Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Той нямаше цигари 🇧🇬

Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...

bobit0o

Проза » Рассказы

1.4K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...

mari45

Проза » Повести и романы

816

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬

VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.2K 11

Почивен ден 🇧🇬

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работилниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...

ivliter

Проза » Рассказы

915 1

Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬

Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...

S^N^E^I^P

Проза » Рассказы

1.1K 1

Чувството за вина 🇧🇬

С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...

me4o_puh111

Проза

1.1K 4

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

3.3K 10

Вързопчето 🇧🇬

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...

Нел

Проза » Рассказы

1.6K 5

Тях ги нямаше 🇧🇬

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...

NeiN

Проза » Рассказы

1.2K 1

Щрих 🇧🇬

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...

ender9631

Проза » Рассказы

1K

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.2K 9

Спомени 🇧🇬

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно трудно уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...

ivliter

Проза » Рассказы

1K 2

(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра 🇧🇬

Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...

~iSkRiCa~

Проза » Другие

1.4K 6

Отчаяно приятелство 🇧🇬

Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...

latinka

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Зима 🇧🇬

ЗИМА
Пламъците весело пърпорят в старата печка. Мърка котаракът, свит до нея на кравай. Стенният часовник ритмично трака в тишината. Бай Слави стои облакътен на масата и гледа замислено навън. През листата на мушкатото очите му поглъщат белотата на снега. Обичаше в такова време да засили огъня и д ...

ivliter

Проза » Рассказы

2K 2

Осъзнаване 🇧🇬

III и IV от първата част на романа
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.4K 10

Приказката на птичето 🇧🇬

Живели някога двама елфи. Те много се обичали и скоро им се родила рожба - един много красив син. След като изминали 40 дни от раждането му, при него дошли орисници, за да предначертаят съдбата му. Една му подарила здраве, друга го дарила с вечна младост, а трета го обрекла да стане смел и мъдър вои ...

lonelyman

Проза » Сказки и произведения для детей

1.4K 2

С Бог на кафе 🇧🇬

С БОГ НА КАФЕ
Асансьорът не работеше. Ева Данаилова едва довлече масивното си тяло до осемнадесетия етаж. Гърдите ù свистяха като на стар йога, изпълняващ упражнение по дишане. Зарови треперещи пръсти в чантата. Най-после намери проклетата връзка ключове. Издърпа ключа за вратата. Но в мига, в който ...

ZAGORA

Проза » Рассказы

1.3K 4

Случка в планината 🇧🇬

СЛУЧКА В ПЛАНИНАТА
Както за шопа по-високо от Витоша и по-длибоко от Искъро нема, такива са за торлаците Миджура и Лома. „От Миджура при хубаво време се вижда как Лома се влива в Дунава и подпличква с водите си Бабините Видини кули – ще каже торлакът – даже и как някой влах е хвърлил въдицата си с е ...

purko59

Проза » Рассказы

2.6K 7

Кунчо 🇧🇬

Та седнали бехме с Пепи Дагето и Жоро у кръчмата, дето е на две крачки от язовира, да ударим по бира... По принцип дойдохме до тук да земем некоя шишалка за довечера, тъй като въпросната кръчма се явяваше и смесен магазин. Жоро имал миналата седмица рожден ден, та да почерпел искаше. Ама айде кат см ...

oorka

Проза » Рассказы

1.2K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...

mari45

Проза » Повести и романы

926

Трудът и работата 🇧🇬

ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на ...

ivliter

Проза » Рассказы

956

Пътуване през времената... 🇧🇬

Търсих под дърво и камък,
търсих и намирах,
Но сякаш нещо липсваше,
липсваше и се усещаше.
И моето търсене продължаваше и продължаваше, ...

tyti007

Проза » Другие

791 1

Осъзнаване 🇧🇬

От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.4K 2 12

Освен когато ме целуваше 🇧🇬

По принцип... той беше винаги усмихнат. Сякаш някак замечтан, с един отнесен, но все пак съсредоточен върху своя обект, влюбен поглед. Но винаги усмихнат.
Освен когато ме целуваше.
Движейки устните си по моите, обливащ ме с топлия си дъх, винаги усещах устните му по-стиснати от обикновено. Имаше нат ...

Смайл

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.8K 1

Тост 🇧🇬

(Една история с поука.)
Знаех си! Има една приказка - внимавай какво си пожелаваш...
Е! Пожелах си! Отде да знам, че журналистката има връзки в „Орбита“? И сега тичам насам-натам да уреждам нещата.Помолих директора за транспорт.Нали трябва хубаво вино? Няма да се излагаме пред чужденците я! Двама юн ...

kalin8

Проза

908 3

Котка с картофи 🇧🇬

- Каква хубава вечер, вали тихо, снежинките лилавеят… Красота! Забеляза ли ги? Хъм! Как не, скъпи! Като погледнеш небето срещу неоновите лампи, ще ги видиш. Но трябва да искаш да ги видиш. Инак няма да се получи.
- По реката не се срещат. Лампите де. Единствено корабчета и лодки. А по моретата съвсе ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.5K 3

Загърбване 🇧🇬

ЗАГЪРБВАНЕ
В късния следобеден час никой не влиза в пощата. Телефонът унило мълчи и няма кой да разсее скуката и досадата от дългия летен ден. Николета наблюдаваше вече няколко минути с безразличие бръмченето на една оса, която упорито блъскаше глава в стъклото на прозореца и не можеше да излезе. Но ...

ivliter

Проза » Рассказы

829 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...

mari45

Проза » Повести и романы

884 1

Ковач на илюзии 🇧🇬

Ковач на илюзии
Стоях пред огледалото и се взирах в очите си. Бяха толкова дълбоки, в тях се виждаше щастието на детските ми игри и отговорността, тежестта, ако щеш нещастието, което носеше по-зрялата ми възраст. Свлякох се по стената надолу и седнах на пода. Стоях дълго и размишлявах. Пред очите ми ...

mani93

Проза » Рассказы

876

Присадката 🇧🇬

Детето приличаше на малко птиче, паднало на земята от топлото гнездо. От два дни стоеше тук в градината – уплашено, мълчаливо, апатично. Бузките му, алени като плодовете на любимата му ябълка, горяха трескаво. Бистрите му сини очи бяха помръкнали под дългите мокри ресници.
Весело и жизнерадостно , д ...

evgeniagenka

Проза » Рассказы

1.2K 6

Поздравление 🇧🇬

Честит празник,
скъпи братя и сестри по перо
и душа.
Словото няма граници.
То има око, ...

purko59

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

897 1

В моменти като този… 🇧🇬

В моменти като този…
В какви времена живеем?!
Тънем в разкош,
а душите ни пресъхнали се молят за утринна роса през сухите клони на есента.
Господи, неведнъж съществуването ти отричах ...

MacTukaTa

Проза » Другие

1.2K

Има ли място за творчество? 🇧🇬

В процес на творчество, акт на съзнанието... разливане на човешката душевност в междуредията и хаотична подреденост.
Смислова последователност, нарушила писмени норми... Пречистваме себе си в междуредената загадъчност. Снимки в изречения и картинни разкази. Богопомазан е бил и Луцифер... някога.
Ето ...

stefitopz

Проза

665 1

amores@yahoo.es( 🇧🇬

ІІI
О, да! Такива снимки като последните мога да гледам с часове и все няма да им се наситя!
Твоят краснодарски диван определено е по-шик, когато сто килограмовият делфин се е отпуснал на него! Мноооого по-шик!
Какви очи има този мъж! Какви очи! И как те гледа само! Но и ти, сродна душице, и ти...
А ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

1.4K 9

Диви коне 🇧🇬

Стадо диви коне, препускащи из прерията в галоп.
Като пръстите на влюбена жена, докосната от мъж.
Предадена изцяло в ръцете на изгаряща любов.
Стенеща от страст, танцува своя любовен танц.
Препускай, мила, в моята прерия любовна. ...

DragoPi4a

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Сега обичаш друга 🇧🇬

Сега обичаш друга,
но не бой се -
аз не ще ти се разсърдя.
Обичай я,
радвай ù се, ...

Смайл

Проза » Письма

2.1K 1

Овчарят 🇧🇬

ОВЧАРЯТ
Сред цъфналите рози върви Ана, млада и хубава като цветята. Копринената ù рокля тихо шумоли след чевръстите ù стъпки. За миг тя спря и красивите ù тъжни очи се разшириха – радост светна в тях. Вятърът разпиля дългата ù коса и се завъртя във вихрен танц около сияйното ù лице. Тя изтича при н ...

ivliter

Проза » Рассказы

1K 1

Гордо сведена глава - част 1 🇧🇬

Част 1
- Искаш ли да си с мен?
Страхуваше се да отговори. Въпросът му беше безобиден, както и отговорът, който тя би дала. Ужасяваше я собственото ù безсилие. Какво ще я попита след това, я плашеше да отговори сега. Искаше ù се да избяга, да се скрие, да не го чуе. Не можеше. Не можеше да изтрие мин ...

sprocker

Проза » Повести и романы

2.1K 7

Тъмни сенки (Част Първа - Свободна) 🇧🇬

Глава 1
Свободна
Времето минаваше неусетно. За мен то бе бавно и мъчително.
Цяла една година прекарах в болка и самота. Тогава тези чувства бяха моите приятели, които щяха да бъдат с мен и в бъдеще, без да ме предадат.
Ръцете ми постоянно бяха оковани с вериги, които ме контролираха, за да не полуде ...

jointmania4ka

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 2

Рассказы и проза современных авторов

Той нямаше цигари 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬

Почивен ден 🇧🇬

Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬

Чувството за вина 🇧🇬

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Вързопчето 🇧🇬

Тях ги нямаше 🇧🇬

Щрих 🇧🇬

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬

Спомени 🇧🇬

(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра 🇧🇬

Отчаяно приятелство 🇧🇬

Зима 🇧🇬

Осъзнаване 🇧🇬

Приказката на птичето 🇧🇬

С Бог на кафе 🇧🇬

Случка в планината 🇧🇬

Кунчо 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Трудът и работата 🇧🇬

Пътуване през времената... 🇧🇬

Осъзнаване 🇧🇬

Освен когато ме целуваше 🇧🇬

Тост 🇧🇬

Котка с картофи 🇧🇬

Загърбване 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Ковач на илюзии 🇧🇬

Присадката 🇧🇬

Поздравление 🇧🇬

В моменти като този… 🇧🇬

Има ли място за творчество? 🇧🇬

amores@yahoo.es( 🇧🇬

Диви коне 🇧🇬

Сега обичаш друга 🇧🇬

Овчарят 🇧🇬

Гордо сведена глава - част 1 🇧🇬

Тъмни сенки (Част Първа - Свободна) 🇧🇬

Очередь