Разкази - Проза

Приятелска подкрепа

Телефонът звънеше... Вдигнах слушалката и чух гласа и да казва:
- Ела веднага до нас, ако не дойдеш, аз тръгвам...
Отговорих механично:
- Добре... Как съм стигнала до тях и сама не разбрах. Посрещна ме с много обич и състрадание, което се четеше в очите й. Премахна снопчето коса, паднало и закрило з ...

dimi49

Проза » Разкази

2009-04-02T16:31:24+03:00 1.6K 4

Аз, Хари и Роко

На мойте приятели Харалампи и Румен
На седемнадесет всичко е прекрасно. Както бе прекрасен денят в началото на май, когато аз, Хари и Роко се натоварихме на влака за Лакатник, щяхме да ставаме пещерняци. Бяхме взели една дебела черга, фенер, въже и малко сандвичи. Искахме нови емоции, колко му е да ...

lubara

Проза » Разкази

2009-04-02T10:20:19+03:00 1.2K

Страдания Йовови

Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семей ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2009-04-01T12:30:17+03:00 1.3K 5

из "Приказки от никъде"

За правотата
След няколко минути наставнически приказки, на които На Хал Че чинно кимаше в съгласие, леля На Ка Жи Ма завърши словото си с думите:
- Ти си отговорно хлапе, сигурна съм, че ще постъпиш така, както си казвам...
- Тя наистина ли си вярва? - шепнешком попита Кух Че Реп колегата си. Двама ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-04-01T12:18:36+03:00 1.1K 2

Папа Краси: Буш, Лимтюл и новият световен ред

Продължение на
1945 година, Някакво Супер Тайно Място
Тримата вестоносци се появиха в мрачната зала. В центъра на помещението стоеше човек, който не се обърна, когато сияйните личности се появиха.
- Известихте ли рождението на Краси? – тихо попита човекът. Лицето му беше в сянка, за да бъде изненада ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2009-03-31T20:44:06+03:00 1.4K 2

Едно слънчево зайче

През големите прозорци на класната стая, тъй без позволение, се промъкна един слънчев лъч. Настанил се удобно на черната дъска, той се зае с шпионаж. На учителския стол, както той предположи, седеше госпожата. За да разбере какво прави тя (такава му беше мисията), той с усилие се извъртя и някак си ...

kozleto

Проза » Разкази

2009-03-31T16:04:37+03:00 1.4K 1

Старост

Беше слънчев, но студен, късен февруарски ден, когато Лора отиде за пръв път там. Заведоха я съвсем случайно. Не знаеше много за нея, освен че е възрастна жена, която гледа на кафе и всички я обичаха като собствена баба. Когато отидоха, не знаеха дали ще им отвори. Позвъниха по някакъв специален нач ...

delight

Проза » Разкази

2009-03-31T10:21:29+03:00 1.2K

По постъпили сведения

След като наблюдавал десетина минути как едно малко кутре се върти в кръг, опитвайки се да захапе собствената си опашка, има сведения, че Мър Мър изказал следния коан:
- Колкото и да се въртиш, опашката ти винаги остава отзад.
Няма сведения кутрето да е спряло да се върти.
Има сведения, че един дъжд ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-31T09:15:54+03:00 773

Усещане за любов - V част

Усещане за любов
V част
- Илияна... съжалявам - рече с тъга Павел - не мога да се върна при теб. Ти нарани душата ми. Нека бъдем само приятели.
- Павел, толкова бързо ли ме забрави? Нима любовта ни не бе истинска?
- Моля те!... Аз ще си вървя! ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-03-31T09:15:28+03:00 819 1

Младият хижар

Тази година зимата закъсня. Високо в планината това беше добре за младия хижар. От половин година той живееше сам горе, бе си поставил амбициозната задача до пролетта да приключи с ремонта. Малкият заслон от години се рушеше, нямаше кой да посреща замръкналите туристи, а те не винаги можеха да разче ...

lubara

Проза » Разкази

2009-03-31T08:27:17+03:00 1K 4

Подаръкът

Подаръкът
Ето ме и мен. Седя във фотьойла и се взирам невиждащо в часовника на масичката. Телефонът до него не е звънял от много време. Точно в този момент, в този ден, заслушан в ритъма на стрелките, мисля, че чувам смеха му. Подигравателния му смях, насочен към мен. Не, не съм луд, просто много са ...

summon

Проза » Разкази

2009-03-31T01:01:49+03:00 855 1

Невъзможната любов

Невъзможната любов
Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изве ...

Leprous

Проза » Разкази

2009-03-29T15:15:23+03:00 1.3K 4

Нищожна случка

Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жалост, тя се твори ...

milanov1

Проза » Разкази

2009-03-29T13:02:52+03:00 730 2

Слънчоглед

Tой имаше зелено тяло – красиво като тръстиките в тихото езеро. Всичко бе толкоз равномерно изваяно, сякаш един скулптор бе сънувал най-прекрасния си сън в нощта преди да го създаде. Осанката му се издигаше над другите растения грациозно и дори малко горделиво, но никой не обръщаше внимание на това, ...

agapeiya_polis

Проза » Разкази

2009-03-29T12:46:39+03:00 1.1K 4

Безопасна игла

БЕЗОПАСНА ИГЛА
Бе отдавна, тъй отдавна, че си спомням само това...
С К. се запознахме на един езиков курс. Тя пишеше прилежно в тетрадката си, безупречно изправила гръб, облечена в бяло поло и пола шотландско каре. През междучасието успях да забележа, че полата е закопчана с голяма безопасна игла. К ...

remer

Проза » Разкази

2009-03-29T12:35:15+03:00 1.2K 3

Една следобедна разтъпка

Един слънчев следобед Дърт Пън седеше на брега на Не Чак Толкова Големия Вир, клатеше си краката над водата и цамбурваше камъчета вътре. Така го завари На Хал Че, който се разхождаше в гората, за да му слегне обядът.
- Какво правиш, учителю Пън? - полюбопитства хлапето, след като го наблюдава няколк ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-28T20:49:27+02:00 743 5

Чакай ти разправям II

Хората, за които работих през последните десет месеца:
Такис - собственик на King's Café, King's Hotel (работих и в двете), Mosaics Plaza - сувенирен магазин и Paphos Aquarium. Такис ме обичаше, обичаше всички жени с изключение на собствената си. Мисля, че беше един от малкото кипърци, които имат за ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-03-28T13:02:34+02:00 1.7K 2

Вярност

В ранната септемврийска утрин автобусът разклати едрата си снага и тромаво потегли към далечния Мармарис.
Седалката до мен беше празна и клепачите ми набързо закриха гледката с безсмислените брътвежи на екзалтираните пасажери.
Дрямката започна да ме замотава, когато шофьорът завъртя някакъв диск и п ...

milanov1

Проза » Разкази

2009-03-28T12:34:08+02:00 943

Чаша зелено кафе

В парка беше росно, охлювено и просторно. Денят все още не бе облизал челата на пристрастените към неделно кафе сънливци. Два гълъба важно се разхождаха покрай следите от снощни обувки и с аристократична небрежност клъвваха по някоя случайна троха.
Седях на обичайния стол - с тънко гравирани женски ...

izvorche

Проза » Разкази

2009-03-27T23:18:25+02:00 1.5K

Снежно и нежно

Неделя...
Денят беше тих и мълчалив, хората почиваха по домовете си. Лек ветрец се разхождаше бавно из въздуха и му придаваше приятна свежест. Небето бе побеляло, решено да подари на Земята красив подарък. То започна да сипе големи, крехки снежинки, които устремени към Земята я прегръщаха. Малко по ...

Prokletia

Проза » Разкази

2009-03-27T23:13:19+02:00 897

Северно сияние

Ех, нерадостен е животът на домакините. Пътят, общо взето, е заключен между печката, мивката и пералнята, с кратки прибежки до дъската за гладене (за разнообразие). И става още по-нерадостен, щом цъфне кокичето и фантазията ми се разлисти, като прасковено дърво с розови цветчета. През главата ми мин ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-03-27T19:09:39+02:00 1K 2

Разходката в гората на Уа Шо Ро

Въпреки че беше дребен, Уа Шо Ро не се страхуваше да се разхожда по тъмно в гората. Тази нощ времето бе приятно топло (в сравнение с доскорошните студове), макар и облачно и грингърът с удоволствие бродеше из тъмните горски пътеки.
След час-два се поизмори и седна под едно дърво, за да отпочине и с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-27T09:15:05+02:00 832

Миньорът

В тъмната стая хлад нахлуваше от зеещата врата и печката отдавна беше угаснала. Чуваше се само насеченото дишане на Стоян, който лежеше на земята. Беше се обърнал на една страна и се беше свил на кълбо. Не можеше да се помръдне. Тежък ритник се стовати в бъбреците му и дебел глас изкомандва:
- Дядка ...

nofi

Проза » Разкази

2009-03-26T23:47:34+02:00 992 1

Терасата

Съществува жена, която седи в голям плетен стол на една тераса и наблюдава живота извън нея. Тя не е млада. Не е и стара. Може да се каже, че възрастта е доста странен феномен и понякога е трудно да определиш на колко години е всъщност човекът, който е пресякъл по някаква причина полезрението ти и с ...

dara33

Проза » Разкази

2009-03-26T21:43:25+02:00 1.4K 3

Диалози с Писателката V

Бяха минали няколко месеца от онова злополучно посещение в дома на Писателката. Чувствах се толкова празен вътрешно, след онова, на което бях станал неволен свидетел. Сякаш някой беше изсмукал емоциите от мен. Не смеех да я потърся – не знаех как ще реагирам, когато я видя. Не знаех дали тя ме беше ...

Рима

Проза » Разкази

2009-03-26T21:22:45+02:00 1.1K 7

Чакай ти разправям I

Идвам аз в Кипър преди около 10 месеца. Понеже всеки ме пита какво по дяволите правя тук, ще кажа с няколко изречения - влюбих се като кокошка в един сополанко, та той някак си ме остави с впечатление за взаимност на чувствата.
Оказа се, че лайното може да засмърди много след като удари вентилатора. ...

virginblack

Проза » Разкази

2009-03-26T21:07:47+02:00 1.4K

Сънища

Събуди се леко и неочаквано, още не знаеше, че сънят го е напуснал. По лицето му кротко се стичаха сълзи, усети топлината по бузите си. Не знаеше реалност ли е това, или неспокойната мрежа на сънищата го държи още в плетката си. Очите му се насочиха напред в отсрещната стена и тогава разбра, че е ня ...

lubara

Проза » Разкази

2009-03-26T08:17:42+02:00 815 2

Канку-шо или как Лъвско Сърце започна да тренира карате

Лъвско Сърце живееше близо до мястото, за което по-късно научи, че се нарича "Доджо". От дълго време скришом всеки ден наблюдаваше заниманията вътре и внимателно слушаше наставленията на човека, за когото по-късно разбра, че се казва "Семпай", обаче изминаха няколко месеца, преди да се престраши да ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-25T13:40:14+02:00 1K

Диалози с Писателката VI

Тичах като обезумял по улицата, бързах да стигна до дома на Писателката. Спънах се в някаква торбичка, блъснах някакъв мъж и изскочих пред една кола. Създадох толкова хаос около себе си, воден единствено от мисълта да ù донеса спокойствие.
Чувах викове зад себе си, някой извика името ми, но не можех ...

Рима

Проза » Разкази

2009-03-25T12:37:47+02:00 838 2

Сбогом на щъркелите

Сбогом на щъркелите
- Мамо, мамо, щъркелите дойдоха - цяло ято са! Мамо, виж ги колко са красиви! Мамо, ще ги нарисувам!
Всред небесната синева летяха в колона бели щъркели, а клюновете им, огрени от слънцето блестяха в ярко оранжево. Малката Катя остави куклите с които играеше на двора и затича сле ...

MMD

Проза » Разкази

2009-03-24T19:47:09+02:00 895

Deja vecu

Но Щен Вълк си беше намерил приятно местенце на припек, където кротко дремеше, отбелязвайки официалното настъпване на пролетта, когато усети, че нещо нарушава идиличното му спокойствие. Вълкът изплува от дремката си и се съсредоточи до толкова, че да събере достатъчно мозъчен ресурс, за да успее да ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-24T11:01:03+02:00 799 5

Сълзи и фъстъци

СЪЛЗИ И ФЪСТЪЦИ
(„Кънтри" разказ по карта)
Пътувах за Русе по работа.
Качих се в автобуса сред първите пътници и докато се чудех дали да извадя най-напред книгата или служебните си документи, се загледах навън, където заминаващите се тълпяха под завалелия ситен дъжд.
Веднага погледа ми привлече груп ...

remer

Проза » Разкази

2009-03-24T08:14:54+02:00 1.1K 9

из "Записки от кръчмата" 3

Тази вечер в кръчмата на Хо беше доста пълно, а причината за това стълкновение този път не бяха само вкусните гозби и пивкото пиво, които в никакъв случай не трябва да се подценяват, но и странникът Път Ник, който забавляваше посетителите със занимателните си истории за далечните страни, през които ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-22T18:50:21+02:00 684 1

Как се пише любовта...

Как се пише любовта? Дали с болка, или с копнеж достигащ рая? Как, как се пише тя щом за нея всичко, що може да се изрече е вярно? Как...
Аз зная, виждала съм много, чела съм много, чувствала съм много и много все различно с нея свързаното бе. Виждала съм как за нея се умира от болка, как за нея се ...

Dally_B

Проза » Разкази

2009-03-22T18:08:54+02:00 3.5K

Инспектор Топузов се бори с мафията

Знаех си, че накрая пак ще допрат до мене и то точно така се случи. Натискали ги от Евросъюза да изкоренят мафията, а те хал хабер си нямат как да го направят. Ела - казва - инспекторе, да видим как ще я караме." Гледам го и се чудя - коджа министър - барем сто кила, а не знае за какво е на тоя пост ...

radi.

Проза » Разкази

2009-03-22T16:44:37+02:00 945 5

Самодива

Сънищата са винаги така странни и стряскащи, така спонтанни и необичайни... или поне моите. И винаги след това в главата ми има бяло петно и никакви спомени от сънуваното.
Сигурна бях, че сънувам... Това едва ли би ми се случило някога в реалния живот, въпреки че казват, че сънищата рано или късно с ...

In_The_Shadows

Проза » Разкази

2009-03-22T12:55:01+02:00 1.3K 2

В сенките...

Тя отвори вратата и го видя - паднал на земята, с ръка, закриваща част от лицето му и коса, рееща се на всички страни по пода. И все пак тя можеше ясно да види красивото му лице. Очите му светеха в странна светлина и преливаха от любов. Тя го докосна - студената му бяла кожа сякаш сияеше. В стаята б ...

princess_havok

Проза » Разкази

2009-03-22T12:09:40+02:00 1.1K

Петък 13-ти, туй лете...

"ПредПис" (Интро):
Понеже забелязах една такава нарастваща тенденция в пишещите да разказват и озаглавяват в дати, реших да покажа колко много си противореча казвайки, че съм от оригиналните и уникалните - като опитам да не остана и аз назад. И сега, ако ми позволите, ще подчертая и оградя думата: " ...

va6ta-lelq

Проза » Разкази

2009-03-21T23:52:18+02:00 1.4K 1

Циганска му работа

ЦИГАНСКА МУ РАБОТА
Беше един от първите хубави дни на пролетта. Мек, кротък и светъл. Тъкмо пресякох Докторската градина и една циганка ме пресрещна на тротоара. Бях извадил машинално ключовете на колата и ги подмятах разсеяно между пръстите.
– Чакай малко – рече циганката – недей да бързаш толкова. ...

Раш

Проза » Разкази

2009-03-21T21:30:18+02:00 1.9K 2

из "Речните хроники"

Но Щен Вълк завари приятеля си Ко Та Рак да седи на брега на Широката Река и да зяпа отнесено водата.
- Здрасти, Ко - бодро го тупна с лапа по гърба вълкът. - Какво си правиш?
- Здрасти, Но - сериозно му отвърна котакъ.т - Чудя се на този бряг ли да остана, или да преплувам на другия.
- Да бе - каза ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-03-21T13:08:19+02:00 721 1