Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Мечето и пчеличките 🇧🇬

На единия край на поляната беше къщичката на Мецана, а на другия - дървото. На него си бяха направили кошер пчеличките. Не закачаха никого, а и никой не ги закачаше.
Мецана казваше на малкото си мече:
- Играй пред къщичката ни. Не ходи към дървото. Не се качвай по него. Пчелите жилят. Много боли.
- ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-02-19T11:35:23+02:00 4.3K 2

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

Беше облачна и безлунна нощ, Но Щен Вълк се бе усамотил в ъгъла на кръчмата на Хо и гледаше през прозореца.
- Какво правиш? - примъкна се на неговата маса по някое време Път Ник.
- Взирам се в мрака - отговори вълкът, без да прекъсва заниманието си.
- Хъм - изсумтя човекът, поглеждайки и той за моме ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-02-19T11:30:03+02:00 652

Когато завали дъждът 🇧🇬

КОГАТО ЗАВАЛИ ДЪЖДЪТ
Залезът втъка златни нишки в посребряващата коса на бригадира Захари. Потънал в мислите си, този път майсторът остана безразличен към красотата на гаснещия ден. “Момчетата ще ме разберат – си рече той. – От толкова време ги водя от обект на обект и не съм ги подвеждал, винаги до ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-19T11:24:30+02:00 1.3K 5

Нула Време като Вечност 🇧🇬

1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2010-02-19T10:01:28+02:00 1K 1 1

Разказ за една любов 🇧🇬

Гледах го как потъва. В очите му гледах и нищо не направих.
Знам, че вече ме обвинихте, но чуйте историята ми. За всичко си има причини, моят случай не е изключение. Не ме съдете, това не беше краят на човешки живот. Изпълних молбата на едно болно сърце. Не е от омраза или безразличие, а истинска и ...

stel88

Проза » Рассказы

2010-02-18T23:04:59+02:00 1.8K 9

Орден на обраните круши 🇧🇬

Хубаво щеше да е да започна така: Родена съм като птица и затова мама и тате... ама няма да е вярно. Това да не е разказче?! Нали поне малко от малко трябва да има достоверност – автобиография е най-накрая.
Истината е, че съм се родила самотна. И самотна си отраснах То и името ми едно такова.... Каз ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2010-02-18T19:50:45+02:00 1.1K

Приказка за Светулката 🇧🇬

СВЕТУЛКАТА
(простичка приказка)
Както...
Както във всяка приказка, така и в тази, всичко се случи в една гора. Голяма гора. С много, много дървета. Най-различни. В която всеки можеше да се загуби...
В тази гора живееше един вълк. Не много стар, малко самотен, сравнително весел, леко общителен и поня ...

garvancheto

Проза » Рассказы

2010-02-18T19:47:44+02:00 4.7K 2

Търсене на безсмъртния 🇧🇬

Търсене на безсмъртния... Васил Левски
И до днес по нашия край думат история страшно чудна и трижди пъти по-странна. Ако идете да питате някоя от бабите, дето навънка плетат под чардака, ще ви я разкажат сякаш тяхна е, и те са я видели. Но всичко се случи отдавна, преди ази да се родя и преди тейко ...

shadow_mist

Проза » Рассказы

2010-02-18T19:39:04+02:00 1.2K

На магаретата всичко им е вързано 🇧🇬

Избрани магарии
НА МАГАРЕТАТА ВСИЧКО ИМ Е ВЪРЗАНО!
Под път и над път хората ме съветват: „Живей си живота и хич да не ти пука!” Е, добре де, ако можех да си живея живота, щях да си остана животно – скромно и съвсем даже непретенциозно. Ама като бяхме още малки и правехме големи бели, все ни набиваха ...

Баткото

Проза » Юмористическая

2010-02-18T19:33:18+02:00 1.4K 2

Различна и сама 🇧🇬

Бях отегчена и разстроена от караниците с нашите. Нали бях отличничка, бях добра, различна от другите, тогава защо не ме разбираха..
Изведнъж в съзнанието ми изскочи Той - човекът, който исках да е до мен в най-трудните ми моменти, но го нямаше и сега, той беше зает да е с "приятелите си" и отново д ...

ХриСиТуУ

Проза » Рассказы

2010-02-18T15:35:38+02:00 1.6K 6

Наваля (Януарски психо-етюди) 🇧🇬

Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) ког ...

musketer

Проза » Рассказы

2010-02-18T15:08:46+02:00 1.3K

Изходът или възхвала на Златния храм - VIII. (роман) 🇧🇬

Вълевски се е върнал от Гърция. Както ви казах в началото, той беше единственият човек от общежитието, с който поддържахме що-годе нормални човешки отношения. В момента минавах покрай една кръчма и чувам, че някой ме вика по име, обръщам се - Вълевски.
- Бегом! - маха с ръка той като ме видя от друг ...

valesion

Проза » Повести и романы

2010-02-18T14:55:46+02:00 1K 3

Златната врата 🇧🇬

Бях малко дете, когато чух за вълшебната дума. Отваряла Златна врата. Думата запомних - МОЛЯ. А вратата - тя е за живота и може би за сънищата? Кой знае?
Ще ви разкажа случка с моята внучка.
На пейка, самотен седнал бил старец. С очила и бастун - до него вестник. Гледал към тях - групичката момичета ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-02-18T14:33:00+02:00 1.1K

Да изповядаш Левски 🇧🇬

София, 19 февруари 1873 година...
Тъмно и студено. Стъпки. Някой чука на портите на поп Тодор Стоянов Митов - учител и свещеник. Тишината на нощта отговаря със самотно ехо - "Чук-чук-чук!" Поп Тодор отваря - пред него стои турско заптие. Изтръпва! Първата мисъл, която му минава през главата е, че го ...

duffmckagan

Проза » Литературные очерки

2010-02-18T14:27:30+02:00 1.7K

Набеден музикант 🇧🇬

Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце ...

bojenski

Проза » Рассказы

2010-02-18T14:24:19+02:00 907 5

Продължение от книгата 🇧🇬

Целият град говореше, че в цар Борисовата градина, господата Морозов и Божинов, там, дето е бюфета, ще откриват художествена изложба.
Сутринта Павлето стана рано. Закуси набързо и излезе. От време на време потичваше и подсвиркваше с уста. Беше му весело на душата. Спря пред бюфета на градината. Имаш ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-02-18T14:13:14+02:00 852

Жената, която изглежда фатална 🇧🇬

Жената, която изглежда фатална
Някой каза, че в квартала имаме такава жена. Бил я видял.
– Каква жена – не повярва на ушите си Симо Патака.
– Която изглежда фатална, бе!
Кварталът ни е един от най-крайните и бедните в София. Там всичко изглежда иначе. Местните пияници се чувстват Лордове. Местният п ...

Раш

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:53:47+02:00 1.5K

No choice 🇧🇬

Стегнатото въже висеше на площада, тръпнещо да се увие около врата на жертвата си и да ù отнеме дъха. То изстиваше самотно с всяка минута, в която Ивет препускаше бясно пред полицията. Тя бе толкова сръчна и ловка като дива коза, че не позволяваше на преследвачите си да си поемат дъх. Въпреки почерн ...

delta_f

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:45:07+02:00 1.2K

Червеният сутиен 🇧🇬

Червеният сутиен
Казваше се Добролюб. Освен доброто, любеше страстно хубавите жени и качественото вино. По равно. Без да залита по едно от двете. Според теорията на дядо му, виното и жените бяха неразривно свързани, като скачени съдове. Това възприемане за нещата от живота споделяше и той. Поради та ...

Greg

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:33:29+02:00 2.9K 28

Градска трагедия 1 🇧🇬

Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час ...

Heel

Проза » Рассказы

2010-02-18T13:20:03+02:00 1.1K

За мечтите 🇧🇬

Мечтите са като снежинките. Някои се разтапят, достигайки земята, други се натрупват в преспи, стават големи, силни, почти непобедими. Трети никога не се сбъдват. Северният вятър ги носи по пътя си към вечността. Но те остават несбъднати.
Мечтите са като песъчинките. Някои отнасяме, залепнали по бос ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-02-18T13:03:36+02:00 1.6K 1

Матине в изтрезвителното - 1 🇧🇬

Крехкото януарско слънце се опитваше да пробие през решетките на мръсния прозорец в стая номер 5 – „Общ салон” на „Централизирания приемник за граждани в нетрезво състояние”.
Гражданката Пиперковска от легло 3 на ред 1 буйстваше, крещеше и вдигаше такъв шум, разправяйки историята си, че пречеше на п ...

micon

Проза » Юмористическая

2010-02-18T12:51:02+02:00 1.3K 2

Ей, сети се най-после 🇧🇬

Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза колежката.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се захвана ...

Ангар

Проза » Другие

2010-02-18T10:25:20+02:00 1K 3

Бизнес 🇧🇬

Отминаха празниците... Каквото беше, беше. Имаше няколко дни с богати и пребогати даже находки, ама всичко приключи.
Тук-таме се намира останал по някой гнил мандаринов плод или скапан банан. Сух, мухлясал хляб,напазаруван в повече заради домашните пирове по Нова година все още се намира, ама той св ...

kalin8

Проза » Рассказы

2010-02-17T15:52:01+02:00 651

Живи роботи 🇧🇬

Събуждаш се без капчица надежда в сърцето, без светли мечти, без радостна усмивка, с празни очи, без път напред. Събуждаш се, за да изживееш поредния дълъг, мрачен ден. Поглеждаш през големия прозорец, за да видиш и другите глупци, живеещи на автопилот, също като теб. Да, ти знаеш как ще свърши този ...

AnTiHrIsTa

Проза » Другие

2010-02-17T15:26:05+02:00 1.1K 1

Рождеството на Помазаника – едничката истинска приказка 🇧🇬

Иисус Христос се ражда в един свят, в който определено е излишен. Една хубава топла приказка с агънца, мъдреци, ангели и овчари, която е направо нелепа в оня свят. Да, направо е нелепа. Свят, в който наука, религия и философия са постигнали забележително единство. Философията, религията и науката на ...

musketer

Проза

2010-02-17T13:54:45+02:00 1.3K

Всяка круша си има опашка I част 🇧🇬

Аарон Евреинът беше неприлично черен като чифт лъснати лачени обувки. Смуглата му физиономия привличаше неверните съпруги и отчайваше напористите гейове. Обичаше сам в неделя, след службата в синагогата, да мачка любимата си салата табуле и да разказва пикантни истории на съседите, с които споделяше ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2010-02-17T13:51:19+02:00 976

Насън и наяве 🇧🇬

Много често спомените остават забравени, заровени в паметта на човек, понякога дори за цял живот. Много малко ни е необходимо, за да ги отключим и преосмислим.
Един сън, може би...
Едно море, един бряг, едно небе и едно слънце, които са откъснати от света. И ние двамата. Движим се по брега, там, къд ...

ditaer

Проза

2010-02-17T11:32:59+02:00 855

Папагалът 🇧🇬

Момъкът беше много беден и много самотен. Живееше в колибка в гората над градчето. Всичко в нея блестеше от чистота. На полянката пред колибката имаше масичка с пейка. Там обичаше да сяда момчето и да свири със саморъчно направена свирка. Повтаряше гласовете на птиците в гората и те му отговаряха.
С ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-02-17T11:01:36+02:00 1.9K 1

Земеделец и синовете му 🇧🇬

Селянин, който цял цял живот се трудил, лежал на смъртен одър. Около него били синовете му. Селянинът искал децата му да са трудолюбиви, добри стопани и с умение да вършат всичко.
Той бавно местел поглед от единия на другия, на третия.
– Деца – казал той, – скоро ще се разделим. Вие оставате на този ...

milen971

Проза » Другие

2010-02-17T10:37:27+02:00 1.1K 1

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- ... естествените рефлекси на живите организми са неразривно свързани с логаритмуваната орбита на Луната... - обясняваше Про Фе Сор. - ... правопропорционална на синусоидалната крива между... - и така нататък и така нататък.
- Леле! - шепнешком възкликна Гар Ван, която заедно с приятелите си съвест ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-02-17T10:33:58+02:00 654

Още малко... остани... 🇧🇬

Усещам, че съм много променена.
Онази Коледа ме промени.
Болеше ме много, неподозирано много. Сълзите пареха по лицето ми и оставяха огнена диря по поруменелите ми от студа стени. Навярно защото дълго време напираха да се родят в очите ми, сега властно бяха поели контрола над съзнанието ми.
С неподо ...

summer

Проза » Рассказы

2010-02-17T09:40:58+02:00 1.2K 2

* * * 🇧🇬

Имаш ли сърце? Странно, че попита.... Имам, но то е стъклено, трябва да го пазя!! Не се сърди, но не мога да ти го даря! То стои затворено зад стъклената витрина на душата ми! Не мога, не... Веднъж то се счупи, само как се счупи... "Не те обичам вече”, казаха ми и за миг се чу звън от счупени стъкъл ...

D-e-n-k-o-v-a

Проза

2010-02-16T22:00:30+02:00 542

Спомени 🇧🇬

Седях в колата и мълчаливо гледах преминаващите покрай нас дървета. Бледата лунна светлина се процеждаше зловещо през клоните им, които приличаха на ръце, протягащи се, за да ме сграбчат.
В този миг се сетих за Него. Дали беше нормално все още да си мисля за това? Може би полудявах, но в мозъка ми с ...

delindacatharsis

Проза » Рассказы

2010-02-16T20:43:01+02:00 724

Работникът от перона 🇧🇬

Влакът спря на малка гаричка. Покривът й се криеше в обагрените от есента корони на няколко стари високи липи. Пожълтелите листа блестяха ослепително под яркото слънце и пълнеха очите със златни отблясъци. В края на ливадата до гарата няколко попски круши, останали съвсем без листа, стърчаха тъжно и ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-02-16T20:10:36+02:00 1.2K 3

Добротата не се заплаща с пари 🇧🇬

ДОБРОТАТА НЕ СЕ ЗАПЛАЩА С ПАРИ
Някога в една далечна земя живееха най-различни хорица. Там те обичаха цветята и животните.
Веднъж в тяхната мъничка държава нахлуха чужденци. Тези злодеи не спираха да тъпчат растенията и да унищожават всички видове животни. Селяните бяха много отчаяни и безпомощни. Н ...

rali2000

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-02-16T16:58:03+02:00 1.1K 1

Криминал - 2-ра част 🇧🇬

Към 12 на обед Серж си купи сандвич и го изяде на въздух. Беше приятно хладно и лекият ветрец го освежаваше. Беше време да посети Ваня. Серж можеше да се закълне, че Ваня има някоя далечна пра-баба куртизанка. Беше изящна и изтънчена жена, висшистка с две магистратури и богата обща култура. Говореше ...

nofi

Проза » Повести и романы

2010-02-16T16:50:02+02:00 1.3K 3

Как се става началник 🇧🇬

Въпреки че бях тръгнал час по-рано за работа, тапата на „Орлов мост” пак ми изяде поне двадесет минути. После още петнадесет, докато въртях с колата по „Раковска” и околните преки с надежда за джак-пот – място за паркиране! Нямаше! Накрая избутах два полу-празни контейнера направо върху тротоара на ...

micon

Проза » Юмористическая

2010-02-16T16:45:49+02:00 1.9K 6

Татко! 🇧🇬

Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякох ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

2010-02-16T11:28:55+02:00 2.6K 14

Изходът или възхвала на Златния храм - VII. (роман) 🇧🇬

Вечер. Седим с една моя позната в един ресторант и дрънкаме за изкуство. Ина, така се казва тя, е маниачка на тема изкуство. С нея се виждаме рядко и то, за да посетим изложба или театър, или нещо от тоя сорт.
Постепенно разговорът започва да ме уморява и аз започвам да ставам раздразнителен:
- Всъщ ...

valesion

Проза

2010-02-16T11:26:24+02:00 1.1K 3