До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи, ...

И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...

Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...

Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...

Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...

Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...

Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...

Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...

В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...

За мен отдавна няма пролет,
угасна слънцето в зори…
Каква е тази здрава болест,
която мозъка мори,
душата и ума помътва, ...

От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам. ...

Приемам гости. Просто, без претенции.
И с Бог, и с дявол пила съм си чая,
и с любовта – най-древната изменница
пирували сме. Кратко, като в рая.
А самотата... беше много ласкава, ...

Копнея за онази юнска сряда,
когато в девет още ще е светло.
Да седна там, където Мракът сяда.
И да му сръбна глътка от кафето.
За простите неща да го разпитам — ...

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...

В онова босо село, дето всяка надежда е двор,
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на трийсет и три, ...

Родена съм със остра неспособност
да вярвам в режисиран хепи-енд.
Целувките ми имат срок на годност –
раниш ли ме, нагарчат за момент.
Към куп неща съм силно алергична: ...

Баркод
За кой ли път отварям този бар –
пробойна в океана на живота –
цигарен дим, уиски и комар...,
новела недописана от господ. ...

Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...

Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...

Преплитат клони бухнали липите
в тунел зелен по уличката малка.
Пендари слънчеви във тях са скрити –
надолу спускат се като в пързалка.
Очи отваря сънено кварталът ...

Всеки човек е една частичка от безкрайната Вселена. Всеки живот е един миг от Вечността. Някои изживяват този миг с отворени очи, а други в сън. Понякога обаче съдбата се намесва, за да събуди заспалите, да ги изтръгне от монотонния живот, за да се научат да обичат, да бъдат щастливи, да се усмихват ...

Най-откровено, право да си кажа
как ме е срам от пушечния шум.
За ролята на шута и на па́жа
оска́рите раздават се с куршум.
Една Земя, а колко много сцени ...

„Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре“ Жилбер Сасборн
И молим се, и молим се, и молим.
На разпнатия Бог се молим в църква
и мислим си, че гледа ни отгоре,
но всъщност той е нас, и е объркан. ...

Докато чакаше другите момичета да излязат, Ясмина разглеждаше любимата си книжка. Още не можеше да чете (тази есен щеше да е в първи клас), но от картинките всичко разбираше.
Хайде навън, малката – подкани я Мая, най-голямото момиче от стаята.
Ей сега, како, само да...
До пет минути да си долу.
Добр ...

Тихо отлитат словата сега,
пролет, а в мен есенеят
нишки разбридана стара тъга,
носи по път суховеят.
Време не му е, проклет суховей, ...

Внезапно напука се гладкото лято
на фина мозайка витражни листа
и облак, неравно зашит наобратно,
небрежно заметна града с есента.
Нехайният вятър фукливо издуха ...

И пак ще ти направим прощъпулник, свят,
и ще търкулнем слънчевата пита,
несигурни нозете дълго ще болят,
от гълъб ще се учиш да политаш.
И клонки от маслина жилави е сплел, ...

Пише ми се... Боже, колко ми се пише!
Но и днес не може. Мислите са киша.
Въздух не достига да съм само своя.
Точно сто вериги чакат зад завоя
да си ги накича вместо броеници. ...

Сред море от панелни блокове
стърчат черни въдици-кранове,
набучили на кука мечти,
на лов за човешки души.
Под тях сюблимно тече ...

Виждам те – от обич разцъфтяла
в утринната бяла светлина,
пролет, тъй красива, оживяла
в чудодейна приказна страна!
И смехът на слънчево момиче ...

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...