Ще поканиш ли в себе си нова любов,
ако старата мълком те гледа?
Ако всеки момент, всеки горестен зов
си се молил да ѝ е последен?
Ще си кажеш ли пак: "Този път ще е Тя"? ...

Морето е огромна синя тайна.
Оставям се на ласкавия бриз,
на гледката от изгрева омаен
и чайките във въздуха сребрист.
То още спи и кораби сънува, ...

С две куки сребърни наплита
тя поопърпания ден
и не, че някой я попита,
но той за нея е рожден.
Години къта търпелѝво ...

Преклонила глава, уморено стои на балкона
над безброй минувачи, поели по своя си път.
На последен етаж. Нависоко. Почти е до Бога.
И мълчи неизбежно. И гасне край нея светът.
Плуват сенки по някога белия покрив на блока. ...

Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Да бяха зъби, мигли или нокти, ...

- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...

Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...

Сметки. Далавери. ЧЕЗ.
Митинг. Лозунги. Протест.
Мутри. Банки. Монопол.
Такси. Лихви. Произвол.
Маски. Камъни. Побой. ...

Обичам дъжд, но този е студен
и с капките си лятото прониза,
а после се прицели точно в мен,
но нося слънце, не изпаднах в криза.
Вали за малък здравословен хлад, ...

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...

Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...

Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...

На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
Дано не се завърна вече тук, ...

Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

Моя книжке любима, как съм горд, че те имам!
Мога с теб до безкрай да пътувам.
Ти си стълбица малка, а дъгата – пързалка.
Виж ме горе как Слънчо целувам!
Имаш странички тънки – като ролкови кънки ...

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.

И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...

Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...

Кученца на двора
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора. ...

Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...

Когато началото и края се срещнат.

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...

Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...

Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...