Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Неизпратеното писмо 🇧🇬

НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.1K 3

Душа за прозорци 🇧🇬

ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...

galentin

Проза » Рассказы

884

Сънят ми 🇧🇬

Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...

StefkaGaleva

Проза

939

2069 🇧🇬

Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...

LordZombie

Проза » Рассказы

902 4

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново... 🇧🇬

Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...

eX_girl

Проза » Рассказы

2.3K 2

Захапката на очите 🇧🇬

Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...

portishead

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 4

Маг Навона, част 9 🇧🇬

Художникът Франц държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век. Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата годин ...

valia1771

Проза » Повести и романы

1.3K 17

Една закъсняла любов в края на август - 4 🇧🇬

4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...

sav11

Проза

853 1

Поуки от старите социални сайтове 🇧🇬

Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.7K

За Чадърите и Хората 🇧🇬

ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...

Rondissima

Проза » Рассказы

1.1K 7

Сценаристите в реалния живот - 2 🇧🇬

(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

1.2K 1

Градска трагедия 13 🇧🇬

Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...

Heel

Проза » Рассказы

856

Дъжд от смокини 🇧🇬

Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

1.6K 4

18+ А ла Мими1001 🇧🇬

Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...

Шинкансен

Проза » Эротическая

1.8K 2

До теб, Неизвестен 🇧🇬

Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...

ladydream77hush

Проза » Письма

1.6K 3

Ледена красота 🇧🇬

Точно в средата на тъмната стая, през таванския прозорец, се промъкваше самотен лъч лунна светлина. Той огряваше една роза, пo магичен начин носеща се във въздуха, точно под лунния лъч, сякаш той я канеше да погостува на луната.
Беше много тъмно червена и все още не беше разцъфтяла – малка, нежна пъ ...

deyka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

976

Надето 🇧🇬

Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора ...

pernicious

Проза

1.2K 2

Чадърът 🇧🇬

ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...

galentin

Проза » Рассказы

834

18+ Жиголо 🇧🇬

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...

inakrein

Проза » Рассказы

2K 1 11

Един прекрасен свят, но така недостижим 🇧🇬

Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...

stelsi

Проза » Рассказы

933 2

Едно двойно (разказ за Джон Смит) 🇧🇬

Много добре знам какво искам. Това и правя – опитвам да получа това, което желая и нищо по-малко. Дори този път се подготвих. Купих една евтина ръчна прахосмукачка, костюмирах се и се запътих към Лондонските предградия. Избрах си една от всички еднакви къщи, пристъпих на прага и почуках на вратата. ...

darkwish

Проза

850

Мрак и Светлина 🇧🇬

Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...

deyka

Проза » Рассказы

1K 1

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

Глава трета
Къщичка в гората
Сенките се сгъстиха около двамата пътници, които вече крачеха навътре между дърветата. Дълго време Фрео се бе замислял какво се крие в тази гора. Тя изглеждаше тъмна дори и през зимата, когато листата опадаха и стоеше подобно страж към Кралството на елфите. Вече наближав ...

lonelyman

Проза » Повести и романы

1.2K

А, ето защо се редят при теб 🇧🇬

Работя в голям супермаркет. Взимам добри пари, но работя яко за тях. Вечер се прибирам уморена от работа и със скъсани нерви от капризните клиенти, които...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тича ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2K 15

С мирис на люляк 🇧🇬

Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...

Vaguelady

Проза » Рассказы

1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

Кескин Мара беше сложила новата си премяна и навирила нос. Носеше се славата ù на най-устатата клюкарка. Вечно се караше с комшиите си. Появи се и Кирлив Митко. Беше се скарал с миенето. За него водата беше като лютата чушка. Отхапеш ли я, ще се завъртиш като виенското колело. Така и Митко. На врата ...

mari45

Проза » Повести и романы

783

В образа на "онази, тайната" 🇧🇬

Слънцето хвърли първите си лъчи над китното селце, скрито зад величествените планини. Едно момиче бързаше към своя дом. По лицето ù се стичаха сълзи и оставяха мокри следи по каменистия път. Този път малко закъсня. Но как да си тръгне бързо? Съдбата им отреждаше винаги толкова малко време заедно. Те ...

stelsi

Проза » Рассказы

786 3

В мазето 🇧🇬

Понякога ти се ще да изскочиш през прозореца, за да избягаш от себе си? Невъзможно! По черчеветата стърчат като пирони спомените ти. Затова - я, по-кротко! Спусни кепенците и остави в полумрака на същността ти да прекипи емоцията. Като изстине, ще се сгъсти, като мармалад, и ще покрие дупките по под ...

670301

Проза » Другие

882 4

Кристална чаша счупих 🇧🇬

Кристална чаша счупих
Много неща се чупят, при това постоянно. Това е нещо неизбежно и вечно болезнено. Идва внезапно и всеки път отнема по частица от чистосърдечното ни безгрижие. На плещите ни се закрепва камък, който е особено тежък когато сме платили и после обезценили закупеното.
Подобно нещо с ...

Arogarn

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2.5K 8

Камшикът 🇧🇬

КАМШИКЪТ
Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.1K 1

Неканена 🇧🇬

Не те обичам повече. Не ми е позволено. Наивна съм. А отдавна си забраних да се лъжа... Нашата любов е плод на последователни заучени машинации. Подбор на подходящите думи. Просто сляпо следване на необмислени краткотрайни желания. Далечни сме вече, но още държим ръцете си. В плен съм на тялото си. ...

kopele

Проза » Письма

1.5K 2

Погребан жив 🇧🇬

Разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години
Конър се събуждаше. Съзнанието му бавно преминаваше от фазата, наречена сън към реалността. Само че този път реалността изглеждаше по-черна.
В началото си помисли, че ще трябва малко време, за да може да фокусира някакви предмети в мрака, но то ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.9K 2 3

Уморена 🇧🇬

Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да ...

kopele

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 4

Една закъсняла любов в края на август - 3 🇧🇬

3
Стоях и гледах един плакат на почти голи момичета, които се излежаваха или бяха заели предизвикателни пози на плажа. Безспорно бяха с великолепни тела и се замислих за твърдението, че виждате ли - красотата щяла да спаси света?!
Дрън, дрън. Красотата може и спасява само себе си и то ако е управляв ...

sav11

Проза

906 1

Писукане 🇧🇬

Обичам да спя в неделя следобед. Усещането, че почивните ми дни стават три, е невероятно. Или, по–точно, че получавам това, което никой друг не е получил. Минутите, отброяващи преминаването ми в реалността и, успокоена и отпусната, оставам още малко леглото.
Навикът на годините ме отведе в кухнята. ...

StefkaGaleva

Проза

947 4

Продължение от книгата 🇧🇬

Състезанието щеше да се проведе близо до лодките. На дървената площадка състезателите стояха прави. За победителят беше приготвен лавров венец от бръшлян.
- Пред вас е Митьо Доктора - обяви началото конферанса.
Беше сериозен момък, та затова му лепнаха името "доктора". След него излезе Кольо. Викаха ...

mari45

Проза » Повести и романы

835

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

Глава втора
Софо разкрива тайните на миналото
Време е да разкажем малко повече за Полуелфия. Това тук са знанията на Фрео за нея до този ден. Полуелфия или Квадратната страна се бе зародила на планетата около една неголяма звезда, наречена Слънце. Тази страна имаше формата на квадрат, а бе наречена ...

lonelyman

Проза » Повести и романы

1.4K

Разговор с овен 🇧🇬

Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

1.2K

Чико Чиков - началник 🇧🇬

ЧИКО ЧИКОВ НАЧАЛНИК
Помните ли Чико маймуната, дето си живееше щастливо в джунглата. Ядеше вкусни банани и се къпеше в езерото с приятеля си Тарзан. Но по-късно той стана човек и сега живее в града. Помните го, нали? Е, това съм аз. Човекът Чико Чиков. В фейсбука съм само 3Ч. Но да не бързаме. Когат ...

gudman

Проза

941 1

Sweet Dance 🇧🇬

Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...

Itilon

Проза » Рассказы

1.3K

Рассказы и проза современных авторов

Неизпратеното писмо 🇧🇬

Душа за прозорци 🇧🇬

Сънят ми 🇧🇬

2069 🇧🇬

Художникът, който нарисува вятъра или... как успях да повярвам отново... 🇧🇬

Захапката на очите 🇧🇬

Маг Навона, част 9 🇧🇬

Една закъсняла любов в края на август - 4 🇧🇬

Поуки от старите социални сайтове 🇧🇬

За Чадърите и Хората 🇧🇬

Сценаристите в реалния живот - 2 🇧🇬

Градска трагедия 13 🇧🇬

Дъжд от смокини 🇧🇬

18+ А ла Мими1001 🇧🇬

До теб, Неизвестен 🇧🇬

Ледена красота 🇧🇬

Надето 🇧🇬

Чадърът 🇧🇬

18+ Жиголо 🇧🇬

Един прекрасен свят, но така недостижим 🇧🇬

Едно двойно (разказ за Джон Смит) 🇧🇬

Мрак и Светлина 🇧🇬

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

А, ето защо се редят при теб 🇧🇬

С мирис на люляк 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

В образа на "онази, тайната" 🇧🇬

В мазето 🇧🇬

Кристална чаша счупих 🇧🇬

Камшикът 🇧🇬

Неканена 🇧🇬

Погребан жив 🇧🇬

Уморена 🇧🇬

Една закъсняла любов в края на август - 3 🇧🇬

Писукане 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Хрониките на Полуелфия: Едно дългоочаквано лято 🇧🇬

Разговор с овен 🇧🇬

Чико Чиков - началник 🇧🇬

Sweet Dance 🇧🇬

Очередь