dansyto
804 резултата
Една любов тръпне от страст разтърсена,
опустошителна, нестихваща любов.
Тя цял живот от мене беше търсена,
една любов, като завинаги – до гроб.
Една любов, родила се в преддверие ...
  597  11 
Докосни ме по ръката като птица,
долетяла да се скрие от студа.
Аз подадох и́ със пръстите трошица,
тя погали ме с нежните си пера.
Докосни ме, ти си приказната птица, ...
  222 
Обзе ме аромат на зрели дюли,
на ябълки и круши – сочен плод.
И есента ще трябва да обрули,
жадувана реколта – благ живот.
Берачите поемаха в ръцете - ...
  855 
Аз равното съм – ти си планината.
Аз – яростни вълни съм, ти – брегът.
Аз съм студеното, ти – топлината.
Аз пролет съм, ти върху мен – снегът.
Аз огънят съм, ти пък си водата. ...
  489 
Едничка свещ догаря във душата ми,
не огън буен, нито клада зрелищна.
Тих пламък, крехка светлина във мрака ми
отвътре – моя си е и е прелестна.
Тя лесно може да изгасне, вятъра ...
  427  11 
Недей ме спирай, аз ще съм звезда,
една такава малка и далечна.
И въпреки това ще озаря,
две тръпнещи сърца на първа среща.
Понякога зад облаци ще спя, ...
  470 
Ще мога ли да се пренарисувам,
да избуя, притиснат от бетона?
В душата моя сякаш още плуват
мечти, които да разкъсат броня.
Не искам да съм тяло, а процеси, ...
  397 
„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...
  570  11 
Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
  546 
Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
  492 
Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...
  364 
Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...
  520 
Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...
  524 
Когато доста дълго си живял,
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
  406 
Ех, рана ти си ни – кървяща, болна,
земя си българска много преди
с дела да задушат те – недостойни,
за теб отвътре още ни боли!
Виновни всички сме и си го знаем, ...
  498 
Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...
  456 
Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...
  547 
Кресливи майки, нагло ги нарече,
а пък децата – ужким били болни.
А всъщност най-кресливото човече
е той – трезвен, а с думи алкохолни.
Това ни ръководи, управлява, ...
  456 
Косите ти се разпиляха нежно,
връз топла гръд, жадуваща милувка.
Да те обгърна беше неизбежно –
в пустиня ти си, аз съм водна глътка.
Обречени сме, всичко друго - вятър, ...
  506 
Ако можех да съм Слънцето през май,
бих те топлил аз, дарил те бих с надежда,
бих те галил нежно, без да има край
никога друга не ще бих и поглеждал.
Ако можех да съм августовски дъжд, ...
  658  11 
Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...
  602 
Аз искам много да сме диви -
като разюздени коне,
препускащи със буйни гриви,
сред непристъпни лесове.
Аз искам много да сме смели - ...
  448 
Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично ...
  389 
Бушуват мислите ми, тъй коварно,
понасят ме във вихъра си дивен.
Сякаш предчувствам образ огледално
на моя, но дали не е привиден?
Нюанси, форми, звуците от песен, ...
  397 
Защо ме връщаш, сред ония дюни,
и бризовете галещи лицето,
под изгрева на първороден юли,
сред звуците огласящи морето?
Защо сега, когато всичко свърши, ...
  574  13 
Защо ми казваш думи тежки?
Познаваш ме, но не до там,
че да ме съдиш ти за грешки,
които си извършил сам.
Недей да режеш ми крилата ...
  522 
България с Бавария ще мерят си млеката,
а аз предлагам, леко да се дръпнем от софрата
и да помислим – мери ли се тигър с буболечка
или например дребна пеперуда с едра мечка?
Но хайде стига простотии, мили родни братя, ...
  290 
Не си сама Виктория, да знаеш –
ще си пожертват и други съдбата.
Всичко ще имаш, дето пожелаеш,
че каузата ти беше тъй свята.
Сега ще ни заливат с думи мръсни – ...
  599  10 
Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...
  322  11 
Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...
  496 
Аз светлините ярки ще запаля
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...
  424 
Тереза Мей ли ще танцува? –
ох леле, да не дава Господ!
Тъй непохватно се преструва –
"ливада с неполиван троскот".
Брекзита нека си довърши – ...
  277 
Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...
  336 
Ела любов – та аз не искам друго,
ти стигаш ми дори за сто лета,
изпълнена със чувствата си луди,
ела, преобърни я таз съдба.
И разпилей я – семе на глухарче ...
  467 
Аз искам да ме нарекат Октомври –
ще засияя с неговия чар,
облян от скъпоценните му форми,
благословени във природен дар.
Листата цветни, нежната усмивка, ...
  415 
Листата ще разровя – октомврийски,
опадали след ледена слана.
И втренчен, гладен като за огризки,
ще търся сляпо своята душа.
Дали мъглите, стиснали простора, ...
  346 
Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...
  513 
Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...
  386 
Ех, науко, носила си слава,
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна, ...
  397 
Хайде, намери́ си смисъл, давай –
„смисълът е в малките неща“.
Радвай се, тъгувай, смей се, страдай,
пътя начертай си към звезда.
Някои ще кажат все раздавай, ...
  340 
Предложения
: ??:??