Разкази - Проза

Вяра

Първото нещо, което видя, след като се изправи пред огледалото, бе голямата синина на дясната си буза. Огледа лицето си от всички страни и установи, че има още една малка синина над лявата вежда, устната ù бе разранена и изпитваше ужасна болка под брадичката си – точно там, където той я беше стиснал ...

liubomira97

Проза » Разкази

2012-06-06T23:08:19+03:00 1.1K

Случайност или...

- Имаше, скъпи малък приятелю, едно време, което някои го помнят, други са чували за него, а трети - като теб, се подсмиват и не вярват, но го имаше. И то не беше отдавна - съветваше спокойно, бавно и внимателно, възрастен човек, с посивяла коса и глас на човек, който е скрил много мъка в себе си, м ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-06-06T22:42:24+03:00 1.4K

След края на лятото

Приседнал на пустия студен есенен бряг, протегнах ръка и взех клончето, донесено незнайно откъде, заровено отчасти в пясъка.
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтри ...

ender9631

Проза » Разкази

2012-06-06T22:38:06+03:00 936

Селма

Кирпичената селска къща в края на селото се бе изгубила между преспите сняг. Пушекът от комина загадъчно се извисяваше до минарето на изморената джамия. Тук, въпреки електрическите стълбове и преминаващия автобус, сякаш времето беше спряло преди сто години. Вятърът величествено поклащаше въжето на р ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-06T13:30:38+03:00 1.8K 10

Страст и омраза Част 4-та

Той я изпрати и за първи път от доста време тя се прибра истински щастлива. Макар че не му показа колко много се радва на това, че на него не му е безразлично и не я е забравил... Опитваше се някак си да прикрие любовта си, но напразно. Толкова много си личеше, тя беше луда по него...
След няколко д ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-06-05T23:15:55+03:00 940

***

* * *
Аз съм Дафина. Живях в едно ломско село. В едно от ония села, отдавна забравени от Господ. Там, дето животът почваше и свършваше на нивата.
Реших да се появя на тоя свят, точно когато голямото земетресение удари София и Перник. Голямо беше семейството ни. Бях „калинката” – от три сестри най-ма ...

veli

Проза » Разкази

2012-06-05T23:09:59+03:00 967 2

От този свят

От този свят
Понякога много ми се иска да знам какво е да не си от този свят.
А всъщност как се озовах в този?...
Смътен детски спомен за мъж в бели чаршафи, покрит с бяло. Лежи неподвижен, а аз го виждам и искам да му кажа нещо, а не мога... Не мога да говоря. Но мога да гледам – грапавите стени и ...

Раш

Проза » Разкази

2012-06-05T23:04:18+03:00 977 1

Спирка ’’Обич’’

Студеният октомври така настъпи тази година, че още от първите му дни почувствах зимата. Дъждът чука с копнеж по голите стебла на дърветата, мокрейки градските павета и докосва всичко, искайки да нарисува ранната зимна картина с капките си.Улиците, отдали се на мрачното утро, карат мислите ми да се ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-05T11:22:29+03:00 1.4K 12

Втори живот

Втори живот
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за после ...

inanm

Проза » Разкази

2012-06-04T10:43:53+03:00 888 3

Корида

КОРИДАТА
Това полупланинско селце по нищо не се отличаваше от другите такива след политическите промени през 1989 година в България. И в него селскостопанските сгради останаха без животни, инвентар и без самите стопани. Дойде от столицата бивш тукашен селянин, бивш тамошен шестак, дойде с жена си, д ...

purko59

Проза » Разкази

2012-06-04T10:33:51+03:00 939 7

Изселени мечти

- Дядо, трябва ли да заминем? - в гласа и имаше еднаква доза вълнение и тъгa.
Влажните кичури на косата и докосваха голите рамене, бялата ленена рокля с бродерия на гърдите навяваше носталгия. Вече не бе малката Ясемин, нейните 12 години бяха украсили с детско щастие розовите скули до сега, но днес ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-04T10:24:50+03:00 1.6K 14

Понесени от вихъра на любовта

автор: Елена Георгиева
(Всяко съвпадение с героите е действително!)
Животът на Хелън започна с безпаричие и борба за оцеляване. Тя живее заедно с родителите си в град Маями, който се намира в щата Флорида на
Съединените американски щати. Семейството обработва малко парче земя, близо до Атлантическия ...

val6ebnica

Проза » Разкази

2012-06-04T10:22:42+03:00 1.5K 2

Нощта на Мария

Нощта на Мария
Ако знаеш, тате, колко ми беше лошо онази нощ, щеше наистина да се уплашиш. Ти винаги си имал безкрайно въображение за лошите неща, които могат да се случат на твоята дъщеря, още от малка ги знам твоите страхове, тате, така че нищо ново няма да ти кажа.
Знаеш ли, тате, кога разбрах, ч ...

Раш

Проза » Разкази

2012-06-04T10:07:25+03:00 1.7K 4

Ехо отдалече...

Случват се неща, които не се забравят...
Ще ти разправя нещо, ама не се смей.
И да не се измамиш да го кажеш на жената!
Ще ме разсипе от подигравки.
Та… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-06-02T10:37:22+03:00 962 2

’’Картопеният’’ сняг

Бялата жигула спря пред каменната селска къща. Старият ù мотор издаваше такъв глас, че се чуваше, още когато влизаше от главния път към малката улица. Беше средата на юли месец, привечер се чуваха веселите гласове на децата и пронизващите свирки на овчарите, които сякаш се надпяваха.
Ясемин седеше н ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-06-02T09:55:36+03:00 1.4K 13

Моцарт и зимата

МОЦАРТ И ЗИМАТА
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се ...

pandorum

Проза » Разкази

2012-06-01T10:17:48+03:00 2.2K 11

Би брутално

!!!! ПРЕДУПРЕЖДАВАМ!!! ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА СЪС СЛАБА ПСИХИКА ИЛИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ ТАКИВА!!!
“Човешката душа е симбиоза между бялото и черното, те непрестанно са в противовес, като ту едната, ту другата страна взима надмощие. В моята мракът отдавна е победител. Тъмнината е пропила крехките стени на ...

viki-dimitrova

Проза » Разкази

2012-05-31T23:00:39+03:00 8.8K 46

Окъснели разкази- 11част.

Нали помните разказа за свраката, която ми открадна пръстена? Да?! Ето… Сега ще се опитам да доразкажа тази история, поглеждайки я от по-веселата страна на нещата. Всъщност, това се стремя да правя почти винаги… Почти!
На гости съм у леля Катя и бай Илия. Близки приятели като мен се посрещат в кухня ...

kalin8

Проза » Разкази

2012-05-31T22:50:44+03:00 879 5

Ябълковото дърво

Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-05-31T22:42:40+03:00 2.1K 7

разковниче

= РАЗКОВНИЧЕ =
- Мисля, че така по тая магистрала много обикаляме. - Момичето опита да се протегне, но в малката Opel Corsa, това нямаше как да стане.
- Така ще стигнем по-бързо, а и не обикаляме много. - Красимир се беше съсредоточил в пътя пред него и се молеше този път колата да не му създава про ...

dobo-r

Проза » Разкази

2012-05-31T13:03:03+03:00 1.1K

Външната красота започва отвътре

Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички, ...

radost92love

Проза » Разкази

2012-05-30T23:34:03+03:00 1.3K 3

Поне това

Знам – каза ù той – ти не си от хората, които просто говорят. Не си от онези, които поради причината, че просто трябва да кажат нещо или нямат какво да кажат…
просто говорят.
Не – каза тя – аз съм от хората, които никога не казват нещата, които трябва. Все крият всичко в себе си и когато дойде точни ...

soulfix

Проза » Разкази

2012-05-30T23:23:22+03:00 997

Авторът винаги има право(15) Нисък и низък

Авторът винаги има право
(15)
Нисък и низък
Мила Мария,
Права си, че в този стих съм една различна Искра-иронична, язвителна. Съзнавам, че той се откроява в стихосбирката като черна овца сред бяло стадо. Или по-скоро като черна въшка на бяло чело. ...

bojilova1

Проза » Разкази

2012-05-30T23:18:33+03:00 1.6K 5

Страст и омраза Част 3-та

Освен Никол, Вики имаше друго момиче, с което излиза (Мария), но тя не можеше да се нарече нейна приятелка, защото беше доста двулична и лицемерна. Виктория, разбира се, го знаеше, но въпреки това не преставаше да я мисли за приятелка. Мария непрекъснато ù натякваше да не се занимава с Крис и когато ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-05-30T23:09:52+03:00 1K 2

Ако забравиш

Той я видя за първи път една лятна привечер, когато бе едва деветнайсет годишен.
Беше на село за през ваканцията, през деня се спускаше към реката, газеше из вирчетата, ловеше риба или просто се мотаеше безцелно, а вечер обичаше да ляга в сеното и да гледа звездите. Тихо момче беше, нямаше много при ...

hristam

Проза » Разкази

2012-05-30T16:32:30+03:00 1K 3

Таванска стая

Малките ръчички здраво държаха сребърния поднос, кафявите детски очи гордо гледаха ореховите курабии и малкия червен чайник. Стъпките издаваха весел звук от тик-так, шляпайки по каменните плочи на задния двор. Големите чехли с ток на мама бяха любимите на малката Ясемин. Приближила до работилницата ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-05-30T11:30:07+03:00 2.5K 16

Книгата

= КНИГАТА =
- В петък вечер в „Дрийма” направо се разцепих. И ти казвам, не една, две мацки ме се залепиха. – Стефан догонваше с късите си крака Антон, докато отиваха до офиса, в който си плащаше сметката за телефон, нет и цифрова.
- Пак нещо ме лъжеш. Все ти се лепят, а в крайна сметка не излизаш с ...

dobo-r

Проза » Разкази

2012-05-29T22:15:08+03:00 1K 3

Стъклената огърлица на баба

Слънцето като фея рисуваше зайчета по избелелите тапети на всекидневната. Дървеният стол, лакиран съвсем скоро, разнасяше наоколо миризмата на нови мебели.
Всичко бе старо, но запазено. Зеленото пружинено легло бе прилепено до прозореца, нарисуваният летен пейзаж по желязната му облегалка бе внимате ...

nigyar

Проза » Разкази

2012-05-29T12:11:20+03:00 1.5K 14

Другият живот

1
Той нямаше и най-малка представа, че този ден ще промени живота му и то по начин, по който най-малко би си представил. Беше слънчев ден, в края на септември. Събуди се кисел, както всеки ден от месец насам. Имаше страшна нужда да отиде до тоалетната, но искаше да си досънува. Хубав сън беше. Или п ...

kosssev

Проза » Разкази

2012-05-29T12:05:45+03:00 4K 1 12

Линч

Да ти го разправя…
Ама то, ни е за разправяне…
Ни знам дали ще мога…
Знам само, че не се забравя….
Ама, щом искаш, поне допълни чашата… ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-29T11:00:50+03:00 951 5

Сигурно е някаква шега

Днес ще ù кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен.
Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да с ...

hristam

Проза » Разкази

2012-05-29T10:54:19+03:00 1.2K 14

Страст и омраза Част 2-ра

Виктория дори не подозираше, че от тази вечер нататък нито нейният, нито неговият живот ще бъдат същите. Тя се ядосваше от неговите глупости и не спираше да го обижда, ала не осъзнаваше как се влюбва в него... В тях пламваше огън, който щеше да гори много дълго…
Време беше да се прибира и докато беш ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-05-29T10:28:10+03:00 1K 1

Не ща да знам!

Не ща да знам нито кой съм, нито коя, нито пък откъде, въобще нищо не искам да знам!
А дали Луната утрото ще венчае в собствената си суета?
Добростан и Доброво - две съседни във вековете селца, китни, без дълбока утрешна сълза, без самота... Едно без друго, като два камъка, отлюпили се от скалата.
И ...

figaro

Проза » Разкази

2012-05-28T11:24:48+03:00 1.5K 4

Огледалото

О Г Л Е Д А Л О Т О
Не можех да разбера от какво са белите пръсканици по лявото огледало на “Ланчията”. Вече няколко дни, откакто това явление впечатлява не само мен, но и колегите ми. По огледалата на техните автомобили няма нищо – моето изцапано. Взеха да се шегуват с мен и автомобила, който купих ...

Sancho

Проза » Разкази

2012-05-28T11:08:51+03:00 1.1K 4

Пустинно цвете

С последни сили се добра до оазиса и животоспасяващата вода. Потопи се в нея, пиейки жадно, на големи глътки, рискувайки да се удави, а през полуотворените му очи се прокрадваше надеждата.
И този път оцеля. Трудно, но оцеля.
Постоя известно време във водата, за да възвърне силите си, след което бавн ...

satanas

Проза » Разкази

2012-05-28T10:50:51+03:00 691 1

Страст и омраза Част 1-ва

Висока и стройна, с дълга и права кестенява коса, кафяви и дълбоки очи... това беше Виктория. Имаше малко труден характер, беше инат, но все пак беше добър човек и можеше да разбере всеки. Понякога беше наивна и прекалено добра с останалите, а понякога прекалено нервна...
В началото на тази история ...

krasitoo

Проза » Разкази

2012-05-28T10:35:25+03:00 1.1K

Молитвата

С мен станаха осем.
Наместиха ме на свободното легло.
В ъгъла, до прозореца.
Тук всички идваха от интензивното.
От него се ходеше или на оня свят, или тук. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-27T17:14:39+03:00 1.1K 7

Дърво

Имало някога едно семе. То било посадено в един ветровит ден от топлите ръце на малко, но сериозно момче. Семето не се е почувствало самотно в лепкавата студена тъмнина. Живеело с надеждата, че някога ще покълне и отново ще види светлината. Времето минавало и най-накрая се почувствало достатъчно сил ...

Tifaret

Проза » Разкази

2012-05-27T12:46:05+03:00 1.5K 4

Бабина история

Бабина история
Като малка обожавах прабаба да ми разказва приказки и истории. С родителите ми прекарвахме цял месец на село. Те ставаха рано, преди слънцето над Добруджа да изпепели тревите и ливадите, и излизаха да помагат на баба и дядо на полето или в градината. Аз се събуждах към 9 часа и когато ...

radost92love

Проза » Разкази

2012-05-26T17:07:51+03:00 2K 6

Ключ номер 5

И през другите дни по-често лежеше.
Не му разрешаваха още да ходи.
И мълчеше.
Слушаше какво си бъбрят другите.
Но в дните за свиждане не само лежеше, но се завиваше и през глава. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-05-26T16:29:27+03:00 1.5K 9