dansyto
816 резултата
Изпълнен съм със рани тежки.
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...
Дали се виждат в мен? – Не знам.
Аз разгадах души човешки
и не изпитвам вече свян.
Почувствах толкова омраза, ...
359
6
11
Вятърът разлюля приспани клони,
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...
листата пожълтели заваляха.
Показа си характера октомври
и птиците далече отлетяха.
Подготвя се диханната природа, ...
571
1
5
Аз светлините ярки ще запаля
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...
в театъра – за да ви забавлявам.
Там образи прекрасни се играят –
на шута, на кралицата, на краля.
А ролите им пак ще се раздават ...
493
5
Тереза Мей ли ще танцува? –
ох леле, да не дава Господ!
Тъй непохватно се преструва –
"ливада с неполиван троскот".
Брекзита нека си довърши – ...
ох леле, да не дава Господ!
Тъй непохватно се преструва –
"ливада с неполиван троскот".
Брекзита нека си довърши – ...
321
1
5
Ако аз имах всичките думи,
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...
всички думи в моята торба,
ще разлея ги в музика, струни –
чудна арфа обляла света.
Всяка дума нюанс е и нота – ...
399
1
6
Ела любов – та аз не искам друго,
ти стигаш ми дори за сто лета,
изпълнена със чувствата си луди,
ела, преобърни я таз съдба.
И разпилей я – семе на глухарче ...
ти стигаш ми дори за сто лета,
изпълнена със чувствата си луди,
ела, преобърни я таз съдба.
И разпилей я – семе на глухарче ...
524
3
6
Аз искам да ме нарекат Октомври –
ще засияя с неговия чар,
облян от скъпоценните му форми,
благословени във природен дар.
Листата цветни, нежната усмивка, ...
ще засияя с неговия чар,
облян от скъпоценните му форми,
благословени във природен дар.
Листата цветни, нежната усмивка, ...
460
1
6
Листата ще разровя – октомврийски,
опадали след ледена слана.
И втренчен, гладен като за огризки,
ще търся сляпо своята душа.
Дали мъглите, стиснали простора, ...
опадали след ледена слана.
И втренчен, гладен като за огризки,
ще търся сляпо своята душа.
Дали мъглите, стиснали простора, ...
407
2
5
Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...
571
2
6
Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...
437
3
3
Ех, науко, носила си слава,
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна, ...
ала все натискат да мълчиш.
Кой ще позволи да избуяваш,
ако ти не му се подчиниш?
Ех, науко, ти наивна, скромна, ...
432
1
8
Хайде, намери́ си смисъл, давай –
„смисълът е в малките неща“.
Радвай се, тъгувай, смей се, страдай,
пътя начертай си към звезда.
Някои ще кажат все раздавай, ...
„смисълът е в малките неща“.
Радвай се, тъгувай, смей се, страдай,
пътя начертай си към звезда.
Някои ще кажат все раздавай, ...
398
2
2
Стъклен пласт, боя – сребро зад него,
помнещ светлосенки, гняв и грим,
искреност и фалш, сълзи и его –
вглеждане на поглед тъй незрим.
Дяволско творение дали е ...
помнещ светлосенки, гняв и грим,
искреност и фалш, сълзи и его –
вглеждане на поглед тъй незрим.
Дяволско творение дали е ...
441
2
3
На душата моя най е свидно,
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...
478
2
2
Ех, какво е да си независим –
твоето от тебе да зависи?
Щом си независим – не си хрисим
и крилата не държиш ги свити.
Независим си… и незавит си… ...
твоето от тебе да зависи?
Щом си независим – не си хрисим
и крилата не държиш ги свити.
Независим си… и незавит си… ...
337
1
Дали това е същото небе –
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя – ...
искрящо, със лъчите си немирни?
Обляло всяко цъфнало поле,
със цветове окичено – ефирни.
Дали това е същата земя – ...
353
2
7
Лъжата ли е антипод на честност,
душата ли е негатив на тяло?
Родени да се лутаме в погрешност –
отвътре сякаш нещо е разяло!?
И зее дупка, мощно издълбана, ...
душата ли е негатив на тяло?
Родени да се лутаме в погрешност –
отвътре сякаш нещо е разяло!?
И зее дупка, мощно издълбана, ...
308
2
6
Сред меките лъчи на топла есен
потърсих те, дали не си дошла?
Дали не чуваш тая дивна песен,
на славеи предчувстващи студа?
Ако те няма, няма злато в есен, ...
потърсих те, дали не си дошла?
Дали не чуваш тая дивна песен,
на славеи предчувстващи студа?
Ако те няма, няма злато в есен, ...
532
3
3
(На мястото на празните тирета, поставете двусрично име на антиПриятел, повторено два пъти)
Ех, _ _ _ _, _ _ _ _ знам ги аз такива –
"наивни и смирени" хитреци.
„Заспал вулкан“, готов да те залива,
щом хора покрай него са дошли. ...
Ех, _ _ _ _, _ _ _ _ знам ги аз такива –
"наивни и смирени" хитреци.
„Заспал вулкан“, готов да те залива,
щом хора покрай него са дошли. ...
304
4
Не съм те търсил, ти ме сам намери,
откри ме пак и бях стъписан аз.
Накара всичко да се разтрепери
от твоя ромон, почнал с тътнещ глас.
Ще напоиш ли или туй сълзи са? ...
откри ме пак и бях стъписан аз.
Накара всичко да се разтрепери
от твоя ромон, почнал с тътнещ глас.
Ще напоиш ли или туй сълзи са? ...
290
3
5
Река ме тегли дръзко към началото –
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...
пленява с мощна приливна вълна.
И всъщност даже да се бори тялото,
с душата утаяват се в калта.
И въздухът превръща се в мечтание, ...
478
1
3
Отправим ли неволно взор нагоре –
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...
пред нас се ширва синьото небе.
Изчезва всяка капчица умора,
неистово сякаш то ни зове.
Денем облято е с лъчите златни ...
524
3
6
Обърнах се и те пред мен изгряха -
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди, ...
разцъфнали, усмихнати, добри,
а само преди месец сякаш бяха,
две листчета от почвата дошли.
Море от злато, жълти пеперуди, ...
608
3
5
Когато преродят се цветовете –
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата – ...
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата – ...
570
4
7
Защо напускаш ме? Къде си тръгваш?
Със теб споделях моите мечти,
аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...
Със теб споделях моите мечти,
аз искам още дълго да прегръщаш
мен, с галещите слънчеви лъчи.
Ти трябваш ми сега, как да те пусна? ...
367
1
3
Една любов остава най-последна –
последната не знаела прегради.
Потърсиш ли следата и́ „безследна“,
ще блесне насред звездни водопади.
И колкото звездите на небето – ...
последната не знаела прегради.
Потърсиш ли следата и́ „безследна“,
ще блесне насред звездни водопади.
И колкото звездите на небето – ...
500
3
6
Аз целия ще се превърна в прах
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро, ...
и после ще разсея се в тревата.
Дали това ще е изкупен грях
или съдбовно – чакана разплата?
За свършеното зло или добро, ...
532
1
7
На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
589
5
8
Изгряваш в майска пролет, в юнско лято –
бяла и жълта, розова, червена.
Лъчите слънчеви по теб разляти,
изпълват и стъблата ти в зелено.
С тъй дъхаво ухание преливаш ...
бяла и жълта, розова, червена.
Лъчите слънчеви по теб разляти,
изпълват и стъблата ти в зелено.
С тъй дъхаво ухание преливаш ...
635
5
7
Зеленото – цветът на мекотата,
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята, ...
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята, ...
1169
6
10
Разкъсани крила ми даде господ
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...
618
6
9
Как мога да се примиря с душите,
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...
незнаещи какво е милост, свян,
със хора щом прозира им в очите,
агресия и алчност с ръст голям?
Не мога да се примиря, че има, ...
359
3
6
Какво е красотата, ако не
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март, ...
поле със рози в казанлъшка пролет,
огряно от лъчи синьо море,
небе широко с ято птици в полет,
кокиче разтопило сняг през март, ...
617
3
8
Инстинкти вечно ни обграждат,
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли, ...
обвиват сякаш в жив сме плет.
Цена висока всеки плаща,
да е със себе си зает.
Не са ни нужни висши мисли, ...
282
2
6
Не ме поправяйте, макар и грешен,
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър ...
искам да си живея тоз живот
и даже за едни до болка смешен –
неосъзнал се още Дон Кихот.
Преследвам свойте мелници и вятър ...
545
6
7
Няма да те дам за сто жълтици,
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...
нито за милиони – даже в кеш.
Чакал съм те в пролет с ято птици,
мойто "всичко" за да окрадеш.
Без да питаш взимай – аз ти давам ...
436
3
3
Пак трябва да се сее, щом се съмне,
това е участ и съдба е наша.
Но след това какво ли ще покълне,
дано да не е само слама прашна?!
Че най – модерната ни днес култура, ...
това е участ и съдба е наша.
Но след това какво ли ще покълне,
дано да не е само слама прашна?!
Че най – модерната ни днес култура, ...
326
3
8
Понякога усещам, че умирам,
тогава нещо ново в мен се ражда.
Не ми е лесно смисъл да намирам,
щом даже за доброто днес се плаща.
Вървя по разнебитени пътеки, ...
тогава нещо ново в мен се ражда.
Не ми е лесно смисъл да намирам,
щом даже за доброто днес се плаща.
Вървя по разнебитени пътеки, ...
243
3
4
Щом лятото разгърне си крилата,
сърцата за любов ще ни отвори.
Дошъл е сякаш раят на земята –
безкрайни са душевните простори.
Игри и глъч, усмивки и надежда, ...
сърцата за любов ще ни отвори.
Дошъл е сякаш раят на земята –
безкрайни са душевните простори.
Игри и глъч, усмивки и надежда, ...
348
2
3
Жонглира Той със нас, безкрай жонглира,
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...
върти съдбите в неизвестен ход,
подмята ни и топките не спират,
разбърква ни във сферата – живот.
Едни изгряват, другите се скриват, ...
356
2
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
