Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...

… на внучката ми, Андреа,
с много обич.
По навик ще ме търсиш отначало
прекрачиш ли познатия ти праг.
Не казвай само, че си ме видяла. ...

Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...

Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...

БЯГ
Тя – лудата мисъл – препуска
през прашни, пустинни поля…
От нейния бяг побеля
без време главата ми пуста! ...

Елате да се стоплите, бе хора –
сега ще ви подпаля стих и песен,
ще дръпна двете излинели щори,
ще ви постеля облаче небесно.
И без това ме гони тиха лудост – ...

Отдавна не мечтая. Просто спрях.
И планове не правя... ни проекти.
Не ме разчувства ничий детски смях,
не се подготвям да изляза в петък.
И сякаш този свят не е за мен, ...

Да не си ме отпращал тогава!
Днес е късно за жалки победи.
Аз съм тази, която остава
само в жълтите прашни портрети.
Аз съм филмът от старите ленти, ...

Край комина вятър мина,
полетя. Къде ли?
Там, където под небето
ласкав сняг се стели.
Там далече, бяло мече, ...

В очите е на котката бездомна,
която по вратата драска.
Отчаяно опитва да си спомни,
забравена на прага ласка.
Снежинка лека, на носа на куче, ...

Беше горещото лято на 1932 година. В прашното ателие на Спирос Никодимос се бяха проточили два слънчеви лъча, оставящи бели кръгове.От близо година никой не беше идвал да даде поръчка, та дори и за надгробен паметник.Времето да твори с длетото си, сякаш бе спряло. Не беше Микеланджело, но статуите, ...

Събуди се секунди преди сигнала. С всичко се свиква, както казал набитият на кол. Отначало е трудно.
Само дето това начало беше отдавна минало. И вече свикна с всичко – най-вече с промените. Така е – човек привиква. Дори към хубавото.
А какво по-хубаво има от дома? Не скитосваш, не рискуваш, сред по ...

Бавно село. Тихо и напуснато.
Бременни лозниците. От грозде -
натежало, алено, некуснато.
Даже вятър няма. Няма после.
И прозорците му - късогледни. ...

ЗАЛЕЗ
(над язовир Студен кладенец)
Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало ...

"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!"
Крещят табелите пред сгърчените къщи.
Нахалните лозници на забравата
дори гнездото щърково обгръщат.
Ни зверове, ни птици... Само вятърът ...

Вятърът тук-там похрипва,
сдира елека на хълма,
хрускава шума подритва,
метнал торбичката пълна
с лято изгубило птиците. ...

Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук ...

Отиваш си като дъжда –
притихнал в мократа си шуба.
По портата изби ръжда
и пътят в храстите се губи.
Зачерквам с драматичен жест ...

Навярно много дълго съм мълчал
и съм забравил да говоря.
Очите ми се пълнят със печал
и са претръпнали от горест.
Тогава, моля те, постой за миг ...

Изпълват ме съмнения и неми
пред мене кръстопътища се сплитат,
размирно време, с огнени копита,
съня ми съумява да отнеме.
И скъсано от бурите чергило, ...

С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама ...

Монолог на разпнатия отляво разбойник
Аз няма да възкръсна непогребан,
макар че ме разпнаха до Христос.
Пребиха ни от бой. И мен. И него.
Той бе... Иисус. А аз – разбойник прост. ...

Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...

Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...