stel88
80 резултата
Иска ми се да те имам
в най- снежната гора,
да не съществува време
или... хайде, само това.
Да има огнище или камина ...
в най- снежната гора,
да не съществува време
или... хайде, само това.
Да има огнище или камина ...
1058
1
2
Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...
672
2
2
очите ми
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...
течен карамел
по туптящата ти кожа
е залепнал
и не мога през прозореца ...
507
Луната във влажна нощ на Януари
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...
655
Искам да си забравим телефоните.
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение... ...
Да ни връхлети звезден прах и купища небе.
Да си споминим, че явно сме захвърлили
в самотен ъгъл парчета от сърце.
(Онова, което гръмко шихме с уверение... ...
626
Не си гоня опашката, нито в кръг се въртя,
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...
съвсем са ми твърди стените в главата.
Посред светло по Млечния път си вървя,
само дето никой не ще да ми плаща.
А градът ми е бляскав и безупречно чист, ...
882
1
Няколко въпроса помня отчетливо,
когато се тревожеше как пресичам
и дали имам хляб за вечеря,
понеже не ми държеше здраво ръката
и не можеше да ми приготвиш ядене. ...
когато се тревожеше как пресичам
и дали имам хляб за вечеря,
понеже не ми държеше здраво ръката
и не можеше да ми приготвиш ядене. ...
891
3
Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато, ...
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато, ...
1044
11
Прегръдка, за да ми кажеш в ухото,
че се прибрах и съм добре дошла,
но без крила и без шапка червена.
Домът е чист, скърца под краката,
с аромат на сапун и мекици. ...
че се прибрах и съм добре дошла,
но без крила и без шапка червена.
Домът е чист, скърца под краката,
с аромат на сапун и мекици. ...
880
5
Лято през август. Завира в кръвта ми.
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...
856
2
Meжду дърветата е странно тихо,
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар ...
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар ...
1045
6
Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен
под ореха, оронен от дъждовете есенни,
да затисне гласът ти тежката рана,
да ме спасиш с ръце от бездънната яма.
Разкажи, майко, разкажи, не щади ме, ...
под ореха, оронен от дъждовете есенни,
да затисне гласът ти тежката рана,
да ме спасиш с ръце от бездънната яма.
Разкажи, майко, разкажи, не щади ме, ...
1054
15
Любовта беше непринудена, беше лудост,
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. ...
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. ...
1073
17
1367
12
Спи, но не е нощ.
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите, ...
Спи, защото няма очи.
Спи, защото не може да обича.
Сън, като смърт, без пулс, без дъх.
Събужда се, колкото да пренареди мебелите, ...
1449
14
Има дела, които не строят светове.
Бягат без пътеки и смисъл.
Има звуци, които не пасват в мелодия.
Понякога са писъци
oт грешки, за които не искам да мисля. ...
Бягат без пътеки и смисъл.
Има звуци, които не пасват в мелодия.
Понякога са писъци
oт грешки, за които не искам да мисля. ...
2119
1
18
млада жена с жълти обувки на токчета
бързо върви
ще се обърне ли назад
нижат се сухи листа на дъха ù
връзват гердани ...
бързо върви
ще се обърне ли назад
нижат се сухи листа на дъха ù
връзват гердани ...
1530
27
Мислите и тази нощ завършват с нокти,
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих, ...
впили себе си в овехтялата завеса,
по нейните райета до късно писах ноти,
да ми пее тишината за това къде си.
С всеки ъгъл на тясната ми стая спорих, ...
1206
6
Един мъж хиляди товари между два бряга пренесе,
а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.
Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,
кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.
Като бясно куче с остър вик дереше небесата, ...
а сърцето празно и от болката в кръвта не ще да изтрезнява.
Нощта все така като гюле на гърдите му тежеше,
кой ли избра домът му само неговите стъпки да познава.
Като бясно куче с остър вик дереше небесата, ...
1287
12
Охлузени спомени и толкова болка, и машина, която не успях да контролирам. Сега, когато е късно, зная каква е цената на безразсъдството... Искам да се боря, защото обичам, но дори очите си не мога да отворя и съм по-лека от перо. Всичко, защото исках да вкуся от адреналина на собствения си егоизъм, ...
3132
5
Нощта с хладни пръсти опипва земята
и без никой да усети, кротко ляга
там, където по-рано цветя се смяха
и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.
А в душата ми няма земя и мрак не спи, ...
и без никой да усети, кротко ляга
там, където по-рано цветя се смяха
и намачка ги дъхът ù с целувки от скреж.
А в душата ми няма земя и мрак не спи, ...
1571
10
Снощи небето чух как изкрещя
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон. ...
и отчупи от окото си тежки сълзи,
пусна ги смело по стръмния склон
и обирайки по пътя всички игли,
минаха през мен със силата на слон. ...
950
6
В сърцето ти огън горял ли е до взривяване
и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,
да освободиш сирената, имаща очи да хване
идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,
ако по чудо утре решат да се случат... ...
и мечтал ли си да разрежеш гърдите си с нож,
да освободиш сирената, имаща очи да хване
идеята на числата, намисли ли какво да се сбъдне,
ако по чудо утре решат да се случат... ...
1166
19
В очите ти открих едно тъжно човече,
което подари ми неудобни обувки
и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче
вярваш ли, че гюлето може да е мехурче
и в него да събера пиянството на душата. ...
което подари ми неудобни обувки
и ме кара с тях на крака тебе да диря, обаче
вярваш ли, че гюлето може да е мехурче
и в него да събера пиянството на душата. ...
1278
13
Днес дълго се гледахме с морето.
Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.
Дори лицата ни са огледални,
пили сякаш до безпаметни зори вино.
Питах го защо тъй силно плаче, ...
Толкова сме близки, а (странно) не сме едно.
Дори лицата ни са огледални,
пили сякаш до безпаметни зори вино.
Питах го защо тъй силно плаче, ...
1055
10
Върнах се. Посмях да превърна бягството
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала. ...
в обратно кротко ходене към скованите ти
рамена, питащи защо си тръгнах.
Уплаших се от крещящото "обичам те",
защото никога преди не бях го чувала. ...
1475
10
не на мястото си се чувства столът забит в пясъка
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост ...
дървеници изядоха на половина краката му
времето ражда ти с гротескна образност крясъка
на висящи с главата надолу представи
че небето е огледало и светлината му е твоята собственост ...
1412
24
Случка:
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...
Капчица среща лицето, нахално милва челото и устата.
Оставя части от себе си и накрая изчезва. А де да можеше да е повече, най-сочен и сладък е плодът на чуждата сълза.
Прочетох извратена история. Как небето оглежда дланта
на хиляди хорски животи и със светкавица гравира съдби. ...
1149
7
Навярно само аз в тебе светове виждам как се създават,
как коленичил, пак си недостижимо високо за другите,
как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат,
и търсят причини да не приличат на нулите.
Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан, ...
как коленичил, пак си недостижимо високо за другите,
как пред теб зверовете подвиват опашки и бягат,
и търсят причини да не приличат на нулите.
Аз отдавна разбрах какво е да бъдеш безкрайно обичан, ...
1797
29
Беше известно време преди Коледа.
Есен. Нежен и топъл ден.
Слънцето, сякаш увяхнала детелина,
сгърчи се и тихо заплака в мен.
Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента, ...
Есен. Нежен и топъл ден.
Слънцето, сякаш увяхнала детелина,
сгърчи се и тихо заплака в мен.
Аз ли? Аз забравям да съществувам през есента, ...
1096
16
За него толкова дълго страда
и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.
И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...
Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката
и лютивите мисли за него. ...
и толкова нощи от сълзите ти прогизнаха.
И въпреки себе си, още го търсиш, глупаче...
Поне веднъж ме погледни да те опазя от болката
и лютивите мисли за него. ...
1125
18
Броди тъжен и течен по кожата вечният студ
и ръката ми стиска в обещание, че просто минава оттук.
Лъже. Пак иска със сива рокля него да чакам пред угасналия фар на живота
и с вплели ръце в косите ми сухи цветя, по които само той ме познава...
Ей го, идва с охота. ...
и ръката ми стиска в обещание, че просто минава оттук.
Лъже. Пак иска със сива рокля него да чакам пред угасналия фар на живота
и с вплели ръце в косите ми сухи цветя, по които само той ме познава...
Ей го, идва с охота. ...
1468
33
там на брега пак вълна дялка в мен странни фигури
облегната на някоя мисъл облаци пука душата
и шмугва се птичка между ръцете и лицето
а щях да заплача...
сигурна бях че всяка преструвка познавам ...
облегната на някоя мисъл облаци пука душата
и шмугва се птичка между ръцете и лицето
а щях да заплача...
сигурна бях че всяка преструвка познавам ...
2124
42
Следиш ли как се прелива блясъкът
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка ...
и как опашката контрира вятъра?
Да, звяр съм, и събужда се крясъкът
на случаен свидетел на трансформацията.
Откакто светът се помни, живея в клетка ...
1080
16
Удавих се и откъсва се душата.
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето, ...
Тревогата на водата без да искам вкусих
и горчи право в стомаха въпрос...
Как да те оставя? Сам добре ли ще си?
И не ме е страх, че съм в гърлото на морето, ...
1115
14
Така ти ври дълбоко под кожата,
че дори и студеният душ не помага.
Водата се стича от тебе, събрала
настроението ти... и пада гореща,
а след него с леко облекчение сядаш ...
че дори и студеният душ не помага.
Водата се стича от тебе, събрала
настроението ти... и пада гореща,
а след него с леко облекчение сядаш ...
2041
37
И на тебе ти стана скучно оскъден светът,
и на тебе ти ритат врата преди да влезеш,
и при теб в стресната пот разболява се тонът,
когато на крайчеца на себе си опитваш да седнеш.
Обещал, че ще направиш последно изключение, ...
и на тебе ти ритат врата преди да влезеш,
и при теб в стресната пот разболява се тонът,
когато на крайчеца на себе си опитваш да седнеш.
Обещал, че ще направиш последно изключение, ...
1040
20
Измислих си професия,
махам маски всякакви,
имам си дори комисия -
два скалпела, изяждащи
всеки опит за скриване ...
махам маски всякакви,
имам си дори комисия -
два скалпела, изяждащи
всеки опит за скриване ...
1096
18
Виждам те рядко. Знаеш ме що за образ съм, все по задачи тичам.
Всеки ден копнеех за онези твои топли думички,
който сякаш със замах кърпеха самотните парчета в мен.
Обичам те и на теб го изричам най-лесно, без измъчени срички,
думи ококорени в сърцето ми, плътни, без плен... ...
Всеки ден копнеех за онези твои топли думички,
който сякаш със замах кърпеха самотните парчета в мен.
Обичам те и на теб го изричам най-лесно, без измъчени срички,
думи ококорени в сърцето ми, плътни, без плен... ...
2709
36
"няма го невъзможното в живота"-
нали това е мотото на "широките гащи"
вярваш че можеш всичко безнаказано
и че ти държиш небето да не падне в сажди
стига бе ...
нали това е мотото на "широките гащи"
вярваш че можеш всичко безнаказано
и че ти държиш небето да не падне в сажди
стига бе ...
972
19
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
