Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

За чакането и дразненето 🇧🇬

Лошо ми е!
К'во се случва, докато чакаш?
Чакащо пространство... Пишеш книга... Не пишеш книга...
Не чакаш, мислиш, че вършиш нещо... Какво е вършенето?
Има ли граница в поезията и граница в прозата, накъде водят техните граници... Чакаш безотговорно, без отговор, думите са във въздуха и ги ловиш със ...

Меллисса

Проза

1.4K 1

Реалност 🇧🇬

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите средобеди с приятелите ми - заблуда, защото не ...

dark_queen

Проза

1.3K 3

Спомен от миналото 🇧🇬

Понякога се чувстваме така сами... в онези тихи вечери, в които си спомняме за нещо отминало. Нещо, което много ни липсва. Нещо от щастливите ни слънчеви дни, потънали в смях, или от нощите, в чиито покой сме затваряли очи и спокойно сме се унасяли в съня, така нежен, сякаш погален от полъха на вятъ ...

kopele

Проза

2.1K 7

Момичето със стъкленото сърце 🇧🇬

Една история ще се опитам да разкажа за едно момиче, което било със стъклено сърце. То било различно - не можело да изпитва чувства, защото стъклото не го допускало. Това момиче не можело да усеща ударите на сърцето си, не можело да чува гласа му, не можело да се влюби. Не се усмихвала, защото не ус ...

приказна

Проза

2.3K 2

I Римско; II Римско 🇧🇬

I РИМСКО
Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от ...

kokokamila

Проза » Другие

4.3K 1

^Трудно погребана любов^ 🇧🇬

- Седни на по чаша чай! Имаме много да си говорим! Хайде, разкажи ми как си?Какво правиш? С какво се занимаваш? Колко си се променил! Не мога да те позная! Разхубавил си се! Всъщност ти винаги си бил красив - какви ги говоря!Нали не бързаш? Остани при мен! Сама съм, а не искам!
Момчето седна на маса ...

Teddy

Проза » Рассказы

1.8K 5

Трудно е, докато си намериш майстора 🇧🇬

Понеже все се правя на главна, веднъж един колега ми събра очичките в точка.
За всичко имам готов отговор, веща съм, едва ли не по всички въпроси. А за секса да не говорим. Там съм нещо като професионалистка, да не повярваш. Изправяла съм колеги и колежки на нокти. Колежка да ми каже, че изглеждам д ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

1.8K 18

всичко свърши 🇧🇬

Навън е тихо, както в моята душа. Навън е мрачно, както в моето сърце. Чувствам, че умирам малко по малко, а ти вече не си до мен така, както преди. Вече си друг, не ме търсиш, даже не ме искаш. А ако знаеш само колко силно искам да те притисна до себе си, да почувствам кожата и аромата ти. Искам вс ...

никитка

Проза » Другие

1.7K 1

Скапан ден 🇧🇬

Скапан ден
Веселин Гочев, по-известен в някои среди като Весо Левачката, душа даваше точно сега някой да му се надене на крошето. Някой смотаняк да го засече с голфчето си или пък просто да посмее да му светне с дългите насреща, както си караше точно на средата на платното. Но малкото шофьори по шос ...

dark_tales

Проза » Фантастика и фэнтези

1.8K

Из "Въздишките на едно неизпратено любовно писмо" 🇧🇬

... Липсваш ми...
И тази нощ... Отново... Отново копнея с всяка моя фибра да чуя гласа ти. И тази нощ отново той остава далечен за мен. Далечен и чужд, какъвто много често и ти си на сърцето ми. Понякога се чудя кой си - истински ли си или аз самата те измислих, събирайки всички мои надежди и най-го ...

V_a_n_q

Проза

1.7K 2

Последната нота 🇧🇬

Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...

Ralina13

Проза » Другие

1.8K 7

Сам с нея 🇧🇬

Беше сам... Около него минаваха толкова много хора, но той беше сам. Сам, погълнат в мислите за нея... Искаше пак да види очите й. Толкова дълбоки и красиви, да види всичко, което се изписваше с блясък в тях... Онзи блясък, за който беше мечтал толкова дълго, сякаш цял живот... Искаше да почувства с ...

kopele

Проза

2K 6

Неизречено “Здравей” 🇧🇬

Лято е и всичко покрай мен е оживено, пъстро и красиво. Залива ме феерия от цветове. Хиляди непознати и усмихнати хора минават по алеята в парка. Ето, дочувам детски смях. Лек бриз ми нашепва и разказва за цялата красота около мен. И сред всички тези непознати лица съзирам едно до болка познато - ли ...

AnTiHrIsTa

Проза

789 1

"Остани" 🇧🇬

Много сгреших и си го признавам,
жалко, че късно осъзнах го!
Излъгах те аз,
а мен ме заболя повече!
Няма никога да си простя ...

s3r3nada

Проза

1.7K 1

Думи 🇧🇬

Замисляме ли се за малките нещица в сивите ни дни, които всъщност отнасят гъстата им мъгла далеч и с лазурните си лъчи ни докосват нежно?... Даваме ли си сметка за думите, които чуваме всеки ден от различни хора, различни думи, носещи различни послания... Осъзнаваме ли колко струват някои думи, колк ...

kopele

Проза

1.1K 8

Часът на срещата 🇧🇬

ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...

kokokamila

Проза » Рассказы

954 3

Размисли - блудкави 🇧🇬

Някъде четох, че романтичната душа се определяла от дължината на краката...
Ето! Знаех си аз... С тези мои крака само неприятности съм си навличала цял живот. Не, че имам нещо против... Те са дълги, прави, добре оформени, също като фантазиите ми, които ме преследват дори и наяве. Най - страхотни са ...

desi.mandradjieva

Проза » Юмористическая

1.5K 7

Нежна обява 🇧🇬

Нежна обява
Скромна, запазена и добронамерена блондинка на 73 години, търси спътник в живота, с цел брак. До 56 години, несемеен, без деца, със собствено жилище в центъра на София. Да не пие, да не пуши, да не играе карти, да харесва домашния уют и „Вдовицата в бяло”. Да обича развлеченията, банкови ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

1.6K 18

Есенен ден 🇧🇬

Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...

snowdrop

Проза » Рассказы

2.1K

Ключ към безумието 🇧🇬

Не можем да скърбим, живеем и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено."
Едуард Далбърг, "Защото бях от плът"
"Човешката кръв е тежка - онзи, който я е пролял, не може да избяга."
Африканска поговорка
ПРОЛЕТ ...

michael

Проза » Повести и романы

1.3K

Жоро 🇧🇬

Жоро скочи от леглото. Беше огладнял. Наведе се и изяде бълвоча си от сутринта. Храната не беше толкова вкусна като първия път, но ставаше.
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за ...

The_Crimson_King

Проза » Юмористическая

1.5K 4

Мога ли - можеш ли 🇧🇬

Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...

maligani

Проза » Другие

1.7K

Да намериш себе си 🇧🇬

Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...

AgainST

Проза » Рассказы

2.3K

Размисли за живота 🇧🇬

Казват, че животът е джунгла, но нека го оприличим просто на гъста гора. А мъглата стелеща се между дърветата - трудностите, които срещаме по пътя си. Кой път ли? Пътят, който душите ни - безплътните призраци изминават, докато не стигнат онова специално дърво... Дървото, на което да положат, като на ...

Childish_Fears

Проза

2.4K 2

"Беше поредният студен ден..." 🇧🇬

Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...

mechtaq_za_teb

Проза » Другие

1.4K

Чувал ли си за Яврово? (пътепис е, дълго е... ;) 🇧🇬

Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...

неромантична

Проза » Другие

4.7K

Деца 🇧🇬

І. Майчице свята
Не беше предполагал, че ще стане така. Дори не бе мислил за обвързване, харесваха му нещата такива, каквито са. Но когато Мария му каза, че е бременна, изобщо не се поколеба. “Женим се” бяха думите му, сякаш това беше нещо дълго обмисляно, а не изненадващо и спонтанно. Бяха заедно о ...

Mili4ka

Проза » Рассказы

1.9K 9

Самодива 🇧🇬

Прозорецът беше широко отворен, за да влиза свеж въздух. Мразеше да е задушно, а все имаше чувството, че зли демони са го стиснали за гърлото и му пречат да диша. Това си беше и почти вярно. Преди четири години му казаха, че белите му дробове хич не са наред. Това беше невъзможно, защото толкова год ...

snowdrop

Проза » Рассказы

1.2K 1

Изповедта на една анорексичка. 🇧🇬

Все още съм тук. Жива съм, но не изглежда така. Бялото ми, изпито лице изглежда още по-болно и слабо под черната коса. Очите ми изглеждат мъртви, отдавна загубиха своят блясък. Ако ме погледнеш, ще решиш, че съм изнемощяла. Толкова слаба... толкова бледа... ходещ труп. Но съм пълна с енергия. Сърцет ...

fall_into_sleep

Проза » Рассказы

2.8K 1

Приказка 🇧🇬

Топло пролетно слънчице огряваше цялата стая, прозорците бяха широко отворени, а отвън се чуваше чуруликането на птичките. Зайо потърка сънливо очички, а после леко и носленцето си. Изправи се на креватчето и плахо се огледа. В цялата стая не се виждаше нищо, което да издава присъствието на жив чове ...

Ари`Марсон

Проза » Сказки и произведения для детей

1.4K

18+ сборник "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...

меланхолик

Проза » Другие

2.5K 16

Приказка на сенките: Ад... 🇧🇬

"Ний не идем отвън
като Данте през сън -
Животът ни е цял.
Там -
жупел и плам." ...

The_Crimson_King

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 4

Момичето 🇧🇬

Нужно ми беше само да си надигна главата, за да видя момичето. Лицето и беше бяло, също като снега през онази мразовита декемврийска зима (просто ми беше направило впечатление колко бял и чист беше той тогава). По лицето и личеше много болка и тъга, която не се дължеше на това, че то беше покрито ця ...

sunshine9

Проза » Рассказы

2.8K 2

Една сбъдната мечта 🇧🇬

Една сбъдната мечта
Мечти, мечти и отново пак мечти. А колко от тях са сбъднати!? Сега ще чуете една история за малката капчица Мила. Тя живееше близо до гробищата в кална локва, а до нея едно малко кокиченце. Мила наблюдаваше своето съседче и денем, и нощем. Вечер кокиченцето клюмваше
своята камбан ...

peti_bel

Проза » Сказки и произведения для детей

1.6K 2

Пролетна депресия, породена от носталгия по зимата 🇧🇬

Пак думите, които нищо не значат, а казват всичко...
пак същото...
пак е пролет...
пак питат какво ми е...
пак ми е горещо в черните дънки... ...

Vyrtina

Проза

1.3K 3

Мрачен монолог 🇧🇬

Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършвам ...

AnTiHrIsTa

Проза » Другие

1.4K 6

Любка 🇧🇬

ЛЮБКА
Колкото пъти срещна това хубаво момиче в село, толкова пъти ми се свива сърцето.
- Добър ден - казва то.
- Здрасти - казвам почти едновременно и разбирам, че съм пораснал много. На кой млад човек казват „Добър ден”!
Любка е на 16 години и е хубава колкото майка си преди десет години. ...

Раш

Проза » Рассказы

1.2K

Нашата улица 🇧🇬

Нашата улица
Искам да ви разкажа за моята улица. Мисля, че е единствена в София. Друга такава няма. Виждала съм по другите улици - колите са паркирани само на единия тротоар. При нас са паркирани и на двата. Имаме си и дупки, същински пропасти. Понякога се ядосвам на паркираните коли, защото вместо ...

svetlanal

Проза

3.2K 16

върху клавиатурата 🇧🇬

Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)

меланхолик

Проза » Другие

1.4K 6

Паякът 🇧🇬

ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...

kokokamila

Проза » Другие

933

Рассказы и проза современных авторов

За чакането и дразненето 🇧🇬

Реалност 🇧🇬

Спомен от миналото 🇧🇬

Момичето със стъкленото сърце 🇧🇬

I Римско; II Римско 🇧🇬

^Трудно погребана любов^ 🇧🇬

Трудно е, докато си намериш майстора 🇧🇬

всичко свърши 🇧🇬

Скапан ден 🇧🇬

Из "Въздишките на едно неизпратено любовно писмо" 🇧🇬

Последната нота 🇧🇬

Сам с нея 🇧🇬

Неизречено “Здравей” 🇧🇬

"Остани" 🇧🇬

Думи 🇧🇬

Часът на срещата 🇧🇬

Размисли - блудкави 🇧🇬

Нежна обява 🇧🇬

Есенен ден 🇧🇬

Ключ към безумието 🇧🇬

Жоро 🇧🇬

Мога ли - можеш ли 🇧🇬

Да намериш себе си 🇧🇬

Размисли за живота 🇧🇬

"Беше поредният студен ден..." 🇧🇬

Чувал ли си за Яврово? (пътепис е, дълго е... ;) 🇧🇬

Деца 🇧🇬

Самодива 🇧🇬

Изповедта на една анорексичка. 🇧🇬

Приказка 🇧🇬

18+ сборник "Когато болката ме караше да блъскам по клавишите" 🇧🇬

Приказка на сенките: Ад... 🇧🇬

Момичето 🇧🇬

Една сбъдната мечта 🇧🇬

Пролетна депресия, породена от носталгия по зимата 🇧🇬

Мрачен монолог 🇧🇬

Любка 🇧🇬

Нашата улица 🇧🇬

върху клавиатурата 🇧🇬

Паякът 🇧🇬

Очередь