продай ми прашката!
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...

Volter

Проза » Рассказы

951

Баба Марта и момичетата 🇧🇬

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега, след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чис ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 1

Отражение - роман - глава девета 🇧🇬

След като обядваха, Иван и Наталия излязоха да се разходят. Тръгнаха по посока морската градина. Горещият въздух се дишаше тежко. Бяха се хванали за ръце и разговаряха оживено. Разказваха за себе си с желанието да се опознаят и на други теми.
Тя сподели, че има проблеми с неин познат, който се опитв ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

904

Приказка за човека 🇧🇬

Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - ...

PussyCatt

Проза » Рассказы

1.5K 2

Какво е зимата и къде е Баба Марта? 🇧🇬

Зимата е сезонът, в който околната среда от “ок вътре”/”ок или мокро навън” се превръща в “горе-долу нормално вътре”/”студено и мокро навън”. Сезонът, в който ако нямаш отопление в банята, влизаш в нея непременно с дълъг хавлиен халат и се събличаш ЧАК след пускане на горещия душ, а женичките, които ...

kcekce

Проза » Другие

1.1K

Последно сбогом 🇧🇬

Последно сбогом.
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах” ...

Mcmasta

Проза » Рассказы

1.7K 5

Портрет - 14 част 🇧🇬

Жарава.
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...

kalin8

Проза » Рассказы

788 5

Проходна пешка 3 🇧🇬

Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне защото преди да се отдаде на съня трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заря ...

MiG21

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K 3

Незабравими моменти 🇧🇬

Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...

PLASHKOFF

Проза » Рассказы

1.4K 3

Малки аналогии... 🇧🇬

МАЛКИ АНАЛОГИИ...
Обикновена утрин
ТЯ стана в обичайното време за смяната си от 8 часа.
Обичам да я гледам как се движи леко замаяна из кухнята, а сънят бавно се свлича от нея като пяната под душа.
Тогава е много красива и по детски мила... ...

garvancheto

Проза » Другие

1.4K

Ключът на Хермес - Тринадесета глава 🇧🇬

Париж ги посрещна навъсен. Огромни сиви облаци се тълпяха по небето, а вятърът ги издухваше откъм запад. Въпреки че бе средата на лятото, термометрите на летище „Орли” не показваха повече от 16 градуса. Щом двамата мъже излязоха от терминала на пристигащите пътници, веднага съжалиха, че не бяха взел ...

aplamen

Проза » Повести и романы

843

Пролетен олтар 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...

StefkaGaleva

Проза » Рассказы

1.8K 15

Пише ми се, бе! 🇧🇬

- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...

NNY

Проза » Рассказы

1.4K 3

Край в началото - продължение(10) 🇧🇬

Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фэнтези

951

Семейството 🇧🇬

Тя стоеше в един ъгъл на залата и го наблюдаваше. Граф Игор Дворовски, син на графиня Ирина Дворовска. Двадесет и пет годишен, слаб, строен, с дълга чуплива черна коса и черни очи, той беше много красив. Като типичен представител на своята класа, Игор обичаше забавленията. Гуляеше по цели нощи и вод ...

blagae

Проза » Рассказы

1.5K

Каква романтика! 🇧🇬

-Та-ка-a!... Подписахме трудовия договор с теб, наборе. По на седемдесет и кусур години сме, ама и двамата още око хващаме, не се даваме лесно, нали?... Ей, аз вече два пъти се развеждах, докато най-сетне да случа с третата си жена. Мадама и половина е, двадесет и осем годишна, с бедра до сливиците, ...

Eia

Проза » Рассказы

1.8K 29

Вилата в гората 🇧🇬

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
Още малко и щеше да бъде горе. Но самото разстояние и самият наклон не и пречеха толкова, колкото багажът, състоящ се от един голям сак, пълен с хранителни продукти и един по-малък за дрехите и козметиката си. Кристина обичаше да прекарва отпуск ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.6K 11

Споделено 🇧🇬

Тихо е. Спокойно е. Звучи само приспивната песен на дъжда. Дъждовните капки почукват леко по прозорците, като че ли ми казват '' здравей'', а аз се усмихвам, защото знам, миговете като този са кратки, но могат да бъдат изпълнени с толкова много въображение! За едни това е просто дъжд, а за други – м ...

HouseOfNight

Проза » Другие

1.3K 1

Медицински експеримент 🇧🇬

- Преди 20-тина години живеех на квартира с един приятел помощник баничар и много слаб поет, Йорго, който един ден мистериозно изчезна с наема и хазяите ми конфискуваха вещите. Та по онова време всичко това съвпадна с един период, в който изобщо не можех да пърдя. Ядях к'во ли не: боб с тиква, ярма, ...

Kuzmo

Проза » Рассказы

2.4K 2

Окаченият таван 🇧🇬

ОКАЧЕНИЯТ ТАВАН
Влакът се клатушка по релсите, но монотонното му потракване не ми действа никак успокояващо. За разлика – очевидно – от останалите пътници в купето. На околните седалки се бяха разположили предимно възрастни женици, повлекли шарени козлени торби, чието съдържание оставаше скрито, защ ...

Scarlett__

Проза » Рассказы

1.5K 1

Ключът на Хермес - Дванадесета глава 🇧🇬

Плажът беше безлюден. Ако това място изобщо можеше да се нарече плаж. Пясък нямаше. По-скоро приличаше на каменна кариера с откъсналите се от стръмната скала огромни късове, които се търкаляха безразборно навсякъде по брега. Нагоре по възвишението се виеше тясна пътека – истинско екстремно изпитание ...

aplamen

Проза » Повести и романы

813

Край в началото - продължение(9) 🇧🇬

Ръцете ми започнаха да треперят на волана, трябваше да се успокоя - вече се виждаше границата. Насилих се да нормализирам ритъма на сърцето си, което издаваше нахлулата паника. Погледнах към Фоти. Още преди да успея да кажа нещо, той натика в ръцете ми международния си паспорт и сложи пръст на устни ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фэнтези

1K 2

Мирослав 🇧🇬

От три години Мирослав играеше в мъжкия отбор по футбол като централен нападател и беше много добър. Може би най-добрият. Много голове имаше зад гърба си. Всички го уважаваха, а аз го боготворях. Бях едва на осемнадесет години и току що бях завършила гимназия. С него се познавахме от деца. Живеехме ...

blagae

Проза » Рассказы

1.4K 2

Преброяване до предела 🇧🇬

Не знам, дали защото наближава баба Марта, или поради края на този гаден работен ден, но двамата преброители, дето ми „цъфнаха” на вратата, ми се видяха като Пижо и Пенда.
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърмор ...

muhaninja

Проза » Юмористическая

2.7K 9

Иванчо 🇧🇬

И В А Н Ч О
По стечение на ред обстоятелства, с Иван Стефанов Хаджипетров, почти емблематична фигура за София през трийсетте години, станахме приятели. Тук не става въпрос за приятелство между връстници, защото беше по-възрастен от баща ми, но независимо от това отношенията ни бяха искрени и наистин ...

ХристоЗапрянов

Проза » Рассказы

2.2K

Мрачен чар 🇧🇬

Глава първа
„Началото”
Погледнах мъжа пред себе си. Беше някъде на тридесет и пет. Висок метър и седемдесет и пет, с черна къса коса, нос, малко по-голям от нормалното и с остри черти на лицето. Очите бяха тъмно кафяви, почти черни. Беше здрав, но не мускулест. Излъчваше увереност и някакъв мрачен ч ...

ognianpeev

Проза » Повести и романы

1.1K 2

Аз съм някъде там... 🇧🇬

Усмихни се на слънцето, когато то те погали с топлите си лъчи - аз му дадох от моята топлина! Остави вятъра да те докосне, защото чрез него аз галя страните ти, роша косите ти, докосвам те чрез него! Разпери широко ръце и прегърни света, защото аз съм някъде там и също те прегръщам и ти се усмихвам! ...

enigmaaz

Проза » Другие

1.5K 1

Рассказы и проза современных авторов

Край в началото - продължение(11) 🇧🇬

Ключът на Хермес - Петнадесета глава 🇧🇬

До следващия път 🇧🇬

Една цигара 🇧🇬

Интоксикация (stand-up comedy) 🇧🇬

Живей за днес 🇧🇬

3 март и нашата памет 🇧🇬

Синя орхидея (Приказка за любов) - край 🇧🇬

Изповедта на една необуздана 🇧🇬

Мъжете в моя ден 🇧🇬

Край в началото - продължение(10) 🇧🇬

Въображение 🇧🇬

Ключът на Хермес - Четиринадесета глава 🇧🇬

Бартер 🇧🇬

Баба Марта и момичетата 🇧🇬

Отражение - роман - глава девета 🇧🇬

Приказка за човека 🇧🇬

Какво е зимата и къде е Баба Марта? 🇧🇬

Последно сбогом 🇧🇬

Портрет - 14 част 🇧🇬

Проходна пешка 3 🇧🇬

Незабравими моменти 🇧🇬

Малки аналогии... 🇧🇬

Ключът на Хермес - Тринадесета глава 🇧🇬

Пролетен олтар 🇧🇬

Пише ми се, бе! 🇧🇬

Край в началото - продължение(10) 🇧🇬

Семейството 🇧🇬

Каква романтика! 🇧🇬

Вилата в гората 🇧🇬

Споделено 🇧🇬

Медицински експеримент 🇧🇬

Окаченият таван 🇧🇬

Ключът на Хермес - Дванадесета глава 🇧🇬

Край в началото - продължение(9) 🇧🇬

Мирослав 🇧🇬

Преброяване до предела 🇧🇬

Иванчо 🇧🇬

Мрачен чар 🇧🇬

Аз съм някъде там... 🇧🇬

Очередь