Повести и романи - Проза

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/

1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ...

генек

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-01-02T18:48:03+02:00 709 3 9

Первая, Белая и Всея (Глава 1) 🇷🇺

ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава 1 Учитель.
* В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, обветренным судьбой и временем суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой т ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2019-12-29T17:43:05+02:00 2.1K 2

Сутрешни кризи на личността

Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ...

icefire123

Проза » Разкази, Повести и романи, Други

2019-12-22T11:31:33+02:00 891

Сутрин, по време на влюбване

Утрото беше мрачно, а в стаята беше топло и задушно. Той стана, отвори прозореца и преброи до 30. Точно на колкото години е. Затвори го бързо, потръпвайки от студа, който навлезе. Начумерен и сърдито, на времето, си направи силно и ароматно кафе в кухнята.
В сребърен поднос добави няколко сладки в ч ...

icefire123

Проза » Разкази, Повести и романи, Други

2019-12-21T17:34:01+02:00 966 1

Разрушените къщи

Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ...

icefire123

Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2019-12-19T10:22:53+02:00 1.1K

33- Безсъние

Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-12-17T07:43:28+02:00 1.6K 4 7

Мозайките на Плюшкин Част - 6

ЧАСТ 6
- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител!
- Кажи си Гражданино Философ!
- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…
- Е може в него да прози ...

rygit

Проза » Повести и романи

2019-12-14T17:06:05+02:00 1.2K 1 2

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 9.2

На вратата се позвъни и това прекъсна потока на не особено приятните ми мисли. В главата си вече бях съчинила половината рапорт до Нощния патрул. Глухарьов само ме стрелна с поглед и рече:
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-12-12T08:48:40+02:00 1.2K 1

33- Глава XXXII

Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-12-11T07:37:47+02:00 1.5K 4 5

Мозайките на Плюшкин Част - 5

Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми ...

rygit

Проза » Повести и романи

2019-12-06T15:12:30+02:00 1.5K 1

33- Глава XXXI

Глава XXXI
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-12-05T12:18:22+02:00 1.4K 4 5

The Ghost - prologue 🇬🇧

What are ghosts? Things we are afraid of? Maybe. Things we avoid? Hardly.
I’ll tell you what ghosts are – they are something you don’t bother noticing. Like the person at the bus stop. Yes, that same person you’ve been going to work with for the past five years. Think about them. Not what kind of sh ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-12-04T10:17:49+02:00 2.6K

Грешният ангел, глава шеста

Сара стоеше вцепенена и не възприемаше нищо освен разкритата се пред нея гледка. Усети как някой я хвана за подмишниците и я вдигна. Не се съпротиви. Очите ѝ натежаха, а след няколко секунди и главата ѝ клюмна. Ричард преметна тялото на дъщеря си през рамо и се запъти към стаята ѝ.
*****
Сара се съб ...

– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно. ...

kleopatrasv

Проза » Повести и романи

2019-11-08T19:28:06+02:00 1.4K 3 2

Лятна любов със Смъртта Част 8 - Край

8 ЧАСТ
Идва денят за път.
Тоз урок вече си го знам.
Дори, че от фришопа на летището в Истанбул е по-добре да си купя шам фъстък и сушени смокини.
Опитът от предния път показа, че и в самолета ги има - но са много скъпи. ...

rygit

Проза » Повести и романи

2019-11-07T21:40:52+02:00 1.6K 1 3

Последна сълза

Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...

kleopatrasv

Проза » Повести и романи

2019-11-06T17:44:03+02:00 1.1K 1

Лятна любов със Смъртта ЧАСТ 7

ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...

rygit

Проза » Повести и романи

2019-11-06T09:29:56+02:00 1.6K 1 2

Завръщането на злите древни 3

Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...

mislitel

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-11-05T07:48:43+02:00 757 2 4

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.2

Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-11-05T07:47:30+02:00 1.2K 1

Черните наметала на Нощта

Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...

kleopatrasv

Проза » Повести и романи

2019-10-31T22:24:51+02:00 1.1K 1 2

Маестрото

Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свя ...

kleopatrasv

Проза » Повести и романи

2019-10-30T10:57:47+02:00 1.3K 1

В сетния ѝ миг

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...

katenstain

Проза » Разкази, Повести и романи, Писма, Други

2019-10-29T16:18:00+02:00 1.5K 2 4

33- Глава XXVIII

Глава XXVIII
Снежана изведе Тони от кабинета си. Бяха решили все пак да хапнат нещо, а пък и тя да има възможност наистина да види и да отдели време на детето си. Отдавна не го бе виждала, а сега имаше шанс за това, въпреки неудобството от обстоятелства, които го бяха наложили. Андрей ги пресрещна в ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-10-29T08:16:39+02:00 1.4K 4 3

Грешният ангел, глава пета

Сара отпи от чая си докато гледаше красивите цветни лехи пред себе си. Бе наредила закуската ѝ да се състои в една от градинските беседки. Имаше нужда от време на саме със себе си, да помисли и да си прочисти главата. Мислеше за Теодор и напредъка му с подготовката за изпита. Мислеше за нейната липс ...

Сара-Хъстлър

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-10-25T22:02:37+03:00 1.3K 1

33- Глава XXVII

Глава XXVII
Взорът му надхвърляше умишлено свалената рамка на тъмните очила. Гледаше ги много съсредоточено и не изпускаше нищо от очи- особено нея. Надменният му хищнически поглед я поглъщаше, а в ума си мислено я прегръщаше- притегляше, стискаше, притежаваше я... във филма, който се разиграваше в ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-10-22T17:39:07+03:00 1.5K 6 9

33- Глава XXVI

Глава XXVI
Създалата се ситуация предизвика голяма суматоха и поводи за много въпроси, които нямаше как да бъдат зададени наведнъж. За това малко по малко всички се разотидоха за поне кратка пауза на психиката и ума. Цялата информация, струпала се за веднъж от Даника и Данаил, успя да поразбърка ред ...

kokolinna

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-10-09T19:54:26+03:00 1.6K 4 8

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 5

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-10-08T08:02:54+03:00 1.3K

Годовой. Голодовка глава 10 🇷🇺

ГОЛОДОВКА ( глава 10 )
Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населению, навыки жить, не имея Родины, - укатил в запад, перестал существовать, скрылся с желанием утягивать бесконечную выгоду от тайны новой войны.
Вернувшиеся советские служаки, как то упрекнули Бессараб ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2019-10-04T23:53:17+03:00 1.4K

Нишката на живота (3)

– Събуди се! – гласът идваше от някъде много далеч. – Събуди се!
Зита измрънка нещо насън и се сви на кълбо заради студа. Последва разстърсване.
– Събуди се! Хайде, отвори очи!
Колкото и да не й се искаше да последва гласа обратно към света, от който се страхуваше, Зита все пак не успя да издържи дъ ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-10-04T17:53:14+03:00 811 1

Завръщането на злите древни

Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години ...

mislitel

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2019-10-03T14:13:53+03:00 908 5 16

Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 4

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2019-10-02T07:45:31+03:00 1.2K