Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Шах!... И мат!!! 🇧🇬

Животът ми е лабиринт! Ха! Усмихвам се на тази мисъл! Кога станах толкова банална, кога спрях да се смея на клишетата... Кога се превърнах в клише? Поне съм реалист, наистина съм клише и животът ми наистина е лабиринт! Тръгнала съм нанякъде и тъкмо когато си помисля, че най-сетне съм намерила правил ...
Passion-26 (Дороти Илиева)
Passion-26
Проза » Другие
926 3

А някъде птиците виеха гнезда...(2) 🇧🇬

2.
Дали заради бездействието, все повече го застигаха спомените за Тия – така наричаше «своята» Анастасия – жена почти на годините на майка му. Иван харесваше зрели жени – с тях се чувстваше някак по-спокоен и защитèн, а Тия... Тия се чудеше как да разнообрази скучното си брачно ежедневие. Отнасяше ...
Rondissima (Соня Емануилова)
Rondissima
Проза » Рассказы
1.3K 9

Старият селски двор 🇧🇬

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР
Човешки крак не беше стъпвал по тези места. Само зайци, змии, птици разни, а понякога и по едри диви животни минаваха по ливадата, осеяна с цветя и разни треви, чийто качества никой тогава не познаваше още. Нежният синчец, дребната незабравка, кърпикожухчето, дивата мента и маточ ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Рассказы
1.5K 8

Водка 🇧🇬

Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
faith (Вяра Ангарева)
faith
Проза » Рассказы
1.3K 1

Параклисът 🇧🇬

От града до Шумково най-бързо се стига по шосето – дори да изпусна автобуса, все някой камион ще спре да ме качи. Има и друг път – по-дълъг, защото извива през гората нагоре, до къшлите и оттам се спуска плавно към селото. Някога е бил с макадамова настилка, от която не е останало много и сега е мек ...
verysmallanimal (Вакрилов)
verysmallanimal
Проза » Рассказы
1.9K 11

Лебнишките баби 🇧🇬

Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Другие
1.2K 8

Бурята 🇧🇬

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
evgeniagenka (Генка Богданова)
evgeniagenka
Проза » Рассказы
1.2K 1

В синхрон с природата 🇧🇬

В поетите ли е тъгата?
И само те ли знаят да рисуват?
Ех, гнусно е далечен да се чувстваш -
сред свой, някогашни близки брегове!
И любопитството да те подминава, тъй често ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.4K 1

... И настъпи мрак 🇧🇬

… И настъпи мрак. Призрачните облаци издебнаха парещата луна и за секунди я заличиха в своите обятия. Слабо кърваво сияние озари небето. Гробна тишина цареше навсякъде, само нейде в далечината се чуваше песента на някой тракащ влак. Възхитителна картина… заплатена с цената на живота... Бледо лице, с ...
bloody_vampire (Елизабет)
bloody_vampire
Проза
924 2

А някъде птиците виеха гнезда...(1) 🇧🇬

на С.
1.
Изчака всички да нагласят многобройните чанти и куфари и последен, с небрежно движение, метна сака и погледна към стюарда на автобуса:
- Аз май съм последен. Можете да затваряте.
Спътниците му, все още струпани пред вратата, бавно заемаха местата си. Някой от тях стояха отстрани и жадно дър ...
Rondissima (Соня Емануилова)
Rondissima
Проза » Рассказы
2.1K 7

Смърт за един самотник 🇧🇬

Далеч си...
Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.
Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.
Не разбрах къде си...
Само предполагах. ...
TheBlindMirror (Георги Иванов)
TheBlindMirror
Проза » Другие
1.2K 1

Любовно писмо 1-28.09 🇧🇬

Любов моя...
Това е първото писмо, което ти пиша... Първите неща винаги са повод за радост, но това тук съдържа повече тъга. Пиша ти, защото това ми се видя най-подходящият начин, за да ти кажа, че пътищата ни се разделят. Чрез писмо, защото любовните писма се смятат за романтичен акт, а нашата исто ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Проза » Письма
10.1K 3

* * * 🇧🇬

Когато си тъжен... Не си сам. Имаш компанията на твоите сълзи, които пречистват твоята душа и докато падат, ти дават ласката, от която се нуждаеш, когато чувстваш, че ти тежи от болката, усмихни се и се успокой, жив си и си спасен... И да чувстваш е част от живота...
Притеснявай се, когато няма да с ...
Къдравиа (Яна Веселинова)
Къдравиа
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K 3

Благодаря ти 🇧🇬

Благодаря ти. За всичко. И за хубавите мигове, прекарани с теб, и за ужасните. Благодаря ти, защото това, което съм сега, го дължа на теб. Всичко, което се случи между нас през тези толкова дълги и кратки години, ме промени завинаги. Днес съм различен. Всичко в мен е различно. Преди не бях добър чов ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Проза » Рассказы
1.2K

Детска количка 🇧🇬

Д Е Т С К А К О Л И Ч К А
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Рассказы
1.4K 1 12

Портрет - 10 част 🇧🇬

Разказ на Роже.
Само да знаеш… Извини ме! Заповядай тук - на бара! Кафе? Чай? Бързам да ти разкажа какво се случи вчера, а и тази сутрин. Представяш ли си? Пристига онзи влюбен младеж - Никола и носи на един лист изписани някакви знаци. В първия момент си помислих - побъркал се е май съвсем, но… не ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Рассказы
688 1

est deus in nobis 🇧🇬

Има в нас Бог... Бог... той е любов и сила, и вяра, и надежда, и смелост... Бог е победа и възможността да победиш... Бог е сън и мечта, и дарбата да ги осъществиш... Бог е усмивка и доброта, и мила дума. Бог е протегнатата към теб ръка... и онзи стимул, който движи в твоите вени кръвта... Бог е кра ...
Aija (Деница)
Aija
Проза » Другие
1.1K 1

Ударите на съдбата - епизод 3 🇧🇬

Ударите на съдбата 3 - Гората над Целие
ужаси, сериал
Смъртта на отец Хайнц Грубер оказа по-голямо въздействие върху другите, отколкото Карлос си мислеше. На е-мейла и в интернет страницата се получиха множество съболезнователни писма и телеграми. Съпричастие освен немското и италианското контраразу ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Рассказы
890

Души като разменни монети 🇧🇬

Когато пишех най-силните си стихове, перото го държеше болката – чистачката с метла от рими.
Когато и ти затвори вратата на дома ми за последен път, хванах сметалото и отмятах мъниста в ляво и дясно, претеглях плюсове и минуси, отново търсех равносметки.
Търкулваха се годините, снимката ми стоеше в ...
iachovska (Емили )
iachovska
Проза » Другие
1.4K 3

Нощта на... един миг 🇧🇬

Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената ул ...
StarDustColour (Търсеща)
StarDustColour
Проза » Другие
1.1K

Аз съм твоята мека възглавница 🇧🇬

Аз съм твоята мека възглавница. И ти имаш нужда от мен... Предимно нощем... Да легнеш върху мен, да ме намачкаш, да ме оформиш така, че да съм ти удобна.
Да, аз съм ти възглавницата. И така съм се сляла с леглото ти, че дори вече не ме забелязваш. Когато заминаваш на път, не ме взимаш със себе си. Т ...
petka-spagetka
petka-spagetka
Проза » Другие
1K 9

Не всичко е театър 🇧🇬

Озарени от меката романтична светлина на червената тоналност, преплетена с нежността на малките пламъчета, идващи от розови свещички, два погледа се взираха един в друг. Две кристално чисти очи, дарени с нюанса на морската вода, принципно напомнящи на кубче лед, сега озарени бяха от пожар. Насреща и ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Рассказы
1.4K 1

Как оцелях сред оловото - І. Как започна всичко 🇧🇬

Войната във Виетнам започна. Стояхме пред телевизора – аз, майка ми, баща ми и сестра ми – и слушахме как Айзенхауер изнася вдъхновяваща реч за героизма на американските войници и подлостта и жестокостта на комунягите. Затова решил да прати една дузина нещастни копелета, да ходят да получат по куршу ...
NNY (Георги)
NNY
Проза » Рассказы
1.2K 2

Към стадото на лудостта... 🇧🇬

*
И ето - през прозореца, накъсан в погледи,
пресъхнали за светлина, изгрява нищото.
В което странно чувство е радостта...
Обърканите стени прозяват се лениво. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K 1

Нощни лампи 🇧🇬

Тя седеше мълчаливо на бордюра и обмисляше живота такъв, какъвто го виждаше пред себе си. В тъмното всичко имаше някаква притегателна сила и дори най-малкият шум криеше в себе си тайна за нещо отминало и нещо безкрайно. Една котка мина пред нея. Опашката ù беше в доста окаяно състояние и тя отново с ...
StarDustColour (Търсеща)
StarDustColour
Проза » Другие
1.6K 2

Пресечна точка 🇧🇬

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА
От малкото площадче в планинското градче се носи шумът и музиката от панаира. Вечерта е топла. Над тъмните силуети на дърветата е дошла луната, гост на празника на хората. Веселието и шумът достигат до тъжния мъж сред множеството, сякаш от някакъв далечен свят извън него, живеещ живот ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Рассказы
838

Късно е 🇧🇬

Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.6K 8

Очи 🇧🇬

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.
alenaroza (Анна)
alenaroza
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K 1

Натрапникът 🇧🇬

НАТРАПНИКЪТ
Пътуваха с влака към родния град. Бяха си свършили добре работата и се връщаха доволни. Щяха да имат време да се порадват един на друг и да си поговорят. Сами в купето, те се чувстваха превъзходно. Искаше им се това пътуване да няма край. Влакът летеше през пустото равно поле, в което ня ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Проза » Рассказы
784

Портрет- 6 част 🇧🇬

Разказ на Роже.
Да ти призная, завиждам на този младеж!
За хубавите вълнения завиждам… Трепети ли? Него направо треска го тресе! А пък и тя - Демиен е много, много красива!
Мога да се закълна, че преди злощастния случай събираше всички погледи, откъдето минава… Невероятна е!!!
И Мария е хубавица, но ...
kalin8 (Борис Калинов)
kalin8
Проза » Рассказы
864 3

#1371 🇧🇬

От Изток на Запад...
... небето помръкваше в тежко оловно-синьо, заплашващо да се строполи върху главите ни, ако бързо не се приберем по домовете си.
Ала как да наведеш глава или да си затвориш очите пред тази благоговейна красота - ниски големи сиви облаци се обрамчваха от пепеляво-розова дантела, ...
indigo (Северина)
indigo
Проза » Рассказы
1.2K 4

Комар 🇧🇬

Тройка, но не руска.
Всяка нощ един комар ми пречи да спя. Иска гадът да ми изпие кръвчицата, но не…Не се давам лесно.
Миналата година ме посещаваше една комарка Ани, много досадна, казвам ù "не", тя пак ми налита. Слагах ù нощем капани, помагаха известно време, но после гадината се сети, че доматен ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза » Юмористическая
1.9K 30

Половин сърце - 6 🇧🇬

Вървяха бавно. Навлажняваха пресъхналите си устни, споглеждаха се, докосваха ръцете си.
- Сигурен съм, че се питаш същото като мен - поде пръв той.
- Кога ще свърши тази суша?
В мрака се вървеше значително по-лесно. Денят би изгорил телата им. Но тъмнината създаваше и допълнително напрежение.
Той сп ...
ammonia (Ив)
ammonia
Проза » Рассказы
1.2K

Летен спомен 🇧🇬

Летен спомен
- Те те мачкат, разбираш ли? От самото ти раждане те мачкат. Притискат те, потискат те, натискат те в калта. Като неумолима гравитация. Не ти позволяват да се изправиш дори. Не ти позволяват да вървиш дори. А ти искаш да летиш. Искаш да летиш, но въздухът е гъст, лепкав, тежък, студен. ...
Alice (Калина)
Alice
Проза » Рассказы
1.8K 8

Грешна съм! 🇧🇬

В християнство съм родена, но въпреки всичко не си падам по него. И макар поведението ми да не е израз на бунт срещу него, спрямо отношението си към тебе, обществото би ме заклеймило като грешница. Защото (в абсолютното нарушение на 10-те божи заповеди):
1 - За свой Бог аз имам себе си и своя свят, ...
Nedostypna (Александра Дилянова)
Nedostypna
Проза » Другие
1.4K 2

Звездиците на щастието 🇧🇬

Звездиците на щастието
Мариан гледаше с болка младия мъж. В ъгъла на окото ù се беше оформила малка сълза, която се готвеше всеки момент да се търкулне по красивото ù лице. Чернокосият мъж още веднъж се извъртя недоволно и затръшна вратата след себе си. В момента, в който тя се затвори, жената не из ...
странница (Сеси)
странница
Проза
966 10

Въпроси, чиито отговори май предпочитам да не знам 🇧🇬

- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...
IvoAndreev (Иво)
IvoAndreev
Проза » Другие
1.2K 3

Завинаги 🇧🇬

- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...
demia-dimitrowa (Демиа Димитрова)
demia-dimitrowa
Проза » Рассказы
1.5K