Разкази - Проза

Участникът с кръглата шапка

(епизод)
От другата страна има някой. Особено, когато има вятър, съвсем ясно чувам неговото настойчиво напомняне за нощ. Зная, че се крие от мен, но нямам представа какво иска и защо ми оставя послания във вид на предозирани сънища. Онази сова в комина също прелита край прозореца, но нямам спомен от ...

radi.

Проза » Разкази

2012-08-28T20:17:06+03:00 985 7

Все пак обичаш някого, нали?

Ти какъв си? - пита ме шофьорът и подкара колата.
- Продавам зеленчуци на пазара - казвам му аз.
Излъгах го, разбира се. Не сме толкова близки, че да му давам отчет.
- А тези книги какви са? - любопитства пак той?
- Мои са. Пиша книги - осведомявам го. ...

sav11

Проза » Разкази

2012-08-28T19:42:58+03:00 876 5

Дупка в пъзела

На всеки се случва. Предполагам. Идва понякога един такъв момент, в който ми се иска да подредя живота си. Да го събера. Като се огледам, виждам толкова много разпилени частици. Парчета живот. Разхвърляни в годините. Възможно ли е да бъдат степенувани, номерирани, картотекирани? Едва ли. Но понякога ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-08-28T19:35:29+03:00 1.3K 4

Разказите на различните №1

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Марина,
26 години
Дали съм различна? Какво означава да си различен? Според мен са различни само видовете в природата. Например хората и кучетата си приличат по това, че и двете същества доказано изпитват чувства, но все пак са ра ...

Boyan

Проза » Разкази

2012-08-28T10:06:09+03:00 1.4K 6

Коледата на Старото Слънце

- Чичо, нали ще дойдеш с нас на Коледния карнавал? – Зорà сияеше и не можеше да скрие радостта си от предстоящото заминаване. Сгъна трескаво карнавалния си костюм на жар-птица и го набута в жълтия куфар, претъпкан догоре с лъскави пандифлюшки и джунджурийки, с които смяташе да бъде неотразима, дръпн ...

valia1771

Проза » Разкази

2012-08-27T10:47:57+03:00 1.1K 24

Пазителят на нощта (част втора)

Пътуваха към Неапол, където се надяваха представителите на Доминиканския орден да им дадат достъп до записките на Тома.
Монасите се подчиняваха единствено на папата, но предвид изключителната ситуация, съдействието им беше почти сигурно.
Умереният ход на впряга създаваше относително спокойствие на п ...

satanas

Проза » Разкази

2012-08-26T11:22:20+03:00 689 2

Некрологът

Тя стоеше така вече няколко минути. Със снимката на мъжа си в ръка. Усмихваше се, без да го осъзнава, и изглеждаше като влюбено момиченце, а отдавна беше минала трийсетте.
Беше взела решението рано сутринта. Изведнъж и категорично. Познаваха се от деца, бяха заедно толкова години, че бяха станали ед ...

hristam

Проза » Разкази

2012-08-25T10:43:05+03:00 1.1K 4

Нещото на баира

ужаси
Вечерта преди странната поява бе просто една обикновена вечер: Още в осем, когато слънцето изчезна под хоризонта, село Милаево притихна и се сля с мълчанието на околната планинска одисея; Бай Зоран вече бе прибрал овцете и козите от следобедна паша и заедно с Тинка - жена му - гледаха телевизи ...

donkooooo

Проза » Разкази

2012-08-25T10:38:45+03:00 1.2K 11

Дървената фигура

Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живо ...

странница

Проза » Разкази

2012-08-25T09:52:48+03:00 1.3K 21

Сусамово семе

Малкият прозорец, гледащ към двора на стария дом, бе широко отворен. Измачканото тюлено перде, поело праха от улицата и дима на цигарите, бе изгубило отдавна цвета си, но въпреки всичко танцуваше с полъха на вятъра.Тежките копринени дантели по краищата му докосваха върховете на клоните, извисили се ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-08-25T09:39:11+03:00 1.9K 13

Един разказ за един горещ ден

Вдишах. Задържах въздуха и шумно издишах. Погледнах вляво от мен. Белият ми самоед лежеше отпуснато там и дишаше тежко. Въздъхнах. Прокарах пръст по лъскавата корица на новата ми книга. Оставих я на тревата и се протегнах. Слънцето грееше, всичко се пукаше от жега, а аз стоях навън. Когато всички се ...

Nikkyz98

Проза » Разкази

2012-08-25T09:28:48+03:00 1.1K

Трепети

Те се срещаха отдавна. Винаги на едно и също място. Тихо, мълчаливо. Гледаха се дълго, замислено. Бяха толкова близо един до друг. Почти усещаха дъха си. Но никой не дръзваше да прекрачи границата на безмълвната омая. Странна, магнетична връзка. Необяснимо, неудържимо привличане. А той бе красавец - ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-08-24T13:53:00+03:00 1.3K 4

Той и Тя

Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Т ...

irida

Проза » Разкази

2012-08-24T11:03:40+03:00 659

За последен път

За последен път
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Най-сетне бе с нея. Сам. За последен път. Имаше около пет минути на разположение, после никога повече нямаше да я види.
В моргата бе мъртвешки тихо, множеството климатици разнасяха ледено дихание в цялото мрачно помещение. На четири маси леж ...

donkooooo

Проза » Разкази

2012-08-24T10:45:39+03:00 1.3K 9

Клубът на Гъсоците

Чоки беше от Бургас. Висок, къдрав, с един готин перчем над челото. Перчемът вълнуваше по-напредналите в годините мацки, а на младоците им се струваше малко демоде. Така или иначе, си се ветрееше над гълъбовите му очи и често се сливаше с тях, защо и той беше гълъбов. Аргир Чомаков, това беше истинс ...

mamontovo-dyrvo

Проза » Разкази

2012-08-24T09:59:36+03:00 1.8K 2

На прощаване...

НА ПРОЩАВАНЕ…
Вече не помня…
От кога не съм ходил…
От кога, само нощем, насън там се разхождам…
По улици дивни, с къщи алтъни… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-08-23T09:52:53+03:00 1.5K 4

Магистрала

145 км/ч
Във всеки един момент можеше да отбие колата по пътя и да каже на Стан да слезе и да си върви. Щеше да го зареже там, на магистралата, и да продължи напред. Щеше да се прибере у дома, да събере багажа си и да го напусне.
Но тя не го направи, защото знаеше, че ако спре, това ще е краят.
Поре ...

Becks

Проза » Разкази

2012-08-23T09:36:37+03:00 982 9

Песен на кавал

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2012-08-22T14:31:54+03:00 1.8K 9

Човекът, който казваше само истината

Когато беше съвсем малък никой не подозираше за това. Вероятно защото децата винаги са твърде спонтанни и искрени в реакциите си, понякога повече, отколкото на възрастните им харесва.
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Дец ...

hristam

Проза » Разкази

2012-08-22T13:02:56+03:00 2K 11

Тертер от Диводедково V

-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...

Eia

Проза » Разкази

2012-08-22T12:56:32+03:00 1K 12

Билет за 18 етаж

Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...

azazel

Проза » Разкази

2012-08-20T11:45:22+03:00 917

Тертер от Диводедково IV

Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...

Eia

Проза » Разкази

2012-08-18T20:41:11+03:00 906 8

Хризантеми

Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбищет ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-08-18T09:20:28+03:00 1.4K 8

Мостът на Калина

Мостът на Калина
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението ...

Раш

Проза » Разкази

2012-08-17T12:13:57+03:00 1.8K 8

Мила госпожо...

Мила госпожо...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли ...

alkaltchev

Проза » Разкази

2012-08-17T12:09:56+03:00 2.4K 11

Екстрасенс

ЕКСТРАСЕНС
Вече не се трае…
Не можем както трябва да се скараме…
С жената, с кого друг…
Започнем, счепкаме се… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-08-17T09:51:20+03:00 1.2K 5

Егоизма ти, копеле!

Егоизма ти, копеле!
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване ...

theironlady

Проза » Разкази

2012-08-16T10:11:57+03:00 1.4K 1

Някой, който ме познава

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...

hristam

Проза » Разкази

2012-08-15T11:01:03+03:00 1.1K 4

вик

Вик проряза тишината. Вик за помощ или се раждаше нов живот. Не, той сякаш идваше дълбоко от недрата на земята. Някой наистина търсеше спасение! А наоколо беше безлюдно. Тук-таме се мяркаха червените отражения на неоновите лампи, по пустия булевард. В далечина се чу клаксон на кола. Въздухът наоколо ...

mari45

Проза » Разкази

2012-08-15T10:00:07+03:00 949

Картината

- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...

марси

Проза » Разкази

2012-08-15T09:44:40+03:00 1.2K 2 9

Трите вързопа

Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...

Ambrouse

Проза » Разкази

2012-08-15T09:33:55+03:00 1.1K

Пазителят на нощта /част първа/

- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...

satanas

Проза » Разкази

2012-08-14T14:07:16+03:00 721 1

Интервюто

ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...

siaina03

Проза » Разкази

2012-08-14T14:06:45+03:00 1.4K

Ще ми липсваш

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

hristam

Проза » Разкази

2012-08-14T11:27:59+03:00 1K 1

Ягода и шоколад

Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв погл ...

Krissy-Soleil

Проза » Разкази

2012-08-13T09:36:28+03:00 994

Лиам и аз

Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...

Nikkyz98

Проза » Разкази

2012-08-12T15:42:25+03:00 1.1K

Трудни отговори

ТРУДНИ ОТГОВОРИ
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя ...

Юлия

Проза » Разкази

2012-08-12T15:27:31+03:00 1.6K 7

Лили и страната на децата

Беше красив слънчев ден, макар лятото да отстъпваше бавно мястото си на есента. Аз седях пред прозореца, гледах навън и си мислех за бъдещето, когато вратата на стаята ми се отвори с трясък.
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова ...

SweetDaniel

Проза » Разкази

2012-08-12T00:29:39+03:00 1.2K 1

Просто хрумване, без заглавие

Тя се унасяше. Звездите осигуриха спокойствието, което ù бе необходимо, имайки предвид горещия изморителния ден. Лятната нощ беше тиха и ясна. Само щурците можеха да нарушат тази хармония. Ала на полузаспалата млада жена те действаха успокояващо и никак не я дразнеха. След секунди тя потъна в дълбок ...

slaveya98

Проза » Разкази

2012-08-12T00:09:34+03:00 1.1K

Въдицата

Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...

mitval

Проза » Разкази

2012-08-11T16:58:41+03:00 2.4K 6