Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Полет с чадър 🇧🇬

Беше един от онези горещи летни дни, през които е трудно да си намериш каквото и да е занимание. Тъй като не съм от хората, които обичат да стоят дълго на едно място, размишлявах усилено как да разнообразя очертаващия се скучен следобед.
Трудно ми беше да измисля каквото и е да е вълнуващо, спиращо ...

floyd

Проза » Рассказы

1.3K 4

Ако моето семейство беше футболен отбор... 🇧🇬

... Щяхме да спрем испанците по пътя им към световната титла. И как?! С такива звезди в отбора...
Тактическата схема щеше да ни е - 1-2-1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил - Невичка, като беше бебе, на два-три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди д ...

duffmckagan

Проза » Другие

908 1

Лагерът - новото продължение 🇧🇬

На занятие по тактика.
Гар Ван, Черната Пантера Ра, Но Щен Вълк и Сянка залегнали в тревата наблюдаваха часовия и шепнешком обсъждаха положението:
- Виж го! - възмути се сенчестата. - Как може да се разсейва с това купче на Рубик, докато е на пост?!
- Така ще е по-лесно за нас - сви рамене сянката. ...

Bersek

Проза » Рассказы

772

Болката... Сълзата... Перлата... 🇧🇬

По идея от книгата „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни.
„Има приказки, в които няма вълшебство. В тях се разказва за човешката болка, превърната в скръб.
Има приказки, в които всичко приказно е покрито от пустиня, така както пясък покрива сърцата, потърсили милостиво забравата в нея.
Има приказки ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

1.4K 1

Детето с красивите черни очи 🇧🇬

Детето с красивите черни очи
Тя живееше в един безкраен ад, виждаше всичко като в мъгла, движеше се като сянка и вече не усещаше нищо. Животът в нея беше угаснал, останала бе само една искрица, която ù даваше сили да пази спомена, който единствен осмисляше жалкото ù съществуване, тъй като всичко дру ...

lenya

Проза » Рассказы

2.2K

Зимен сън 🇧🇬

От три дена снегът не спира да вали. Бавно, на ситни лъскави снежинки. Трупа се пухкав и въздушен, като сребърен прашец. Целият град е потънал в тази бяла тишина. Изглежда по-чист от всякога. Едрият калдъръм на улиците е изчезнал, за да направи път на коловозите oт редките файтони-шейни, които минав ...

gudman

Проза » Рассказы

1.3K 4

Отговор 🇧🇬

"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...

djudji89

Проза » Другие

1.1K 2

Безсъние 🇧🇬

Безсънието е гадна работа! Лежиш с поглед, забит в тавана, търсейки нещо, което надали ще откриеш там. Броиш овце, крави, бръмбари, абе, въобще всякакви гадинки, с надеждата, че ще заспиш най-накрая... но не става. Накрая, след безуспешните опити започваш да се замисляш за неща, за които е по-добре ...

alexein

Проза » Другие

1.2K

Недодялан камък 🇧🇬

Могъщият дух на морето - разбунен, велик философ, над дребни проблеми господства.
Защо ли аз отдавна не усещам на морските вълни бушуващата страст, ни ласката на тишината, когато слънцето залязва? Защо ли предизвиква ме на града усмивката Мефистофелска - озъбена, ехидна и нащърбена, панелните кутийк ...

Eia

Проза » Другие

1.4K 19

Първо мигновение в любовта 🇧🇬

Откакто навърших осем години, всяка лятна ваканция родителите ми ме изпращаха на гости при леля ми. Тя беше учителка по пиано и при нея винаги бе пълно с ученици. Първата година, когато отидох, намирах всичко това за много интересно. Беше ми позволено да правя всичко, което пожелая, стига да не ù пр ...

floyd

Проза » Рассказы

1.3K 1 1

Аз съм теле 🇧🇬

Слънцето вече беше адски напекло и затова усилих крачка, за да се добера по-бързо до колата. Представях си как се качвам в нея и пускам климатика, който ме докосва със спасително свеж полъх. Чак преглътнах стеклата се в устата ми слюнка на изкушение и натиснах по-силно крачката си - имах някакви сто ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Градска трагедия 10 🇧🇬

Бях започнала да се унасям в сън, когато някой зазвъня настойчиво на вратата. Отворих очи и се надигнах рязко. Гипсираният ми крак се фрасна в страничната табла на леглото и коляното ми изстреля нов залп болка. През стиснатите ми зъби се процеди протяжен стон. Аз някак си успях да го прекъсна, после ...

Heel

Проза » Рассказы

910 2

Относно приятелството 🇧🇬

Приятелството е един безизходен и незлонамерен диспут на приятна тема. И все пак щом се открие отговорът на зададения въпрос... Диспутът е закрит.

Arogarn

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 1

Стара легенда - 15 🇧🇬

-Спри! - извика Джак с цяло гърло. Жрецът бавно се обърна и го погледна.
-Кой си ти?
- Аз съм избраният! - извика Джак.
- И какво от това? – жрецът замахна с кинжала.
-Не е девица! - ножът спря на сантиметри от сърцето на Ники! ...

marasheih

Проза » Повести и романы

914

Върни се! 🇧🇬

Защо? Защо трябваше да стигаме до онази част от приказката, в която красивият принц заминава надалеч и оставя принцесата сама? Но в приказката той се връща и те заживяват щастливо! А ти ще се върнеш ли? Не!
Само ако можех да върна времето назад, колко неща бих променила... Пфф... Що за глупости гово ...

DqVoL4e

Проза » Другие

1.2K

Дефибрилация 🇧🇬

Беше неприятно изненадана от този пулс по отдавна правата диаграма. От месеци лежеше в онзи щастлив покой, който ú носеше безчувствието. Разтапяше между устните си вкуса на поредното преживяно умиране и бе притаила дъх, преди влюбеният аромат на последващо прераждане да даде нов тласък на живот в пр ...

BG-bodil

Проза

1.6K 16

Шоколадов сладолед, пенсионери, педанти и други неща, които едно дърво ми обясни... 🇧🇬

Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ...

devilkin_f

Проза » Рассказы

1.1K 4

Щуринки 🇧🇬

А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с в ...

Eia

Проза » Рассказы

1.2K 22

Моят самотен остров 🇧🇬

Всичко се случи през едно горещо лято преди не повече от десет години. По това време бях на около седем години и истински важните за мен неща бяха свързани с игрите от ранна сутрин до късна вечер. Не бях непослушно дете, въпреки фактa, че обичах да се занимавам с неща, присъщи за момчетата, и родите ...

floyd

Проза » Рассказы

2.3K 6

Аре бе, бидон! 🇧🇬

Заплатата ми закъсняваше с цели три дни. Три дни, през които на всеки час проверявах картата си на банкомата. Отговорът всеки път беше един - "Недостатъчна наличност". След което банкоматът вежливо ми благодареше, че съм му ползвал услугите, та чак ме канеше да заповядам отново, ламарината му с лама ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.2K 10

Видовден 🇧🇬

Видовден
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестот ...

anvedi

Проза » Рассказы

1.1K 2

Картонени кутийки 🇧🇬

Затвори ме. В малка картонена кутийка. По-малка дори от тези, в които продават кибритени клечки. Затвори ме за секунда, а после ме пусна да си ида. Но аз не можах. Първо ме беше страх да изляза и дълго останах вътре. След време, когато вече бях събрала смелост да разкъсам стените й, почувствах, че н ...

kopele

Проза

854 1

Голо момиче в лавандулата 🇧🇬

Голо момиче в лавандулата
Нежната голота на бялото ú тяло извираше изпод тънката рокля. Бавно и грациозно я свали. С подчертан и красив контраст меките телесни багри постепенно се очертаха на фона на разцъфналата лавандула. Лилави и зелени цветове, простиращи се далеч, далеч до узрелите жита, изглеж ...

Bezzhichen

Проза » Рассказы

3.4K 2 18

Приказка за Светлината 🇧🇬

- Не ме наранявай, моля те! – гласът й трепереше, едва се процеждаше през гърлото. Нещо я душеше и думите трудно се изтръгваха от пресъхналите й устни. Сълзите бяха на ръба на очите й – нейните доскоро весели очи.
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

2.5K 2

Мъртвите градини 🇧🇬

-Не, Джеймс, не можеш!
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...

Mystikal

Проза » Рассказы

1.6K 1

Колко го искаш? 🇧🇬

Колко го искаш?
Недоядената закуска от вчера е все още апетитна хапка. С малко повече извинения ще придобие неповторим вкус. Нещо се крие под леглото... шоколадовите устни на подтиснатите желания. Какво ще кажеш, идеалния десерт. А да.
Захаросаната вина. Нарязна е на малки парченца, нека да има за в ...

wishpin

Проза » Другие

1.4K 1

Нашествие от Алфа-Омега 12 (Опит за роман) 🇧🇬

Пролог
Те бяха тук! Това беше горчивата истина. Техните огромни и ужасяващи космически кораби вече втори ден се намираха в орбита около Земята и от огромните им туловища, които закриваха Слънцето, бликаше само смърт и разрушение. Те бяха нашественици и тяхната цел беше само една - да унищожат човече ...

AndyVTR

Проза » Фантастика и фэнтези

1K

Цветовете на живота 🇧🇬

Казват, че за слепия животът е безсмислен. Едно лутане без цел, без посока, лутане, лишено от всякакъв смисъл и всякаква същност. Това, което не разбирам обаче е, за кого се отнася това – дали за онзи, който безвъзвратно е изгубил правото си да вижда, или за онзи, който е затворил душата си, сърцето ...

floyd

Проза » Рассказы

1.4K 6

Нищо не знаех (част 4) 🇧🇬

Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята ...

posh`

Проза » Повести и романы

944 3

Благото на живота 🇧🇬

БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...

ivliter

Проза » Рассказы

1K 2

Съвършенство 🇧🇬

Беше книга. Непокътната – в която човекът четеше. Четеше от самото си рождение. Четеше през целия си живот. Прочете и за деня на смъртта си... Всеобхват. Не истина, не минало, не настояще... Имаше игра...
Игра като неправдоподобен спектакъл. Истината бе измислена. Измислицата – реалност...
Човекът с ...

WIK

Проза » Другие

838

Самотно дърво край пътя 🇧🇬

То стои край пътя сигурно от цяло столетие. Има исполински размери - един истински великан от приказките! Клоните му са като неистово протегнати към небето ръце - мускулесто напрегнати и релефни. А кората му е грубо грапава, напукана като дъно на отдавна пресъхнало море. Корените му изпъкват над пов ...

duffmckagan

Проза » Другие

958 4

Въртоглавеца 🇧🇬

Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...

inakrein

Проза » Рассказы

1.4K 18

Ана, част 4 🇧🇬

- Георги, всички хора, които обичаха Ана, си отидоха. Първо учителката ù по френски, от чийто злополучен балкон падна Ана. После – съпругът ми. След това, онзи инцидент с нейните съученици – рейсът, който катастрофира. Останах само аз. Дали ако не си отида, тя няма да се събуди?
- Стига, стига! Умор ...

rarebird

Проза » Повести и романы

1.9K 8

Сянката на моя приятел 🇧🇬

Дъждът тропаше в отмерен такт по плочата. Протяжност. Целият път беше толкова разтеглен
и се губеше в парата на капките. Искаше да сънува, да гали, да вика и да изпее цялата песен на душата си.
Но нито сънуваше, нито викаше, нито пееше. Стоеше кротко, в тъга и в безумна слабост. Девствено състояние
...

konche

Проза » Другие

786

Последна дръпка 🇧🇬

Цигара. Последна дръпка. Поех дима жадно, толкова, че изгубих удоволствието. Така не исках да свършва, че чак ми загорча. Защото съм наивна и глупава. Иска ми се да разбера много неща. Иска ми се да разбера, че вкусът на устните ти ще си остане същият, дори когато не грабя отчаяно от него. Иска ми с ...

kopele

Проза

830

Овенът Горчо 🇧🇬

ОВЕНЪТ ГОРЧО
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...

rudin

Проза » Рассказы

1K 10

Кутийка със спомени 🇧🇬

Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...

djudji89

Проза » Другие

1.5K 4

Маг Навона 1 ч. 🇧🇬

Невена се събуди с главоболие и в чуждо легло. Какво правеше тук и кой беше тоя орангутан до нея?! Ужас! Даа, снощи се беше оляла! Отдавна не се беше оливала по този начин. Непознатият господин в леглото, щеше да й помогне в кариерата на ясновидка, щеше да й дава пари, много пари и не само пари, ами ...

valia1771

Проза » Повести и романы

2.6K 1 28

Продължение от книгата 🇧🇬

С Вяра трябваше да се срещнат при лодките в цар Симеоновата градина, в шест часа следобед. Време беше да се приготви. Чувстваше се някак си неопределено. Подобно, когато искаш нещо, но не знаеш какво. Приближи се до рафта, взе библията, отгърна произволно една страница и зачете на глас: “Притчи Соло ...

mari45

Проза » Повести и романы

773

Рассказы и проза современных авторов

Полет с чадър 🇧🇬

Ако моето семейство беше футболен отбор... 🇧🇬

Лагерът - новото продължение 🇧🇬

Болката... Сълзата... Перлата... 🇧🇬

Детето с красивите черни очи 🇧🇬

Зимен сън 🇧🇬

Отговор 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

Недодялан камък 🇧🇬

Първо мигновение в любовта 🇧🇬

Аз съм теле 🇧🇬

Градска трагедия 10 🇧🇬

Относно приятелството 🇧🇬

Стара легенда - 15 🇧🇬

Върни се! 🇧🇬

Дефибрилация 🇧🇬

Шоколадов сладолед, пенсионери, педанти и други неща, които едно дърво ми обясни... 🇧🇬

Щуринки 🇧🇬

Моят самотен остров 🇧🇬

Аре бе, бидон! 🇧🇬

Видовден 🇧🇬

Картонени кутийки 🇧🇬

Голо момиче в лавандулата 🇧🇬

Приказка за Светлината 🇧🇬

Мъртвите градини 🇧🇬

Колко го искаш? 🇧🇬

Нашествие от Алфа-Омега 12 (Опит за роман) 🇧🇬

Цветовете на живота 🇧🇬

Нищо не знаех (част 4) 🇧🇬

Благото на живота 🇧🇬

Съвършенство 🇧🇬

Самотно дърво край пътя 🇧🇬

Въртоглавеца 🇧🇬

Ана, част 4 🇧🇬

Сянката на моя приятел 🇧🇬

Последна дръпка 🇧🇬

Овенът Горчо 🇧🇬

Кутийка със спомени 🇧🇬

Маг Навона 1 ч. 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Очередь