Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Да бяха зъби, мигли или нокти, ...

- Къде отиваш, дъх на океана!
Родена в ласка, с мене остани!
- Шегуваш се, нещастна да остана,
... да те поделям с хиляди вълни́?!...
- Принцесо бисерна! Игривост моя! ...

Жилав по жътва, прашен и потен,
с прана кошуля вечер на двора –
зная си още селския корен,
пръст плодородна с плуга да поря.
Думите зная – прелетно ято – ...

Сметки. Далавери. ЧЕЗ.
Митинг. Лозунги. Протест.
Мутри. Банки. Монопол.
Такси. Лихви. Произвол.
Маски. Камъни. Побой. ...

Обичам дъжд, но този е студен
и с капките си лятото прониза,
а после се прицели точно в мен,
но нося слънце, не изпаднах в криза.
Вали за малък здравословен хлад, ...

Шекерчо Спиртов е от наше село.
Той гордост ни е! И голям поет!...
Е, има странност, пусто-опустело,
и зиме, лете – все с един каскет!...
Морят ни жеги или урагани ...

Годините не са ме променили. Все същата съм — Дороти от Оз.
Е, вярно мъничко са се протрили подметките, но същият въпрос
и днес ме мъчи: "Божичко, къде съм? На север ли да тръгна? Не, на юг..."
Отдавна знам, не вярваме в принцеси, но вещиците има ги, напук.
Самата аз на вещица напомням, когато съм о ...

Там се роди - сред бардака, на мръсната дрипа,
майка му беше пияна, почти до несвяст.
— "Копеле! – някаква курва протяжно изхлипа,
гладна уста. Пък и как ще живее сред нас?"
Мъничък, слабичък сграбчил бе в сбръчкани шепи, ...

На гроба ми не слагайте цветя,
които, късайки ги, сте убили!
Душата ми – събрала сетни сили –
от дяволското царство отлетя…
Дано не се завърна вече тук, ...

Някъде там, между капките дъжд,
в звънкия марш по перваза,
нагло пробужда се мисъл за мъж,
който с живот ме наказа.
Помня очите му — две езера, ...

От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...

Моя книжке любима, как съм горд, че те имам!
Мога с теб до безкрай да пътувам.
Ти си стълбица малка, а дъгата – пързалка.
Виж ме горе как Слънчо целувам!
Имаш странички тънки – като ролкови кънки ...

ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ...

...и където всички други те гледаха, аз те видях...
Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с бяла захар, евтините атрибути и едри рози за бърза консумация.
Време е да науча шаха. За да боравя с водата, като дъжддъжддъжд след качулка.

И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...

Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...

Кученца на двора
Скарахме се с братчето ми Жоро,
нямам със кого да си говоря.
Сам съм до големия прозорец,
гледам трите кученца на двора. ...

Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...

Когато началото и края се срещнат.

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...

Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...

Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...

Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...

И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка.
Аз не тръгвам да търся по пътища свят ...

Луната ниско до речицата пак слиза
и бърза рокля от брокат да съблече.
Уханна нощ е и звездите светят близо,
а на брега сребрист захласва се щурче.
Чия ли обич то изплаква в ракитака? ...

"Този свят е сълза на самотно сираче..."
Димитър Драганов
Този свят е дете. И самичък не може.
Има нужда от мир и от нежна ръка.
Като гъба расте. Ала как да го сложиш ...

Прости ми тишината между нас,
по устните мълчанието стене.
Заглъхна любовта ни, като глас
не стигнал нито тебе, нито мене,
за да ни каже просто да се спрем ...