Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Сеяч 🇧🇬

СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-28T19:20:17+02:00 1.1K 1

По пътя към другия 🇧🇬

По завоите на времето диша любовта.
Криейки се от света, тя дебне хората,
докато не ги връхлети и разтърси.
По пътищата към другия има хиляди
дупки-страхове, ...

liusito

Проза » Другие

2010-02-28T13:40:48+02:00 865 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Този мартенски ден беше слънчев. В девическото училище имаше много народ. Учениците, пъстро облечени, държаха в ръцете си цветя и чакаха с нетърпение чудото, което щеше да стане. Негово Преосвещенство Пинарет с клира, облечен в служебните си одежди, след свършване на Божествената служба, пристигна. ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-28T13:27:00+02:00 889

Сълзи от радост и смях от Мадрид (2) 🇧🇬

Много се радвам, че Ивалинка е запазила нещата от преди години и сега чета, и ми е весело, като си припомням бисерите. В друго писмо, което съм писала преди да гушне босилека Маноло (съпруга на Мария Луйса с канарчето Коко – онзи, дето се удави в двете капки вода в лейката).
Пиша аз:
“Ивалинче, днес ...

Enena

Проза » Повести и романы

2010-02-28T13:04:33+02:00 995 1 4

На същата люлка 🇧🇬

Учителките на дъщеря ми от детската градина бяха извели група деца в парка – да отпразнуват първи Юни. С брат ми седяхме в едно кафене близо до люлките и си говорехме за разни скучни теми, неповлияни от сияещата магия на празника. Звукът на детски крачета, бягащи по тревата, не достигаше до нас през ...

ScarletSun

Проза » Рассказы

2010-02-28T12:53:57+02:00 1.2K 1

ЖЕГА В МАДРИД (I.1 Делян) 🇧🇬

І
ДЕЛЯН
— Извинете! – каза Делян.
Момичето си струваше едно извинение, макар, че то се беше блъснало в него, улисано в разговор по мобилния телефон.
— Вие извинявайте! – дръпна се, леко смутено тя и му се усмихна широко. ...

bojilova1

Проза » Повести и романы

2010-02-28T00:19:08+02:00 1.1K 2

Остави ме ти... аз не мога да си тръгна 🇧🇬

... Вече не знам какво да опитам: имам връзка с друг, излизам с други - не става и не става да те "превъзмогна". Писна ми да се лъжа, че в чужда компания ми е добре и съм щастлива и едва ли не обичам! Ако беше любов, нямаше да свърши след десет дни, нали? Кого ли лъжа, че ще успея?! Сложих граници, ...

Nedostypna

Проза

2010-02-27T23:34:07+02:00 1.9K 1 2

Братко мой 🇧🇬

Братко мой
Братко мой!
Защо ми го причиняваш?
Защо искаш да прекратиш тази връзка с нас?
Нима чувствата в теб вече са изстинали? ...

jointmania4ka

Проза

2010-02-27T23:27:41+02:00 1.3K 2

Край езерото 🇧🇬

Бележка от автора: Моля да извините допуснатите граматически грешки и да се насладите на историята.
Езерото е тук, тук е слънцето, тук е и нежният полъх на вятъра. Но нея я няма, няма я и мечтата.
Всичко започна в светъл ден като този, слънцето успяваше да спусне своите лъчи измежду облаците, които ...

vistor

Проза » Рассказы

2010-02-27T22:55:13+02:00 814 1

Шизофренично 🇧🇬

ШИЗОФРЕНИЧНО
Никой в болката си не остава сам. Тъжно е!
Ароматът на ноемврийския дъжд този път е сладникав. Изгубена е натрапчивата миризма на мокрите листа. Дори в болката вече няма наслада.
Време е да поемем по друг път. Да си пожелаем друга смърт, по-истинска и вълнуваща. Да преоткрием себе си в ...

wishpin

Проза » Другие

2010-02-27T21:01:18+02:00 1.5K 1

Има ли, няма ли утро в мъглата? 🇧🇬

Цигарата догаря. Димът грабва съня ми и го отнася някъде. Минава пет. Утрото ще почука след миг на прозореца с лепкавите пръсти на мъглата.
Ще скоча, уж бодър. Кафе. Цигара. Тоалетното казанче ще избълва арогантна ругатня след мен, ще тресна вратата и само стъпалата ще се разсънят за миг, колкото да ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-02-27T14:22:54+02:00 1.3K 3

Аленото петно 🇧🇬

АЛЕНОТО ПЕТНО
Едри пухкави снежинки, бели зимни пеперуди, танцуваха в сивотата на зимното небе. Веселият им танц затрупваше изправения сред алеята мъж. Под вековните стари дървета той изглеждаше дребен и нищожен. Но човекът беше горд, защото можеше с погледа и мисълта си да обозре красотата около н ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-27T13:36:33+02:00 1.2K 1

Ultima Necat 🇧🇬

„Поручик Щастие, след тази битка няма да получите маршалски жезъл.”
Петър Делчев
Намирам се в процес на мобилизация. Тази война е наложителна, поради нарастваща необходимост от оцеляване, доколкото една война е в състояние да предостави подобна възможност. Враговете са ясни и мотивите – също така яс ...

radi.

Проза » Другие

2010-02-26T23:14:49+02:00 981 1

Изходът или възхвала на Златния храм - XI (роман) 🇧🇬

Прибрах се в общежитието и веднага се проснах на леглото. Лежа и гледам белия таван; статично положение, което ми е познато до болка. Дали да не взема да прочета нещо? Прехвърлям през ума си всичките подходящи за случая книги, находящи се в библиотеката ми, но не се спирам на някоя определено. Не, щ ...

valesion

Проза

2010-02-26T22:51:29+02:00 1.1K 2

Лека нощ 🇧🇬

"Лека нощ"
Мислите ми изпълниха с леко жужене стаята, усмихнаха се и затанцуваха щастливи виенски валс. Преди да тръгнат към теб от вихъра им изскочи една малка фея с лилава ефирна рокличка - феята Лека нощ. Втъкна една моя усмивка в къдриците си. Направи няколко пируета със звънлив смях, погледна м ...

lotos16

Проза » Другие

2010-02-26T21:11:44+02:00 1.7K 6

Тръгваш си и ти 🇧🇬

Тръгваш си и ти,
както другите преди теб!
Нямаш сърце за мен в тези гърди...
То е вече по-студено и от лед!
Тръгваш си и ти, ...

marielchety

Проза

2010-02-26T19:33:33+02:00 829 1

Почти кралица 🇧🇬

Искам балкон, който да гледа към света, към целия. И ако имам, на него ще посея камелии, огромна саксия, даже две. Бели, розови, червени, всякакви камелии… Хубави цветя, подобни на рози, но не точно, като мен, подобна на кралица, но не точно. Здравословно ли е да се асоциирам с Дамата, онази на Дюма ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

2010-02-26T19:06:49+02:00 1.3K 3

Най-добрият човек 🇧🇬

НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК
Цяла нощ Ламби се въртя в леглото, без да заспи. И числа брои, и пердето дръпна, да затули малкото правоъгълниче светлина от прозореца, и будилника занесе в другата стая да не цъка, но напразно. Откакто съседът изпотъпка посева в градината му, трета нощ вече го мъчеше безсъние. Вси ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-26T18:24:10+02:00 1.5K 3

Душа 🇧🇬

Душа
Когато се огледам и не се видя... Чувам ли онуй птиче, което радва сърцето ми?Казват му "чичопей" при нас.
Вече ме вика, само това ли очаквам? Каква е таз песен, птиче, чувствам смях и сълзи, близо съм до някой. Кой ли е той?
Наистина понякога се разделям на две - милата и лошата. Докато не чуя ...

veselino

Проза » Письма

2010-02-25T22:08:55+02:00 1.2K

Синя Роза 🇧🇬

Синя роза
Идваш! Усещам го!
Звъниш.
А аз стоя, хванала дръжката на вратата и не знам дали да отворя.
Страх ме е от теб. ...

jointmania4ka

Проза

2010-02-25T22:02:20+02:00 1.2K 1

Залез с дъх на лято 🇧🇬

Понякога единственият начин да забравя е да погледна назад.
Понякога единственото нещо, което ме задържа до човека, когото обичам, е болката, която ми причинява.
А лятото пада като грим върху страните ми с цвят от лайка покрити. Смъртно ранена от желание, все още тая розови надежди за новия ден. Ког ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-02-25T21:41:33+02:00 1.6K

Шапка със звънче 🇧🇬

Понякога си тръгвам без да искам, защото вярвам, че така оставам. Понякога си мисля, че съм била права, а друг път, просто се предавам. Понякога отивам твърде надалече, защото вярвам, че така успявам; понякога си мисля, че е редно, а друг път просто си се оправдавам.
Ще ти направя кифли и кафе, за к ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

2010-02-25T19:48:55+02:00 1.2K 5

Грегерии* 🇧🇬

Вярно е, че на Земята има много умни хора, но явно... те са малцинство!
Рядко се смее този, който постоянно се подхилква!
Костенурките никога не поглеждат към небето... от страх да не паднат по гръб!
Каквито и грандиозни сметки да правим за бъдещето, накрая (като дръпнем чертата) все се оказва, че с ...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-02-25T19:44:01+02:00 2.2K 4 13

Дяволът, Бабичката и Влакът 🇧🇬

За пореден път влакът ме отвежда в онзи свят, където в ума ми оживяват отдавна отминали, но вечно живи хора, събития, времена... А всичко останало наоколо е толкова скучно. Дали това е истинският свят?
За първи път видях Дявола, когато вървях към подлеза. Той целият е черен, с дебел балтон, скъсани ...

lonelyman

Проза » Другие

2010-02-25T19:30:29+02:00 1.1K 2

С дъх на зряло жито и маточина 🇧🇬

С ДЪХ НА ЗРЯЛО ЖИТО И МАТОЧИНА
Герасим живееше сам в голямата си двуетажна къща. След като родителите му се поминаха, един ден го напусна и жена му, като отведе със себе си единственото им дете. През деня той се залисваше с работа, но нощите му бяха дълги, тъжни и безнадеждно самотни. Когато го съкр ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-25T10:01:21+02:00 1.6K 6

Срещнали се две неща 🇧🇬

Нещо като фантастична история
(или как стоят нещата)
Срещнали се две неща - едно нищо и едно нещо.
- Здравей, Нищо-о! - казало Нещото.
- Как може такова нещо, да ме наричаш "Нищо"? ...

BELOBRAD

Проза » Юмористическая

2010-02-25T09:40:28+02:00 1.8K 3

Катастрофа 🇧🇬

Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше ...

miraL

Проза » Фантастика и фэнтези

2010-02-25T09:32:51+02:00 863 1

Сълзи от радост и смях в Мадрид 🇧🇬

В Долни Дъбник имам една приятелка, която може да ми бъде дъщеря и това, което ще се чете надолу, е ясно, че аз не се срамувам да ù напиша глупости, шеги и винаги съм си я представяла как е събрала аудитория и им чете това, което съм ù написала. На мен ми е хубаво, че нейният смях звъни като звънче ...

Enena

Проза » Повести и романы

2010-02-25T09:26:41+02:00 1.3K 7

Колко струва... 🇧🇬

Всичко в този живот се заплащало по един или друг начин, чудя се колко ли струва любовта... несподелената любов. Каква е цената, която трябва да платя, за да стане една любов от невъзможна- възможна. Да ме обича мъж, който е "нечий"? Кой може да ми даде ценоразпис?
Искам да си купя тази любов, но не ...

Nedostypna

Проза

2010-02-25T00:10:47+02:00 1.2K 2

Приказка за Вълка 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛКА
Както често става в приказките – и тази се случи в същата гора, в която се беше случила друга една приказка. Същата огромна гора, в която всеки може да се загуби и в която се губим... Само че тази приказка е започнала доста по-рано.
И така...
Едно лято в тази гора се родиха две въл ...

garvancheto

Проза » Рассказы

2010-02-24T23:54:19+02:00 3.2K 2

Маската 🇧🇬

Всяка сутрин се будеше с желание. Отваряше очи, усмихваше се на утрото, което галеше нежно страните му през малкото таванско прозорче и слагаше маската на лицето си. Тя бе най-ценното му притежание. Без нея хората щяха да видят истинското му лице и да бягат от него. Сега поне всички го отминаваха - ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-02-24T23:41:04+02:00 1.9K 3

Верни приятели 🇧🇬

(По истински случай, героите са други)
ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ
Рали, Деси, Любо и Ивка бяха в един клас. В този клас Вики се разболя.
Групичката деца живееха до една липа и кестен. Децата решиха да помогнат на Вики. Рали каза:
- Хей, елате тук! Имам идея как да спасим Вики. ...

rali2000

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-02-24T16:27:32+02:00 2K

Зимна картина 🇧🇬

Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може ...

kalin8

Проза » Рассказы

2010-02-24T11:56:11+02:00 1.6K 3

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б. 🇧🇬

Един обикновен ден на един необикновен Б.Б.
Б.Б. подпря морната си глава с ръка, отри едрите капки пот, стичащи се по набразденото от размисъл чело и въздъхна патетично “Ох!” Нещо куца, нещо ку-ца, помисли той и го отрепетира отново, като обогати репликата до многозначителния израз “Ох, та леле!” Та ...

latinka

Проза » Юмористическая

2010-02-24T11:45:45+02:00 1.4K 9

Сън за продавача на ръкавици 🇧🇬

Заспивам. Тъмно е и само досадното тиктакане на часовника още ме свързва с този свят. Тик – так, тик – так, гласът му ме дърпа назад и стяга глезена ми като каторжническа метална топка. Стига ми, Мечо, стига ми тоя свят, наситих му се и пренаситих, сега е време да откриваме, кротувай под мишницата м ...

Blagonrava

Проза

2010-02-24T11:35:47+02:00 830 2

Поколения 🇧🇬

ПОКОЛЕНИЯ
Как става тъй, че едно очакваш от живота, а друго получаваш? - пита се баба Йова. Очакваш нещо хубаво да се случи, а то все е идва. Изглежда, че за всичко е виновна самотията. Дни наред разговарям само с животните в двора - ще пустосам прасето, че не иска да яде; ще издюдюкам по някоя цъцр ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-24T11:34:12+02:00 1K 1

Мартенички 🇧🇬

Цял ден баба Марта раздава мартеничките си. Изпразни кошничката. На всички върза мартеничка за здраве. Изморена, но доволна, се прибра вкъщи.
Тогава видя двете мартенички. Бяха на дъното на кошничката. Не беше ги забелязала.
- На кой ли съм забравила да завържа? На кой ли?
Смрачило се беше. Денят от ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-02-24T11:06:15+02:00 969 2

Изходът или възхвала на Златния храм - X. (роман) 🇧🇬

-----
Дните минават безшумно покрай мен и не могат да бъдат спрени. Карам както си знам. По-точно се мъча да съчетавам духовния напредък с жалкото си всекидневие, от което не мога да да се откъсна. Сутрин започвам с опитите си за медитация, а вечер свършвам в някоя кръчма или лежейки в пълно бойно с ...

valesion

Проза » Повести и романы

2010-02-24T11:03:30+02:00 1.5K 8

Делтата на Дунав 🇧🇬

Ако за вярващите християни посещението на многобройните манастири в Света гора носи покой на душите им, то делтата на Дунав възвръща душевното равновесие на всеки, който е имал възможността да я види.
От древни времена в делтата са започвали и завършвали плаванията си към сърцето на Европа много нар ...

rudin

Проза » Рассказы

2010-02-24T07:17:52+02:00 1.8K 2

Къде е тя? 🇧🇬

Класическо необмислено изливане на думи и чувства..
Хах, изливане на чувства, странно как ли става това?
..липса на всякаква идея- ти взе всичко
със себе си.
Останах сам, ...

ANT

Проза » Другие

2010-02-23T20:48:47+02:00 893 3