Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Пролетни и нежни - първа част 🇧🇬

- Ало, Майа, нашите заминаха на почивка и в събота правя страхотен купон. Чакам те още в петък, за да ми помогнеш.
- Нина, здравей първо. Нали знаеш, че не обичам шумните мероприятия. Ще дойда в неделя, за да ти помогна да почистиш и да си побъбрим.
- А, не! Този път не дойдеш ли, ще ти се разсърдя. ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-07T17:15:13+03:00 1.6K 11

Страсти и разум - Съдбовен обрат 🇧🇬

Дори и след купоните, които си правеха – по женски или всички, в личния или по-точно в интимния живот на Полина нямаше особени промени, почти никакви. Тя продължаваше да работи в магазина; да си гледа децата; да изглежда добре; но все още не понасяше Рангел – докосванията му, целувките, дори погледи ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-07T17:05:56+03:00 1.1K 9

Кратка нощна 🇧🇬

- Но! - казах аз.
Никакъв отговор.
- Но! - повиших глас.
Отново не получих никакъв отговор.
- Хей, Но Щен Вълк! - започнах да се нервирам аз и стръсках крака си. ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-07-07T16:49:43+03:00 764

Грехът 🇧🇬

Жътвата се бавеше. Селяните, увесили глави, се бяха насъбрали около дюкяна на площадчето в селото. Суша бе. Бог сякаш ги наказваше. В цялата местност две седмици подред валеше, но не и в селото. Обилна реколта бяха ожънали навсякъде, само тука дъжд нямаше. Бай Кольо седеше със старците пред дюкяна и ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза

2009-07-07T14:45:49+03:00 1.5K 10

Продължение от книгата 🇧🇬

Станало опасно гнойта да не се разнесе из цялото тяло. Животът му висял на косъм. Викнали лекар. Отрязали крака, защото нямало друг изход. От този ден, той заживял с мисълта да си отиде по- бърже от тоя свят. Но Господ не послушал молбата му. И се примирил. Чана Пена излезе умна и предвидлива жена. ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-07-07T14:40:57+03:00 867

Спомен 🇧🇬

Когато пожелах да се спусна в мътилката на този живот, помнех всеки детайл от плана, знаех защо го избирам и вярвах на себе си. Надявах се, че ще съумея да съхраня следите от миналото, ще запазя спомена за причините на своя избор, за да имам утеха в мигове на свръх изпитания. Тогава бях силна и мъдр ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

2009-07-07T14:33:36+03:00 1.1K 1

Змей Горан 🇧🇬

Било много, много отдавна. Змейове и змеици живеели безгрижно в красиви пещери, които те пробивали в скалите с един замах на силните си опашки. През деня събирали билки и корени и варели омайни смеси, от които добивали все повече сили. Често, докато изравяли корените, намирали скрито злато и го труп ...

rarebird

Проза

2009-07-07T11:05:17+03:00 1.8K 8

Бариерата на живота 🇧🇬

Пролет ли бе, лято ли, есен може би, а най–вероятно зима. Всепоглъщаща и непрощаваща студенина цари под небето. Спокойствието прераства в меланхолия, а тя е най–красивата форма на тъга, известна нам. В нея се крие нещо много повече от временно чувство, тя може да се превърна в начин на живот.
А зима ...

LordZombie

Проза » Рассказы

2009-07-07T10:53:05+03:00 741 1

История с имена 🇧🇬

С близначката за първи път сме проплакали в родния край на майка ни – Лудогорието. До последно никой не е знаел, че сме две. Като по-нахална, сестра ми се родила първа и акушерката ахнала: ”Я, то имало още едно!” По това време баща ни бил запас и в писмо майка ни го помолила да избере една от двойки ...

feia

Проза » Юмористическая

2009-07-05T23:19:03+03:00 5.4K 35

Страсти и разум - Секс в козметичния салон 🇧🇬

Преди две седмици Ива завърши професионални курсове за козметик. Когато мъжът ù отиваше на път, нямаше го с месеци и тя, за да запълни времето си, записваше различни курсове. Толкова документи беше изкарала, а не работеше, защото съпругът ù не разрешаваше. Печелеше достатъчно, за да може тя да си ст ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-05T22:26:18+03:00 4.4K 14

Сълзата... 🇧🇬

Той седеше на скалата, а отдолу с мъртвешки очи го гледаше пропастта.
Един самотен облак се луташе по небето, сякаш търсеше нещо изгубено. Някаква необяснима сила го бе довела тук и нещо пленително изпълваше мислите му
като лунна светлина нощта. Един спомен внезапно бе излязъл от своята
дългогодишна ...

veesii70

Проза

2009-07-05T20:16:30+03:00 1.6K 17

София - ІV глава 🇧🇬

ІV глава
София подтичкваше напред по пътечката, а после се връщаше при вървящия зад нея Иван. Тя приличаше на малко момиченце, което водят към забавните люлки или до магазина за бонбони. Софи наистина отиваше на пазар, но целта ù не бяха бонбоните. Тя нямаше търпение да срещне отново Мартин - момчет ...

JustaLittleKid

Проза

2009-07-05T19:25:38+03:00 721 1

Без Теб... 🇧🇬

Една сълза... една душа... една усмивка... една любов... една болка... една страст... една искра... един пламък... един човек... един миг... един успех... един провал... един живот... един копнеж... един-единствен начин да се справиш с болката от раздялата... Какво му трябва на човек, за да покаже с ...

kemito_16

Проза

2009-07-05T18:24:16+03:00 1.7K 3

Любовта 🇧🇬

Любовта
(импресия)
Пристъпих в храма. Гола. С разголена душа, не плът. Заболя ме. Лъч светлина прониза душата ми. Този лъч беше Любов. Пречистваше ме - от суетата, от неверието, от колебанието, от страха.
Подвластна на суетата, сменях маски без капка свян. Бях ту нежна романтичка - със сплетена коса ...

rarebird

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-05T18:06:54+03:00 1.6K 15

Душа в агония 🇧🇬

Нощта е тъмна... Луната грее величествено сред своите верни стражи - звездите... Изведнъж чувам писък. Скачам и се ослушвам. Чувам заглушени стенания на разкъсвана от болка душа. Показвам се през прозореца и виждам момиче, седнало на тротоара. Отивам при нея и погалвам косите ù. Тя ме погледна - очи ...

satanatavip

Проза

2009-07-05T17:47:58+03:00 668

Реалността 🇧🇬

Живеем в безцветен свят, изпълнен с шарени мечти... малко хора виждат истинските цветове на реалността...
Понякога завиждам на тези, които гледат всичко през розови очила... Опитвам се и аз да го постигна, опитвам се да залича черното в живота си...
На моменти чувствам, че политам и спектърът на жив ...

sehnsucht

Проза » Другие

2009-07-05T17:46:12+03:00 1.5K 1

И след двадесет години, за един философ правилното питие е от значение 🇧🇬

И след двадесет години, за един философ правилното
питие е от значение
Кратък и несъдържателен увод
Понеже напоследък се очертава като модна тенденция в този сайт да се публикуват разкази с продължение, реших и аз да се включа в борбата с ентусиазма на кандидат-депутат по време на избори. Така де, и ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-07-05T01:22:37+03:00 3.6K 27

Превратности - последна част 🇧🇬

Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме кара ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-05T00:51:04+03:00 1.3K 29

Ако беше вчера... 🇧🇬

Всяка прилика с действителни лица и събития е реална.
...
Ако беше вчера...
06:50ч.
Алармата звъня поне 5 мин., докато Алекс най-накрая се пресегна и с раздразнение я изключи. Най-омразният ден от седмицата - понеделник - вече бе дошъл и носеше цялата умора на предстоящите дни. ...

SlaY

Проза » Рассказы

2009-07-05T00:04:08+03:00 1.1K 1

В очакване на утрото 🇧🇬

Обичам да стоя отстрани, да съм в сянка - тъй незабележима, тиха и потайна - само да наблюдавам.
Не търся внимание, а привличане със себеподобно...
Всичко ми изглежда като от чужд свят, в който съм попаднала случайно и само приспособяването ме спасява.
Ако можех да се превърна в прашец и вятърът да ...

SKY

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-07-04T23:23:52+03:00 1.2K 1

Легенда за двойната гробница 🇧🇬

Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...

Rasha

Проза » Рассказы

2009-07-04T23:18:48+03:00 1.6K 1

Страсти и разум - (Не)порочният триъгълник 🇧🇬

Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Так ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-04T21:23:49+03:00 1.1K 12

Гара 🇧🇬

Галя излезе от книжарницата, в която работеше и заключи вратата. Изкачи се бавно по стъпалата до таванското помещение на сградата, която ремонтираха. Застана на малката тераса, която нямаше парапет в момента, спря близо до ръба, като загледа мълчаливо майстора, който от върха на високата си дървена ...

alistef

Проза » Рассказы

2009-07-04T19:55:58+03:00 796

Болезнено пристрастяване към един зелен абокат 🇧🇬

Зелените котки в очите (му) шеметно дразнят копнежите. Мразя да се взирам в черните ядрени петна, загубили се в ливадните одежди на тази живо-мъртва, неграбваща от пръв поглед краска. Мразя ги. Защото тези взривоопасни петна залагат в гърдите ми експлозиви със закъснител, които се възпламеняват от у ...

vampire_blood_kiss

Проза

2009-07-04T19:28:05+03:00 2.1K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-07-04T19:25:04+03:00 833

Безцветна дъга 🇧🇬

За теб съм черно и бяло.
Нямам нюанси...
Безцветна.
Ангел или демон...
Спокойно утро или лятна буря... ...

hellwoman

Проза

2009-07-04T19:21:40+03:00 1.1K

Времената сигурно са полудели - 36 глава 🇧🇬

36.
Протегнах се в леглото с двете ръце, беше ми писнало зловещо вече от тези белезници. Вродената ми алергия към неблагородни метали се беше проявила и китките ми се бяха покрили с червени сърбящи петънца покрай претритата от халките кожа. “Колко съм тъпа”, помислих си самокритично и изкарах един б ...

kcekce

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-07-04T19:17:55+03:00 997

Превратности - четвърта част 🇧🇬

Четвърта част – предпоследна
- Хайде Силве, капучиното ти изстина – леля Бонка беше усмихната. Май подозираше нещо или аз бях гузна.
- Успах се.
- Сигурно пак сте седели до късно. Спете, докато сте млади. На моите години и да искате - няма да ви се спи.
Закусихме тримата. После леля Бонка махна яден ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-04T12:11:24+03:00 1K 17

Когато играя игрите за Хари Потър... понякога си изпускам нервите 🇧🇬

С този разказ спечелих първо място в конкурса за разказ/есе на тема "Когато играя игрите за Хари Потър..."
Ето и едно от най-интересните преживявания, които съм имал.
Това се случи преди няколко зими. Навън светът беше побелял. Сополиви хора с мокри крака отиваха на работа или на училище, а аз седях ...

The_Crimson_King

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-07-04T00:33:40+03:00 2.3K 8

Разказ с неочакван край 🇧🇬

(на Цефулес)
Вече привършвах един нов разказ от поредицата на литературните ми изяви и се канех да го пусна в някой от сайтовете, когато възникна особен проблем. Не можех да измисля подходящ финал на това, иначе не съвсем лошо, изпълнение. Прехвърлих почти стотина варианта, както се изрази един мой ...

radi.

Проза » Рассказы

2009-07-04T00:20:31+03:00 2.3K 2

Кутия без една цигара 🇧🇬

Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...

DarkSideOfTheMoon

Проза » Рассказы

2009-07-03T22:51:31+03:00 1.2K

Бомба със закъснител 🇧🇬

Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...

Регина

Проза » Рассказы

2009-07-03T21:54:45+03:00 1.3K 15

У дома 🇧🇬

Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...

MaRtiTyyy

Проза » Другие

2009-07-03T21:43:34+03:00 759 1

Страсти и разум - Той 🇧🇬

Той
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

2009-07-03T21:20:20+03:00 1.1K 10

Продължение от книгата 🇧🇬

Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-07-03T17:43:33+03:00 864 1

Суша... 🇧🇬

Суша
Няма, няма, па като ми стане…мъчно за България, място не мога да си намеря. Само за старите приятели си мисля. Една приятелка на жена ми се обажда и пита, може ли да дойде на гости. Казвам й,че няма никакъв проблем. Казвай какво ти е нужно да изпратим и идвай. Не се мина много време и Ваня (так ...

marco777

Проза » Юмористическая

2009-07-03T16:37:14+03:00 3K 4 30

Ловецът на пеперуди (глава 4) 🇧🇬

Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...

caterpillar

Проза » Повести и романы

2009-07-03T16:24:48+03:00 1.4K 1

Превратности - трета част 🇧🇬

Трета част
Аз станах, пожелах му „Лека нощ!” и си легнах.
Сутринта го изпратихме до колата и му махахме, докато тя се скри зад завоя. После дълго говорихме за него.
Седях до прозореца и гледах белотата на зимата. Такъв изглеждаше и животът ми – бял лист, върху който трябваше да започна да пиша. В на ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-07-03T13:31:39+03:00 1.1K 17

Чудовище 🇧🇬

Ако имаше конкурс за чудовище, би го спечелила майка ми. Тъкмо завърших училище, тя реши, че не мога да ида войник. Спорих, карах се, плаках, молих – не! Цяла армия близки, познати, роднини бе включена в бойната операция - моето отърваване от родната българска армия. Какво да правя, кандисах накрая. ...

inakrein

Проза » Рассказы

2009-07-03T00:39:30+03:00 1.3K 16

Любов и омраза Dessy Kestern 15-18p 🇧🇬

Вечерта, тъкмо си лягаше и получи съобщение: ”Спиш ли, мишленце”. Номер неизвестен. Сънят тегнеше върху клепачите и само допреди миг, а сега отлетя, като прогонен котарак, свря се някъде и не можеш да го откриеш, викаш го, ала той не идва. Ако не ù се бе допило вода, нямаше и да го прочете. Телефонъ ...

dessy

Проза » Повести и романы

2009-07-02T21:03:49+03:00 1.4K 6