dansyto (Данаил Таков) - Произведения

Осмомартенско

Това е ден на обич и зюмбюли,
това е ден на нарциси и мед.
Със слънчеви лъчи, като през юли,
от щастие и от любов обзет.
Витае аромат на ранна пролет, ...

dansyto

Поезия

2019-03-09T09:58:14+02:00 512 2 5

Мастилена отрова

Опитвам се да бъда като лист,
пропит с мастило черно и тревожно.
Не търся ръкопляскания, бис –
преравям пътя, търсейки изконно.
Дори една-единствена душа, ...

dansyto

Поезия

2019-03-08T08:05:29+02:00 436 3 6

"Безстойностно"

Така сме устроени – търсим стойност*,
какво е туй, кажете ми, кажете!?
А може би за всеки е различно,
зависи от мерилото в ръцете.
Не, всъщност всяко нещо има стойност, ...

dansyto

Поезия

2019-03-07T10:34:22+02:00 409 3

Неукротени сънища

Завих се с непробудна тишина,
крилата уморени си положих.
И сгуших се в разстланата мъгла –
в очите ми лениви леко гложди.
Земята ме повика – няма свян ...

dansyto

Поезия

2019-03-06T15:16:03+02:00 536 4 6

Не мрънкай, няма подарена Свобода

С какво е Свободата ни сравнима?
Нима токова нещо съществува?
За много още е недостижима
и с кръв от векове я все бленуват.
Защото свободата няма равна, ...

dansyto

Поезия

2019-03-05T11:02:20+02:00 347 2 2

Тя, грее вечно – Шипченската слава

Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...

dansyto

Поезия

2019-03-02T12:36:28+02:00 473 6 11

Пролетта е новата надежда

Разкъсаха се облаците сиви,
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...

dansyto

Поезия

2019-03-02T11:02:04+02:00 468 3 3

Март

Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...

dansyto

Поезия

2019-02-28T08:25:57+02:00 508 4 8

Светлината е живот

Във всяка светлина откривам звездност,
във слънчев лъч – усмихнато небе.
В зората – вяра смислена, потребност,
а в залеза – оранжево море.
И всеки блясък порив е на радост, ...

dansyto

Поезия

2019-02-26T13:20:27+02:00 583 4 4

На Чочо и Иван

Кой забравя мъжките момчета,
нищо че съдбата е жестока?
Вечно със души са на хлапета,
за които - Честност - не е стока.
За които доблестта е мяра, ...

dansyto

Поезия

2019-02-24T15:44:53+02:00 541 2 6

В тишината

Не съм попил напразно тишина,
поемах жадно нейната прегръдка,
и всяка устремена в мен стрела
бе сливане, към всеобятност стъпка.
Защото в тишината преоткрих, ...

dansyto

Поезия

2019-02-23T16:32:16+02:00 644 3 13

Болката отляво има право

Болката отляво е живот,
устремът от който сме попили,
радост от израсналият плод,
сокът на житейските ни сили.
Болката отляво е любов, ...

dansyto

Поезия

2019-02-22T11:07:50+02:00 597 2 5

Недей да мамиш, Февруари

Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти, ...

dansyto

Поезия

2019-02-20T08:39:55+02:00 386 2 6

За Апостола е трябвало, народе…

Черен гарван молел опрощение,
ледено бесило там треперело.
Още жив, а хората в забвение
пратили го – пушките немеели.
Ех, народе лесно ли заспивал си ...

dansyto

Поезия

2019-02-19T04:21:15+02:00 556 4 4

Гладни за лустро души

Толкова душѝ...и всяка в нужда,
с болките, тревогите, страха.
Щом е друга, с етикет е – Чужда,
даже не изпитваме вина!
Толкова души, а малко обич, ...

dansyto

Поезия

2019-02-15T22:17:18+02:00 542 3 7

С душа намигна ми

Чувам ли те или дъжд ръми,
дъжд, напомнящ сълзите на Бога?
Ромон на разкъсани води,
песен на разплискана тревога!
Чувам ли те в окъсняла нощ ...

dansyto

Поезия

2019-02-15T00:06:37+02:00 594 5 5

И падаме, и ставаме – до гроб…

Каква ли беше тая орисия,
какъв бе тоя нескончаем път?
Дали не си с направена магия,
родино – дала земната си плът?!
Създадена начело с Аспаруха, ...

dansyto

Поезия

2019-02-13T00:15:21+02:00 740 8 14

Наивността е пропаст

Аз сигурно съм вече полудял,
защото на четирдесет и четири,
все още въобще не съм успял,
наивността да раздробя – тя пречи ми!
Във тоя свят от грубост оскотял ...

dansyto

Поезия

2019-02-11T09:27:31+02:00 661 6 8

Съботно

Събудих се – девети февруари
и някак леко чоглаво ми беше.
С приятелите бяхме се събрали
снощи и доста водка поизтече.
Харесвам петъците – хем умора, ...

dansyto

Поезия

2019-02-10T09:46:33+02:00 571 3 6

Ако си честен, си в графа – различен

> Откакто свят светува
>
> все мазният отгоре плува.
>
> Радой Ралин ...

dansyto

Поезия

2019-02-08T01:14:08+02:00 811 9 10

Река тече

Не ме разколебавай да открия,
частицата, която ни възражда.
В душата ли, в сърцето ли се крие,
неистово - неосъзната жажда?!
Щом дишаме – тя в нас гори безспирно ...

dansyto

Поезия

2019-02-07T11:28:52+02:00 609 2 4

Ще се възродя, ще бъда

Когато ме захвърлиш, като плява
и ме забравиш – още на мига.
Да знаеш, нещо мъничко остава,
да гложди вечно твоята душа.
От всеки образ има отпечатък, ...

dansyto

Поезия

2019-02-06T01:00:48+02:00 417 4 5

Народ, та дрънка

Абе…, уникален сме народ,
кой така с „чалъм“ ни моделира?!
Искаме си жалкият хомот,
чуждите ни гледат с кеф сеира.
Пълно е с мазни́ци, подлеци, ...

dansyto

Поезия

2019-02-05T00:12:44+02:00 602 3 3

Бяло и Червено

Червеното – във вените кръвта,
червеното – разчуствана жарава,
червеното – на гроздето цвета
във младо вино, дето отлежава.
И бялото – мек ангелски разкош, ...

dansyto

Поезия

2019-02-03T21:20:34+02:00 580 5 6

Сам... не значи самота

Да бъдеш сам – не туй е самотата,
че да ме вкарва в незаслужен грях.
И тя си търси пристана, горката –
да ме затисне, като похлупак.
Но знам, че тя на всеки е в душата – ...

dansyto

Поезия

2019-02-02T10:52:36+02:00 353 3 2

Неустоимо

Докосвам те – ръцете ми са гладни
за разгорялата магия – страст.
Поемат ме стихиите грамадни –
обречен съм, изгубил всяка власт.
По кожата ти капчици избиват, ...

dansyto

Поезия

2019-02-01T11:41:53+02:00 487 3 4

В жестоката прегръдка на облаците

С ръце разкъсвам облаците сиви –
опитвам да отпуша светлината.
Душите ни да се почувстват живи,
да се отпуснат меко в топлината.
Но те ме наблюдават – онемели, ...

dansyto

Поезия

2019-01-31T22:17:42+02:00 442 6 10

Очите ми

Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто, ...

dansyto

Поезия

2019-01-30T02:28:06+02:00 649 3 7

Хора разни, луднали съдби

По покривите бели се разходих–
вихрушка съм със леден силует.
Прозорчета на къщи поразтворих –
да зърна исках аз уюта мек.
Видях звънлива радост и усмивки ...

dansyto

Поезия

2019-01-29T01:03:24+02:00 432 3 11

Следи

Не гледай в мен – очите ми са тъжни,
не искам да попие в теб тъга.
Вървях безспир по улеите стръмни,
сдобих се с рани, с болки от света.
Не ме докосвай – вече лед съм само, ...

dansyto

Поезия

2019-01-27T16:02:31+02:00 452 3 7

*****

Мислех си за дума като – Колко,
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...

dansyto

Поезия

2019-01-26T00:17:19+02:00 573 3 7

Понякога и някъде, и там...

Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...

dansyto

Поезия

2019-01-25T00:30:41+02:00 435 3 5

Било е…

Дори да ме подмамваш, като куче –
бездомно, уморено и самó.
Каквото „беше“, всичкото приключи,
сега остана в мен едно – „било“.
Ще скитам, ти недей ме съжалява – ...

dansyto

Поезия

2019-01-24T17:57:31+02:00 603 5 6

Срамната сага за изтребителите

Хайде да си купим изтребител –
Грипен, Юрофайтер или ЕФ*!
Те са за държавата лечител,
ще летим и в нужда, и за кеф.
Ала нещо скарахме се вече, ...

dansyto

Поезия

2019-01-23T00:44:37+02:00 411 2 4

Сърце

Защо те имам в себе си – Сърце,
защо Творецът сложи те и в мене?
Без теб ще бъда лек, като перце,
от твоя грохот пълен съм с проблеми.
Ти правиш ме да съм незнайно друг – ...

dansyto

Поезия

2019-01-20T19:45:24+02:00 566 4 5

Танц

Примигва – тя, той – гордо се изправя,
телата раждат обща топлина.
Очите му я обкръжават жадно
и тя се впуска в дивната игра.
Поема дъх, завъртане, прегръдка, ...

dansyto

Поезия

2019-01-19T02:29:41+02:00 788 4 7

До Любовокрушителката

Когато в снеговете – януарските,
спотайва се несбъдната – магията.
И вихърът, със сили ягуарски е,
превърнал те във ледена. (Стихията).
Тогава събери кураж във себе си, ...

dansyto

Поезия

2019-01-18T04:35:16+02:00 704 3 7

Кажи ми, Защо

Взривяват се бомби – умират деца,
убиват животни – хора без сърца.
Водата завземат – продават я кеш,
Земята запалват, все едно е свещ!
Кажи ми, Защо?! ...

dansyto

Поезия » Гражданска

2019-01-17T11:31:26+02:00 563 4 4

Една китара ми напомня лятото

Една китара ми напомня лятото –
окъпаните в зноя сладки дни,
обгърнати на слънцето във златото
и на росата в свежите следи.
Китара звънка – струните опънати, ...

dansyto

Поезия

2019-01-16T13:21:52+02:00 550 5 11

Не е ли по-добре

Не е ли по-добре да онемея –
изричам ли най-верните слова,
че всяка дума камък е – не смея,
да хвърлям аз, по чуждите тела?!
Не е ли по-добре да оглушея, ...

dansyto

Поезия

2019-01-15T12:34:54+02:00 505 2 9