Разкази - Проза

Споменът за един непознат

Тя седи на пътя, насред мъглата. Около нея е пустош. Над момичето прелетя един гарван, а тя реши да го последва. Продължи по пътя на грачещата птица, продължи по черния друм. По бялото ù лице текнаха няколко едри и ледени сълзи. В окото ù бе влязъл спомен. Един спомен, свързан с птици, а именно: Пре ...

dead

Проза » Разкази

2013-03-22T23:07:09+02:00 589 1

Камъкът

Недалеч, в едно село стоеше един камък, който от векове е там.
В една нощ се развихря страшна буря. Небето е по-тъмно от катран. Към земята се гърчат светкавици като смоци. Едри капки закапаха. Вихрите със своите зловещи криле брулят дърветата наоколо. В това страшно време всичко се е изпокрило. Сам ...

gabita

Проза » Разкази

2013-03-22T21:07:24+02:00 1.1K

Обувки за шампиони

Преди малко една приятелка ми съобщи, че в големите магазини ще пускат за продажба известна марка туристически обувки. Много надеждни, за зиме и лете, за сняг, дъжд, кал и вятър. Истински самоходки. С две думи, обувки за шампиони. Цената им ли, не ме питайте…
Аз също от известно време търся обувки, ...

lubara

Проза » Разкази

2013-03-22T20:54:25+02:00 1.3K

Еликсирът

Дойде в лабораторията с молба за анализ. Подаде ми тъмно стъклено шише, пълно почти догоре.
- Какъв е проблемът? – попитах разсеяно, защото ме чакаха цял куп проби и още два пъти по толкова досадна документация за оформяне.
- С молба за анализ – каза плахо гласче. – Боя се да няма някакъв наркотик. ...

hristam

Проза » Разкази

2013-03-22T09:19:54+02:00 1.1K 8

С червени маратонки и изтъркани джинси

Днес с останалите пари купих маратонки на едно момче, абитуриент. Избра си червени на цвят. Лицето му е бледо, ще се открояват. Дънките му са избелели, значи модерни. Една приятелка му е класна ръководителка, тя го доведе. Разговорихме се. Искал да кандидатства висше, но семейството му нямало средст ...

lubara

Проза » Разкази

2013-03-21T22:52:31+02:00 1.4K 4

А може да е толкова лесно...

Мария излезе от сградата, където се намираше офисът в който работеше. Не беше гладна и затова не се присъедини към повечето си колеги. Времето беше приятно и с един от тях предпочетоха да вземат по едно кафе и да седнат на външните маси на кафенето, вместо да изкарат обедната си почивка в близката п ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-03-21T09:45:48+02:00 1.4K 15

Сватба

Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...

libertasanima

Проза » Разкази

2013-03-20T22:47:59+02:00 689

От стария сандък… Театрално.

Намерих още нещо в един от ъглите на стария сандък... А може би и в себе си?!
Б.
- Склепни! Склепни барем едньж, бе човек! - Гласът на братовчедка ми - кака Радка, сякаш ме изважда отнякъде… Почти като от дълбокия кладенец в махалата, отдавна загубил водата си, но извечно там - на разкръстицата с та ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-03-19T21:19:48+02:00 853

Не се сърди

Виж сега, всичко ще ти кажа, обаче обещай, че няма да ми се сърдиш... много. Случи се абсолютно спонтанно, както повечето неща при мен, а ти винаги си казвал, че в това ми е чарът. Чакай де, не бързай, ще започна съвсем отначало, за да схванеш идеята.
Нали знаеш, че още като дете обичах да съчинявам ...

hristam

Проза » Разкази

2013-03-19T21:16:11+02:00 1.2K 6

Между "Да" и "Не"

... Поглеждам встрани. Защо го правя- нямам представа. Може би е рефлекс?! И в този момент на мисли съзирам Теб! Стоиш и ме гледаш. "Какво, не си ли виждал момиче"? - се питам наум. Но въпросът ми остава въздушен и безтегловен, като балон пуснат в небето. Май и отговор не очаквам?!
"Дразнещо е така ...

Darkness23

Проза » Разкази

2013-03-17T23:06:03+02:00 795

Следя те

Следя те
Мира вярваше, че Боян я следи. Не искаше да знае каква е причината. Беше откачено и трябваше да спре. Например, в четвъртък той изневиделица настигна нея и приятелите ù. Тримата тъкмо бяха слезли от рейса и тръгваха към училище. Той се появи до Мира и изкара най-силното “Здрасти”, на което ...

Arogarn

Проза » Разкази

2013-03-17T22:44:25+02:00 1.2K 1

Прекрасният нов свят

(една различна гледна точка)
В стаята беше тихо. Чуваше се само нежното докосване на ръцете му по клавишите на пианото и прелестната мелодия, която излизаше от тях. Той обожаваше да свири в подобни моменти. Когато се чувстваше обладан от най-различни чувства, които можеше да изложи само по този начи ...

The-sun-comes

Проза » Разкази

2013-03-17T15:57:52+02:00 1.6K 1

Бай Село 2 : Продължението

Здравей, Бай Село… стари мой приятелю! Минаха години, забравихме се… Разкажи ми как си ти, как се развива животът ти. Достигна ли мечтите си? Ъм… чакай… ти за какво мечтаеше?
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...

snipy

Проза » Разкази

2013-03-17T10:00:39+02:00 952 1

А тя така го обичаше...

Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...

teddy-b

Проза » Разкази

2013-03-16T20:38:53+02:00 1.7K 13

Окъс(н)ели разкази -16. Facebook in live-3.

Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те - издайниците - са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-03-16T18:59:14+02:00 995 4

Без право на помилване

Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...

hristam

Проза » Разкази

2013-03-16T11:20:54+02:00 1K 3

Страхливка

Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...

Summer-rain

Проза » Разкази

2013-03-16T10:27:24+02:00 661

Банкет

Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...

mitval

Проза » Разкази

2013-03-16T10:23:26+02:00 2.2K 8

Магичната фоала!

Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...

Alice3

Проза » Разкази

2013-03-15T21:48:51+02:00 861

Раздяла

… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...

Vanyaa

Проза » Разкази

2013-03-15T13:23:07+02:00 844 1

Шестата раса

Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-03-15T12:09:41+02:00 2.3K 16

Да платим сметката му за ток! “2”

Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...

sirDIMITRI

Проза » Разкази

2013-03-14T22:11:14+02:00 2K 8

Даскалък

ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...

purko59

Проза » Разкази

2013-03-13T23:21:10+02:00 1.3K 13

Участникът в девети коридор

Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...

radi.

Проза » Разкази

2013-03-12T20:03:19+02:00 807 5

Не ти казах

Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...

l1l1th

Проза » Разкази

2013-03-12T19:42:07+02:00 713

Кукли

Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...

Tifaret

Проза » Разкази

2013-03-12T17:37:49+02:00 1.5K 1

"Справедливостта" на Бога

„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...

soundsanin

Проза » Разкази

2013-03-10T22:18:35+02:00 1.3K 1

Между два свята

Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...

l1l1th

Проза » Разкази

2013-03-10T13:56:39+02:00 812 1

Голямата Ели и малката Ели

Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...

valia1771

Проза » Разкази

2013-03-09T22:18:59+02:00 1.2K 20

Фрагменти

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...

Eia

Проза » Разкази

2013-03-09T14:04:21+02:00 1.5K 1 10

Окъс(н)ели разкази - 16. Facebook in live-2

- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...

kalin8

Проза » Разкази

2013-03-09T12:17:10+02:00 1.1K

Проститутката

Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни б ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-03-09T10:28:24+02:00 2.3K 18

Огледалото

Отдавна в чантата ù този атрибут го няма. За какво ù е?
Има едно голямо огледало в коридора, където набързо слага малко крем, червило и леко подвива миглите си, а как изглежда, дори не се сеща да погледне. Страхува се, да се взре в очите си, защото знае какво ще види.
Понеже всички дрехи, дори и тез ...

Djein_Ear

Проза » Разкази

2013-03-07T15:33:48+02:00 944 2

Фатална нощ

Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...

AliceSixx

Проза » Разкази

2013-03-06T21:03:18+02:00 1K 1

Бюро за изгубени

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...

hristam

Проза » Разкази

2013-03-06T14:40:54+02:00 970 1

Чуйте ме

Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми ...

полет

Проза » Разкази

2013-03-06T12:13:53+02:00 1.4K 4

Но бяхме млади...

Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-03-05T09:42:04+02:00 1.1K 13

Марко Лудия

Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...

soundsanin

Проза » Разкази

2013-03-05T08:21:43+02:00 1.5K 6

Червено

Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...

eti-fall89

Проза » Разкази

2013-03-03T12:23:48+02:00 1.4K

Гледни точки

Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...

Daytona

Проза » Разкази

2013-03-02T13:49:10+02:00 1.7K 4