dorageorg
76 резултата
Писма с дъх на романтика ... . Писмата на големите ни творци - Вазов, Пенчо Славейков, Яворов до техните любими, вълнуват не по-малко от произведенията им ... Чела съм и за писма в бутилка, ала не съм намирала, за съжаление ... Но сигурно, почти всеки е имал някоя романтична история, с писма включит ...
  81 
Да уловиш красотата ... . . Днес, може би най-разпространеното хоби е фотографията, красиво хоби при това ... Има много и разнообразни хобита, колекциониране на салфетки, оръжие, плетене, готвене, спорт ... С хоби разпускаме забавляваме се, релаксираме ... С него може да се развиват полезни умения, ...
  53 
И все ме връщат спомените ... . От колко време все ме тегли, към спомените ми от село ... Свидните спомени от детството, преди да стане град моето родно село ... Към скъпите хора в живота ми там, уви - на сън ги виждам вече само ... Зимата е към края си и с двете ми братчета сме на любимото ни място ...
  55 
Цветята ... . Наближаващият християнски празник Цветница, Цветна неделя, е един и от най-важните народни празници ... В живота ни, цветята са прекрасен, незаменим подарък, за всеки празник и повод ... В сивия делник, те ни даряват със слънце ... Като малка, майка ме пращаше да взема по-интересно цве ...
  82 
Чудесата с мен ... . Както всеки човек, никак не съм безгрешна ... А името ми означава Божи Дар, съкратено от Теодора ... Само че - едва ли заради това, в живота ми действително се случват чудеса ... От беди не веднъж ме спасява невидима, чудодейна сила ... Звучи невероятно, ала вярвам, че над мен с ...
  87 
За емоциите ... . Колкото и бързо да напредва изкуственият интелект и роботите вече да могат да разпознават човешките емоции, уви - не е преодоляно препятствието, те да реагират по подобен начин ... Като нас, хората, животните също имат чувства, изпитват емоции, а доказателства за това, все повече с ...
  112 
“Горо ле, горо“ …
Закърмена съм с гората, с нейния мирис - неотразим, невероятен ... Мек и влажен - в широколистните гори, с които е обграден родният ми полубалкански край ... Коренът на моя бащин род, произлиза от гората ... Преди незнайно колко поколения, един от прадедите ни е бил горски ... Казв ...
  89 
Добротата ... . За хората в студа, в мрака - добротата живот е, топлина, светлина ... От памти век, доброто крепи света ... Добрини ако вършим, Бог го оценява - Той е самото добро, добротата ... В беда, първо Нему се осланяме ... И в размирни години, като сега ... Добротата от хора - човеци прави .. ...
  74 
В безсъница среднощна 4... . . Отново сънят ще ми изневери - будувам и да спя как не опитвам ... Броя назад - от триста, уви ... С нов трик, плочките си нокътни понатискам ... А настроението, носталгично ... На ум ми идва - на внучките писмо да напиша ... За дъщери ги имам ... (По-поетично, даже в р ...
  99 
За малките ни радости... . Дори във времето тревожно сега - щастливи ни правят малките неща ... Човешките, най-простичките радости - живота ни правят истински, с цвят … Те, сякаш че го “овкусяват“, някак ... С тях е безгрижен животът, не рядко ... Смисъл те му придават, в мирния ни утрешен ден окура ...
  134 
  167 
Не са малко моите години, а спомените ми говорят много... До сега съм събрала в две книжки, повечето от тях... И мислех до скоро, че някои от останалите не са подходящи за споделяне… Ала твърде зачестиха напоследък у нас посегателствата върху жени, което ме подтикна да разкажа този мрачен спомен - з ...
  131 
Как, без нежност... . Живот - какъв би бил, лишен от нежност ... Безсмислен за мен, прозаичен, нелеп ... Как, без светли изгреви в новия ден, без тъй прекрасните залези вечер ... Какъв живот, без изумителната природа неземна, с райски омайващи гледки и без чистия въздух, свеж ... Или без птичa глъч, ...
  134 
За доброто – непоискано ... . . Като повечето хора и аз се стремя и помагам на другите, както и с каквото мога ... ”Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще дойде“ – казва народът ни... ”Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
’непо ...
  140 
В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как м ...
  148 
В безсъница среднощна 2 . Пак не мога да заспя, поредна нощ ... И се връщам назад със спомените … За тях тъй благодарна съм, Господи ... Скъпи спомени прекрасни - опора ... Помагат ми днес във време тревожно, пълно с опасности, с беззаконие ... Моите най-близки и най-обични, един към друг с всеотдай ...
  138 
В безсъницa среднощна ... С години спя малко, на пресекулки ... И сънувам, за секунди сън дори ... Бушуват в мен емоции неспирно и носят ме, къде ли не, с тях литвам ... А ме спохождат и какви не мисли ... Но най-вече спомени, преди всичко ... ........................... От моето детство - зима, сня ...
  153 
  171 
  222 
Предновогодишна среща ... Един щастлив ден увенча края на моята 2024 година ... След повече от три десетилетия, срещата ми с бившия мой ученик - успешен лекар-кардиолог и отскоро кмет на нашия град, беше прекрасна ... Чаках я нетърпеливо цял месец и тя ми донесе безкрайна радост ... Мисля, не само н ...
  131 
  153 
Край бъдника ... . По традиция, сигурно почти всеки българин, в навечерието на Бъдни вечер си пожелава да е с всички от своето семейство вкъщи, около празничната трапеза, със содената питка с паричка, зелевите сърмички, туршията, ошава ... И край горящия бъдник в огнището, с топла светлина, символиз ...
  159 
Не само по големите християнски празници, от години посещавам често храма в центъра на града ... Свикнала съм да виждам почти винаги отпред на стълбището да седят двама-трима, предимно мъже, отхвърлени според мен от живота, просейки милостиня ... И почти винаги откликвам, както всеки християнин, спо ...
  156 
  204 
Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...
  165 
Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...
  156 
  322 
За нашите празници, обичаи, традиции ...
От малка чувах камбанения звън на църквата в Угърчин и я виждах от дървената кьошка на къщата ни отсреща през шосето, (Гробишки дол, по онова време). Дълго време църквата беше затворена и не бях наясно защо... Но угърчинци зачитахме обичаите и празниците, кат ...
  191 
Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена, ...
  141 
Свиден спомен ...
Как помръкнала стои лозницата –
сиротна е нашата къща…
И тъй на прага, любим спомен бликва,
в детството ми светло се връщам… ...
  196 
Желания ...
. Исках света да спася, с красота,
в театъра, с творбите на таланти,
с идеали висши – свобода, мир,
вяра, любов, борба със злото…Уви! ...
  208 
Най-закъснялото ‘‘Обичам те…‘‘
На Георги и Павлин!
Скъпи братя, почивайте в мир!
Колко пъти, с години преживяно,
на какво ли не, учи ни животът… ...
  429 
На сън, понякога и стихове съчинявам, а след малко ги забравям ... Сънувам винаги, дори ако съм задрямала за минути, но помня само по-ярките сънища ... С Ники, преди да се ожени, бяхме на море във Варна. Баща му беше зает по служба, а ние как да откажем поканата на приятели, с които си гостувахме вз ...
  181 
. Ако сте се изкачвали в Балкана до връх ''Козя стена'' и до едноименната хижа, знаете какво е вкодирано в наименованието ... С две приятелки, с пет-годишния ни син и съпруга ми, решихме с колата да “отскочим “до Троян и по-точно - до хижа ''Хайдушка песен''. Беше късна есен, а времето - не много ст ...
  220 
Може би, знаете, че продават
“Животните на село“, детска игра…
Преди - за животните в селата,
не на игра, грижеха се и деца…
Личи си у нас каква промяна – ...
  260 
Стремеж…
На Дора Габе
‘‘Как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест, ...
  156 
Преваля август – потеглят птиците,
най-първи май, щъркелите литнаха…
Връщам се и аз самичка, унила –
в родния край не ме очаква никой…
Но, пак ме плисва ароматът свиден, ...
  212 
Баща ми, главата на петчленното ни семейство, преминава през ужаса на Втората Световна, но съумява да съхрани душата си чиста ... Той беше с добър и мек характер, само че действен ... И може би, защото татко по-рядко беше вкъщи, от детството пазя ярки спомени за него ... Когато раздаваха хляба с куп ...
  235 
Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... ...
  183 
Преди години, угърчинците са живеели предимно по колибите си, не рядко дори през зимата. От родителите си зная, че децата ходели пеша на училище, изминавайки дълъг път. Трябвало е да учат, но и да помагат на семействата си в земеделието, скотовъдството... Татко ни разказваше, колко трудно са се прид ...
  252 
Предложения
: ??:??