dansyto (Данаил Таков) - Произведения

Как се изчислява, колко струва

Сто и петдесет години вече,
свети силен пламък неуморно.
Този дух на сила е обречен
и си следва пътя отговорно.
Той е често труден и трънлив е, ...

dansyto

Поезия

2019-10-13T00:01:41+03:00 636 3 5

Неочаквана вечеря

Небето беше синкаво стъкло
и сиви тротоарите мълчаха.
По нищо не личеше – днес било
е време за вечеря със съдбата.
Аз влязох вкъщи, беше тихо там ...

dansyto

Поезия

2019-10-10T09:08:24+03:00 882 4 7

ПоВервайте им...

Не мина много време, ала ето,
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...

dansyto

Поезия

2019-10-09T08:06:53+03:00 695 3 6

Ветровете са страсти

Ветровете вихър са… от страсти,
долетели да ни причестят.
С непокорството на бури властват
и душите ни ще подновят.
Ветровете канят ни на танц - ...

dansyto

Поезия

2019-10-08T08:02:30+03:00 749 4 6

Искреност и есен

Недей да ме кориш, че стана есен
и всеки стрък угасва безвъзвратно.
Животът се върти от труден в лесен,
сега махалото е на обратно.
Нима не виждаш тази красота, ...

dansyto

Поезия

2019-10-04T23:46:01+03:00 738 7 7

Сред оранжево-синьо небе

Каква е тази цветна необятност –
екстаз за моят дух и за очите?!
И въздухът пропива с всеобхватност –
оранжевото в синьото се вплита.
Нима това не значи орисия, ...

dansyto

Поезия » Пейзажна

2019-10-04T17:48:26+03:00 625 2 6

Сбогом, Професоре...

В душата ми роди се тишина,
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек, ...

dansyto

Поезия

2019-09-30T07:29:28+03:00 1.5K 2 7

Перото

Едно перо самотно долетя,
перо на птица – тръгваше си ято.
И взех го аз, тъй прелестно бе то,
перо полегнало върху земята.
Прибрах го, беше спомен откровен – ...

dansyto

Поезия

2019-09-26T01:32:27+03:00 466 5 4

От искрите му цветни си набрах топлина

Помогни ми да върнем пак горещото лято,
да изпием на глътки знойни слънчеви дни.
Нека пак да разцъфнат лавандули в полята
и отново изгреят свежи юнски липи.
Нека пак се открием, не, недей да ми казваш, ...

dansyto

Поезия

2019-09-22T01:02:13+03:00 585 9 12

Стаена топлина

Вихрушка завъртя в неистов танц,
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури, ...

dansyto

Поезия

2019-09-19T08:00:14+03:00 523 5 7

Богатствата на есента

По прашните му улици вървя,
на този град, изтръпнал от очакване.
Поемам от лъчите светлина,
за сбогом с приказно слънцезалязване.
Вървя и срещам дивната му власт – ...

dansyto

Поезия

2019-09-17T07:47:31+03:00 705 3 10

Душите ни трептят, това е щастие

Докоснах те, но знай, не е небрежност,
той, всеки допир е взаимодействие.
Вселенският копнеж таи безбрежност –
възвишеност пронизва чрез въздействие.
И нека да ни води само чувството, ...

dansyto

Поезия

2019-09-15T07:59:07+03:00 692 4 4

Разпръснах се на сто частици малки

Разпръснах се на сто частици малки,
в една – сърце, душата в друга, жалко.
И сякаш по вселенските закони,
кроени от години милиони,
разкъсах се, но всичко ли ще свърши, ...

dansyto

Поезия

2019-09-12T22:52:51+03:00 530 2 6

Хиляди усмихнати Слънца

И ето го – преполовен септември
с лъчите гали детските лица.
На земните ни дни безценни перли,
изгрели като хиляди слънца.
Училището ги зове отново ...

dansyto

Поезия

2019-09-08T10:23:40+03:00 473 5 9

Душата ми подсказа

В небесни висини се стича нежност,
родена във вселенска необятност .
И капките на споделена грешност,
попиват в осъзната безвъзвратност.
Видях те и душата ми подсказа, ...

dansyto

Поезия

2019-09-07T09:30:46+03:00 644 6 8

Като за последно

От лястовица ще открадна тон,
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...

dansyto

Поезия

2019-09-06T00:39:46+03:00 814 2 8

Да обичаш

Да обичаш е като взривяване,
с блясъци от чувства и от страсти.
Несравнимо с друго преживяване –
с искреност и сила на причастие.
Да обичаш е себераздаване – ...

dansyto

Поезия

2019-09-05T11:43:53+03:00 542 5 5

Септември е сбогуване

От целувка се роди септември,
лятото прощаваше се с птиците.
Разпилéни в друмищата перли,
дълго се оглеждаха в зениците.
А земята, зажадняла чакаше, ...

dansyto

Поезия

2019-09-01T18:12:47+03:00 528 9 12

Колко

Колко ли ще понесе сърцето,
колко радост, колко трепет, колко…
Мразя го, наричам го проклето,
цялото пропито е със болка.
Сякаш съществувам нелогично, ...

dansyto

Поезия

2019-08-31T10:21:10+03:00 585 3 7

Нещо мъничко поискай

Недей тъгувай, лятото си тръгва,
не се терзай, не ще го върнеш ти.
Когато нещо времето прокужда,
завинаги остават в нас следи.
Бъди смирена, есента е сладка, ...

dansyto

Поезия » Друга

2019-08-28T10:52:33+03:00 737 7 6

Кметица

Не ща ти ни ремонтите „големи“ –
такива са, но само по цени.
С обществени поръчки нагласени,
раздадени на близки чрез „игри“. *
Не ща ти Графа с перки на акули, ...

dansyto

Поезия

2019-08-27T09:17:24+03:00 844 3 6

Морето е причината да дишам

Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг – ...

dansyto

Поезия » Друга

2019-08-24T15:21:13+03:00 925 8 9

Позволи да съм твоята есен

Позволи да съм твоята есен,
не защото изтляло е лятото,
та макар че с прощалната песен,
птици тука събират се, в ятото.
Аз го знам, ще харесаш премяната, ...

dansyto

Поезия

2019-08-22T16:16:43+03:00 573 5 13

Част съм от светлината

Колко време изгубих,
вместо още да пиша.
Колко чувства прокудих,
без мастило да дишам!
Колко вятър издуха, ...

dansyto

Поезия

2019-08-17T22:54:25+03:00 544 4 7

Името ти е Мария

Името ти е Мария
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...

dansyto

Поезия

2019-08-15T11:22:06+03:00 714 5 9

Не се терзай

Недей ме пропилявай, запомни,
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента, ...

dansyto

Поезия » Друга

2019-08-14T15:55:50+03:00 676 4 6

Нощен крадец

От всеки облак взимах капка дъжд,
в среднощна лекота на лунен полет.
Събирах часовете наведнъж
и сънни приливи отпращах с полъх.
Разстилах лунен прах по сто пътеки, ...

dansyto

Поезия

2019-08-13T07:23:48+03:00 510 4 7

Защото те обичах

Защото те обичах с всеки дъх,
затуй не съм ли полъх самороден?
В подножието бях, ти беше връх,
но нямам от изкачването спомен.
Обрулваха ме гневни ветрове, ...

dansyto

Поезия

2019-08-11T00:58:06+03:00 597 5 9

Безразсъдство, съдбовност и кръв

От всеки храм не става пантеон,
от всяка тръпка – приказка любовна?
Съдбата не строи за всеки трон,
а има сила толкова преломна.
От всеки допир, обич не расте, ...

dansyto

Поезия

2019-08-09T07:51:29+03:00 530 4 6

Твоята ръка

Хвани́ ме за ръката и стисни́,
почувствай – силата ми в теб прелива.
В останалите още земни дни,
моята длан, твоята нека скрива.
Това е сливане на две души, ...

dansyto

Поезия » Друга

2019-08-07T11:38:28+03:00 552 4 6

Строфите ми въздух и вода са

От строфите си пия, ожаднял –
вода изваждам в кладенец дълбинен.
От толкова живот съм премалял,
виновен ли съм или съм невинен?
И всеки стих е сякаш шепа дъх, ...

dansyto

Поезия

2019-08-05T13:51:48+03:00 1.2K 4 15

Построих за тебе пантеон

Изпих до дъното бутилката със ром,
изпих я цялата, но нищо не забравих.
Бях построил за тебе слънчев пантеон,
а след това ти мен в руините остави.
И даже с камъни, притисната плътта, ...

dansyto

Поезия

2019-08-02T08:54:18+03:00 599 5 7

Завод до завода, мила моя майно льо

Завод до завода, мила моя майно льо,
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...

dansyto

Поезия » Гражданска

2019-07-31T20:42:30+03:00 786 1 6

Напомняш ми на август

Напомняш ми на август, разбери,
от твоя полъх всичко в мен се пали.
Незримото във твоите очи
е с блясък на планинските кристали.
Напомняш ми на август, разбери, ...

dansyto

Поезия

2019-07-31T00:31:00+03:00 461 7 9

Лятото е слънчев панаир

Лятото е слънчев панаир,
пълен със сергии многоцветни,
на една е слънчогледов пир,
а на друга – плодовете летни.
Там се люшкат топли езера, ...

dansyto

Поезия » Друга

2019-07-28T16:25:17+03:00 610 2 4

Тъмнооко момиче

Тъмнооко момиче в тротоарите крачи,
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси, ...

dansyto

Поезия

2019-07-27T07:59:58+03:00 607 10 9

Накрая…лека нощ

Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...

dansyto

Поезия

2019-07-25T07:58:36+03:00 381 3 7

Август

От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...

dansyto

Поезия

2019-07-24T18:32:41+03:00 2.8K 16 20

Трябва да сме благодарни

Пропаднах в бездна или оскотях,
че сложих на душата тежък грях.
Ожалвах се – защо не съм щастлив,
и даже, как животът бил ми сив?!
Но трябваше до дъното да сляза, ...

dansyto

Поезия

2019-07-23T00:34:05+03:00 1.4K 2 14

Кой знае

Кажете ми, какво е туй съдба –
записано, скроено, начертано?
Избираш сам или друга една,
незнайна сила в теб поддържа пламък?
Зависи ли животът ни от нас ...

dansyto

Поезия

2019-07-20T16:22:04+03:00 562 2 9