beti

421 резултата

Самоирония с чувство за х(т)умор

Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката
да замитам плътта ти попътно…
Сутрин свивам мечтите си в дрешника ...
beti
beti
Поезия
1K 1 7

На пряка от разбитото ни вчера

Очите ми... очите ми са вятър
прошепнал утрини замръкнали
разкъсват тишината ти неканено
очите ми... в очите ти са въглени...
... изпепеляват съвестта ти напосоки ...
beti
beti
Поезия
1K 13

Обещания

Защото някъде в очите ми будуваш
а аз се вричам за пореден път да не заспивам...
застига ме дъждът прелял в косите ти
и в закъснели сенки ме завива...
... отново нижe обещания за лято ...
beti
beti
Поезия
953 21

Докато съм твоя

„Аз никого не съм обичала така...”
... и аз така, но ми се случи,
не знам защо и докога,
но те обикнах до полуда.
А никога не съм обичала така... ...
beti
beti
Поезия
831 2 8

После ме обичай

Мълчи ми се и няма как
да кажа колко те обичам
нали ти казвах че съм прах
и все нанякъде изтичам...
... а ти не спирай говори – ...
beti
beti
Поезия
661 5

В последния акорд...

По струните на някакво пиано
в последния акорд на слънчев ден
в съня на следващото лято
по изгрева тръгни към мен...
Всяка есен вплитай думи ...
beti
beti
Поезия
711 11

Повече от вяра

Лицето ти покълва в мен по пладне.
Ще стигнат ли следите ти, за да потегля?
Винаги те търсех на разсъмване,
по устните дъха ти да намеря.
А толкова дълбоко е в очите ти! ...
beti
beti
Поезия
727 9

Този свят не е за двама ни

Лицето ти е вярата, че дишам.
Ще стигнеш ли навреме до ръцете ми?
Винаги твърдиш, че ме обичаш,
а аз дори не се открих в очите ти!
Защото всяка жажда е безсилие, ...
beti
beti
Поезия
785 15

Ноктюрно

И тази нощ не мога да заспя...
отмервам тишината по паважа
ръцете ти гравирам върху мен
по устните дъха ти да разкажа...
И тази нощ занитена луна ...
beti
beti
Поезия
648 9

Безпръстно

Този път е с осанка на мъж
с грубовати ръце на бездомен
извървял всеки зов наведнъж
ниже нещо на прага до спомен...
той е залез в следобеден сън ...
beti
beti
Поезия
727 9

Недоизречено* (Из "Откровено за лудостта")

Лицето ти е пристан, облакътен на перваза ми като очакване. Ще можем ли да се преборим със страховете си? Винаги си бил по-силен от мен. А аз се пречупвам в очите ти! Толкова дълго съзерцавам себе си в тях, че ако утре всичко се срине, ще те вградя в думи и ще ги занитя по паважа – да не отекват стъ ...
beti
beti
Проза
696 5

Тиха Коледа

"На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош."...
(Павлина Гатева "Премълчаване") ...
beti
beti
Поезия
559 3

Като дреха

„. Не пожелавай нищичко, което...
с везна в теглилка да се мери."
Евгения Тодорова
А аз те меря – дума подир дума
останаха неказаните само ...
beti
beti
Поезия
666 4

Богатство

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...
beti
beti
Поезия
662 3

Пролука

"Is all that we see or seem
But a dream within a dream?"
Edgar Allan Poe...
Дори не знам защо е утро
и накъде отплаваха ръцете ти ...
beti
beti
Поезия
937 12

Липса

... и днес те нямам и е тихо
накъсано на кръпки без остатък
покълва вятър в дланите и зима
потропва по паважа с крясък...
и днес те нямам a е просто - ...
beti
beti
Поезия
802 6

Диптих

То е нещо което не може да бъде различно
не тъгува по вятърни мелници влюбени в залеза
още пази спомени някъде в шепите
то е нещо което обгръща ме цялата...
... то е тихият шепот на няколко кестена ...
beti
beti
Поезия
634 5

Ноември

Той ноември е някак критичен
не харесва заучени роли
все му казвам да бъде различен
но не чува и с вятъра спори...
роши в клоните тъжни врабчета ...
beti
beti
Поезия
743 6

Подслон (Из "Откровено за лудостта")

Накуцвам с лявото крило... не ми достигат стъпки... да докосна клавишите... А от тишината боли – тя ослепява... сигурна съм!
Ти знаеш ли кой си, когато никой не те гледа, когато никой не се взира в думите ти... знаеш ли... Защото променящите се лица всъщност са посоките, по които нощем намирам пътя ...
beti
beti
Проза
838 10

* * *

Няма ни в изминалите стъпки
... нито в стихналите
в залеза безмълвни дни
(мигове напъпили безкръвно
вятърът на прага ми брои) ...
beti
beti
Поезия
619 4

Ненадейно...

... дъждът си нахлупи най-синята шапка
натири два облака в нечии длани
после избърса последната капка
и тръгна към теб да забрави...
... в жълто лъчите надлъгваха залеза ...
beti
beti
Поезия
672 6

Нещо такова...

В небето на отминали недели
да видиш че крилете ти ги няма
че някъде покълнали ръцете ми
подреждат маса с чай за двама...
и в струните занитена мелодия ...
beti
beti
Поезия
678 6

През пръсти

Заваляха пътеки безмълвно на запад
посърнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...
... после дълго танцува в прозорците вятър ...
beti
beti
Поезия
612 5

Спам

Тя познаваше всичките думи –
той не знаеше нищо за тях...
вечер редеше единици до нули
да обгърне съня ù със смях…
и покълнал до обич в ръцете ù ...
beti
beti
Поезия
647 7

Безплътно

Питат ме...
защо така...
... а аз не знам
но днес съм пясък...
с няколко измислени слова ...
beti
beti
Поезия
759 7

Юли

Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза
и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася
а някакви незрели думи ...
beti
beti
Поезия
598 4

По мярка

Скъсявам се до късче неизбежност
по мярка са ми само думите
и всичките пропуснати възможности
да кажа нещо смислено на тръгване...
… и вятърът навън ми е по мярка ...
beti
beti
Поезия
693 9

Тясно за бездушни

Едни такива сини намерения
в обратното на люляков следобед
и думи с непонятни междуредия
занитени на прага като спомен
... и кълнове поникнали по струните ...
beti
beti
Поезия
688 7

Като сянка

Защото се задъхвам от мълчания*
защото всичките недели са безлунни
и впиват пръсти в бледи очертания
по пясъка градят ме с устни
онези неузрели в двора ми малини ...
beti
beti
Поезия
738 1 9

До следващата в дланите ми рана...

Познавам вятър...
... сляп е като вяра
все рее на разсъмване в небето ми криле
разплита облаци покълва в жажда
и нощем ме изплита в дъждове... ...
beti
beti
Поезия
799 12

На прицел...

"А смисълът на тази бавна смърт
ще прочетеш в кръвта по огледалото.
Когато се прицелиш наобратно... "
Довереница (Дочка Василева)
Когато се прицелиш наобратно ...
beti
beti
Поезия
1.2K 18

Като камък...

Нагазвал ли си някога до кръв
в отминали завинаги любови
в обятия разкъсани до смърт
когато всяка фибра в теб се моли...
... и да не знаеш как да продължиш ...
beti
beti
Поезия
850

До следващия в дланите ти страх...

Не ми достига утро нито вяра
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите
до следващия в дланите ти страх...
... не ми достига сила нито обич – ...
beti
beti
Поезия
780 9

Не искам нищо...

Научи ли се да заспиваш нощем
когато всеки стон е път
когато те обгръща вятър
по мачтите на кръстопът...
... и давят мисли уморени ...
beti
beti
Поезия
1K 11

Кафе на разсъмване...

Обичам вкуса на горещо кафе
когато разпуква навън синева
когато в прозорците нежно небе
обгръща очите ми в синя тъга...
... когато по устните вятър сълзи ...
beti
beti
Поезия
1K 18

Възлесто небе...

Душата ми е възлесто небе
от няколко причини да те искам
от залези и влюбено море
което тишината ми разплисква...
... и пясък е и вятър и скали ...
beti
beti
Поезия
828 24

Докато поспре дъжда...

Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри ...
beti
beti
Поезия
786 6

Двадесет и четири...

По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...
beti
beti
Поезия
1.9K 21

Да те нотирам в шепот...

Не се научих да прощавам
дори сега бездумно те мълча
тя жаждата невинаги засища
невинаги пречистващ е дъжда...
не се научих – всичко е до болка ...
beti
beti
Поезия
912 1 23

История с макове (Из "Приказки за необратимото")

Може би затова се разплетохме, заради изтънялото разстояние и всички онези кратки мигове, в които отлагахме взаимността си за после... Заради лятото и тихите шепоти на вълните, които примамваха телата ни да се отдадат на забравата...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...
beti
beti
Проза » Разкази
1.1K 14