Рассказы и проза современных авторов
Животът - мръсна приказка 🇧🇬
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...
Искам 🇧🇬
Ярост 🇧🇬
Играта свърши 🇧🇬
Навън беше приказно красиво. Снегът беше затрупал всичко, но въпреки това с ...
Просто съвет... 🇧🇬
Ти, момиче, си сляпо да прозреш истината за любовта.
Момчетата за теб идват и бързо си отиват,
така както нощта идва след деня.
Живееш в собствената си илюзия ...
Ключът на любовта (1 глава) 🇧🇬
Глава 1
25 юни 2005г.
- Хайде, Сара, филмът започва! Побързай, не искам да изпусна и секунда от него – извика Вивиън и с един скок се настани на канапето пред телевизора.
- Идвам, Вивиън. Само да извадя пуканките от микровълновата – провикна се Сара от кухнята. ...
Моята малка русалка - 10 част 🇧🇬
Следващият ...
Айнур 🇧🇬
Слънцето бавно се издигна. Мъглата се разнесе и септемврийското слънце извади на показ махалата. Схлупени, разкривени, притиснати една в друга къщи, се бяха изсипали в безпорядък на хълма и колкото по към ниското се спускаха, толкова по- мизерни, приличащи на коптори изглеждаха. Разнебитени ог ...
Любов 🇧🇬
Ангел излезе от стаята. Пролетта го посрещна с облак цвят от кичестата ябълка. Замириса му на хубаво, на здраве и младост. Пчели жужаха в цветчетата в магията на пролетния ден. "Какво време! Ще ида на лозето да изгоря пръчките" - помисли си. Сложи кибрит в джоба на дочената куртка и излезе на ...
Пумиатоне? 🇧🇬
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»
Космическият кораб 🇧🇬
Интимно 🇧🇬
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...
Пиано 🇧🇬
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...
Професорът 🇧🇬
Момчил посрещна поредната визитация с безразличие. Вече не хранеше надежда, че ще го излекуват. Докторът спря до леглото му и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. Той опипа с пръсти болното място на измършавялото му тяло и каза:
- Днес ще дойде професор от София да те прегледа - ...
Моята малка русалка - 9 част 🇧🇬
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и ...
Диалог в градски транспорт 🇧🇬
- Гарваново черно ми звучи като далматинско-шарено.
* Виждал ли си кървящ гарван? Когато кърви, е още по-черен!
- От цвета е!
* От цвета е, но не на кръвта!!! ...
Измерения сплитат се в гробовете 🇧🇬
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...
Имам целия свят 🇧🇬
Старият господин Друг път решава проблеми 🇧🇬
Една войнишка чанта разказва 🇧🇬
за пътя на български войник по време на Отечествената война от Разград, през Сърбия и Хърватско до Унгария
Често забравяме епизоди от нашата история.
Първо, хората живеят с ежедневието си, с проблемите си. Второ, за съжаление историята често е услужлива, а много хора са ...
Нирвана 🇧🇬
Пролетна поема 🇧🇬
Ще се превърна в локва, която ще разкаже цялата история, защото локвите знаят всичко.
Опитах всичко, което може да се опита, написах името си на хиляди места, ставах рано и не си лягах, направих милион снимки, изслушах всички пес ...
Гласове 🇧🇬
Пътят към "Сборището на ренесансовите сатанисти" 🇧🇬
1
Интересен е силният човешки стремеж да търси рядкото и необяснимото, дори и това да му коства здравето, разума или живота. Макар и да знае, че може се окаже в плен на уродливата клопка на страха желанието да надникне "зад ъгъла", за да даде ...
Бургас 🇧🇬
Ето го часовника на гарата. Някъде в далечината се усеща мирисът на море. В един приказен миг не мога да различа дали чувам шума на морето и разбиващите се в ...
Свои хора 🇧🇬
През прозореца на болничната стая се прецеждаше дрезгавата светлина ва мрачния есенен ден. Мъглата на талази забулваше с воала си сънения още град. Сивата ù полупрозрачна, подвижна маса поглъщаше дори най-близките възвишения на планината и само клоните на стария орех под прозореца, вече съ ...
Продължение от книгата 🇧🇬
Жирафът 🇧🇬
- О, колко грозен съм бил. Колко дълъг, предълъг врат съм имал. И краката ми... Защо ми са нужни такива? Защо?
Заплакал жирафът. И нали сълзите му падали от високо, във водата кръгове направили. Рибките зап ...
Нищо човешко не ни е чуждо 🇧🇬
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...
За или против домашния любимец – кучето 🇧🇬
Разбрах, че с ...
Дневникът на едно излекуване - част 3 🇧🇬
10
Да ме прости Господ, но трябва да продължа.
Тя се е развела с него отдавна, не помня подробности. Години по-късно по повод смъртта му баща ми бе споменал, че причина за развода е била пълната му импотентност. Беше завършил живота си в отчаяно саморазрушително ...
Нямащата, на която предложиха света 🇧🇬
Получих вече всички реки и морета, всяка песъчинка... Взех всички цветя на света. Подариха ми и Луната, и Слънцето, и безбройните галактики. Цялата любов на земята беше в ръцете ми. Бях обсипана с най-нежните целувки и най-милите ласки.
Кой ще даде по ...
Отпечатък на една любов 🇧🇬
Зоната на обречените бездомници 🇧🇬
Когато преди тридесет години младата Калина стана кметица на малката община Бойница, тя се бе заклела да се справи с престъпленията и кражбите. Всички тези действия се извършваха от една група от десетина бездомници, които се навъртаха в цент ...
Краят на проклятието(10) 🇧🇬
– Ей сегичка излизам – провикна се тя отвътре.
- Абе, момичето май хвърли нещо в пощата ви! Виж да не се намокри!
Тя взе писмото и забърза обратно.
- Защо стоиш на прага? Влизай де, че изстина стаята – помогна тя на Стамен да пристъпи в къщата. ...