ПетърТарамбичков (Петър) - Произведения

В дванадесет...

В дванадесет часовникът за малко спира.
Припомня си как в твоите очи- обгърнати-
числата губят своето значение.
Как методичното движение
на тъничката му стрелка ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-12-05T08:39:39+02:00 378

Ехо

Моята надежда,
моята светла и добра надежда
вече почти догаря.
Само една малка локвичка
още пази пламъка и, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-11-28T09:10:27+02:00 855

Пространството...

Пространството обича да е пълно.
Наблюдавам баладичните усилия на хората
да му помогнат- красиви, упорити,
неизменно тържествуващи усилия:
пулсира разрушеното пространство… ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-11-21T10:25:22+02:00 415 1

Като дъжд

Полека и по малко се натрупва
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-11-14T10:11:49+02:00 347

Тихо...

Тихо. Някъде шуми.
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-11-07T12:25:28+02:00 424

Очакване

Желанието идва
и започва да говори нещо.
Но аз не го слушам-
гледам плавното натрупване
на оцветените листа ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-10-31T06:39:54+02:00 386

Улицата...

Улицата с капещи дървета,
улицата няма да ме помни;
тичат цветовете по шосето…
Цветовете вече са свободни,
недействителни желания: ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-10-24T09:33:49+03:00 354

Преди есента

Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-10-18T13:07:41+03:00 358

Ти идваше...

на Петя
Ти идваше с крилете на някакво загинало летящо животно.
Имаше същите криле- на загиналото, прекрасно животно.
Носеше същата необяснима кръжаща печал-
или същата бълбукащо- изненадваща радост, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-10-10T09:47:24+03:00 345

Мой свят

Приеми ме, когато не смея
да поискам прегръдката ти,
когато лъжата заменя
протритите с нови кръпки
ти приеми ме при себе си, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-10-03T12:23:29+03:00 368

Нощта...

Нощта идва често.
Съблича светлата си дреха…
Наобикаля двора, дърветата, къщата.
Нощта ми разрешава да я гледам.
Съблича светлата си дреха ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-09-26T15:57:13+03:00 346

Изгрев

Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-09-19T14:11:12+03:00 368

Оранжевото...

Оранжевото растение ме сънува красив…
Вижда ме като вятър,
издухал слънцето от под земята
(слънцето много прилича на него);
вижда ме като мравчица, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-09-12T12:06:58+03:00 371

Топлини

Те идват срещу мен усмихнати.
И тъжни…Различни.Поглеждат ме,
изпърво боязливо, и доловили
тайните си издъхват.
И отново е пълно с присъствие. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-09-05T08:20:07+03:00 352

Понякога...

Понякога човек се губи.
По неизвестни и непонятни причини
бяга от себе си и мъчи да се види друг.
Тогава няма сили
да живее с виждането си, ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-08-29T07:40:01+03:00 327

Стихотворение

Всеки човек е добър по душа...
Мама на татко се скара.
После татко протегна ръка
и котката подскочи от шамара.
После татко излезе навън. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-08-22T08:54:15+03:00 427 4

Стая...

Стая. Вечер. Пердета.
Одеялото на леглото се е свило
като ямурлук, с възглавницата за качулка.
Сънувам, че „ по радиото” вали дъжд…
Дядо се е подпрял на тоягата- ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-08-15T07:50:53+03:00 487

Поздрав

Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-08-08T17:44:32+03:00 332

Когато...

Когато те отминах станах нежност. И обичане…
Не знам какво направи, когато те отминах.
Станах лек. И усещах, че това си ти –
нежност, обичане и светлина… Доверчивост.
Светът бе разбираем и красив. ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-08-01T10:52:40+03:00 333

За душата

на Тарани
Тя има лунички.
Коса кестенява…
По- скоро чуплива,златиста коса.
Очите кафяви. Сърцето изцяло ...

ПетърТарамбичков

Поезия

2023-07-25T21:18:59+03:00 1.2K 2 7