Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Времената сигурно са полудели - 42 глава 🇧🇬

42.
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...

kcekce

Проза » Фантастика и фэнтези

997 1

Скрита болка 🇧🇬

Никога отново няма да е твое моето сърце.
Сега аз съм тази, която пролива сълзи, преглъщайки болката с усмивка,
борейки се с поредния ден и поредните чути думи...
Преглъщам тихо мъката си, но е толкова трудно пред света да бъда щастлива, а вътрешно да горя... Трудно е да пренебрегвам погледа ти, изп ...

frutito

Проза » Письма

1.8K 1

Емигрантско патиланско царство 🇧🇬

Колко бързо лети времето! Месецът ми тук отвори криле и изхвърча! Неприятно връщане... Свръхбагаж... Сълзи. Сополи... Липсва една думичка: “Благодарим!“ Само плочката ще ми остане... Познато, нали?
Напрежението ме прави tonta (глупава - исп.). Слагам сандалите в кошницата да премина през митницата и ...

Enena

Проза » Юмористическая

1.2K 5

Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 1 🇧🇬

Никита Сергеев забърза леко крачките си. Успя да се качи в автобуса в последния момент. Огледа подозрително за контрола. Слава богу, този път нямаше! Неколцината пътника не го удостоиха с поглед. Седяха умислени, всеки загърнал се зиморничаво в дрехата си. Зъзнеха безропотно, дори не се възмущаваха, ...

plami-6

Проза » Юмористическая

987 6

В огъня... 🇧🇬

В огъня аз съм калена и с него да играя аз умея. Хвани ме ти, хвани, пожара в мен усети, но недей ме пуска, а в огъня стъпи. Залезът съм аз на твоя ден - ярък и тъмен, дяволът с погледа мил. Устните ми сладкодумно те привличат, но напоени са те с отровата змийска. Ръцете ми милват, прощават, но и те ...

bLoOdYkIsS

Проза » Другие

1K 1

Аз 🇧🇬

Аз
Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.
Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, койт ...

mimsity94

Проза » Другие

1.1K 1

Начало за чернова 🇧🇬

Когато се налага да обяснаваш неща, които влизат в домашното шкафче за необяснимости... е, именно тогава, разбираш колко празен и безчувствен е речникът ти. Седиш пред празния лист, в главата ти е суматоха, някъде в далечината съседът ти свири на пиано и някой е прострял последните си чисти тениски ...

Таша

Проза » Другие

1.2K

Дневникът на едно излекуване – част 7 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване – част 7 *
27
Скочих с широко отворени очи. Болката в тях ми напомни, че съм будна. Сърцето биеше неудържимо, цялата бях мокра и лепкава от пот, чаршафите също.Борех са за всяка глътка въздух, а коремът ми се силеше да изкара съдържанието на стомаха навън...Потта продълж ...

ananel

Проза » Повести и романы

1.3K 4

Завой 🇧🇬

Не очакваше, че Ирина може да му вдигне такъв скандал – никога не беше повишавала тон. Отиде при нея след погребението, на което тя не дойде, защото и двамата се съгласиха, че присъствието ù ще е неуместно. Той искаше да избяга от зачервените и пълни с обвинения очи на тъща си. Жената се беше вкопчи ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

1.6K 8

Продължение от книгата 🇧🇬

Весело беше през карнавалната седмица. Павлето реши, че ще се облече в женски одежди. През целия ден обикаляше по дюкяните. Трябваше да намери женска перука. Вече беше загубил надежда, когато Чановица, съседката, го зърна с наведена глава.
- Що ти е, чедо? Да не са ти потънали гемиите! - рече тя.
- ...

mari45

Проза » Повести и романы

839

Направи добро да те запомнят 🇧🇬

НАПРАВИ ДОБРО ДА ТЕ ЗАПОМНЯТ
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.9K 1

Мечта си 🇧🇬

Музика си... Джаз! И трип-хопа, който ми се наби в съзнанието, и с който те свързвам от край време. Онази, която те преследва, където и да отидеш. Като онези досадни песни, дето ти влизат в главата и не те оставят на мира... само дето не си досаден!
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...

stefitopz

Проза

887 1

Изходът или възхвала на Златния храм - XX. (роман) 🇧🇬

Един ден минах през стария град край задругата на майсторите; Влязох при този, който правеше мечове; харесах си един самурайски меч и го попитах колко струва. Майсторът ми каза цената. Същия ден след обяд отидох в банката и изтеглих част от нищожните си спестявания и го купих. Тръгнах пеш към общежи ...

valesion

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Песен за теб 🇧🇬

Вятърът подухна, залюля камбаната и тя зазвуча силно, силно. Нали беше голяма, звукът ù се чуваше надалеч. Тя беше горда, доволна от положението, което заемаше сред другите. По-малки бяха. Е, гласчетата им бяха по-слаби и с по-високи тонове звучаха. От вятъра разлюляни - запяха. Такава музика тържес ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.2K

Паранормалните случки в моя живот 🇧🇬

Преди десетина дни качих на колата двамата си синове и сестра ми и отидохме на гроба на татко. Това, което видяхме там, ме потресе – всички гробове бяха плувнали във вода “подпочвена” и за да се стигне до татковия гроб, трябваше да ходим по тесните ивици на рамките на гробовете. Заснех три видеоклип ...

Маргарита

Проза » Рассказы

7.8K 11

Дневникът на едно излекуване – част 6 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване – част 6
24
Обади ми се моята Калина от Франция!
Вчера са се оженили!
Живееха си добре заедно вече 10 години без брак, даже и дете имаха. Тя не искаше да се омъжва, защото считаше брака за неморален и лицемерен. ...

ananel

Проза » Повести и романы

1.5K 5

Съседи 🇧🇬

Пазарувам си аз веднъж в кварталния магазин и виждам съседа, който живее под нас. Ники е приятел на синовете ми, на техните години и на техния акъл. Задължително трябва да го закача, защото той види ли ме в някое кафене или където и да е, не пропуска да ми спретне „номер”. Излизам, оставям пликовете ...

svetlanal

Проза

1.3K 11

Неизречено 🇧🇬

Е, предполагам, измина много време, повече отколкото можех да понеса, много повече, отколкото трябваше. Забрави ли ме вече? Сигурно дори не се сещаш, че някога съм съществувала. Ами всичко, което бяхме, всичко, което някога деляхме? И то ли остана там някъде в остатъците от душата ти? Не считаш ли з ...

sssh

Проза

704 4

Tуй беше, така беше 🇧🇬

Влак - дълъг и мръсен. Пълен с пътници от всякакви класа, пол и занятие. Начална гара - София, крайна - Лайпциг. Спален вагон, купе - вътре три другарки. Те са другарки, защото влакът носи впечатляващото име “Влак на дружбата”, а годината е 1985. Иначе и трите са твърде различни, за да бъдат такива. ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

1.1K 4

История на един живот! 🇧🇬

Това, което ще прочетете тук, е една много истинска ( и ще се постарая да бъде съвсем кратка) история. История на един тъжен живот. Живот, в който рядко можеше да се случи нещо хубаво. За съжаление тази история е твърде истинска и нека всички родители, които прочетат долните редове, си направят поук ...

energi4nata

Проза » Рассказы

963 1

Мъже 🇧🇬

- Мария, прибрах се. Какви ги вършиш пак?! Какво правиш, как може да пиеш сама?! Помисли за здравето си, помисли за мен. Ти си алкохоличка, казвам ти, трябва да вземеш мерки.
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели са ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

1.5K 16

По някое време на нощта, между някои от сънищата 🇧🇬

Тук ли си все още?
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...

stefitopz

Проза

906 1

Ключът на любовта (2 глава) 🇧🇬

Ключът на любовта
Глава 2
Звъненето на часовника прониза тишината на утрото. Навън не беше останал и помен от снощния дъжд. През открехнатия прозорец един слънчев лъч игриво проблясваше върху съненото лице на Вивиън и милваше бялата й кожа. От улицата се чуваше шумът на събудилия се град. Тя разтърк ...

Veronisia

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Емигрантско патиланско царство (2) 🇧🇬

Прекрасна утрин, а аз съм седнала да мисля какво правят работодателите ми без мен!
Навън се чува цвърчене на птички. Гукат гълъби. Любимите ми лястовички са се събрали пред дома ми да обсъдят заминаването си на юг и жиците приличат на гердани. Винаги ме изчакват, за да се сбогуват с мен и да ми „заг ...

Enena

Проза

1K 6

Моята малка русалка- 12 част 🇧🇬

Айви бе учудващо мълчалива в колата. Спряха близо до крайбрежната улица. Щом изгасиха двигателя, тя бързо изскочи и, все едно нищо не се е случило, побърза да хване Алекс под ръка. Той я погледна строго и се отдалечи от нея. След това подпря Деметра на себе си и разходката започна. Алеята продължава ...

marasheih

Проза » Повести и романы

1K

Обезцветяване 🇧🇬

Слугите му приличаха на сенки, които следваха покорно сумрачния му силует - силует, който извикваше във всеки човешки разум противоречиви емоции. Някои го виждаха с осанка на величав исполин, други с явно отвращение го подминаваха и си пожелаваха никога да не стават като него. Имаше и завистници, ко ...

pureblack

Проза » Рассказы

1.3K 4

Дневникът на едно излекуване – част 5 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и о ...

ananel

Проза » Повести и романы

1.3K 4

Разграждане 🇧🇬

РАЗГРАЖДАНЕ
Бай Вакрил врътна копчето на радиоточката и гласът на говорителя секна. Старецът промърмори нещо под носа си, махна с ръка да прогони току-що чутото, като досадна муха от ухото. Подпирайки се на бастуна, заслиза бавно по стъпалата. "Никаква полза няма от много приказки. През дългия си жи ...

ivliter

Проза » Рассказы

1.1K

Моята малка русалка - 11 част 🇧🇬

-Е, разказвайте, какво се случи?
-Имаше страхотна буря! Яхтата се разби. Паднах във водата и съм загубил съзнание. Как съм стигнал до брега не зная, но като отворих очи, видях нея! - той погледна с толкова обич Сандра, която вече сервираше чая.
-Случайно погледнах през прозореца и... видях човек на ...

marasheih

Проза » Повести и романы

1K

Патриотично 🇧🇬

Навръх националния празник Ставрева от петия етаж просна бяло, зелено и червено пране на балкона си. Иларион Ставрев се измуши изпод прането, опря мощни мишци на парапета, изпъна косматото си тяло и пръдна. Под него Николова, обхваната от кулинарен патриотизъм, готвеше гювеч с бяло сирене, зелени чу ...

popolo

Проза

874 7

Двете страни на монетата. 🇧🇬

Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с н ...

holypotatoes

Проза » Другие

1.2K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Така беше се завихрило хората, че забравиха за ритуала. Децата ще заюсхат, без да сложат трохи в устата. Ставри, кръстникът, се отдели от хорото и подкани всички да седнат на софрата.
- Време е за молитвата! - рече той и започна: "Отче наш, който си на небото и на земята. Да се свети името ти, да бъ ...

mari45

Проза » Повести и романы

816

Вечерта на стария ерген 🇧🇬

ВЕЧЕРТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН
Октомврийският вятър подгони светлината на гаснещия ден от тясната пуста уличка. Изгорели жълти листа посипаха раменете на крачещия по тротоара мъж и прошумоляха в краката му. Той повдигна яката на спортното си яке и си помисли: "Дано Жоро си е вкъщи - не знам какво ще правя, ...

ivliter

Проза

1K 1

Пеперудени криле 🇧🇬

И на нея ù бяха отрязали крилете, като моите, пречупили сетивата ù. Учеше се да пълзи, пълзенето не ми харесва, случвало се е един-два пъти против волята ми. Колкото повече разцъфваш и летиш, толкова повече онези от долната земя те дърпат и влачат надолу, понякога успяват, но е само за миг. Не знаят ...

nansuela

Проза » Рассказы

1.6K 4

Утринен вятър 🇧🇬

Утринен вятър
Бури огнени летят, вилнее ураган,
двама души през полето бягат.
Единият без джоб стои, а другият лежи
в следобедния слънчев недостатък. ...

donkooooo

Проза » Юмористическая

1.1K 3

Мистър Хайд 🇧🇬

Беше късна съботна вечер, в която повечето хора бяха навън, за да се забавляват. Какво по-нормално занимание за млади и неангажирани с житейските проблеми индивиди. На пръв поглед беше така, но понеже всяко правило си има изключения, така и тук имаше изключение. Нашият герой си беше вкъщи, седеше са ...

blackrussian

Проза » Рассказы

741

Дневникът на едно излекуване - част 4 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване - част 4
18
Наистина се е случило.
Разбрах го снощи, когато стигнах до темата за сексуалното малтретиране в книгата “Източно тяло, западен ум”. Чудех се защо едва я чета - на час по лъжичка, а то … защото съм била на ръба ... на няколко страници от въпросната глава. Кога ...

ananel

Проза » Повести и романы

1.5K 3

Емигрантско патиланско царство(1) 🇧🇬

ЕМИГРАНТСКО ПАТИЛАНСКО ЦАРСТВО (1)
Отварям леко очи и виждам един лъч да наднича през пердето. Аз се чудя откъде е влязъл в стаята ми, която няма достъп до светлина, камо ли слънчев лъч! Защо часовникът не ме е предупредил за това?
-Закъсняла съм! - скачам уплашено на крака и окончателно“слизам на з ...

Enena

Проза » Юмористическая

1.3K 5

Алкохолът на един живот 🇧🇬

Аз не пия алкохол. Не защото е вреден, ами просто не ми харесва, не намирам за нужно и необходимо да се наливам и напивам до припадък. Не искам да се унижавам пред хората, не мога да си го позволя. Или поне така си мислех. Не знам защо, но преди няколко дена си взех една бутилка мартини? Видях го в ...

people-always-leave

Проза » Другие

1.4K 1 7

Животът - мръсна приказка 🇧🇬

Животът – мръсна приказка
Много мразя фразата „човек е голям, колкото са големи мечтите му”. Ако искаш да станеш космонавт на десет години е нормално, но ако мечтаеш за това и на четиридесет, значи определено ти хлопа дъската. Аз нямам мечти или поне не толкова големи. Родих се без някой да се допит ...

Greg

Проза » Рассказы

2.5K 18

Рассказы и проза современных авторов

Времената сигурно са полудели - 42 глава 🇧🇬

Скрита болка 🇧🇬

Емигрантско патиланско царство 🇧🇬

Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 1 🇧🇬

В огъня... 🇧🇬

Аз 🇧🇬

Начало за чернова 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване – част 7 🇧🇬

Завой 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Направи добро да те запомнят 🇧🇬

Мечта си 🇧🇬

Изходът или възхвала на Златния храм - XX. (роман) 🇧🇬

Песен за теб 🇧🇬

Паранормалните случки в моя живот 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване – част 6 🇧🇬

Съседи 🇧🇬

Неизречено 🇧🇬

Tуй беше, така беше 🇧🇬

История на един живот! 🇧🇬

Мъже 🇧🇬

По някое време на нощта, между някои от сънищата 🇧🇬

Ключът на любовта (2 глава) 🇧🇬

Емигрантско патиланско царство (2) 🇧🇬

Моята малка русалка- 12 част 🇧🇬

Обезцветяване 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване – част 5 🇧🇬

Разграждане 🇧🇬

Моята малка русалка - 11 част 🇧🇬

Патриотично 🇧🇬

Двете страни на монетата. 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Вечерта на стария ерген 🇧🇬

Пеперудени криле 🇧🇬

Утринен вятър 🇧🇬

Мистър Хайд 🇧🇬

Дневникът на едно излекуване - част 4 🇧🇬

Емигрантско патиланско царство(1) 🇧🇬

Алкохолът на един живот 🇧🇬

Животът - мръсна приказка 🇧🇬

Очередь