Разкази - Проза

Как преборихме световната икономическа криза

Винаги съм казвал, че гениалните идеи се раждат на маса. Тогава умът се отпуска шокиран от няколко питиета, но изведнъж в отчаян опит да преодолее това грубо вмешателство се съвзема и ражда нещо наистина зашеметяващо. Закърнял от монотонното ежедневие, именно лекият плесник на няколко малки го кара ...

Greg

Проза » Разкази

2009-02-19T23:46:16+02:00 1.7K 7

Целувката на нимфата

Езикът му водеше свой живот. Сякаш имаше в устата си своенравен жребец, оседлан, но изкушаван от природата си, желаещ горите и свободата си, често го хвърляше от седлото си. Не искаше да говори красиво, още по-малко пък със страст. Опитваше ли се да каже нещо обикновено, мънкаше, накъсваше се фразат ...

cefules

Проза » Разкази

2009-02-19T23:06:18+02:00 1.2K

По време на празника

По цял ден се излежавах в болничната стая и правех планове как да не мисля за буламача, който мнозина тук безумно смело определяха като "... все пак е нещо за ядене". Искрено се питах дали готвачките ги избираха с конкурс за некадърност или това е политика на заведенията от подобен род да накарат па ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2009-02-19T18:22:09+02:00 902 1

Началото на едно приятелство

Настъпи поредната нощ, слънцето отстъпи място на луната и звездите. Красиво беше, нежен бял прах, наречен сняг, покриваше всяко местенце навън. Студен вятър духаше и пронизваше човешките тела, а хората мръзнеха, но настояваха да са навън. Излязох от нас, настъпи тъмнина в апартамента. Излязох без це ...

damqn55

Проза » Разкази

2009-02-19T16:12:41+02:00 1.1K

Мълчина

Хей! Как си? Наблюдавам как променяш от време на време израза на лицето си. Без съмнение, пак водиш мисловни разговори с мен.
Пак си представяш как ми разказваш за поредния проблем с колата, а аз те разпитвам и ти отговарям, и... просто участвам. После ме питаш как е минал денят ми, а аз ти разказва ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-02-19T12:58:41+02:00 919

Стана и Неделчо

Стана и Неделчо - разказ по исторически документ
Някога отдавна, приблизително преди четири века, в едно градче живели двама души, които се обичали много. Стана и Неделчо.
Неделчо бил син на богат търговец на коприна и скъпоценности, а Стана била дъщеря на чорбаджия. Те двамата още от деца играели з ...

tatqna

Проза » Разкази

2009-02-19T12:57:44+02:00 1.4K 3

Градско момиче (край)

Събуди я звънът на телефона ù.
- Добро утро, слънце! – дано Олег не усетеше колко е дрезгав гласа ù.
- Добро утро, Мими – както обикновено, непроницаем глас. – Как си?
- Отлично, благодаря. – главата и стомахът ù я боляха и имаше почти непознат... непознато хлапе, да му се не види, в леглото си. Пол ...

newking

Проза » Разкази

2009-02-19T12:43:17+02:00 1.1K 2

Защото

...
- Всичко е много хубаво, обаче не мога да разбера защо? - зачуди се Но Щен Вълк.
- Защото - отговори му Ко Та Рак.
- Хм - замисли се вълкът - Казваш ми това, за да ми напомниш, че задавайки правилния въпрос, аз имам по-голямата част от отговора му?
- ... - пое си дъх котакът, но Вълк продължи с ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-19T08:58:23+02:00 791 1

Из размислите на един Фараон...

Вратата на гробницата тихо изскърца и оттам се подадоха като малки червени пламъчета две очи. Фараонът се взря в тъмнината, после обърна глава и тъжният му поглед се съсредоточи в пясъка, останал от труповете на предишните му близки и подчинени. Тъмнината също се взря в него и сякаш му шепнеше и шеп ...

DevilAgony

Проза » Разкази

2009-02-19T00:39:43+02:00 1K 2

Love Story

Когато нещата тръгнеха зле, Ив излизаше на терасата и вдъхваше дълбоко от свежия нощен въздух. Напомняше й за старите времена, за безгрижността и веселието на тийнейджърските години, за смеха и дългите среднощни разходки. Спомняше си за града такъв, какъвто го оставиха и изпита носталгия по всичко, ...

freacky_shine

Проза » Разкази

2009-02-18T20:46:27+02:00 1.2K 1

Пак не ми се спи

Събудих се по никое време през нощта и повече не можах да заспя. Това, естествено, можеше да се очаква, защото вчера проспах целия следобед, после само изтичах няколко километра в близката горичка, изкъпах се, хапнах и пак се бухнах в завивките. Сега обаче се кокоря в тъмното и се чудя какво да прав ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-18T16:04:57+02:00 951

Градско момиче - трета част

- Не знам какво да правя, Нина – отново пиеха кафе около университета. – Вече се чувствам като осмокласничка.
- Зарежи жребеца, палавнице! – отвърна Нина в типичния си стил. – Толкова ли е добър? – погледна я дяволито.
- Знаеш, че не е това. Страшно съм объркана, а той е страшно мил. Ще го заболи мн ...

newking

Проза » Разкази

2009-02-18T11:27:42+02:00 1.2K

Наречи го

Както бурята спокойния ден връхлита, така и аз не разбрах моя любим.
Какво го накара да повярва и да ме накаже, изгубил сякаш спомените си.
Болка гняв и самота... В това се превърна чашата ми с любовно вино...
Дали е сляп, или от омраза не съзира онова, което до вчера му бе свидно.
Облаците се сгъст ...

sensy

Проза » Разкази

2009-02-18T11:21:31+02:00 914

Градско момиче - продължение...

Мими се прибра в квартирата и в момента, в който заключи вратата, я налегна така познатото чувство за самота и меланхолия. Включи телевизора, сложи пакет пуканки в микровълновата и седна на леглото, докато реши какво ще прави днес. Искаше и се да звънне на Олег, но думите му на обяд все още я караха ...

newking

Проза » Разкази

2009-02-17T13:56:06+02:00 1.2K 1

Отмъщение... и боли (част V)

- Миро... стани... - Алекс с мъка овладяваше гласа си... толкова й беше мъчно и така не искаше да каже онова, което трябваше... Та нали всичко беше преценено... нали знаеше кое е правилното... защо тогава сърцето й се късаше и единственото, което искаше, беше завинаги да остане с този човек, който с ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-17T09:34:41+02:00 1.3K 2

За рапа и хрупанките

- Рапиране ли, това пък какво е?! - попита един ден Ко Та Рак, след като облиза малка капка мляко от мустаците си.
- Това е вид музика - отговори му Сянка, на когото бяха на гости днес.
- Така ли?! - възкликна Ко и отново хвана тарамбуката - Не съм я чувал.
- Не може да си чувал за всичко - каза Но ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-17T03:32:01+02:00 817 1

Градско момиче

- Свърши ли? - Тя знаеше, че той мрази този въпрос.
- Да – отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от
леглото – Умирам от гла ...

newking

Проза » Разкази

2009-02-15T15:24:18+02:00 1.6K 1

Отмъщение... и боли (част IV)

Дните минаваха и беше изключително странно и цял късмет, че досега нито приятелката на Миро, нито мъжът на Алекс, бяха заподозряли нещо. А колкото повече време минаваше и колкото повече бяха заедно, Алекс и Миро сякаш се променяха с всяка изминала минута. Станаха по-раздразнителни, по-често се карах ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-15T14:17:26+02:00 1.2K 2

На гости на Сянка

Всеки си бе намерил някакво занимание:
Шира се е излегнал на по-голямата част от леглото на домакина им и слуша музиката излизаща от една черна кутия близо до главата му, като си тактува с опашка. Ко Та Рак използва останалата част от въпросното легло и разсеяно тарамбучи в такт с музиката. Но Щен В ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-15T10:35:30+02:00 725

Гастарбайтер

Гастарбайтер
Благой Градевски повече не издържаше в това безтегловно състояние. След рухването на държавата, всекидневното повишаване на инфлацията, терора на борческите групировки и всеобщото озлобление, не му оставаше нищо друго – освен да се обади на братовчеда в западна Германия - за да го вземе ...

Войнов

Проза » Разкази

2009-02-15T10:31:49+02:00 1.2K 2

Отмъщение... и боли (част III)

Имаше определени моменти, в които Миро изглеждаше по един особен начин, може би ъгълът, под който слънцето падаше върху светлата му коса беше по-различен и го правеше несравним с никой друг. Или пясъкът, полепнал по силните му ръце беше виновен за желанието на Алекс да бъде обгърната от тези ръце. И ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-14T16:59:34+02:00 1.2K 2

Случайно момиче...

Връщаше се тук вече трета вечер. Не, не беше самотният пияница, който остава, докато затворят, и обикновено е потънал в блажен пиянски сън на бара. Не беше и типичният смотан бройкаджия, нито дори плейбоя, по който всички се подмокрят. Всъщност не обичаше баровете, с тяхната задимена обстановка и ат ...

H1rMi

Проза » Разкази

2009-02-14T14:35:39+02:00 1.6K 3

Петък 13-ти

Петък 13-ти
Телефонът ми иззвъня в шест и половина. И в следващия момент спря да звъни, озовавайки се внезапно в другия край на стаята.
Мразя шест и половина. Мразя факта, че трябва да ставам от понеделник до петък в тоя скапан час. Абе въобще, сутрин съм много раздразнително и мразещо същество.
С у ...

streetplaya

Проза » Разкази

2009-02-13T23:31:38+02:00 1.7K 3

Фенклуб Византия

То се знае при този кутсузлук, че ще закъсам в най-забутаното село на света. Още докато се опитвах да преодолявам височините по пътищата на централните Родопи, си мислех, че точно така ще се случи и то се случи. На всичко отгоре започна да се здрачава, така че нямаше никакъв шанс да успея да отстран ...

radi.

Проза » Разкази

2009-02-13T22:49:03+02:00 986 5

Счупеното сърце

Счупеното сърце
Беше 15-ти септември - първият учебен ден. Към училището се стичаха безброй деца - едни големи, други по-малки. Всички бяха облечени с най-хубавите си дрехи, а момиченцата приличаха на принцеси с вързаните в косите им панделки. Малките ученици носеха красиви букети, които с трепет да ...

Veronisia

Проза » Разкази

2009-02-13T22:32:08+02:00 2.1K 4

Земя на титани

Нови миризми.
Нов шум.
Плячка.
Стадото Титанозаври наброяваше около петдесет екземпляра и вдигаше страхотен шум, докато членовете му бавно напредваха през пустинната равнина към иглолистната гора, тъмнееща пред тях.
Младите титанозаври - към шест метра дълги, нервно обикаляха в периферията на стадот ...

michael

Проза » Разкази

2009-02-13T14:52:08+02:00 4.7K 1

Отмъщение... и боли (част II)

Както си седяха на плажа и пушеха, без да си говорят, Алекс изведнъж погледна Миро и се усмихна.
- Знаеш ли, тъпо е... всичко е безсмислено. Няма за какво да се обвиняваме един друг, или да си търсим обяснения или причини, станалото станало... Важното, Миро, е, че наистина ни беше хубаво... - Миро с ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-13T14:05:01+02:00 1.3K 1

Сила

Тя се изправи от земята и се опита да изтупа прахта от дрехите си. Прашинките останаха полепнали по тъканта, сякаш бяха шарки от десена. Улицата й се виждаше някак притихнала. Въпреки че наоколо се щураше адски много народ и повечето от хората викаха разни неща...
Небето беше станало някак сивкаво.
...

kcekce

Проза » Разкази

2009-02-13T11:39:12+02:00 929 1

Обич

Името му никой не знаеше. Отде беше дошло - турче ли беше, българче ли - пак така... Цани се при Сулюйман ага, стоката му да гледа - ратайче почна - кехая стана! И луда глава беше. Не се даваше ни на работа, ни на мегданя на хорото... обикна го Сулюйман ага като свой син. Нали си нямаше... И имаше з ...

ZEMEDELEC

Проза » Разкази

2009-02-13T11:20:16+02:00 1.8K 1 21

Усещане за любов: Докосване

Докосване
Беше един необичайно слънчев февруарски следобед. Макар и да беше зима, мнозина бяха излезли да се разходят по пясъчната ивица.
Павел стоеше замислено и гледаше в една точка. Сякаш нещо тежеше на душата му.
- Хей, какво ти е? - попита един непознат глас.
- Има ли значение? - отговори с неж ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2009-02-13T11:08:31+02:00 996 1

Но Щен Вълк и приказката за Червената шапчица

- Коя си ти, малко момиче? - попита я Големият Лош Вълк.
- Аз съм Червената шапчица - отговори на въпроса му тя.
- Къде отиваш, Червена шапчице? - отново пита той.
- Да занеса тази кошница с лакомства на баба ми, която живее на другия край на гората - каза тя.
- Внимавай - предупреди я вълкът - защо ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-13T07:25:57+02:00 1.1K

Сбогом

СБОГОМ
- Сбогом – при тези думи тя го изгледа накриво.
- Не сбогом, довиждане – поправи го тя.
- Не ме забравяй!
Прегърнаха се за последно. Миг, който не искаха да свършва, но се налагаше. Тя го целуна, след което се отдели от него и се качи в автобуса. Проследи я с поглед докато се качваше. Господи ...

Chaoscore

Проза » Разкази

2009-02-13T00:54:19+02:00 1.9K 1

Свободен и сам

Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-02-12T20:32:44+02:00 1K 1

Отмъщение... и боли (част I)

Беше гореща августовска нощ... от онези, в които е толкова горещо, че не можеш да заспиш и постоянно пиеш вода от хладилника. Алекс лежеше почти на края на леглото, опитвайки се да избяга от ръцете на съпруга си, който постоянно я дърпаше все по-близо към себе си. Топлият чаршаф се беше събрал на къ ...

Zornitsa_Subeva

Проза » Разкази

2009-02-12T20:02:34+02:00 1.2K 2

За тримата палавници, един камък, който не беше камък и две кучета

Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сен ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-12T08:57:28+02:00 791 1

Ловец на души

Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2009-02-11T23:35:47+02:00 1.2K 4

В училище

Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в к ...

Kopriva

Проза » Разкази

2009-02-11T22:05:48+02:00 1.1K 3

Скачаме ли?

Скачаме ли?
Стояхме пред сладкарницата и спорехме. Във връзка като нашата диапазонът от теми за спорове беше от забравена на котлона тенджера с извряла супа до жестоко и абсолютно безпричинно предателство. Изврялата супа си е сериозен проблем. Особено когато нямаш какво да ядеш, а умираш от глад в 3 ...

eX_girl

Проза » Разкази

2009-02-11T18:50:10+02:00 953 1

Светът през погледа на малкия човек - 3

Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. ...

pavli

Проза » Разкази

2009-02-11T09:23:11+02:00 2.1K 8

Таро

- Какво е това? - попита една вечер Ко Та Рак.
- Карти Таро - лаконично както обикновено отговори Гар Ван.
- Хм - замисли се котакът - А какви пък са тези карти Таро?
- Служат за разчитане на послания - започна да му обяснява сенчестата - Ето примерно тази означава... а пък в комбинация с тази... до ...

Bersek

Проза » Разкази

2009-02-11T08:53:06+02:00 1.7K 1 3