Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Буря 🇧🇬

Леле, каква ужасна буря... Нека потърсим подслон. Намирам се сред отломки и развалини... няма къде да се скрия, нито как да се предпазя. Цялата съм мокра, вода се стича по лицето ми, размазва грима ми и обезобразява бледите ми черти... Изведнъж виждам ясните очертания на призрачна светкавица, която ...

violet-

Проза » Рассказы

700

из Записки от кръчмата 4 🇧🇬

- Всеки път - тъкмо казваше Дърт Пън. - Може да се сведе до няколко прости стъпки.
Тук слушателят му въпросително вдигна вежда.
- Конкретно този път е разделен така - започна да обяснява премъдрият. - Третата стъпка е това. - той взе каната с вино. - Четвъртата се прави така - Пън си сипа пълна чаша ...

Bersek

Проза » Рассказы

858 1

Моят полет над Аспаруховия мост 🇧🇬

Стоях на парапета на моста, вцепенена от страх. Не можех да помръдна. Мъжът до мен каза:
- Погледни напред и скочи.
- Не мога!!! - отвърнах аз.
- Можеш, давай! Прекалено много го мислиш!
- Не мога... ...

sisito

Проза » Рассказы

1.1K 2

Пернишка каръшка история :)) 🇧🇬

* * *
Шибан ден, скапана работа. Всичко ми е на карък. К'вото и да започна се скапва, а пък е и една жега! Абе не ти е работа. Друса ме нервата, издишвам тежко и тръгвам да се разходя. Избягвам съзнателно припека на слънцето и се шмугвам в парка. На края на алеята - кафе. Сянка - дебела - фонтан! Ви ...

Napolitano

Проза » Юмористическая

1.8K 9

Сянката 🇧🇬

Винаги съм се чудила какво толкова намират в нея? Още когато беше момиче - някъде на 12-13 години, момчешките погледи я обграждаха с внимание. Харесваше й и правеше какво ли не, за да ги задържи.
Слънчевите лъчи едва бяха стоплили земята на пролет, когато тя обличаше късата пола и отиваше на училище ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

1.4K 2

Нямаше как да знаят 🇧🇬

Нямаше как да знае, че майка му погълна стрихнин.
Нямаше как да знае, че го погълна миг преди да изпадне в агония, след като заби нож в одеялото, под което би трябвало да е той, а не камуфлажната кукла. Преследван от вината, той бягаше от собствените си угризения далеч към края на града. Към големия ...

Romanov

Проза » Рассказы

853 4

Омраза 🇧🇬

Кръчма. Шестима. В ъгъла. На лаф и чашка. Да се видим, да се почерпим. За мое здраве. Че пак прескочих трапа.
Двайсетина години работехме заедно, едно и също. Измисляхме, проектирахме сгради и градове. Едни се построиха, други потънаха в архивите.
След прелюдията от общи лафове, от как си, какво пра ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

874 1

Продължение от книгата 🇧🇬

ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден откак се роди Вяра. Старата подготви софрата, а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри - и ...

mari45

Проза

974

Нишката 🇧🇬

Невидима, дори за мен самата, нишка…
Разпиляла несетивно тяло през времето и пространството. Дошла от никъде, което, може би, е нечие някъде. Зареяна в нищото, което, може би е нечие нещо…
Като паяжина тънка и крехка като наранен кристал, който се опитва още миг да възпре разпада на структурата си и ...

angel-angel

Проза » Рассказы

1.2K 3

Анализ 🇧🇬

Някъде след полунощ, седейки сама в една празна стая, се опитвам да открия философията на живота... Неизбежно, когато оставам сама за повече от час идва и този момент, може би затова толкова ненавиждам самотата... обичам да съм сред хора, които да ме разсейват от духовните ми въпроси към самата мен, ...

red_ant

Проза » Другие

1.3K

Хей, море 🇧🇬

Хей, море… здравей. Аз отново съм тук и отново сме само ти и аз. Аз – твоя и
ти – мое! Хей, море… познай – пак ще си говорим с клишета. Отново и отново ще
повтаряме заучените фрази. Отново и отново ще изговаряме до болка познатите думи. И знаеш ли какво, море… днес ще ти кажа нещо ново. Аз те мразя, ...

gall

Проза » Другие

2.1K 1 3

Когато приятел затвори очите си завинаги... 🇧🇬

Когато приятел затвори очите си завинаги ...
На Д.
Не искам да е така... не искам да съм там, където ти казах последно сбогом, но не мога да избягам от това, с всяко завръщане паля колата и отивам там, където си поел последната си глътка въздух и не мога да изтрия сълзите си. Тежко ми е и ме налягат ...

ttsanova

Проза » Другие

1.7K 1

Една приказка 🇧🇬

Имало едно време едно малко човече, това малко човече се казвало... абе, няма значение как се казвало, важното е, че било малко и било много усмихнато. В този свят, в който то живеело, това не е нашият, няма нищо общо с него... та, този свят бил много... странен, не, не че бил лош, напротив... всъщо ...

sladkoto-m

Проза » Рассказы

1.8K 1

Как се сключва сделка - 13 🇧🇬

Поканиха Лайла на обяд. През цялата седмица, откакто Пит беше тук, се виждаха с нея – понякога, когато се прибираха от разходка, понякога, в кварталната бакалница. Никога не говореха по-дълго от приятелското „Здравей, как си?”, но от майчинския й поглед не убягна нежната грижа на Пит към Мели. Някак ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.6K 7

Среща с непознат 🇧🇬

Среща с непознат
„Който не рискува нищо, рискува всичко!”
Животът си тече като река в русло, тя някога ще се влее в океана на вечността... Дали ще е безветрен и спокоен, огрян от слънчеви лъчи, или стихиен и бурен, е, това никой никога не знае...
Понякога обаждане, телефонен звън, съобщение, както и ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

1.8K 3

Приказка за Слънцето 🇧🇬

И тя ме наричаше Слънце... Без да знае защо... Веднъж ме беше попитала колко я обичам...
Виждаш ли, аз съм твоето Слънце, аз съм тук, единствено и само заради теб, защото ти ми даваш силите да светя... Преди времето да бъде време, още когато се е образувал светът, когато духовете все още се чудели к ...

red_ant

Проза

2.2K

Кървавата икона 🇧🇬

Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова ...

azura_luna

Проза

2.2K 1 64

Аксиния 🇧🇬

... какви е деца раждала,
раждала, ражда и днес…
Към ресторанта правим малка зала. За отбрани гости.
На стената между двата прозореца съм изтипосал една ниша. Засводена. В нея Къната трябва да направи фигура. На жена. Богиня. Като гръцките, ама да си е българка. Дяла, чука, майстори, а на мен все ощ ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

938 1

Наградата - част 2 🇧🇬

Зазоряваше се.
Момичето на гърба му започваше да тежи прекалено много. Хората скоро щяха да излязат на улицата, а това представляваше опасност. Трябваше да се скрие някъде, докато реши какво да прави.
Беше опасно да я води в собственото си скривалище, но за момента нямаше къде другаде да я остави бе ...

Рима

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K 4

Началото на края ( ІІ част ) Маруся 🇧🇬

Маруся
Годината се оказа твърде неблагоприятна за Маруся, както в личен план, така и във всички останали аспекти.
След преживяното разочарование и душевна драма, беше решила да се справи с изпитите. Вторият семестър се оказа препъни-камък в образователната й дейност. Късаха я изпит след изпит, после ...

dimi49

Проза » Повести и романы

1.6K 13

Любов и омраза Dessy Kestern 29-32p 🇧🇬

По пътя спират с колата Криси и баща му:
- Качвайте се, ще ви откараме, където искате.
Тя не иска да си развалят разходката с Иво, а после се сеща, че е полицай. Чувството на пълно сливане със земята, когато стъпвайки върху нея я усещаш така твърда под краката си, повея на лекия ветрец върху кожата ...

dessy

Проза » Повести и романы

1.3K 13

Ноти (Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Ако знаех, че гласът на изгрева ще пресипне в мен – щях да нотирам съня си… и дългия път на събуждане щях да нотирам… После щях да изсвиря на слънцето безкръвната топлина по ръцете си… като за последно… за да не се завърне никога вече и да изтече по жилите ми към земята… Да се слее със стремежа ми к ...

beti

Проза

1K 3

Ден е! 🇧🇬

Отворù прашния прозорец и изтрий сълзите. Усмихни се на дъгата. Ден е!
Погледни снимките в стария албум. Усмихни се на спомените. Ден е!
Отиди на нашата пейка в парка. Говорù си с вятъра, които играеше с косите ни. Ден е!
Седнù под дървото с издълбаните ни имена. Докосни го. Сетù се за целувките ни. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

ПРОШКАТА
В къщата на чана Пена беше шумно. Тази сутрин тя стана рано. Омеси питата и я опече. Днес беше третият ден, откак се роди Вяра. Старата подготви софрата , а до топлата пита постави пахар с мед.
Дървената стълба заскърца. Някой тежко се изкачваше по нея. Беше буля Иванца.
- Пено, Пено мъри- ...

mari45

Проза » Повести и романы

984 1

Половин живот 🇧🇬

И ето ме пак – сама с разбито сърце! Нима на човек му е писано винаги да страда? Нима човек винаги трябва да е съкрушен от болката? Не! Но ето, че това е отново факт. Не мога да спра да мисля, че аз съм единствената, която се чувства така. Гледам другите колко са щастливи, а аз не мога да съм като т ...

Ниня

Проза » Другие

959

Захапката 🇧🇬

Един сънуван миг. Или вечност. Няма значение. Времето е само човешка представа…
Витая нанякъде. В непознатото. Спокойна съм…
И… ”Чакай! Какво е това?”… Усещане за болка и топлина…
Сън, по-ярък от действителността. Нещо така мое, близко, а изплъзващо се… Като отдавна забравен детски спомен, който вне ...

angel-angel

Проза » Рассказы

1.4K 3

Баща на заем или Петте хълма 🇧🇬

Тя беше луда. Жена ми. Лежа в психото девет месеца. Влезе с нервно разстройство, излезе с бебе на ръце. Не от родилния. От клиниката "Петте Хълма", зад чиито триметрови стени и вишка с въоръжена охрана задържаха изперкали и нестабилни.
Сериозно! Изписаха я и ми я треснаха вкъщи, а тя, примряла от ща ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.1K 4

Последното богослужение 🇧🇬

Ето го Христос.
Покрит е с кръв.
Но не неговата кръв.
- Жертва! – вика той и пръска слюнки. А ние както винаги крещим в отговор:
- Водете! Водете клетника! ...

The_Crimson_King

Проза

1.2K 1

Дневникът на една луда 🇧🇬

"- Аз съм седемнайсетгодишна и побъркана - рече тя. - Чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората те попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнайсетгодишна и побъркана."
"451 по Фаренхайт" на Рей Бредбъри
Той греши! Реших – не е прав! Теоретичес ...

gall

Проза » Другие

3K 6

Лятна афера 🇧🇬

От тази история изминаха повече от 15 години, но все още когато отворя старите албуми съхраняващи спомените в душата ми настъпва смут и объркване. Дори натрупания с годините житейски опит не ми дава отговор защо трябваше точно на мен да се случи всичко това.
Бях на 36 години, след поредната връзка р ...

Melanie

Проза » Рассказы

1.2K 1 9

Обсебване - Слабост 🇧🇬

Вечерта Катя се нагласи и излезе, както отдавна не беше го правила. Малката черна рокля винаги вършеше работа. И понеже беше класика, сега тя приличаше на... класическа проститутка. Перуката с цвят на слама стоеше върху главата й странно, но това беше целта – не да се слее с нея. Защото това определ ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.2K 15

Отражения (Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Пристанах на отражението ти в очите ми… както залезът пристава на хоризонта. Бавно прикрих смелостта си зад искреност… за да прекрача отвъд… за да ме последваш…
Вдишвам те заедно с капките по челото ти, солени са и напомнят вина… не я допускам, има време да й се отдам, защото сега съм Ти. Вдишвам те ...

beti

Проза

843 5

Непослушният Лузарт 🇧🇬

Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да ...

Romanov

Проза » Рассказы

899 3

Другият - Рефрен 🇧🇬

Сънуваше…
Вървеше нагоре по стръмната улица, бавно…Чакаше я. Подаде й малко пликче. Пое го и отмина. Не си продумаха, не се погледнаха, дори… Зави и все така бавно премина покрай множеството застинали лица. „Гробищата изглеждат странно през деня…” – пробягна през съзнанието й… Слезе долу, в ниското, ...

angel-angel

Проза » Рассказы

1.1K 5

Дъждовната жена 🇧🇬

Дъждовната жена пристъпва бавно. Вода се стича по лицето й. След нея - мокри стъпки. Тя не носи чадър, а има шапка. От широката й периферия капе дъжд. Тя никога не бърза, върви величествено, бавно. Хваща с мократа си ръка бравата на вратата, знае, че я очаквам. А аз я чакам с трепет. Винаги. Не обич ...

Мимче

Проза » Другие

2K 17

Смелият пазач 🇧🇬

Бай Митьо беше нощен пазач в малката фирма за строителни материали на своя приятел Кольо. На служба там от години бе вярното куче на шефа, чиято къщичка той бе поставил близо до вратата, точно под прозореца на едноетажната сграда.
Обикновено старият пес полайваше, когато стане време за закуска или в ...

alistef

Проза » Юмористическая

955 3

Празнота 🇧🇬

Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те к ...

violet-

Проза » Другие

886 2

Севдалина мома игроорка 🇧🇬

Севдалина мома игроорка
Както обикновено правеше вечер след разтребването на трапезата, и сега чичо Никола вадеше хартийка, свиваше бавно цигара, дръпваше сладко на два-три пъти от лютивия димец и захващаше наставленията си за утрешния ден.
- Велико, ти знаеш утре къде да закараш да пасат кравите – ...

Войнов

Проза » Рассказы

2.3K 17

Паркингът 🇧🇬

ПАРКИНГЪТ
Чудно как някой човек може да завижда благородно! Хем отвътре го гризе една такава гнусничка завист, дето ще му сдере сърцето, хем горкото то помпа със сетни сили синя кръв.
Пред блока нямаше свободно място за паркиране. Това не беше проблем на кмета на столицата, защото той не живееше в с ...

mamomemi

Проза » Рассказы

893 1

Никога не казвай "Никога "( I част) 🇧🇬

В детството не съм пазил никога добри спомени за Дядо Коледа, Дед Мороз или Санта Клаус, наречете го както искате... Сантименталният старец не влизаше през комина в гостната, не оставяше и подаръци в ботушчето ми, закачено на прозореца в нея. Споменът ми е за мама, налапала цигара да кръстосва между ...

Bardejov

Проза » Рассказы

1.9K 5

Рассказы и проза современных авторов

Буря 🇧🇬

из Записки от кръчмата 4 🇧🇬

Моят полет над Аспаруховия мост 🇧🇬

Пернишка каръшка история :)) 🇧🇬

Сянката 🇧🇬

Нямаше как да знаят 🇧🇬

Омраза 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Нишката 🇧🇬

Анализ 🇧🇬

Хей, море 🇧🇬

Когато приятел затвори очите си завинаги... 🇧🇬

Една приказка 🇧🇬

Как се сключва сделка - 13 🇧🇬

Среща с непознат 🇧🇬

Приказка за Слънцето 🇧🇬

Кървавата икона 🇧🇬

Аксиния 🇧🇬

Наградата - част 2 🇧🇬

Началото на края ( ІІ част ) Маруся 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 29-32p 🇧🇬

Ноти (Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Ден е! 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Половин живот 🇧🇬

Захапката 🇧🇬

Баща на заем или Петте хълма 🇧🇬

Последното богослужение 🇧🇬

Дневникът на една луда 🇧🇬

Лятна афера 🇧🇬

Обсебване - Слабост 🇧🇬

Отражения (Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Непослушният Лузарт 🇧🇬

Другият - Рефрен 🇧🇬

Дъждовната жена 🇧🇬

Смелият пазач 🇧🇬

Празнота 🇧🇬

Севдалина мома игроорка 🇧🇬

Паркингът 🇧🇬

Никога не казвай "Никога "( I част) 🇧🇬

Очередь